Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 6 гласа)
Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2011)

Издание:

Английски народни приказки

 

Съставител: Богдана Зидарова

Преведе от английски: Вера Славова

Редактор: Лилия Рачева

Художник: Теодора Стойчева

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Ирина Кьосева

 

Издателство „Отечество“ — София

Печатница „Балкан“ — София


Живели някога крал и кралица, които почти по нищо не се различавали от другите крале и кралици от как свят светува. Но те си нямали деца и това много ги наскърбявало. Случило се, че кралят отишъл на война в далечна страна и много, много месеци го нямало. И, о, боже! Докато го нямало, кралицата най-сетне му родила син. Както може да си представите, кралицата много се радвала и си мислела колко ще е доволен кралят като се върне и види, че най-свидната му мечта се е сбъднала. И всички придворни също били много доволни и се заловили да подготвят голямо тържество по случай кръщенето на малкия принц. Но кралицата казала:

— Не! Няма ние да му даваме име. Това ще стори баща му. Дотогава ще го наричаме „Не! Нищо! Никой!“, защото баща му не знае нищо за него!

И така малкият принц Ненищоникой растял силно и сърцато момче; а баща му дълго време го нямало и не знаел, че има син.

След много време кралят най-сетне тръгнал към дома си. Но по пътя стигнал до голяма буйна река, която нито кралят, нито войската му могли да преминат, защото реката била пълна с опасни въртопи, където русалки и водни духове живеели и винаги били готови да удавят хората.

Трябвало да спрат. Но ето, че се появил грамаден великан, който можел да прекрачи и реката, и въртопите, и всичко, и любезно им предложил „да ги пренесе, ако желаят“. При все че великанът се усмихвал и бил много любезен, кралят познавал достатъчно добре великаните и затова поискал предварително да се спазарят. И рязко попитал:

— На каква цена?

— Цена? — усмихнал се великанът. — За какъв ме вземаш? Дай ми Ненищоникой, просто ще го направя на драго сърце.

На царя му станало неловко от щедростта на великана и казал:

— Разбира се, разбира се, ще ти дам Ненищоникой и съм ти много благодарен.

И така великанът ги пренесъл безопасно през реката и въртопите и кралят забързал към дома си. Ако той се е радвал да види жена си — кралицата, можете да си представите какво е почувствувал, когато тя му показала неговия млад син, тъй висок и силен за годините си.

— И как се казваш, млади принце? — попитал го той, като го притиснал в прегръдките си.

— Ненищоникой — отговорило момчето. — Така ме наричат, докато баща ми ми даде име.

О! Кралят почти щял да изпусне детето, така бил ужасен.

— Какво направих аз? — извикал той. — Обещах да дам Ненищоникой на великана, който ни пренесе през въртопите, където живеят русалките и водните духове.

Като чула това, кралицата започнала да плаче и ридае, но понеже била умна жена, измислила как да спаси сина си. Тя казала на мъжа си:

— Ако великанът дойде да си иска обещаното, ще му дадем най-малкия син на птицегледачката. Тя има толкова много деца, че няма да има нищо против, ако в замяна й дадем една жълтица, а великанът няма да разбере разликата.

Още на другата сутрин великанът се явил да вземе Ненищоникой и те облекли момчето на птицегледачката като принц и плакали и ридаели, когато великанът много доволен го метнал на рамото си.

След време стигнали до един голям камък и великанът седнал да си отмори раменете и задрямал. Когато се събудил, почувствувал се тревожен и извикал:

— Хей ти, от гърба ми! Казвай този час

какво правят сега вашите у вас!

А момченцето на птицегледачката отговорило:

— Време е за майка ми, птичарката, да събере яйцата

и за кейка на кралицата да ги изпрати.

Тогава великанът изведнъж разбрал измамата и тръшнал момченцето на птицегледачката на земята така, че главата му се ударила о камъка и то умряло.

Страшно разгневен, великанът се върнал и настоял за Ненищоникой. Този път те облекли като принц сина на градинаря и плакали и ридали, когато великанът метнал на раменете си получената отплата.

Но повторило се същото. Великанът се уморил от товара си и седнал на един голям камък да си почине. Задрямал, но се стреснал и извикал:

— Хей ти, от гърба ми! Казвай този час

какво правят сега вашите у вас?

А момченцето на градинаря отговорило:

— По този час баща ми, градинарят, ще изпрати

грах за царските блюда богати.

Великанът веднага разбрал, че за втори път са го измамили, и, побеснял от гняв, така тръшнал момченцето, че го убил и закрачил обратно към двореца. Там злобно закрещял:

— Дайте ми обещаното — Ненищоникой, или ще унищожа всички ви и всичко.

Тогава те видели, че трябва да дадат скъпия си малък принц и този път истински плакали и ридали, когато великанът отнесъл на гърба си момченцето. И този път, след като си починал на големия камък и се събудил, великанът извикал:

— Хей ти, от гърба ми! Казвай този час

какво правят сега вашите у вас?

И малкият принц отговорил:

— На баща ми, краля, гостите едва ли

по тоз час десерта са изяли.

Тогава великанът радостно се усмихнал и доволно потрил ръце:

— Най-после взех това, което исках.

Занесъл Ненищоникой в дома си, който бил под въртопите, защото великанът в същност бил голям магьосник и се преобразявал както си иска. А причината да иска малкия принц била, че той овдовял и имал само една малка дъщеря, която имала нужда от другарче. И така Ненищоникой и дъщерята на магьосника расли заедно и все повече и повече се привързвали един към друг, докато тя му обещала, че ще се омъжи за него.

Но магьосникът нямал никакво намерение да омъжва дъщеря си за обикновен човешки принц, каквито той хиляди пъти бил изяждал. И намислил начин да се отърве леко от Ненищоникой. Един ден му казал:

— Имам една работа за теб, Ненищоникой! Има един обор, който е седем километра дълъг и седем километра широк и от седем години не е почистван. До утре вечер ако не го почистиш, ще те изям за вечеря.

Още преди да се зазори, Ненищоникой се заловил за работа, но колкото по-бързо почиствал гюбрето, толкова по-бързо то пак падало на земята. Така до закуска той вече бил плувнал в пот, а ни най-малко не бил напреднал в работата си. Когато дъщерята на магьосника му донесла закуската, той просто не можел да говори от смущение и объркване.

— Скоро всичко ще оправим — казала девойката, плеснала с ръце и извикала:

— Животни и птици, вас моля смутено,

почистете обора от обич към мене.

angl_prikazki11.png

И, о, чудо! За миг животните от полето се струпали, а небето почерняло от крилете на птиците и всички заедно отнесли всичкото гюбре и оборът станал чист, просто светнал от чистота още преди да се мръкне.

Когато магьосникът видял, това, страшно се ядосал и се сетил, че магията на дъщеря му е направила чудото. И той казал:

— Срам за ума, който ти е помогнал, но имам по-тежка работа за утре. Ей там има езеро седем километра дълго, седем километра широко и седем километра дълбоко. Пресуши го до довечера така, че нито капка да не остане, защото иначе сигурно ще те изям за вечеря.

И пак Ненищоникой станал преди зората и се заловил за работа. И при все че безспирно изчерпвал водата, тя пак се връщала обратно и при все че се потял и трудел до времето за закуска, не се виждал краят на работата, му.

Но когато дошла дъщерята на магьосника да му донесе закуската, само се засмяла и казала:

— Веднага ще оправя работата! — плеснала с ръце и извикала:

— О, риби добри, от морето, реката,

над мен се смилете, изпийте водата!

И, о чудо! Езерото се задръстило от риби. И те пили, пили, пили, докато не останала ни капка вода.

Когато магьосникът дошъл и видял, станал от гневен по-гневен. Той знаел, че това е магия на дъщеря му, и казал:

— Двоен срам за ума, който ти е помогнал, но ще ти дам още по-тежка задача. Ако я изпълниш, можеш да вземеш дъщеря ми. Виж, ей там има едно дърво седем километра високо и без клони до върха и там, на чатала, има гнездо със седем яйца. Свали тези яйца, без да счупиш нито едно, защото счупиш ли макар и едно, бъди сигурен, че ще те изям за вечеря.

Тогава дъщерята на магьосника много се натъжила, защото въпреки магиите си не могла да измисли как да помогне на любимия си да свали яйцата, без да ги счупи. И тя седнала с Ненищоникой под дървото и мислила, мислила, мислила, докато й дошло нещо наум и плеснала с ръце и извикала:

— Пръсти мои, от любов към мен,

милия ми подкрепете да стигне до върха зелен.

Тогава пръстите паднали един по един от ръцете й и се наредили като стъпала по дървото, но не били достатъчно, за да стигнат върха, и тя пак извикала:

— Пръсти мои, от любов към мен

милия ми подкрепете да достигне до върха зелен.

И пръстите на краката й един по един почнали да падат и да се нареждат по дървото като стъпала на стълба и когато пръстите на единия й крак се наредили на дървото, стълбата била вече готова. Ненищоникой се покатерил, стигнал гнездото и едно по едно свалял яйцата. Но когато започнал да слиза със седмото яйце бил толкова радостен, че е изпълнил задачата си, че погледнал надолу да види дали и дъщерята на магьосника се радва толкова и о, господи! Седмото яйце се изплъзнало от ръката му и паднало — пльок!

— Бързай! Бързай! — завикала дъщерята на магьосника, която, както ще видите, винаги била съобразителна. — Нищо друго не ни остава, освен да избягаме. Но първо трябва да си взема шишенцето с магията, без нея не мога да ти помагам. То е в стаята ми, но вратата е заключена. Пъхни си ръката в джоба ми, защото аз нямам пръсти, извади ключа, отключи вратата, вземи шишенцето и бързо ме последвай! Аз ще вървя по-бавно от теб, защото нямам пръсти на единия крак.

Така направил Ненищоникой и скоро настигнал дъщерята на магьосника. Но уви! Тя не можела да бяга много бързо и не след дълго магьосникът, който пак се бил преобразил на великан, за да има голяма крачка, вече се задал подир тях. Все по-бързо и по-бързо идвал той и тъкмо да сграбчи Ненищоникой, дъщерята на магьосника извикала:

— Вземи с пръстите си, защото аз нямам пръсти, гребена от косата ми и го хвърли на земята.

Ненищоникой направил каквото му казала и о, боже, от всеки зъб на гребена изникнал бодлив трънак, който растял толкова бързо, че магьосникът се озовал сред гора от бодливи храсталаци!

Можете да си представите колко разгневен и изподраскан бил той, докато си проправял път през тях. Така Ненищоникой и любимата му могли да напреднат, но дъщерята на магьосника не можела да тича много бързо, защото нямала пръсти на единия си крак. Затова магьосникът, преобразен като великан, скоро ги настигнал и тъкмо да сграбчи Ненищоникой, девойката извикала:

— Вземи с пръстите си, защото аз нямам пръсти, камата от пазвата ми и я хвърли на земята.

Направил, каквото му казала, и в миг камата се разпаднала на хиляди остри ножчета и те покрили като с мрежа земята и магьосникът-великан започнал да вие от болка, когато стъпвал върху тях. Можете да си представите как танцувал и се спъвал и колко много време минало, докато се промъквал между тях, също като че ли стъпвал върху яйца!

Така Ненищоникой и любимата му почти се изгубили от погледа на великана, преди той отново да хукне подир тях, но не минало много време и той почти щял да ги сграбчи, защото, нали знаете, дъщерята на магьосника не можела да тича много бързо, тъй като нямала пръсти на единия си крак! Тя се стараела много, но без полза. И когато великанът вече протегнал ръката си, за да хване Ненищоникой, тя, задъхвайки се, извикала:

— Нищо вече не ни остава, освен шишенцето с магията. Извади го и напръскай земята.

Ненищоникой направил каквото му казала, но в бързината изпразнил почти цялото шишенце — и една голяма вълна подкосила краката му и щяла да го отнесе, ако дъщерята на магьосника не отпуснала воала си, с който го хванала и задържала здраво. Но вълната се издигала и издигала, и издигала зад тях и стигнала до кръста на магьосника, и пак се издигала, издигала и стигнала до раменете му, и пак се издигала, издигала и заляла и главата му — грамадна морска вълна, пълна с риби, раци, морски чудовища и всякакъв вид странни същества.

Това бил краят на магьосника-великан. Но бедната малка дъщеря на магьосника била толкова уморена, че вече не можела да направи и крачка, и казала на любимия си:

— Наблизо се вижда светлина. Иди да видиш дали няма място за нощуване. Аз ще се кача на дървото до потока, където ще бъда в безопасност, и докато се върнеш, ще съм се отморила.

Но случило се, че светлината, която те видели, била от двореца на краля и кралицата, бащата и майката на Ненищоникой (но, разбира се, той не знаел това) и когато наближил двореца, първо видял къщичката на птицегледачката.

— Кой си ти? — попитала птицегледачката с подозрение.

— Аз съм Ненищоникой — отговорил младежът.

Птицегледачката още скърбяла за убитото си момченце и решила да си отмъсти.

— Няма място за пренощуване — казала тя. — Но мога да ти дам мляко да си пийнеш — изглеждаш уморен. После можеш да отидеш в двореца и да помолиш за легло там.

И му дала чаша с мляко, но тя била магьосница и му пуснала в млякото упойка, която щяла да го приспи завинаги, щом види родителите си. Така той нямало да бъде полезен за никого и нямало да познае баща си и майка си.

Кралят и кралицата не преставали да тъгуват за изгубения си син и затова били много добри към всеки скитащ младеж, и когато чули, че един младеж търси място за нощуване, те слезли да го видят. И, боже, щом зърнал баща си и майка си, Ненищоникой веднага паднал на пода, заспал дълбоко, и нищо не можело да го събуди. Така не могъл да познае баща си, майка си и те не могли да го познаят.

Но принцът Ненищоникой бил много красив младеж и затова кралят и кралицата още повече съжалявали, че не могат да го събудят. Накрая кралят казал:

— Една девойка ще направи всичко, за да го събуди, като види колко е хубав, затова съобщете в кралството ми, че ако някое момиче може да събуди този младеж, ще се омъжи за него и ще получи зестра.

Съобщили навсякъде и всички красиви девойки от кралството дошли да опитат щастието си, но не успели.

Градинарят, чието момче било убито от великана, имал дъщеря, но тя била толкова грозна, та смятала, че няма смисъл да опитва щастието си и тръгнала да си върши работата. Взела лейката и отишла да я напълни с вода от поточето. Но дъщерята на магьосника още се криела на дървото в очакване да се върне любимият й. Така че, когато грозната дъщеря на градинаря се навела над потока да си напълни лейката, видяла отразено в потока красиво лице и решила, че е нейното.

— Ако съм толкова красива — извикала тя, — няма повече да мъкна вода!

И захвърлила лейката и отишла право в двореца да се опита да спечели и хубавия чужденец, й хубавата зестра. Но, разбира се, не успяла. А пък само като видяла Ненищоникой, силно се влюбила в него и понеже знаела, че птицегледачката е магьосница, отишла веднага при нея да й предложи всичките си спестявания срещу някаква магия, с която да го събуди.

Когато птицегледачката я изслушала, решила, че това ще е много хубаво отмъщение: да ожени отдавна изгубения син на краля и кралицата за грозната дъщеря на градинаря; веднага й взела спестяванията и й казала магия, с която можела, когато поиска, да развали магията или пък да го омагьоса.

Дъщерята на градинаря веднага се върнала в двореца и, разбира се, щом изпяла своята магия, Ненищоникой се събудил.

— Аз ще се омъжа за теб, чаровнико мой — приласкала го тя.

Но Ненищоникой й казал, че предпочита да спи. И тя решила, че наистина е по-умно да го приспи пак, докато приготвят сватбеното тържество и ушият булченските й дрехи. И пак го приспала.

А градинарят трябвало, разбира се, сам да носи вода, понеже дъщеря му вече не работела. И отишъл с лейката при потока. Той също видял отразено лицето на дъщерята на магьосника, но не помислил, че това лице е неговото, защото, нали разбирате, той имал брада!

Тогава погледнал нагоре и видял девойката на дървото. А тя, горката, била полумъртва от мъка, глад и умора, та този добър човек я съжалил и я завел у дома си да я нахрани. И почнал да й разказва, че точно днес дъщеря му ще се омъжва за един красив млад човек в двореца и ще получи хубава зестра от краля и кралицата, които я дават в памет на своя син Ненищоникой, отвлечен още като малко момче от един великан.

Тогава дъщерята на магьосника разбрала, че се е случило нещо на любимия й и отишла в двореца и го намерила дълбоко заспал на един стол.

Но тя не можела да го събуди, защото, нали знаете, Ненищоникой изпразнил цялото й шишенце с магията.

И тя опряла ръката си без пръсти о неговата и плакала, и пяла:

— Обора изчистих за тебе,

езерото излях за тебе,

на дървото качих те.

Няма ли да се събудиш

от любов към мене?

Но той нито мръднал, нито се събудил.

Един стар слуга я видял как плаче, съжалил я и й казал:

— Тази, която ще се омъжи за младежа, скоро ще дойде да го отмагьоса за сватбата. Скрий се и чуй заклинанието.

Дъщерята на магьосника се скрила и след малко дошла дъщерята на градинаря в хубавата си сватбена рокля и почнала да пее заклинанието. Но дъщерята на магьосника не я дочакала да свърши, в момента когато Ненищоникой си отворил очите, тя скочила от скривалището си и сложила ръката си без пръсти в неговата.

Тогава Ненищоникой си спомнил всичко. Спомнил си двореца, спомнил си баща си и майка си, спомнил си за дъщерята на магьосника и всичко, което била направила за него.

И той извадил вълшебното шишенце и казал:

— Сигурно, сигурно е останало малко магия в него, за да мога да оправя ръцете ти.

И наистина точно четиринадесет капки били останали: десет за пръстите на ръцете и четири за пръстите на крака, тъй че малкото пръстче на крака не могло да се върне.

Разбира се, след това настанала голяма радост и принц Ненищоникой и дъщерята на магьосника се оженили и заживели щастливо, при все че тя имала само четири пръста на единия си крак. Птицегледачката-магьосница била изгорена, а дъщерята на градинаря се заловила пак за работата си и била нещастна, защото образът й във водата бил отново грозен.

Край
Читателите на „Ненищоникой“ са прочели и: