Константин Величков
X. Карл V и Тициано

Не ме дивиш, когато в боевете

победоносно знаме ти лети,

нито кога в Сент-Жуст в килиите вети

кат сянка сам на себе минваш ти.

 

Къде са безпределните държави,

де слънце не захожда никой път?

Испания на твоето тщеславье

изплаща и до днешен ден грехът.

 

Към теб погледна славата засмяна

и озари те с неугасен плам

кат нивга никоя глава венчана,

 

когато, безподобен и голям,

наведе се, о, Карле, в немий храм

да дигнеш четката на Тициана.