Николай Устинович
Следа на човек (7)

7

Те бяха четирима: пилотът, лекарят, Егор и Руслан. Издигнаха се във въздуха и бавно полетяха над тайгата.

Вертолетът летеше над самите дървета, това ограничаваше много кръгозора. И макар да летяха бавно, очите така се премрежваха от мяркащите се върхове на ели, смърчове и кедри, че беше невъзможно да се съсредоточиш и да се вгледаш в това, което ставаше на земята. Впрочем Егор скоро свикна и започна да различава познатите места.

„Ами ако не го намерим? — затревожи се Качергин. — Скоро ще се стъмни, тогава как ще го видим в тоя гъсталак?“

Егор хвърли поглед към летеца. Лицето му бе непроницаемо. Спокойно и невъзмутимо то поглеждаше ту уредите, ту надолу към земята. Навярно със същото спокойствие би посрещнал всяка радост или беда. Нали му е такава професията, направила е характера му твърд като камък. А летецът си мислеше, че Зирянов трябва да е някъде в тоя квадрат. Може и да са прелетели над него. Тайгата край брега е доста гъста. А след половин час ще се стъмни. Значи не е изключено и да нощуват на някоя поляна. На сутринта ще продължат търсенето.