Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Упанишади
Оригинално заглавие
भगवद्गीता, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 3 гласа)

Информация

Източник
bezmonitor.com

История

  1. — Корекция

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Арджуна каза:

Материята и духа, полето и познавача на полето, познанието и обекта му да зная искам, о, Кешава.

Шри Бхагаван каза:

1. Туй тяло, Каунтея, поле нарича се, тоз, който го познава се нарича познавачът на полето от мъдреците.

2. Познавач на полето във всичките полета ме знай, о, Бхарата. Познанието за полето и за познавача на полето за истинско знание смятам.

3. Чуй накратко от мен що е поле, какви са неговите форми, откъде произлиза, какви са неговите сили.

4. Мъдреците по много начини са пели за това в различни химни. Подробно са обсъждали това във сутрите за Брахма.

5. Елементите велики, егото, разсъдъкът, непроявеното и още сетивата единайсет и петте обекта на сетивата,

6. желание, омраза, удоволствие и болка, тяло и съзнание, инертност — ето накратко описанието на полето и неговите форми.

7. Смирение, безискусност, ненасилие, прощаване и прямота, служба на учителя и чистота, постоянство и самоконтрол,

8. безстрастие към обектите на сетивата, на егоизъм липса и постоянното съзиране на злото на раждане и старост, болест и също болка,

9. непривързаност, несвързване в ума със син, жена и дом и други, на съзнанието постоянно равновесие — при получаване и на желано и на нежелано,

10. постоянно сливане със мене, любов без отклонение, обитаване на самотни места, неудоволствие във общество на хора,

11. в познанието на аза постоянство, съзиране на същността на знанието истинско — това е мъдрост, а туй, което друго е, незнание наричам.

12. Което е достойно за узнаване, аз ще ти кажа. Като го знаеш, ти безсмъртие ще придобиеш. За безначалния, висшия Брахма се казва, че нито съществува, нито не съществува.

13. С ръце, крака навсякъде, с очи, глави, усти навред, с уши във световете всички, той обгръща всичко и навсякъде присъства.

14. Той обектите на всички сетива познава, без сетива да има, непривързан, но поддържащ всичко, от гуните освободен, но на тях се наслаждава.

15. Отвън и вътре във всички същества е — подвижни и неподвижни, защото е недоловим, непознаваем. Той много надалеч е и съвсем наблизо.

16. Той неразделен е, но в съществата сякаш разделен. Той трябва да се знае като поддържащ съществата, като разрушител и създател.

17. Той светлината е на светлините, казват че е над тъмнината и е познанието, познаваемото и това, което чрез познанието се постига, в сърцето на всяко същество обитаващ.

18. Така накратко казах за полето, за познанието и също за обекта му. Във мене влиза моят почитател като го познава.

19. Знай, че материята и духът са без начало; формите и свойствата са от материята породени.

20. Материята казва се, че е първопричина на връзката между действието и неговото следствие, а за духа се казва, че е причина за изпитване на удоволствие и мъка.

21. Духът, в материята пребиваващ, наслаждава се на свойствата, от материята породени. Привързаността към тези свойства причина за прераждането във добри и зли утроби става.

22. Свидетел и управител, поддръжник, наслаждаващ се, на боговете върховен господар, върховен аз — така във тялото духът върховен се нарича.

23. Този, който така духа познава и материята с нейните свойства — както и да живее, не се ражда отново.

24. Чрез съсредоточаване във аза някои аза във аза съзират, чрез санкхя йога други, а трети — с карма йога.

25. Други пък, това като не знаят, чуват го от някого и практикуват също — те преминават отвъд смъртта дори, към чутото щом се придържат.

26. Каквото същество да се роди — подвижно или пък неподвижно, знай, че то е от единението между полето и познавача на полето, о, Бхаратаршабха.

27. Този наистина вижда, който вижда върховния бог във всички същества обитаващ, сред унищожимото неунищожим.

28. Като вижда навсякъде еднакво пребиваващ бога, не разрушава той аза чрез аза и стига върховната цел.

29. От материята само действията се извършват всички — който така вижда и аза съзира бездеен, той наистина вижда.

30. Когато види целия безброй на съществата, разпространяващ се, опиращ се в едно единствено, той става Брахма.

31. Безначален, без свойства, върховният аз не изчезва, макар че в тялото живее, Каунтея. Той всъщност не действува и не се привързва.

32. Както пространството всепроникващо не се измърсява, защото фино е, така и азът в тялото не може да се измърси.

33. Както слънцето целия свят осветява, така господарят един на полето полето цялото огрява, о, Бхарата.

34. Който вижда разликата между полето и познавача на полето с окото на познанието, и също освобождението от материята на съществата, той във висшето достига.

ОМ! Така в свещената Бхагаватгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва тринадесета глава, наречена ЙОГА НА РАЗЛИЧАВАНЕ МЕЖДУ ПОЛЕТО И ПОЗНАВАЧА НА ПОЛЕТО.