Вяса
Махабхарата (16) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
महाभारतम्, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Издание:

Махабхарата. Рамаяна

Индийска

Първо издание

Литературна група IV. Тематичен номер 2427

Редактор на издателството Блага Димитрова

Художник Иван Кьосев Художник-редактор Васил Йончев

Технически редактор Олга Стоянова

Коректори: Наталия Кацарова, Лидия Стоянова

Дадена за набор 19. VI. 1972 г. Подписана за печат през септември 1972 г. Излязла от печат през декември 1972 г.

Формат 84×108/32 Печатни коли 30/4, Издателски коли 23

Цена 2,43 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. Ракитин 3

История

  1. — Корекция

ПЕСЕН ЧЕТИРИНАЙСЕТА
Продължение на разказа. Юношата Шрингин

проклина Парикшит да загине от ухапването

на змийския цар.

 

Сута каза:

С кръвясали от ярост очи момчето клето замръзна право, сякаш подпираше небето.

За малко се ослуша — вода наблизо блика. Докосна я и ядно проклятие извика:

— Престъпният и грешен властител, който прави постъпки, позорящи достойните каурави,

и който не зачита жреците белокоси,

а мята мъртва змия, отшелник да я носи —

от змия да загине, и то от най-голяма: Такшака да го прати след седем дни при Яма.

Отиде при баща си Шрингин и го завари с умрялата гадина върху плещите стари.

Отново разгневи се на царя и изплака:

— Проклех злодея, тате. След седем дни Такшака

при Яма ще го прати. От змия да загине тоз, който мята змии по честните брамини.

Вместо да се зарадва, отшелникът печално отвърна му: — О сине, това не е похвално.

Монахът не проклина, а знае да прощава. В имотите на царя и в царската държава

живеем всички ние под негова закрила, която от безбройни злини ни е спасила.

Без царската защита отшелникът не може спокойно да последва внушението боже.

В делата благородни и святи имат, сине, еднакъв дял царете с усърдните брамини.

Цар Парикшит ни пази тъй както подобава на цар, и то достоен за дядовската слава.

Без друго гладен, морен, не знаейки за моя обет да не говоря, извърши царят тоя

неволен грях и с него законите потъпка,

но аз не го проклинам за днешната постъпка.

Неопитен и нервен, ти зина, та прокле го. Неправедно постъпи, Шрингине, спрямо него.