Не зная дали тази книга е писана по идеологечески, политически, социални или други причини. Тя е детска книга. Чел съм я преди четиридесет години.Струва ми се, че не е само детска. Странно, но тя натрапчиво ми се явява в днешно време. В нея котките лаят, кучетата мяукат, хлябът не е хляб, а нещо друго исамо в жилището на леля Поли котките са котки. Полицията преследва тези, които говорят истината и пази тези, които лъжат. В края на книгата Джелсомино надига глас и цялата постройка на лъжата се срутва върху главите на лъжците. Детска книжка??? Не! Това е исторически доказан факт в живота на хората.
Защо им е на героите в една детска книжка да се вдигат на бунт срещу властта?
Питам се, дали тази книжка е точно детска или под този предлог само е можело да се появи на пазара.
Извинете ме, но ще задам въпрос:-Тази страна не е ли България???
Ти си глупак! Леля Поли е героиня от „Том Сойер“, а желанието ти да политизираш всичко, е вулгарно! Остави детските неща на децата и върви да четеш вестници!
Пак квалификации. Не можеш ли без тях?
Тази книга от Джани Родари е много добра, както и приключенията на Лукчо. Мога да кажа каквото мисля за книгата и то е, че тя е много добра. Според мен оценката за нея е шест, защота докато я четох ми хареса много.
Четох тази книга като дете и общо взето си спомнях малко. Когато на гости на децата им дойде приятелче с много силен глас, се сетих за тази книга. Реших да започна да им я чета вечер, когато ги слагам да си лягат. Първоначално се опасявах, че няма да им хареса и че може да е остаряла. Не само, че книжката им хареса, но и на мен ми беше много приятно да я препрочета. Сега с удоволствие продължаваме с Приключенията на Лукчо.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.