Към текста

Метаданни

Данни

Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Набиране
Вергиния Генова
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

По тия дълги булеварди тихи и безлюдни

вървя, където скришом в сенките им двама

се срещнахме… Луна ни свети, сенки вардят будни —

теб нежно влюбен, тих, а мене — горда дама.

 

И под ръка вървяхме ние нощем край канала

по суха пръст, по кал, по много, много сняг;

и в дънотому чакахме зората лека, бяла.

А днеска лешояди пълнят тоя бряг.

 

Вървя, вървя и закъснели, редки минувачи

ме спират и ми казват глупави лъжи;

но и пред тях смутена и отчаяна ще се разплача:

— Ах, вече колко много, много ми тежи!

Край
Читателите на „Край канала“ са прочели и: