Александра Потър
Ако върнеш времето назад (38)

Трийсет и седма глава

Агенция „Мериуедър“ Ви кани на представянето на „Звездна усмивка“, Англия!

 

Присъединете, се към нашата водеща, Мелъди, и научете всичко за вълнуващия свят на новата лондонска клиника, клон на прочутата верига „Звездна усмивка“ от Бевърли Хилс. Срещнете се с доктор Лари Голдстийн, известен на всички в Холивуд като Мистър Звездна усмивка, и научете как последните технологии в стоматологичната козметика могат да Ви осигурят и на Вас усмивката на холивудските звезди.

 

Очакваме ви!

28 август, вторник

Презентация и коктейл 17–19 ч.

Хотел „Шарлот стрийт“

„Шарлот стрийт“, 15–17, Лондон

RSVP: [email protected]

Е, това е.

Стоя в центъра на залата, която наехме за презентацията, погледът ми обхожда изумителната украса от бели лилии, искрящите чаши, готови да бъдат напълнени с коктейли „Звездна усмивка“ (уникална смес от водка, личи и вермут) и стилните чинии със суши и уникално бял ориз, който излъчва сияние на светлината на лампите. Темата, както може да се досетите, е бялото, за да подчертае идеята за белотата на холивудските усмивки.

Признавам, аз го измислих.

Трябва да призная, че изглежда доста впечатляващо, решавам, оглеждайки за последен път празната зала. Журналистите вече започват да идват и след като им бъде поднесен коктейл за добре дошли, веднага са насочвани към съседното помещение със специален екран, където ще чуят презентацията на Мелъди и ще изгледат кратък филм за клиниката в Бевърли Хилс. Видеото е доста добро и дава основна информация за стоматологичните процедури, освен това всички обичат да гледат клюки за холивудските звезди, нали? Особено когато могат да се оправдаят с посещението и да се изнижат от работа.

Чува позната музика от екрана. След като съм гледала филма няколко пъти, знам, че скоро свършва и след малко тази зала ще бъде пълна с гладни журналисти.

— Ммм, сушито изглежда страхотно!

Обръщам се и виждам Беатрис, поглъщаща парче суши, което току-що е отмъкнала от подноса, държан от една сервитьорка. Поглеждам я сърдито.

— Трябва да има качествен контрол — оправдава се тя и се усмихва на момичето, преди да се обърне отново към мен. — Все някой трябва да прецени дали става за ядене — протестира невинно. — Не искаме да отровим журналистите, нали?

— Само някои от тях — усмихвам се леко и тя се изкикотва.

За един кратък миг напрежението, което усещам през последните дни, изчезва и си поемам свободно дъх, но веднага след това вратите се отварят и Лари Голдстийн влиза в залата. Той е унесен в разговор с Мелъди, която се усмихва на неговите ласкателства, а зад него се изсипват журналистите. Повечето присвиват в началото очи, заслепени от белотата.

Беатрис незабавно влиза в ролята си на домакин. Кълна се, сигурно има нещо общо с кралското семейство. „Здравейте. За нас е удоволствие да ви видим, присъствието ви тук е чест.“

Гледам притеснено към часовника над вратата. Вече е почти шест.

— Извинете ме — казвам аз, разбутвам тълпата и отивам на рецепцията във фоайето на хотела. — Да е пристигала пратка за мен, Шарлот Мериуедър?

Рецепционистката поклаща глава.

— Не, съжалявам.

Цялото ми тяло се напряга, но стискам зъби, усмихвам се престорено и се присъединявам към гостите си.

— Шарлот, това е изумително! — обръщам се и виждам журналистка от едно от най-престижните английски женски списания. — И какъв удар! Да грабнеш договора със „Звездна усмивка“. Чух слухове, но не повярвах, докато не видях поканата.

— О, благодаря ти — казвам усмихнато, но гърлото ми е пресъхнало. Забелязвам Лари Голдстийн близо до вратата да си говори с някакви журналисти и събирам цялата си смелост. Сега или никога.

— Ще ме извиниш ли? Трябва да…

— О, разбира се — журналистката кима с глава. — Ще си взема още един коктейл.

След като си тръгва, аз се запътвам към Лари. Чувствам се ужасно нервна. Дланите на ръцете ми се потят и направо чувам как бие сърцето ми, сякаш е пуснато на високоговорител. После внезапно чувам гласа на Лоти в главата си: „Какъв е смисълът да се притесняваш постоянно? Ако е писано най-лошото да се случи, ще се случи.“ Поемам си дълбоко дъх.

— Здравейте, доктор Голдстийн, може ли за момент?

Той прекъсва разговора си и се обръща към мен.

— Здрасти, Шарлийн, ела при нас. Тъкмо разказвам на тези момичета как се возих в частния самолет на Том Круз.

Усмихвам се вежливо, преглъщам тежко, но настоявам.

— Всъщност става дума за нещо важно.

— Какво може да е по-важно от частния самолет на Том Круз? — смее се той и накланя заговорнически глава към двете хубави журналистки до него, а те хихикат в унисон.

Стискам юмруци и почти забивам нокти в дланите си. Добре, щом така иска.

— Оставката ми — казвам на висок глас.

Голдстийн ме поглежда така, сякаш съм му казала, че в стаята има зелени марсианци, които чакат за полиране на зъбите. Всъщност, ако му бяха казала това, може би щеше да бъде по-малко шокиран.

— О, разбирам, това е прочутият английски черен хумор — засмива се след секунда.

— Не, напълно сериозна съм. Опасявам се, че агенция „Мериуедър“ не може повече да ви представлява.

Двете журналистки спират да се кикотят и ме поглеждат изумено.

Лари Голдстийн изглежда абсолютно потресен. Хваща ме грубо за лакътя и ме извежда в коридора. Накланя глава към мен леко заплашително.

— Кажи го пак — настоява той. — Не съм сигурен, че те разбрах добре вътре.

Дърпам ръката си и се отдръпвам настрани от него.

— Беше прекалено късно, за да отменям презентацията при толкова кратко предизвестие, освен това щеше да бъде непрофесионално — опитвам се да звуча спокойно. — Затова изпълнихме ангажимента си към вас. Въпреки това обаче се опасявам, че не можем повече да ви представляваме и се отказваме от договора си с вас.

Ето. Направих го.

Лари осмисля думите ми. Очите му стават ледени и направо се вижда как побледнява под кафеникавия си тен.

— Ти. Ме. Зарязваш.

— Аз не бих използвала тези думи…

Изражението на лицето му става сурово и той се засмива презрително.

— Мисля, че си се объркала малко, Шарлийн. Аз съм този, който зарязва хората, не те мен.

— Може да го наричате както си искате, мистър Голдстийн, но аз стоя зад решението си. Агенция „Мериуедър“ вече не е отговорна за вашите публични изяви и отношения с пресата.

Бившият ми клиент ме изчаква да завърша репликата си. После ме поглежда кръвнишки и внезапно цялата му лъскава и блестяща полировка изчезва и истинският Лари Голдстийн се показва наяве.

— Някаква въшлива малка агенцийка зарязва мен, Мистър Звездна усмивка? — гласът му е преминал почти в съскане, а лицето му е разкривено от ярост. — За коя се мислиш ти, бе? Аз ти дадох шанс да станеш международно известна. Да спечелиш големите клиенти. Да влезеш в света на големите играчи. Да вкараш второстепенната си агенцийка в Голямата лига…

— Ако смятахте, че сме второстепенна агенция, защо ни избрахте? — питам агресивно аз.

— Защото ми се стори, че видях нещо в теб. Мислех, че си като мен. Че искаш да успееш на всяка цена.

Поклащам глава.

— Не, не съм като вас. Не искам успех за сметка на съсипания живот на други хора.

— Какво? — поглежда ме той с недоумение.

— Антикварният магазин.

Дори и сега не се сеща. А и защо да го прави? Бизнесът си е бизнес. Той вероятно дори не е забелязал какъв е магазинът. Просто е видял една бизнес възможност.

— Мястото, което избрахте за новата клиника — обяснявам аз. — Мястото, което получихте, предлагайки повече пари, за да прогоните стария наемател. Човекът е бил в този магазин повече от шейсет години и изведнъж повишават тройно наема му. Лишихте го от прехраната му. Лишихте от живота му.

В момента звуча като Лоти. Това съм старата Аз — момичето, което казва това, което мисли, което оставя сърцето си да говори и поставя емоциите си на първо място. И се чувствам прекрасно.

— О! Дай ми кърпичка, че се разплаках — казва язвително Лари и усещам как се вбесявам. Всички съмнения, които имах, че може да не съм постъпила правилно, изчезват моментално.

— Не съм и очаквала да разберете — отвръщам спокойно и после добавям: — Тъй като никой от нас не е подписал окончателния договор, няма да бъде трудно да преустановим отношенията си.

— О, чакай малко, госпожичке!

В гласа му има толкова омраза, че ме побиват тръпки и изведнъж ми става студено.

— Може и да не сме подписали окончателен договор, но познавам закона. Ние имаме законно обвързване. Имам имейли, в които изказваш намерение да подпишеш договора, идеите, които сме обсъждали, плановете за бъдещата ни работа — поглежда ме и сякаш ръкавицата най-накрая е хвърлена. — Ще те помъкна по съдилищата и ще ти съдера задника. Ще ти отнема всичко: агенцията ти, дома ти, живота ти. Всичко.

Сърцето ми спира. От това се страхувах.

— Добре, давайте — казвам твърдо и се опитвам да спра издайническото треперене в гласа си.

Обръщам се, за да си тръгна, но той се провиква след мен:

— Не можеш просто така да си тръгнеш от мен. Не знаеш с какво се захващаш, Шарлийн. Аз съм този, който има последната дума! — той вече крещи и идеалният му тен е станал пурпурно червен.

— Скъпи! — чува се един превзет акцент и жена му се появява на вратата на залата.

Съвсем бях забравила за нея след целия този хаос. Тя държи коктейл в едната си ръка и любимото си чихуахуа в другата и ни се усмихва.

— Миличък, ще дойдеш ли при нас? Скаридите са страхотни.

— Разкарай се, Синди! — крясва й той. — Не виждаш ли, че говоря по бизнес? — лицето му отново възстановява нормалния си цвят и когато тя се прибира вътре, Лари се обръща и пристъпва към мен. — Ще те съсипя. Ще кажа на всички, че си некомпетентна, че не ставаш за нищо. Имам приятели на много високи места. Ще разкажа на пресата…

Той продължава да изрежда заплахи и обиди, но аз оставам твърда. Знам, че това вероятно ще се случи, но съм решена да приключа с него. Решена съм да последвам инстинкта си.

— Извинете? Пратка за Шарлот Мериуедър.

Обръщам се и виждам куриера, появил се в началото на коридора. Точно навреме. Изпитвам огромно облекчение. По-младото ми Аз може да ми е помогнало да преоткрия мечтата си, да подредя приоритетите си и да бъда честна към себе си и останалите, но по-старото ми Аз знае, че е по-добре да си подсигуриш гърба.

— Рецепционистката каза, че е спешно и че мога да ви намеря тук.

— Благодаря, всъщност пратката е за него — казвам аз и соча към Лари Голдстийн.

— Какво? — той спира да крещи и ме поглежда объркано, останал почти без дъх.

Куриерът свива рамене и подава плика на Лари. Той го върти в ръцете си и не знае какво да прави.

— Мисля, че трябва да го отворите — предлагам му аз.

— Какви са тия глупости? — изръмжава той, след като идва най-сетне на себе си. — Защото мога да…

— Ме съдите? Да разкажете на пресата? — прекъсвам го, опитвайки се да се държа спокойно, макар в този момент сърцето ми да бие много, много силно. — Не бих направила това, ако бях на ваше място.

Лари ме поглежда, после разкъсва плика с презрително изражение, което незабавно изчезва, когато вижда какво има вътре.

— Господи! — прошепва той и побледнява от шока.

Лоти ме обвини, че съм пренебрегнала инстинктите си, а когато става дума за Лари Гордстийн, наистина го правех още от първата ни среща в ресторанта. Бях сигурна, че съм усетила ръката му под полата си и въпреки това го пренебрегнах, също както не обърнах внимание и на многозначителните погледи, флиртаджийското поведение, чувството за неудобство в стомаха си в негово присъствие… Едва там, пред магазина, когато той се обърна към мен и каза, че когато дадеш достатъчно пари, всеки проблем изчезва, разбрах със сигурност. Точно там вътрешният ми глас вече знаеше, че е прав.

Но едва миналата вечер най-накрая се вслушах в него, действах инстинктивно и направих някои проучвания.

И се оказа, че не съм първата. Статия в „Санта Барбара Ивнинг Поуст“ от 1992 г. споменаваше за шестнайсетгодишно момиче, което обвиняваше зъболекаря си, доктор Голдстийн, че я опипвал на зъболекарския стол. Не бяха споменати други подробности.

Именно затова се обадих на Кати Проктър. Тя имаше достъп до международната база данни на журналистите и съдебната информация. Помолих я да проучи нещата. Инстинктът ми казваше, че това е същият човек, но не бях сигурна. Сигурно имаше стотици Голдстийн. А и да беше, какво е станало? Бил ли е признат за виновен? Осъден? Пратен в затвора?

Проучванията й потвърдиха опасенията ми. Даже повече. Защото се оказа, че обвинението срещу Голдстийн не е само едно. През годините е имало десетки оплаквания в сексуален тормоз — от бивши служителки, пациентки и дори бивши любовници, — но във всички случаи обвиненията са били оттегляни след извън съдебни споразумения в замяна на огромни парични компенсации.

— Права си, първото му име е Лари — каза ми Кати, когато ми се обади тази сутрин, че ще ми изпрати по куриер всички статии във вестниците, съдебните преписки и документите, които е открила.

Известен и като Мистър Звездна усмивка, гледам замислено към него. Макар вече да не прилича никак на самоуверения арогантен мъж от лъскавите списания. Идеално фризираната му коса сега е доста разпиляна и разкрива голяма плешивина, която му придава доста жалък вид.

— Това е изнудване — казва най-накрая той.

— А вие сте запознат отлично с принципите му, нали? — отвръщам спокойно.

Сега е негов ред да преглътне тежко.

— Какво ще правиш с това?

— Нищо — отвръщам простичко. — Сбогом, мистър Голдстийн — обръщам му гръб и се запътвам към изхода, после спирам. — И за протокола, името ми е Шарлот.

Този път си тръгвам окончателно. Защо ли си мисля, че скоро няма да забрави това име.