Мари Луизе Кашниц
Юни

Красива като никога съзрях Земята.

Приличаше на остров, плуващ с ветровете.

Щастлива, чиста, сипеше из небесата

Прекрасните отблясъци на младостта.

 

Искряха в пазвите й сини езерата,

Реките й с ливади покрай бреговете.

Навред шумяха в светлината й горите,

Понасяха се птици с нейния летеж.

 

Богата с пъргави животни бе Земята.

Жребчета скачаха из ясните поляни,

Крещяха звънко малки птички от гнездата,

В камъша гукаше люпилото безспир.

 

Пред тухлените къщи, сгушени в бъзака,

Играеха деца и пумпали свистяха;

Те с песни сплитаха сред жълтите поляни

Венци от билки и жълтурчета подред.

 

Безспир се люшкаха сред вятъра полята

В зелената си младост, с повея си дъхав;

Въртяха се с размах на мелници крилата,

Платна летяха към пристанищния кей.

 

Безспир кръжеше в младата си мощ Земята

През седмоцветните лъчи на небесата;

Набързо само като сянката на облак

Полягаше върху лицето й нощта.

 

1935