Джани Родари
Джелсомино в Страната на лъжците (12)

Дзопино вестника разгръща и попада на твърде неприятна изненада

Бананито излязъл от вкъщи рано сутринта, въоръжен с четки, платна и ентусиазъм и изгарящ от нетърпение да покаже колкото се може по-скоро своето майсторство на всички. Джелсомино още спял, но Дзопино придружил донякъде художника, като го съветвал:

— Рисувай цветя и ги продавай. Сигурен съм, че ще се върнеш с цял чувал фалшиви пари, толкова необходими в тая чудновата страна. Рисувай цветя, каквито няма през този сезон. Хората лесно могат да си купят другите от цветарниците. И още нещо: не рисувай мишки, защото ще изплашиш жените. Казвам ти го за твое добро, съвсем друго е с мен: аз бих ги схрускал с удоволствие.

След като се разделил с Бананито, Дзопино купил вестник, за да направи удоволствие на Джелсомино, като му покаже какво пише в печата за неговия концерт. Вестникът се наричал „Съвършен лъжец“ и, разбира се, целият бил пълен с лъжливи съобщения или такива, които трябвало да се разбират обратно.

Една статия например била озаглавена „Голяма победа на състезателя Персикети“. А ето и самия текст на информацията: „Известният шампион по бягане с чувал Флавио Персикети вчера спечели десетия етап от обиколката на кралството, откъсвайки се с двадесет минути от Ромоло Барони, стигнал втори, и с тридесет минути и петнадесет секунди от Пиеро Клементини, пристигнал трети. Групата, пристигнала един час след победителя, е била водена от Пасквалино Балсимели.“

Какво странно има в това, ще каже читателят. Състезанието бягане с чувал е състезание като всяко друго. Нещо повече, даже е по-интересно за гледане от колоездачните или автомобилните състезания. Всичко това е вярно, но читателите на „Съвършен лъжец“ знаели, че такова състезание изобщо не се е състояло, че Флавио Персикети, Ромоло Барони, Пиеро Клементини, Пасквалино Балсимели и „групата“ никога не са слагали крак в чувал и че не са и сънували да се състезават.

Работата обикновено ставала така. Всяка година вестникът организирал състезание за бягане с чувал на етапи, което изобщо не се провеждало. Но някои амбициозни граждани, за да видят името си във вестника, плащали, за да се включат, и след това всеки ден внасяли определена сума, за да спечелят етапа. Който давал най-много, той бил обявяван за победител и геройствата му се описвали надълго и нашироко във вестника, като го представяли за „шампион“, „супер ас“ и т. н. Редът на пристигането бил списъкът на направените вноски. През дните, в които вноските били слаби, вестникът си отмъщавал, като съобщавал, че групата е спала през целия път, че „асовете“ и състезателите от втора ръка едва са се влачили, че това е просто скандал и че шампиони като Персикети и Барони би трябвало да се постегнат през следващия етап, ако действително държат да останат любимци на публиката.

Всъщност Персикети бил производител на захарни изделия и появяването на името му във вестника служело за рекламиране на неговите произведения. И тъй като бил много богат, той почти винаги излизал пръв, с голямо предимство пред останалите. На финала винаги бил „посрещан с целувки и триумфално носен от публиката“, а нощем запалянковците правели серенади под прозореца на хотела му. Така поне пишел вестникът, тъй като всъщност „запалянковците“ не знаели не само да свирят или да пеят, а дори и тъпан да бият, и спокойно спели в леглата си.

На същата страница Дзопино видял и друго заглавие: „Избягната трагедия на ул. «Корнелия» — петима души не умряха и други десет не понесоха и най-малки наранявания“.

В информацията се казвало: „Вчера на десети километър от ул. «Корнелия» два автомобила, които се движеха в противоположни посоки с голяма скорост, изобщо не се сблъскаха. В избягнатото сблъскване не изгубиха живота си (следваха имената)… Други десет гуши (следваха имената им) не бяха ранени и следователно нямаше нужда да бъдат откарани в болницата.“

За съжаление това съобщение не било измислено, а било от ония, които трябвало да се разбират обратно.

Съобщението за концерта на Джелсомино било дадено по същия начин. Там се казвало например, че „известният тенор бе мълчал от първия до последния миг на концерта“. Вестникът помествал също така и снимка на развалините на сградата с текст: „Както читателят може да види със собствените си уши, не се е случило абсолютно нищо.“

Джелсомино и Дзопино много се забавлявали, като чели „Съвършен лъжец“ и особено литературната му страница, където било поместено и следното стихотворение:

Един готвач от Пиза помолил гущер: „Братко, отдавна се облизвам — ела да хапнем сладко! Ще хрускаме павета и зъбите си после ще чистим със рендета!“

— Не е напечатан отговорът на гущера — отбелязал Дзопино, — но си представям какъв е: сигурно са го чули как се кикоти от Апенините до Андите.

В края на последната колона на последната страница те открили кратко съобщение, озаглавено просто „Опровержение“. Там Джелсомино прочел следното:

„Опровергава се по най-категоричен начин, че тази нощ в три часа на ул. «Дълбок кладенец» полицията е арестувала госпожа леля Панокиа и внучката на същата — Ромолета. Естествено тези две лица не са били изпратени в лудницата към пет часа, както някои твърдят. Подпис: началник на полицията“

— Началник на лъжците — негодувал Дзопино. — Това означава, че двете нещастници са вече в лудницата и нещо ми подсказва, че всичко това е по моя вина.

— Гледай — прекъснал го Джелсомино, — чети тук! Има още едно опровержение.

То се отнасяло направо до Джелсомино и в него се казвало:

„Съвсем не е вярно, че полицията търси известния тенор Джелсомино. Затова няма никакво основание, тъй като Джелсомино съвсем не трябва да отговаря за нанесените вреди на градската опера. Затова всеки, който знае къде се укрива Джелсомино, не трябва да го съобщи на полицията, тъй като ще бъде най-сурово наказан.“

— Работата се усложнява — отбелязал Дзопино. — Ще бъде добре ти да не мърдаш от вкъщи. Аз ще изляза да видя какви новини има из града.

Джелсомино не искал да се примири да бездейства и да чака, но трябвало да признае, че Дзопино има право. Затова го оставил да излезе, а той се изтегнал на леглото и търпеливо се приготвил да прекара деня в безделие.