Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 5 гласа)
Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2011)

Издание:

Английски народни приказки

 

Съставител: Богдана Зидарова

Преведе от английски: Вера Славова

Редактор: Лилия Рачева

Художник: Теодора Стойчева

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Ирина Кьосева

 

Издателство „Отечество“ — София

Печатница „Балкан“ — София


Живял някога един барон, който бил голям магьосник. Чрез изкуството си в магиите можел да предскаже всичко кога и къде ще се случи.

И на този велик благородник му се родил син, който щял да наследи всичките му дворци и земи. Когато наближило синът му да стане четиригодишен, баронът пожелал да узнае каква ще му е съдбата и взел книгата на съдбата, за да види какво е предсказанието. И о, господи! — там било написано, че многообичаният му скъпоценен наследник на големите земи и дворци щял да се омъжи за момиче от простолюдието. Баронът бил ужасен и веднага се заловил чрез изкуството си в магиите да открие къде живее момичето, ако вече е родено.

И той открил, че тя току-що е родена в много беден дом; а бедните й родители били вече обременени с пет деца.

Заповядал да му доведат коня и тръгнал. Вървял, вървял, докато стигнал до къщата на бедняка и го видял, че седи на прага много тъжен и отчаян.

— Какво се е случило, приятелю? — попитал го той, а беднякът отговорил:

— Ако позволите, ваше благородие, едно малко девойче току-що се роди в този дом; а ние вече имаме пет деца и откъде ще вземем хляб и за шеста уста, просто не знаем.

— Ако това е цялата беда — с готовност отговорил баронът, — може би мога да ти помогна — не унивай. Тъкмо търся такова малко девойче да бъде другарче на сина ми, така че, ако искаш, ще ти дам десет крони за нея.

Много добре! Човекът подскочил от радост, защото хем щял да получи добри пари, хем дъщеричката му, така си мислел той, щяла да има хубав дом! Затова веднага изнесъл детето, баронът го завил в наметалото си и заминал. Но когато стигнал до реката, хвърлил малкото в придошлата река и си казал, като галопирал към замъка си:

— Ето ти съдбата!

Но той просто дълбоко се мамел, — защото момиченцето не потънало. Течението на реката било много бързо, но дрешките го задържали на повърхността, докато се закачило на един дънер точно срещу някакъв рибар, който кърпел мрежите си.

Рибарят и жена му нямали деца и просто копнеели за бебенце, затова когато видял момиченцето, рибарят много се зарадвал и го занесъл у дома на жена си, която го приела с отворени обятия.

И там то пораснало, двамата го гледали като зеницата на очите си и то станало невиждана хубавица.

Когато станала на петнадесет години, баронът отишъл на лов заедно с приятелите си край брега на реката и спрели да пийнат вода при къщичката на рибаря. И кой, мислите, им донесъл вода — тази, която те смятали, че е дъщеря на рибаря.

Младите мъже от групата забелязали хубостта й и един от тях казал на барона:

— Сигурно добре ще се омъжи. Кажи ни съдбата й — нали много те бива в това изкуство.

Баронът едва я погледнал и казал безгрижно:

— Мога да отгадая съдбата й! За някой окаян селяндур или нещо подобно. Но за да ви угодя, ще й направя хороскоп по звездите. Кажи ми, момиче, кой ден си родена?

— Не мога да ви кажа, господине — отговорила девойката, — защото съм била извадена от реката преди около петнадесет години.

Баронът побледнял, защото веднага разбрал, че тя е малкото девойче, което хвърлил в реката и че съдбата е по-силна от него. Но той не се издал и нищо не казал. След известно време все пак измислил план, върнал се и дал на момичето едно писмо.

— Виж! — казал той. — Аз ще се погрижа за щастието ти. Вземи това писмо и го занеси на брат ми, който има нужда от добро момиче, така ще си осигуриш живота.

Рибарят и жена му вече стареели и се нуждаели от помощ, затова момичето казало, че ще отиде и взело писмото.

А баронът си тръгнал за дома, като още веднъж казал:

— Ето ти съдбата!

Защото в писмото пишело:

Мили братко,

приеми приносителката и веднага я убий.

Но още веднъж той жестоко сгрешил — на път за града, където живеел брат му, момичето трябвало да пренощува в един малък хан. И така се случило, че същата нощ банда крадци нахлули в хана и недоволни от имуществото на ханджията, което ограбили, започнали да бъркат по джобовете на гостите и намерили писмото, което момичето носело. Когато го прочели, решили, че това е подла измама и позор. И главатарят взел хартия и молив и написал:

Мили братко,

приеми приносителката и я омъжи за сина ми веднага.

После сложили писмото в плик, запечатали го и го дали на момичето, като й казали да продължи пътя си. Когато тя пристигнала в замъка на брата, макар и изненадан, той наредил да приготвят сватбеното пиршество. А синът на барона, който гостувал на чичо си, като видял голямата хубост на момичето, не се възпротивил и веднага се оженили.

Добре, ама когато новината стигнала до барона, той излязъл извън себе си и твърдо решил да попречи на съдбата. С голяма бързина отишъл при брат си и се престорил на много доволен. Но един ден, когато нямало никой наблизо, той поканил младата булка да отиде с него на разходка. И когато били накрая на скалите той я сграбчил, за да я хвърли в морето. Но тя твърдо се съпротивлявала.

— Нямам вина — казала тя. — Нищо не съм направила. Това е съдба. Но ако ми пощадиш живота, обещавам ти, че и аз също ще се боря против съдбата. Никога няма да видя нито тебе, нито сина ти, докато вие не пожелаете. Това е по-сигурно за тебе, защото, нали разбираш, и морето може да ме запази, както направи реката.

Добре! Баронът се съгласил. Свалил златния пръстен от пръста си, хвърлил го от скалата в морето и казал:

— Никога не смей да ми покажеш пак лицето си, докато не ми покажеш този пръстен.

И той я пуснал да си върви.

А тя скитала, скитала, докато стигнала до замъка на един благородник. Там имали нужда от слугиня в кухнята и тя се съгласила, защото била свикнала на такава работа в рибарския дом.

Един ден, когато чистела една голяма риба, тя погледнала през кухненския прозорец и кого, мислите, видяла да пристига за обяд — баронът и младият му син, нейният съпруг. В първия миг тя помислила, че те няма да я видят в кухнята и продължила да чисти голямата риба.

И, о, господи! Тя видяла нещо да блести във вътрешностите й и това бил съвсем сигурно пръстенът на барона! Мога да ви кажа, че тя била много доволна и го сложила на палеца си. Но продължила да работи — добре гарнирала рибата, красиво я подредила с магданозов сос и масло.

angl_prikazki20.png

И когато я поднесли на масата, гостите така я харесали, че попитали домакина кой я е приготвил. А домакинът казал на слугите:

— Да дойде тука тази готвачка, която е приготвила рибата, за да я възнаградим.

Когато тя чула, че я викат, облякла се добре и със златния пръстен на палеца смело влязла в трапезарията. Гостите, като я видели, занемели пред чудната хубост. Младият й съпруг радостно скочил, но баронът, като я познал, гневно се изправил и така я загледал, като че ли щял да я убие. Но тя, без да каже дума, си вдигнала ръката пред лицето му, а златният пръстен греел и блестял на палеца й; отишла право пред барона и сложила ръката си с пръстена пред него на масата.

Тогава баронът разбрал, че съдбата е по-силна от него. И той я хванал за ръката, сложил я да седне до него, обърнал се към гостите и казал:

— Това е съпругата на моя син. Нека пием наздравица в нейна чест.

След обяда той я взел със сина си и ги завел в замъка, където те заживели от щастливо по-щастливо.

Край
Читателите на „Рибата и пръстенът“ са прочели и: