Вяса
Шримад Бхагавадгита упанишада (3)

ТРЕТА ГЛАВА

Арджуна каза:

1. По-високо ти поставяш разума от действието, Джанардана, а защо към действия ужасни, о, Кешава, ме подтикваш?

2. Със тези някакси заплетени слова объркваш моя ум. Затуй кажи ми ясно това едничко нещо, с което блаженството да постигна.

Шри Бхагаван каза:

3. Два вида пътища във този свят от мен са дадени, о, непорочни. За мъдреците — на знанието йога, за йогите пък — на действието йога.

4. Нито чрез отричане от действия човек постига, нито чрез отшелничество само съвършеното единство.

5. Дори за миг без действие не може някой да остане — дела извършва всеки, заставен от природните си свойства.

6. Възпиращ на действията органите, в ума на който продължават представи за сетивните обекти, той глупав е и се нарича лицемер.

7. А много по-добър е този, който сетивата с ума си контролира, о, Арджуна, и без привързаност отдава на действието органите в карма йога.

8. Върши определените дела, делата от бездействието по-добри са, дори и тялото с бездействие не можеш да поддържаш.

9. Всички действия обвързват в този свят, жертвените само не. Затуй върши, Каунтея, делата без да се привързваш.

10. Чрез жертва хората създаде нявга Праджапати и каза: „Чрез нея ще се размножавате и тя желаното ще ви донася.

11. Чрез нея вий хранете боговете и нека те да хранят вас. Почитайки се тъй взаимно, ще имате върховно блаженство.

12. Желаните от вас наслади ще имате от боговете, хранени чрез жертва. А който даровете взема без жертва да извършва, той крадец е същи.

13. От всички грехове освободени са добрите, остатъка от жертвата ядящи; същински грях ядат онези, за себе си единствено приготвящи храната.

14. Храната всички същества поражда, храната от дъжда се ражда, дъждът от жертва се поражда, а жертвата от делото се ражда.“

15. Знай, че делото от Брахма се поражда, а Брахма от най-висшето се ражда. Всепроникващият Брахма затова винаги във жертвата присъства.

16. Който, отдаден в удоволствия на сетивата, с туй завъртяно колело не се върти, — напразно, Партха, той живее.

17. Но човек, чиято радост е единствено във аза, доволен с аза и само в аза удовлетворен — за него дълг не съществува.

18. В делата му причина няма, нито в неговото недеяние; нито пък има някаква обвързаност с което и да било същество.

19. Затова със безпристрастност нужните дела извършвай. Единствено чрез безпристрастност азът висш е постижим.

20. До пълно съвършенство само чрез дела е стигнал Джанака и други още. Ти също с грижа за света върши делата свои.

21. Защото най-добрият както действа, така и другите постъпват. Какъвто пример той създава, по него хората се водят.

22. Аз нямам, Партха, дълг във никой от трите свята, нищо да постигам и нищо непостигнато — но пак дела извършвам.

23. Защото ако аз престана дела да върша непрестанно, то всички хора, Партха, по моя път ще тръгнат.

24. Ако действия не вършех, да рухнат щяха световете; на кастите разбъркване бих причинил, а пък на всички хора — гибел.

25. Невежите с привързаност, Бхарата, дела извършват, а знаещият трябва с безпристрастие да действа.

26. Да не създава той объркване във умовете на неразумните, привързани към делото. Да върши свойта работа добре, подтиквайки и тях към дейност.

27. Всички действия от трите свойства — гуните природни — се извършват, ала човек, от егоизма заблуден, си мисли „действам аз“.

28. Познаващият гуните, о, мощноръки, и действията като взаимодействие на гуни с гуни, не се обвързва.

29. Заблуденият от гуните, към гуните и към делата се привързва. Но нека знаещият не обърква този с непълно знание.

30. Със съсредоточено съзнание делата всички като отдадеш във мен, без привързаност и без надежди, сражавай се, от всякаква тъга освободен!

31. Които постоянно се придържат към казаното тук от мен, с вяра и без колебание — от действията се освобождават.

32. А тези, които, колебливи, не практикуват както казах, загубват знанието цяло и своето съзнание унищожават.

33. Според своята природа мъдреците действат и всички същества я следват също; насила невъзможно е да се постигне нещо.

34. Установени са за всяко сетиво отблъскването и стремежа към който и да е обект. Под властта на тези две да не попада никой, защото пречки са по неговия път.

35. И по-добре е собствената дхарма лошо да изпълниш, отколкото да следваш чужда превъзходно. Във свойта дхарма да умреш дори е благо; страшно е да следваш чуждата дхарма.

Арджуна каза:

36. Тогава от какво подбуден е човек да върши грях, дори, Варшнея, да не иска — насила сякаш тласкан?

Шри Бхагаван каза:

37. От раджа гуна породено, желанието се превръща в гняв. Като огън ненаситен, грях велик донасящ, той враг е страшен.

38. Както пламъкът със дим покрит е, огледалото със прах, а пък зародишът в утробата е скътан, така във раджа гуна той се крие.

39. Обгърнато е знанието на мъдрия от вечния противник — огъня на неутолените желания, о, Каунтея.

40. За него казват, че сетивата, ума и разума са негов дом. За въплътения той заблуждения създава и знанията с тях забулва.

41. Затуй най-първо сетивата овладей, о, най-добър потомък на Бхарата, на всяка цена този грешник убий, мъдрост и знание който погубва.

42. Сетивата, казват, са велики; умът е по-велик от тях; от него разумът е още по-велик; обаче най-велик е азът.

43. По-висш от разума го осъзнавай, установи се в аза и убий врага, о, мощноръки, прикрит във форма на желание неизпълнимо.

ОМ! Така в свещената Бхагавадгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва трета глава, наречена КАРМА ЙОГА или ЙОГА НА ДЕЙСТВИЕТО.