Вяса
Шримад Бхагавадгита упанишада (8)

ОСМА ГЛАВА

Арджуна каза:

1. Какво е Брахма, що е вътрешният аз и що е дело, о Пурушоттама, кое наричат същина на съществата и кое е на божествата същност?

2. Кое е същина на жертвата тук в тялото, Мадхусудана, и как си познаваем чрез самоконтрол в момента на смъртта?

Шри Бхагаван каза:

3. Неразрушимото е Брахма, вътрешният аз е собствената висша същност. Това, което съществата ражда и тяхната природа се нарича дело.

4. На съществата същност е преходността, душа е същността на боговете. На жертвата тук в тялото съм същината аз, о, най-добър от въплътените във тяло.

5. И който в своя сетен миг от тялото излиза и си отива, мен само като помни, той в мойта същност идва, това е несъмнено.

6. Каквато същност помни този, който тялото напуска, там той отива, Каунтея. Той непременно там отива.

7. Затуй по всяко време мен помни и се сражавай. Чиито ум и разум са в мен отдадени, той също в мене идва несъмнено.

8. Чрез практика, съединен със йога, без към друго мисълта да отклонява, този, който висшия Пуруша съзерцава, Партха, в него стига.

9. Който, странящ от тъмнината, помни винаги всезнаещия и прадревен, всеуправляващ и от атома по-малък вседържател с немислима форма, ярък като слънце,

10. и на смъртта в мига със ум непоклатим, отдаден със любов и съединен със йога, поставяйки изцяло прана в средата между веждите, той в този дивен и върховен дух достига.

11. Кратичко това ще ти опиша, което знаещите Ведите наричат неразрушимо, в което влизат безпристрастните отречени, заради което в целомъдрие живеят.

12. Вратите всички като контролира, ума в сърцето щом постави, а праната във челото изпрати — съсредоточеност йогична е това.

13. Тялото като оставя, във нея който е и произнася ОМ — сричката една, на Брахма равна, и мене помни — достига той целта върховна.

14. Мен който помни постоянно, съзнанието на когото е неизменно, за този винаги усърден йога аз постижим съм лесно, Партха.

15. Като пристигнат в мен, не получават вече ново раждане в нетрайната обител на страдание великите, върховно съвършенство обладали.

16. От царството на Брахма надолу всички светове на връщане отново подлежат, Арджуна, но в мене който дойде, Каунтея, не ще получи раждане отново.

17. Които знаят деня на Брахма, хиляди епохи продължаващ; познават и нощта, хиляди епохи дълга — познават те деня, тъй както и нощта.

18. От непроявеното нещата проявени всички се пораждат при идването на деня. При идването на нощта пък в непроявеното отново се разтварят.

19. На съществата множеството, възниквайки отново и отново, се разтваря неизменно, Партха, при идването на нощта и се възражда с настъпването на деня.

20. Но над това непроявено друг непроявен и вечен съществува, който не загива при гибелта на всички същества.

21. Това непроявено неунищожимо се нарича. На него казват висша цел; постигналият го не се възвръща. Това е висшата обител моя.

22. Това е висшият Пуруша, Партха, той чрез непреклонна преданост е постижим. Във него пребивават съществата, които всичко тук изпълват.

23. Времето, в което йогите, като напускат, отиват безвъзвратно, или пък се възвръщат, ще ти открия, о, Бхаратаршабха.

24. В огън, в светлина, във ден, в бялата половина, в северните месеци като напускат, знаещите Брахма в Брахма стигат.

25. В дим, във нощ, във черната половина, в месеците южни лунна светлина като получи, йогът се възвръща.

26. Наистина се смятат двата пътя — бял и черен — за пътища извечни на света. Безвъзвратно по единия се заминава, по другия се връщаш пак.

27. Тези пътища като познава йогът, Партха, никога не се обърква. Затуй по всяко време на йога ти бъди отдаден, о, Арджуна.

28. Отива йогът на добрите действия над плодовете, във Ведите посочени, над жертвоприношенията, над аскетизма, над благотворството и като знае туй, което казах, издига се до висшето, извечно състояние.

ОМ! Така в свещената Бхагаватгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва осма глава, наречена ЙОГА НА НЕУНИЩОЖИМИЯ БРАХМА.