Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Упанишади
Оригинално заглавие
भगवद्गीता, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 3 гласа)

Информация

Източник
bezmonitor.com

История

  1. — Корекция

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Шри Бхагаван каза:

1. Отново ще ти обясня за мъдростта, от всички мъдрости най- висша, със знанието на която достигнали са мъдреците върховно съвършенство.

2. В тази мъдрост убежище намерили, достигнали единство с мен — при сътворението те не се пораждат, нито при разрушението страдат.

3. Великият Брахма е моята утроба, там мойто семе слагам и тогава, о, Бхарата, се раждат всички същества.

4. Във всичките утроби, Каунтея, каквито същества да се пораждат, великият Брахма е всъщност тяхната утроба, а бащата аз съм, семето им даващ.

5. Свойствата, от материята породени, са саттва, раджа и също тама; към тялото привързват те, о, мощноръки, неразрушимия му обитател.

6. От тези трите саттва, от замърсяване лишена, блестяща, оздравяваща, привързва със веригите на радост и на знание, о, безгрешни.

7. Знай, раджа се поражда от страстта, източник на жажда и привързаност. Въплътения обвързва тя с желание за дейност, Каунтея.

8. Тама се ражда от незнание и всички въплътени заблуждава. Тя привързва чрез небрежност, мързел и сънливост.

9. Саттва обвързва с щастие , раджа с дейност, а тама пък обърква знанието и обвързва чрез небрежността.

10. Щом надделее над раджа и тама, саттва взема връх; раджа преобладава, щом саттва и тама са покорени, а тама е властна, когато саттва и раджа са слаби.

11. През всичките врати на тялото когато на мъдрост блясъкът сияе, знай че саттва връх е взела.

12. Алчност, дейност, страст към дело, неспокойствие, желание са породени, щом раджа е силна, о, Бхаратаршабха.

13. Мрак, бездействие, небрежност и заблуда — те възникват щом тама е надделяла, о, радост за потомците на Куру.

14. Когато въплътеният смъртта посреща и саттва е най-силна, тогава той достига световете чисти на познавачите на висшето.

15. В раджа щом смъртта го стигне, той ражда се сред тези, които са към делото привързани; а в тама щом умре, той на безчувствените във утробите се ражда.

16. На добрите действия се казва, че саттвични, чисти плодовете биват; на раджа плодът е болка, а невежеството е плодът на тама.

17. От саттва знание се ражда, от раджа алчност произлиза, а тама пък твори небрежност, невежество, а също и заблуда.

18. Които в саттва пребивават, нагоре се изкачват, стоящите във раджа по средата си остават, а тези, които в свойството най-ниско пребивават — в тама — те надолу слизат.

19. Когато виждащият не съзира друг действуващ, а само трите свойства и знае мойта същност, която е над тях, към нея той отива.

20. Над трите свойства щом премине, от които тялото е произлязло, въплътеният от раждане и смърт, нещастие и старост се освобождава и безсмъртие достига.

Арджуна каза:

21. Какви са белезите, боже, на тези, които трите свойства са преодолели? Как те постъпват и как над трите свойства преминават?

Шри Бхагаван каза:

22. Който светлината, дейността, заблудата не мрази, о, Пандава, когато идват, нито пък му липсват щом отсъстват,

23. който безпристрастен е към свойствата и незасегнат; като разбира че само свойствата действуват, твърд в това си състояние,

24. еднакъв в удоволствие и мъка, в себе си установен; еднакъв към пръст, към камък и към злато, еднакъв към мил и към омразен, в равновесие; еднакъв към похвали и към укор;

25. във слава и в позор еднакъв; еднакъв към приятел и към враг; всички начинания отхвърлил, казва се, че той над свойствата е минал.

26. Който неотклонно чрез йога на преданост на мене служи, той над трите свойства преминава и за постигане на Брахма е способен.

27. Защото аз съм всъщност обиталище на Брахма, и безсмъртния, и вечния, дхармата извечна и щастието абсолютно.

ОМ! Така в свещената Бхагаватгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва четиринадесета глава, наречена ЙОГА НА РАЗЛИЧАВАНЕ НА ТРИТЕ СВОЙСТВА.