Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Песен за огън и лед (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Clash of Kings, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 321 гласа)

Информация

Корекция
bambo (2006)
Сканиране и разпознаване
?
Корекция
Mandor (2007)

Издание:

Автор: Джордж Р. Р. Мартин

Заглавие: Сблъсък на крале

Преводач: Валери Русинов

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: гр София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-299-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1456

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Спасимир)

ДЖОН

Зовът се понесе в черната нощ. Джон се надигна на лакът и ръката му по силата на навика посегна за Дълъг нокът, докато лагерът се разбуждаше. „Рогът, разбуждащ спящите.“

Дългият нисък тон се задържа протяжен и едва доловим. Часовите по кръговата стена се заковаха по местата си, всички обърнати на запад. Щом рогът заглъхна, и вятърът сякаш престана да духа. Мъжете заотмятаха завивките, запосягаха за копията и мечовете си. Изцвили кон и го укротиха. За миг сякаш целият лес затаи дъх. Братята на Нощния страж зачакаха втори зов, молейки се дано да не го чуят и стъписани от страх, че ще го чуят.

Когато тишината се разтегна непоносимо дълго и мъжете най-сетне разбраха, че рогът няма да отекне отново, взеха да се хилят тъпо, сякаш искаха да отрекат с това доскорошната си тревога. Джон Сняг хвърли няколко съчки в огъня, пристегна меча си, нахлузи ботушите, отърси калта и сланата от наметалото си и го закопча на раменете си. Пламъците се усилиха — благословена топлина, която задиша съживена в лицето му, докато се обличаше. Чу как лорд-командирът се размърдва в палатката си. След малко Мормон вдигна платнището.

— Едно изсвирване, нали? — На рамото му гарванът седеше свит и мълчалив, и гледаше окаяно.

— Едно, милорд — потвърди Джон. — Идват братя.

Мормон пристъпи до огъня.

— Полуръката. Крайно време беше. — С всеки ден очакване ставаше все по-раздразнителен. — Погрижи се да има топла храна за хората и фураж за конете. Корин искам да го видя веднага.

— Ще го доведа, милорд. — Очакваха мъжете от Сенчестата кула от няколко дни. След като не се появиха в уречения срок, братята бяха започнали да се чудят. Джон беше чул мрачни приказки около огъня и не само от устата на Ед Скръбния. Сир Отин Витърс настояваше да се оттеглят към Черен замък колкото се може по-скоро. Сир Маладор Локи предлагаше да тръгнат към Сенчестата кула, надявайки се, че ще хванат дирите на Корин и ще разберат какво го е сполетяло. А Торен Малък лес искаше да навлязат в планините.

— Манс Райдър знае, че трябва да се срази със Стража — беше заявил Торен, — но никога няма да ни очаква толкова на север. Прехвърлим ли Млечна вода, можем да го спипаме, без да разбере, и да накълцаме ордата му на парцали преди да е схванал с кого си има работа.

— Много повече ще са от нас — възрази сир Отин. — Крастър каза, че събирал голяма войска. Много хиляди. Без Корин ние сме само двеста.

— Пуснете двеста вълка срещу десет хиляди овци, сир, и ще видите какво става — отвърна самоуверено Малък лес.

— Сред тия овци има и кози, Торен — предупреди Джармън Бъкуел. — Че и лъвове може да има. Дрънчаща риза, Куча глава, Алфин Вранояда…

— Познавам ги не по-зле от теб, Бъкуел — сопна му се Торен Малък лес. — И помни ми думата, главите ще им отрежа, на всички до един. Това са диваци. Не са войници. Неколкостотин „герои“, пияни, сред огромна паплач от жени, деца и роби. Ще ги пратим с вой да се изпокрият в бърлогите си.

Бяха спорили часове, без да стигнат до някакво съгласие. Стария мечок беше твърде опърничав, за да приеме оттегляне, но не се съгласяваше и да се втурнат безразсъдно по Млечна вода и да търсят битка. Накрая не можаха да решат нищо, освен да изчакат още няколко дни за хората от Сенчестата кула, и да поговорят отново, ако не се появят.

Но ето че вече се бяха появили, което означаваше, че решението не може да се отлага повече. Поне за това Джон се зарадва. Ако на всяка цена трябваше да се сразят с Манс Райдър, то най-добре беше това да стане скоро.

Ед Скръбния дойде да му се оплаква колко трудно му било да спи, когато някои хора били решили непременно да свирят на рогове посред нощ в гората. Джон му предложи нов повод за хленчене. Двамата трябваше да събудят Хейк, който посрещна заповедите на лорд-командира с поток от псувни, но все пак стана и скоро дузина братя вече режеха корени за супа.

Сам дойде запъхтян, след като Джон обходи лагера. Под черната гугла лицето му беше бяло и кръгло като луната.

— Чух рога. Чичо ти ли се върна?

— Не. Това са мъжете от Сенчестата кула. — Беше му все по-трудно да удържа в сърцето си надеждата, че Бенджен Старк ще се върне жив. Наметалото, което беше намерил под Юмрука, спокойно можеше да е на чичо му или на някой от хората с него, това призна дори Стария мечок, макар че защо бе трябвало да го заравят точно там, увито около купчината драконово стъкло — това никой не можеше да каже. — Сам, трябва да вървя.

При стената завари стражите да теглят дебелите колове от замръзналата земя, за да отворят пролука. Скоро първите братя от Сенчестата кула започнаха да се тътрят в колона един по един нагоре по склона. Всички бяха навлечени в дебели кожи, с тук-там по малко стомана или бронз. Дълги бради покриваха коравите им мършави лица. Джон се изненада като видя, че някои яздят по двама на кон. Когато ги погледна по-отблизо, разбра, че мнозина от тях са ранени. „Имали са неприятности по пътя.“

Джон позна Корин Полуръката в момента, в който го видя, макар никога досега да не го беше срещал. Едрият щурмовак се беше превърнал в легенда на Стража: човек на малкото думи и бързото действие, висок и прав като копие, с дълги крайници и строго лице. За разлика от хората си, той беше гладко избръснат. Косата му се спускаше под шлема на тежка посребрена като от слана плитка, а черното, което носеше, беше толкова похабено, че можеше да мине за сиво. Само палец и показалец бяха останали на ръката, която държеше юздите — другите пръсти бяха отсечени, когато хванал острието на брадвата на някакъв дивак, иначе щяло да му разцепи черепа. Разправяха, че забил осакатения си юмрук в очите на мъжа с брадвата, така че кръвта му пръснала в очите, и го заклал, докато бил заслепен. От този ден диваците не познаваха по-неумолим враг от него по Вала.

Джон го поздрави и каза:

— Лорд-командир Мормон иска да ви види веднага. Ще ви заведа до палатката му.

Корин скочи от седлото си.

— Хората ми са гладни, конете трябва да се изтрият и да получат зоб.

— Ще се погрижим.

Щурмовакът предаде коня си на грижите на един от хората си и го последва.

— Ти си Джон Сняг. Приличаш на баща си.

— Познавахте ли го, милорд?

— Не „милорд“. Само брат на Нощния страж. Да, познавах го лорд Едард. Както и баща му преди него.

Джон трябваше да ускори крачка, за да не изостава от Корин.

— Лорд Рикард е умрял преди да се родя.

— Беше приятел на Стража. — Корин се огледа. — Казват, че с теб тичало някакво вълчище.

— Дух ще се върне призори. Нощем ходи на лов.

Завариха Ед Скръбния да пече бекон и да вари десетина яйца в едно котле над огъня на Стария мечок. Мормон седеше на лагерния си стол от дърво и кожа.

— Започнах да се боя за вас. Неприятности ли имахте?

— Срещнахме Алфин Вранояда. Манс го беше пратил на разузнаване по Вала и случайно се натъкнахме на него, когато се връщаше. — Корин свали шлема си. — Алфин няма вече да безпокои владенията, но неколцина от четата му ни избягаха. Изловихме колкото можахме, но няколко може да са отпрашили през планините.

— Цената?

— Четирима братя мъртви. Дузина ранени. Три пъти по-малко от противника. Взехме и пленници. Единият издъхна бързо от раните си, но другият поживя достатъчно, за да го разпитаме.

— По-добре да поговорим вътре. Джон ще ти донесе рог с ейл. Или предпочиташ греяно вино?

— Гореща вода ми стига. И някое яйце, и парче бекон.

— Както желаеш. — Мормон вдигна платнището и Корин Полуръката прекрачи вътре.

Ед стоеше над котлето и разбъркваше яйцата с дървената лъжица.

— Завиждам им на тия яйца — рече той. — Нямаше да имам нищо против и мене да ме посварят малко. Ако това котле беше по-голямо, щях да скоча вътре. Макар че щеше да е по-добре да е вино вместо вода. Има и по-лоши начини да умре човек от това да си на топло и пиян. Познавах един брат, който се удави във вино. Само че реколтата беше лоша и от трупа му не стана по-добра.

— Изпили сте виното?!

— Ужасно е да намериш своя брат умрял. И ти щеше да поискаш вино да си удавиш мъката, лорд Сняг. — Ед разбърка котлето и добави малко индийско орехче.

Изнервен, Джон приклекна до огъня и го разбърка с пръчка. Чуваше гласа на Стария мечок вътре в палатката, накъсван от грака на гарвана, и по-спокойния говор на Корин Полуръката, но не можеше да различи думите. „Алфин Вранояда е мъртъв. Това е добре.“ Беше един от най-проклетите водачи на дивашките щурмоваци и беше получил името си заради убитите от него черни братя. „Тогава защо Корин е толкова мрачен след такава победа?“

Джон се беше надявал, че пристигането на братята от Черната кула ще вдигне духа на хората в лагера. Предната нощ — тъкмо се връщаше от тъмното, след като пусна една вода — чу петима-шестима да си говорят тихо край един огън. Като чу мърморенето на Чет, че е крайно време да се връщат, Джон се спря да послуша.

— Този обход е една старческа глупост — чу той. — Нищо няма да намерим освен гробовете си в тия планини.

— В Ледени нокти има великани и варгове, че и по-лоши неща — рече Ларк Сестриния.

— Аз там няма да ида, казвам ви.

— Стария мечок няма да ти остави избор.

— Може пък ние да не му оставим избор — каза Чет.

Точно в този момент едно от кучетата бе вдигнало глава и изръмжа, и той трябваше да се измъкне бързо, докато не са го видели. „Това не трябваше да го чуя.“ Помисли дали да не каже на Мормон, но как да стане доносник за братята си, макар и за такива братя като Чет и Сестриния? „Това са само празни приказки — каза си Джон. — Студено им е и са уплашени.“ Да се чака тук беше трудно — да клечат на каменистото било над гората и да се чудят какво ще им донесе утрото. „Винаги най-опасен е невидимият враг.“

Джон измъкна новата си кама от канията и се загледа в пламъците, затанцували по лъскавото черно стъкло. Сам беше издялал дървената дръжка и беше усукал двойно конопената връв, с която я уви, за да се стиска добре. Грозно, но служеше. Ед Скръбния му подметна, че от стъклените ножове имало толкова файда, колкото от циците на рицарска броня, но Джон не беше толкова сигурен. Драконовото стъкло се оказа по-остро от стомана, макар и много по-чупливо.

„Нарочно е било заровено.“

Беше направил кама и за Грен, и друга за лорд-командира. Бойния рог го даде на Сам. След по-грижливия оглед рогът се беше оказал напукан и макар да го изчисти грижливо от пръстта, Джон не можа да изкара от него никакъв звук. Ръбът му също беше олющен, но Сам си падаше по разни стари неща, макар и да бяха съвсем безполезни.

— Направи си от него рог за пиене — посъветва го Джон, — и всеки път, когато седнеш да пиеш, ще си спомняш как си ходил на обход отвъд Вала, чак до Юмрука на Първите. — Даде му освен това едно острие на копие и дузина за стрели, а останалите раздаде на останалите си приятели за късмет.

Стария мечок като че ли остана доволен от камата, макар да предпочиташе стоманения нож на колана си, както забеляза Джон. Мормон не можа да предложи отговор кой е могъл да зарови наметалото, нито какво може да означава това. „Може би Корин ще знае.“ Полуръката беше прониквал много по-надълбоко в дивата северна пустош от всеки жив човек.

— Ти ли ще им сервираш, или аз да ходя?

Джон прибра камата.

— Отивам. — Искаше да чуе какво си говорят.

Ед отряза три дебели резена от твърдия овесен хляб, нареди ги на дървено блюдо, покри ги с бекон и мазнината от бекона и напълни една глинена паница с твърдо сварени яйца. Джон взе в една ръка паницата и в другата блюдото, и тръгна към шатрата на лорд-командира.

Корин седеше кръстосал крака на пода, с изправен като копие гръб. Светлината от свещите пробягваше по плоските му скули.

— Дрънчащата риза и Ревльото, и всеки друг техен главатар, голям или малък — говореше Корин. — И варги имат, и мамути, и повече сила, отколкото сме сънували. Така твърдеше поне. Не бих се заклел, че всичко е истина. Ибин е убеден, че ни е разправял измислици само за да си удължи живота още малко.

— Истина или лъжа, Валът трябва да се предупреди — каза Стария мечок, докато Джон поставяше блюдото пред двамата. — И кралят.

— Кой от многото?

— Всички. Законни и незаконни. Щом имат претенции за кралството, да го защитят.

Полуръката си взе яйце и го счупи в ръба на паницата.

— Тия крале ще направят каквото те решат — рече той, докато белеше черупката. — Сигурно пак ще е малко. Най-голямата ни надежда е в Зимен хребет. Старките трябва да тръгнат на север.

— Да. Така е. — Стария мечок разгъна една карта, погледна я намръщено, хвърли я настрана, разтвори друга. Джон схвана, че размишлява къде ще удари чукът на вражеската орда. Стражът някога бе поддържал седемнадесет замъка по протежение на стоте левги на Вала, но със смаляването на братството ги бяха изоставяли един по един. Сега гарнизони имаше само в три, факт известен на Манс Райдър не по-малко, отколкото на тях. — Надяваме се, че сир Алисър Торн ще ни доведе пресни подкрепления от Кралски чертог. Ако поставим хора от Сенчеста кула в Сив страж и от Източен страж в Дълга могила…

— Сив страж е почти срутен. Каменна врата ще свърши по-добра работа, стига да се намерят мъже. Ледена вис и Дълбоко езеро също, да речем. С ежедневни патрули по стената между тях.

— Патрули. М-да. По два на ден, ако можем. Самият Вал е здрава преграда. Без отбрана няма да ги спре, но ще ги забави доста. Колкото по-голяма е ордата, толкова повече време ще им трябва. Ако съдим по пущинака, който са оставили след себе си, явно са решили да вземат жените си. И децата си също така, и животните… Виждал ли си коза да се катери по стълба? Или по въже? Ще трябва да си градят стъпала, или голяма рампа… това ще им отнеме поне един лунен кръг, може би и повече. Манс ще се сети, че най-добрата възможност за него е да премине под Вала. През порта или…

— Процеп.

— Валът е висок седемстотин стъпки и в основата си е толкова дебел, че ще са нужни сто души за една година, за да го прокопаят с брадви.

— Въпреки това.

Мормон отчупи намръщено от хляба си.

— Как?

— Как иначе. Магия. — Корин отхапа половината от яйцето. — Иначе за какво Манс ще събира силите си в Ледени нокти? Те са мрачни и сурови, а и пътят оттам до Вала е дълъг и мъчителен.

— Аз се надявах, че е избрал планините, за да скрие сбора си от очите на щурмоваците ни.

— Може би — отвърна Корин, след като дояде яйцето. — Но ми се струва, че има и още нещо. Търси нещо той по ония високи и студени места. Търси нещо, което му трябва много.

— Нещо? — Гарванът на Мормон вдигна глава и изпищя. В тясната палатка гласът му прозвуча рязко, като нож.

— Някаква сила. Но какво е… пленникът не можа да каже. Може би го разпитваха твърде грубо и издъхна с много недоизказани неща. Впрочем съмнявам се, че го е знаел.

Джон чу писъка на вятъра отвън, преминал през пролуките на кръглата стена и задърпал въжетата на палатката. Мормон потърка замислено брадичка.

— Някаква сила, казваш. Трябва да разбера.

— Значи трябва да пратиш съгледвачи в планините.

— Никак не ми се ще да рискувам повече хора.

— Останало ни е само да умрем. За какво друго сме облекли тези черни наметала, освен да умрем в защита на кралството? На твое място бих изпратил петнадесет души, в три групи по петима. Едната да опипа Млечна вода, едната — Пищящ проход, една да изкачи Великанско стълбище. Да научат какво ни чака в тези планини.

— Чака — изграчи гарванът. — Чака.

Лорд-командир Мормон въздъхна тежко.

— Друг избор не виждам — отстъпи той. — Но ако не се върнете…

— Все някой ще слезе от Ледените нокти, милорд — каза щурмовакът. — Ако сме ние, толкова по-добре. Ако не — ще е Манс Райдър, а вие седите точно на пътя му. Не може да продължи на юг и да ви остави зад гърба си, да го преследвате и биете в тила. Ще трябва да щурмува. Мястото е здраво.

— Не чак толкова.

— Най-много всички да измрем. Това ще спечели време за братята ни на Вала. Време да се попълнят гарнизоните и да се замразят портите. Време да се наточат брадвите и да се поправят катапултите. Животът ни ще е добре похарчена монета.

— Мрем — замърмори гарванът и запристъпва по рамото на Мормон. — Мрем, мрем, мрем, мрем.

Стария мечок седеше прегърбен и смълчан, сякаш бремето на думите беше станало непоносимо тежко за него. Но накрая каза:

— Боговете дано ми простят. Избери си хората.

Корин Полуръката извърна глава. Очите му срещнаха очите на Джон и се задържаха.

— Добре. Избирам Джон Сняг.

Мормон примига.

— Та той е почти момче. И освен това е моят стюард. Дори не е щурмовак.

— Толет също може да се грижи за вас, милорд. — Корин вдигна осакатената си двупръста ръка. — Старите богове още са силни отвъд Вала. Боговете на Първите хора… и на Старките.

Мормон погледна Джон.

— Твоето желание какво е?

— Да отида — веднага отвърна той.

Старецът се усмихна тъжно.

— Така си и мислех.

Беше се съмнало, когато Джон излезе от палатката с Корин Полуръката. Вятърът фучеше край тях, вееше черните им наметала и пръскаше червени въгленчета от изтлелия огън.

— Тръгваме по обяд — каза му щурмовакът. — Гледай да си го намериш оня вълк.