Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 4 гласа)
Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2011)

Издание:

Английски народни приказки

 

Съставител: Богдана Зидарова

Преведе от английски: Вера Славова

Редактор: Лилия Рачева

Художник: Теодора Стойчева

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Ирина Кьосева

 

Издателство „Отечество“ — София

Печатница „Балкан“ — София


Едно време — много хубаво време било то, при все че не било по мое време, нито по твое време, нито по ничие време — имало едно момиче, чиято майка умряла и баща й се оженил повторно. А мащехата я намразила, защото била много хубава.

Много жестоко се отнасяла мащехата със заварената дъщеря — карала я да върши цялата слугинска работа и не й давала нито миг покой. Един ден мащехата решила да се отърве от момичето завинаги — дала й едно сито и казала:

— Върви и го напълни от извора накрай света и го донеси пълно у дома, иначе няма да видиш добро. — Тя смятала, че момичето никога няма да намери извора на края на света, но и да го намери, как ще донесе сито, пълно с вода?

Момичето тръгнало и питало всеки, когото срещнело къде е изворът на края на света. Но никой не знаел, докато една странна, дребна старица, прегърбена надве, й казала къде се намира и как да стигне до него. Тя я послушала и най-сетне стигнала до извора на края на света. Но когато потопила ситото в студената, ледена вода, щом го повдигнала, то веднага изпразнило. И пак, и пак опитвала, но всеки път ставало същото. Накрая седнала и така заплакала, че сърцето и щяло да се пръсне.

Изведнъж чула крякащ глас, погледнала и видяла една грамадна жаба с изпъкнали очи, че я гледа и й говори:

— Какво има, миличка?

— О, боже, боже — казало момичето, — моята мащеха ме изпрати толкова далече да напълня това сито с вода от извора на края на света. А аз не мога да го напълня, не знам как.

— Добре — казала жабата, — ако ми обещаеш една цяла нощ да правиш каквото те помоля, ще ти кажа как да го напълниш.

Момичето се съгласило и тогава жабата казала:

С мъх го затъпчи, с глина измажи

и водата бистра то ще задържи.

И скок, подскок, жабата цамбурнала в извора на края на света.

Момичето потърсило наоколо мъх, постлало го на дъното, а отгоре го замазало с глина, потопило ситото в извора на края на света и този път водата не изтекла и то си тръгнало за дома.

Точно тогава жабата си подала главата от извора на края на света и извикала:

— Помни обещанието си!

— Добре — казало момичето, защото си мислело: — Какво лошо може да ми направи една жаба?

То се върнало при мащехата си с пълно сито от извора на края на света. Мащехата страшно се ядосала, но нищо не казала.

Същата вечер те чули нещо да шляпа вън до вратата и един глас извикал:

Отвори ми вратата, мое сърце,

отвори ми вратата, моя изгоро;

спомни си добре какво си говорихме

накрай на света тази заран.

— Какво може да е това? — извикала мащехата.

Тогава момичето трябвало да й разкаже всичко за обещанието, което дало на жабата.

angl_prikazki21.png

— Момичетата трябва да държат на обещанията си — казала мащехата, която се радвала, че момичето ще трябва да се подчини на една гнусна жаба.

— Върви и отвори веднага вратата.

Момичето отишло и отворило, а там стояла жабата от извора на края на света. Тя скачала и подскачала, докато се доближила до момичето и казала:

Вземи ме, вдигни ме, мое сърце,

до твойто коляно, моя изгоро;

спомни си добре какво си говорихме

накрай на света тази заран.

Но момичето не искало да изпълни обещанието си, докато мащехата не казала:

— Веднага я вдигни, безсрамнице! Момичетата трябва да държат на обещанията си.

И момичето взело жабата на коленете си, където тя удобно лежала известно време, докато накрая казала:

— Дай ми да хапна, мое сърце,

дай ми да хапна, моя изгоро;

спомни си добре какво си говорихме

накрай на света тази заран.

Е, добре, тя нямала нищо против да направи това, взела една купа с мляко, надробила хляб и добре я нахранила. Но когато жабата се наяла, казала:

— Сложи ме да спя, мое сърце,

сложи ме да спя, моя изгоро;

спомни си добре какво си говорихме

накрай на света тази заран.

Това момичето отказало да направи, но мащехата грубо заповядала:

— Направи каквото си обещала. Момичетата трябва да държат на обещанията си. Направи каквото те моли, или ще се махнеш и ти, и жабата ти.

И момичето взело жабата в леглото си, но я сложило колкото може по-далеч от себе си. Когато едва почнало да се съмва, какво, мислите, казала жабата:

— Отсечи ми главата, мое сърце,

отсечи ми главата, моя изгоро;

спомни си добре какво си говорихме

накрай на света тази заран.

Отначало момичето не искало да направи това, защото помнело как жабата му помогнала при извора на края на света. Но когато жабата повторила няколко пъти молбата си с умоляващ глас, тя взела брадвата и й отсякла главата и, о, чудо, пред нея застанал красив млад принц, който й разказал как бил омагьосан от зла магьосница и магията нямало да се развали, докато някое момиче не сдържи обещанието си да изпълнява молбите му една нощ и накрая да му отсече главата.

Мащехата много се изненадала, когато видяла младия принц вместо отвратителната жаба, и не й харесало много, можете да бъдете сигурни, когато принцът й казал, че ще се ожени за заварената й дъщеря, защото тя го спасила от магията. И те се оженили и отишли да живеят в двореца на краля, неговия баща. И единствената утеха на мащехата била, че тя станала причина заварената й дъщеря да се омъжи за принц.

Край
Читателите на „Изворът на крайсвета“ са прочели и: