Вяса
Махабхарата (38) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
महाभारतम्, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Издание:

Махабхарата. Рамаяна

Индийска

Първо издание

Литературна група IV. Тематичен номер 2427

Редактор на издателството Блага Димитрова

Художник Иван Кьосев Художник-редактор Васил Йончев

Технически редактор Олга Стоянова

Коректори: Наталия Кацарова, Лидия Стоянова

Дадена за набор 19. VI. 1972 г. Подписана за печат през септември 1972 г. Излязла от печат през декември 1972 г.

Формат 84×108/32 Печатни коли 30/4, Издателски коли 23

Цена 2,43 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. Ракитин 3

История

  1. — Корекция

ПЕСЕН ВТОРА
Разговор между Индра и Нарада в рая.
Боговете и царете заминават на сгледа с Дамаянти.

Брихадашва каза:

Щом тая вест изслуша принцесата, у нея всели се тайна мъка, снагата й закрея.

Въздишаше дълбоко и вехнеха сред кротост очите й, доскоро цъфтящи като лотос.

Замислена, внезапно току приседне бледа, за птици златокрили в небето ще се вгледа.

Снагата тънкокръста извиваше се слаба, забравила какво са сънят, леглото, хляба.

Принцесините дружки вестиха на цар Бима, че страда Дамаянти и става нелюбима.

Раджата на Видарба поклати белокоса глава, като се сети девойките защо са

дошли и разтълкува той намеците техни, че щерка му от мъки любовни вече вехне.

Разбра, че скоро трябва за свойта щерка млада достоен мъж да найде, какъвто й допада.

На принцовете видни написа по два реда: „Прославени витязи, елате ми на сгледа.“

Научили, че дивната принцеса се годява, потеглиха раджите сред блясък и гълчава.

Тътнеж от стъпки слонски и тропот на копита ехтеше над войската, с венци и прах покрита.

Пристигнаха при Бима, отседнаха в палата. Стопанинът им сложи трапеза най-богата.

В туй време горе в рая на вечната наслада пред Индра се явиха Парвата и Нарада.

Те бяха мъдри старци и в райския чертог ги пусна и почтено посрещна Индра бог.

След поздрава помоли Нарада да разправи що има по земята и те дали са здрави.

Нарада каза:

Хвала на тебе, Индра, ний здрави сме с Парвата, а също и царете там долу на земята.

Брихадашва каза:

— Но щом е тъй, мъдрецо — учуден рече богът, — къде са храбреците царе, които могат

с лица към враговете да падат, о Нарада,

и мойто райско царство след туй им е награда?

Витязите, които в полето слагат кости, защо не идват вече да бъдат мои гости?

Отвърна му Нарада: — Всевишни боже, зная и мога да ти кажа защо ги няма в рая.

Принцеса Дамаянти, момичето на Бима, което с добродетел и хубост несравнима

омая всички смъртни, сега ще се годява, та там са днес, о боже, достойните за слава.

Царете земни искат сред своите диаманти да сложат тая перла, на име Дамаянти.

Додето той говори, пристигнаха в чертога и другите безсмъртни, начело с Агни — бога

на огъня. Щастливи решиха: — В тая сгледа ще бъдем кандидати и ние за победа.

Поеха към Видарба с каляските си златни — с царете да се мерят и с принцовете знатни.

И Нал потегли също натам с душа честита — самичък с любовта си, а не с голяма свита.

Веднага го съзряха от горе божествата — същински Камадева, явил се на земята.

И всеки бог при тая изящност на младежа изгуби бързо своите надежди за годежа.

От златните каляски, сред облаците спрени, се спуснаха при царя и рекоха: — Блажени,

ти истината само говорил си до днес, стани ни вестоносец — да носиш божа вест.