Николай Устинович
Следа на човек (8)

8

На сутринта слънцето дълго не се показваше от мъглата, а когато най-сетне изскочи, в тайгата не стана по-топло. Зимата бе дошла изведнъж. Рохкавият сняг по земята и дърветата засвятка с безброй искрици. В тишината кънтеше всеки звук.

— Време е! — рече пилотът. — Вчера просто не сме го забелязали. Може да се е отклонил от реката и да е свърнал встрани.

И пак се замяркаха под вертолета върхове — стреловидни, кичести, посипани със сняг, голи… Бялата лента от ледени блокове по реката се губеше в далечината. Каква незабележима прашинка беше тук самотният човек, дошъл да покори и оползотвори тази дива страна.

Вертолетът внезапно рязко зави и намали скоростта си. Качергин напразно се мъчеше да различи долу нещо ново. Същият заснежен бряг, същите кичести ели…

Не, ето в далечината някаква тъмна точка. Тя като че ли се движи. Да, точно тъй. Човек!

Пилотът кацна на стотина метра от пътника и докато се измъкваха от вертолета, той се приближаваше с бързи крачки към тях.

„Не е той!“ — мярна се в главата на Егор. — Нали според представата му Зирянов трябваше да бъде як четиридесетгодишен мъж, а този беше слабичък, млад и дълъг като върлина. В следващия миг Качергин забеляза кожата от видра. Хидрографът я бе сложил на гърба си с козината към тялото и отгоре бе облякъл изгорената ватенка.

Лекарят и пилотът отрупваха Зирянов с въпроси, а Егор стоеше настрана и си мислеше, че свършва неочакваното приключение. Погледът му се спря на изпокъсаните панталони на хидрографа. През една дупка даже прозираше голото тяло. Не на всеки врял и кипял в тайгата се случва това, което бе понесъл този млад човек!

— Не, не съм видял вчера самолета — отвръщаше Зирянов, като пъхаше бързо в устата си парче шоколад. — Дочух някакво бучене, но дори и не помислих, че се отнася за мен. Разчитах само на собствените си сили…

— Прекалена увереност, млади човече — измърмори лекарят, недоволен може би, че нямаше работа за него.

— Е, този път имахте късмет, помощта идваше от две страни — усмихна се пилотът.

— Та той и сам би стигнал до населено място — намеси се в разговора Егор. — В това съм напълно уверен. Разбрах го, когато вървях по следата му.