Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Упанишади
Оригинално заглавие
भगवद्गीता, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 3 гласа)

Информация

Източник
bezmonitor.com

История

  1. — Корекция

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Арджуна каза:

1. За отричането, о мощноръки, подробно истината искам аз да зная, Хришикеша, и за останалото също, о, Кешинишудана.

Шри Бхагаван каза:

2. Отказването от действия желани отричане наричат мъдреците, а отказването на всичките дела от плодовете оставяне разумните наричат.

3. Действието трябва да се изостави като зло — тъй казват някои мислители, а други пък — че да се отхвърля делото на жертва, дар и покаяние не трябва.

4. Заключението мое за оставянето чуй сега о, най- добър от потомците на Бхарата. Оставянето, о, първи сред мъжете, три вида бива.

5. Дела на жертва, дар и покаяние не трябва да се изоставят. Да се извършват трябва, защото жертвата, дарът и покаянието очистителни са за мъдреците.

6. Ала дори делата тези без обвързване, като се отхвърлят плодовете да се извършват трябва — това, о, Партха, е твърдото ми убеждение.

7. На задължителните действия отхвърлянето неподходящо е. Поради заблуда щом се изоставят — това оставяне се определя като тамасично.

8. Тоз, който делото отхвърля поради страх от телесно неудобство, със мисъл „болезнено това е“ , той раджасично изоставяне извършва и не получава на оставянето резултата.

9. „Да се извърши трябва“ — щом с тази мисъл предписаните действия се изпълняват, о, Арджуна, като се остави привързаността и плодовете — това отричане е саттвично.

10. От неприятно действие не се отвръща, нито към приятно се привързва отреченият, в чистотата установен мъдрец, от всичките съмнения освободен.

11. За въплътения не е възможно напълно действията да остави; но изоставил плодовете на делата, той отречен се нарича.

12. Нежелани, искани и смесени — три вида са за неотречения на делата плодовете, но за отречения никакви не съществуват.

13. Петте причини, мощноръки, за извършването на делата според Санкхя, от мене чуй.

14. Тялото или опората, деецът, сетивата разни, различните енергии и петата — съдбата.

15. Чрез тялото, речта или ума, човек каквото действие и да извършва — правилно или пък не — причина тези пет са.

16. И затова тоз, който поради непробуденост на разума за деец единствен аза смята, той истината не съзира и е с разсъдък замъглен.

17. Който не мисли, че действува, чийто разум незамърсен е, дори и да убие тези хора, той не убива, нито се обвързва.

18. Познание и познаваемо, а също и познаващ са тройния подтик за дейност, а средство, действие и действуващ на делото са тройната опора.

19. Познанието, действието и дееца три вида са според свойствата различни — в науката за свойствата така се казва. Чуй за тях.

20. Познанието, чрез което във всички същества реалност нерушима и единствена се вижда — неделима в своята многообразност — това познание саттвично е.

21. Различни всички същества което знание съзира поради тяхната отделност и различен вид — то раджасично е.

22. А това, което е привързано към обект единствен — като че той е цялото — без причина, без познаване на истината, половинчато — това познание се нарича тамасично.

23. Действие, което е предписано и без привързване, без страст или омраза се извършва, без желание за плодове — то саттвично се нарича.

24. Щом за утоляване на страсти, с егоизъм дело се извършва, с напрежение голямо — то раджасично се нарича.

25. Като последица когато има загуба и нараняване; от заблуда, без оглед на възможностите предприето дело тамасично се нарича.

26. От привързаност освободен, неегоистичен, решителен и действуващ охотно, еднакъв във успех и неуспех — такъв деец саттвичен се нарича.

27. Страстен, за плодовете жаден, алчен, жесток, нечист деец, поддаващ се на радост и на мъка — раджасичен се нарича.

28. Деецът несъсредоточен, вулгарен, твърдоглав, измамен, злобен, мързелив, отчаян, муден — тамасичен се нарича.

29. На разума и на упоритостта чуй за трите вида според белезите техни. Подробно ще ти обясня, о, Дхананджая.

30. Действието и бездействието, достойното и недостойното, страха и безстрашието, обвързването и свободата който знае — този разум, Партха, саттвичен е.

31. От който правилното и неправилното, което трябва и не трябва да се прави погрешно се разбира — този разум, о, Арджуна е раджасичен.

32. Неправилното за правилно тоз който мисли, във мрак забулен и всичките неща за техните обратни смята — този разум, Партха, е тамасичен.

33. Упоритостта непоклатима, при която чрез йога се контролират дейностите на ума, праната и сетивата — тя е саттвична, Партха.

34. А чрез която човек към дълг, наслада и богатство се придържа, о, Арджуна, поради привързаност и от желание за плодове — тази упоритост, Партха, е раджасична.

35. При която не се отказва глупавият поради сънливост, страх, мъка, отчаяние и горделивост — тази упоритост, Партха е тамасична.

36. На удоволствието сега за трите вида чуй от мене, о, Бхаратаршабха, на което човек чрез практика се радва и със сигурност от страданията се освобождава.

37. Което първо е като отрова, а накрая става мед — то саттвично се нарича, родено от ясното разбиране за аза.

38. Което от контактите на сетивата с обектите родено е, в началото е мед, а в края на отрова се превръща — то е раджасично.

39. Което пък в началото и в края заблуда е за аза, възникващо от сън, леност и нехайство — то тамасично се нарича.

40. Няма на земята или в небето, измежду боговете даже същество, освободено от трите свойства, от материята породени.

41. На брахманите, кшатриите, вайшите и шудрите, о, Парантапа, задълженията определени са от свойствата на собствената им природа.

42. Спокойствие, самоконтрол, въздържане и чистота, прощаване, правдивост, и още мъдрост, знание и вяра са делата за брахмана, определени от собствената му природа.

43. Героизъм, мощ и твърдост, ловкост, неизбягване на битка, великодушие и царственост делата са за кшатрия от собствената му природа отредени.

44. Земеделие, отглеждане на крави и търговия са делата за вайшя, от собствената му природа отредени. Дела на служба са за шудрата определени от собствената му природа.

45. На своите дела отдаден, съвършенството човек постига. Чуй как придобива съвършенство, който на делата отредени е отдаден.

46. Този, от когото е началото на съществата; който всичко туй изпълва — с извършването на своите дела човек почита него.

47. По-добре е собствената Дхарма да се следва, макар и лошо, а не да следваш чуждата отлично. Щом се изпълняват действията, отредени от свойта собствена природа, не се извършва грях.

48. Делата, за които е човек роден, о, Каунтея, макар и неприятни, не трябва да се изоставят. Защото всички начинания от зло обгърнати са както огънят от дим.

49. Чийто разум е непривързан в нищо, себе си надмогнал, чийто желания са отлетели, постига чрез отричането съвършенство висше на свобода от действие.

50. Съвършенството постигналият как достига Брахма накратко чуй от мен, о, Каунтея, който висшето стъпало на мъдростта е.

51. Със разум чист, съединен, твърдо себе си контролиращ, отречен от звуците и другите обекти на сетивата, отказал се от обич и омраза,

52. в усамотение живеещ, леко хранещ се, речта, тялото, ума си подчинил, в съсредоточеност и съединение винаги установен, безпристрастен,

53. насилието, егоизма, надменността, страстта, гнева и алчността оставил, несебичен, умиротворен, той годен е да стане Брахма.

54. Тъждествен с Брахма, удовлетворен във аза, той не тъгува, нито пък желае. Към всички същества еднакъв, той висшата любов към мен достига.

55. Мен като обича, узнава той какъв съм аз и кой съм аз във същност. Тогава, като действително ме знае, той веднага във мене влиза.

56. Всички действия като извършва винаги отдаден в мен, чрез мойта милост той достига обиталището вечно на нерушимостта.

57. Съзнателно от всичките дела отречен става той заради мен, аз съм висшата му цел; съединен чрез разума, съзнанието му във мен е винаги установено.

58. Ако съзнанието ти във мене е установено, чрез мойта милост всичките препятствия ще надделееш. А ако от егоизъм ти не ме послушаш, ще пропаднеш.

59. Ако, на егото покорен, ти решиш „Аз няма да се бия“, напразно твоето решение ще бъде, защото твоята природа ще те застави.

60. От собствената ти природа породено, Каунтея, от собствените ти дела е предопределено как ще постъпиш. Дори ако не искаш от заблуда — ти по неволя пак така ще сториш.

61. Бог във сърцата на всички същества, Арджуна, обитава, и всички същества върти чрез свойта Мая като завързани на колело.

62. При него ти убежище търси със цялото си същество, Бхарата, Чрез неговата висша милост ти вечната обител на мира ще имаш.

63. И тъй, на теб аз мъдрост ти изложих — от тайните по-тайна. Като я обмислиш ти дълбоко, прави, каквото пожелаеш.

64. Най-тайното от всичко отново чуй от мойто висше слово. Любим си ти на мене много и затова аз ще ти кажа кое е най-добро.

65. Ума си в мен установи, обичай мен, за мене жертвай, на мене се покланяй и в мен ще дойдеш. Наистина ти обещавам, защото ти си ми любим.

66. Всички дхарми изоставил, в мен единствено убежище търси. Аз от всички грехове ще те освободя — ти не тъгувай!

67. Това не казвай никога на някой, който не извършва въздържание, нито на непредания, нито на този, който не служи, или да слуша не желае, или на този, който хули мен.

68. Който тази висша тайна на моите обични обявява, с любов към мене висша, той в мен ще дойде несъмнено.

69. И няма между хората да върши някой друг за мен по-ценно дело, нито пък ще има някой друг за мен по-скъп от него на земята.

70. А който изучава този наш разговор свещен, той ме почита чрез жертвоприношение на знание — така аз смятам.

71. Изпълнен с вяра, изчистен от омраза, който слуша, и той, освободен, ще стигне световете светли на извършителите на добри дела.

72. Чу ли всичко, о, Партха, със съсредоточен ум? Изчезна ли заблудата на незнанието твое, о, Дхананджая?

Арджуна каза:

73. Разрушена е заблудата, и всичко аз си спомних чрез твойта милост, о, непоклатими. От колебания съм аз свободен. Ще следвам твойто слово.

Санджая каза:

74. Така аз чух на Васудева и на Партха разговора дивен, от който косите ми настръхват.

75. Благодарение на Вяса на милостта аз чух за тази тайна, висша йога на йогите от господаря, Кришна, изказана направо.

76. Царю, като си спомня, като си спомня разговора тоз чудесен и свещен между Кешава и Арджуна, отново и отново аз се радвам.

77. И като си спомням отново и отново този дивно чуден облик на Хари, аз удивлявам се и пак се радвам.

78. Където са на йогите господаря, Кришна и Арджуна, стрелецът с лък, там е благоденствието, победата и щастието и твърдата справедливост, така съм убеден.

ОМ! Така в свещената Бхагавадгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва осемнадесета глава, наречена ЙОГА НА ОСВОБОЖДЕНИЕ ЧРЕЗ ОТРИЧАНЕ.

 

ТАКА ЗАВЪРШВА СВЕЩЕНАТА БХАГАВАДГИТА УПАНИШАДА

Край
Читателите на „Шримад Бхагавадгита упанишада“ са прочели и: