Пер Вальо, Май Шьовал
Роузана (21) (Роман за едно престъпление)

21.

На рецепцията в болницата във Векшьо работеха бързо.

— Ларшон, Карин Елизабет. Да, правилно, личност с това име е била приета в гинекологията от девети август до първи септември миналата година. Защо ли? Трябва да говорите за това с главния лекар.

Главният лекар на гинекологията каза:

— Да, много е вероятно да си спомня. Ще ви се обадя, когато прегледам дневниците.

Докато Мартин Бек чакаше, пак разгледа снимките и прочете описанието, което бе направил след разговора с Йота Исаксон. Не беше пълно, но далеч по-добро, отколкото преди няколко часа.

Ръст 186 см. Телосложение — нормално. Цвят на косата — пепеляворус. Очи — вероятно сини (зелени или сиви), кръгли, леко изпъкнали. Зъби — бели, здрави.

Разговорът се проведе след около час. Главният лекар беше намерил дневника.

— Да, така е, както мислех. Дойде със собствена кола вечерта на девети август. Спомням си, че тъкмо си тръгвах, когато ме помолиха да я прегледам. Бяха я приели за изследване, но тя силно кървеше от гениталиите. Това явно не беше отскоро, защото беше загубила доста кръв и положението й беше лошо. Но нищо чак толкова опасно. Когато я запитах какво се е случило, тя отказа да ми отговори. В моето отделение често се случва пациентките да не обясняват кръвоизливите си. Защо — можете и сам да се досетите, обаче в повечето случаи успяваме да изтръгнем от тях причините. Но тази отначало не каза нищо, а после излъга. Желаете ли, господин комисар, да ви прочета направо от дневника? Иначе бих могъл да разкажа всичко по-популярно.

— Да, благодаря — усмихна се Мартин Бек. — Латинският не е най-голямата ми стихия.

— Също не и моята, казано между другото — отвърна лекарят.

Той беше от Южна Швеция и говореше спокойно и методично.

— И така, тя кървеше силно и болезнено, така че й бихме инжекция. Кръвоизливите идваха отчасти от матката, отчасти от странични рани. На същото място имаше наранявания, които биха могли да й бъдат причинени с твърд и остър предмет. Около мускулите имаше драскотини, сочещи, че инструментът е бил особено груб. Не е нещо необикновено жени, които са били изложени на безсъвестен и неграмотен аборт или пък понякога сами са се опитвали да го направят, да получат подобни наранявания. Но спокойно мога да ви кажа, господин комисар, че никога преди не бях виждал нещо подобно. И се оказа, че е изключено тя сама да е нанесла подобни поражения на органите си.

— А тя потвърди ли това? Че се е опитала… сама?

— Да, точно това най-сетне каза. Опитах се да я накарам да разкаже как е станало всичко, но тя през цялото време настояваше, че сама си е причинила раните. Не й вярвах и тя знаеше, че не й вярвам, като накрая изобщо не я интересуваше дали ще прозвучи убедително нейната версия или не, само повтаряше онова, което вече беше казала: направих го сама, направих го сама, направих го сама. Като грамофонна плоча, забравена на апарата. Странното беше, че тя дори не беше бременна. Гениталиите бяха силно наранени, но ако е била бременна, трябва да е било в толкова ранен стадий, че просто не би могла сама да знае това.

— Какво, мислите, се е случило?

— Някой перверзен луд. Звучи ужасно, честно казано, но аз съм почти сигурен, че тя се опитваше да прикрие някого. Безпокоях се за нея, затова я задържахме до първи септември, макар че би могла да бъде изписана и по-рано. Освен това не бях изгубил надежда, че ще проговори. Но тя упорито отказваше и накрая трябваше да я пуснем. Нямаше какво повече да се направи. Впрочем по случая разговарях с познати от полицията в града и те май нещо направиха, обаче без резултат.

Мартин Бек мълчеше.

— Както казах, не знам какво се е случило — продължи лекарят. — Но е станало с някакъв остър предмет, трудно е да се каже какъв. Може би бутилка. А вие какво имате предвид?

— Просто исках да поговоря с нея.

— Със сигурност няма да е лесно.

— Не — съгласи се Мартин Бек. — Благодаря за помощта.

Той пъхна писалката в джоба си, без да е направил нито едно бележка. Масажираше с крайчетата на пръстите слепоочията си, докато гледаше снимката на мъжа с кепето.

Мислеше си и за жената от Векшьо, чийто страх я бе принудил да крие истината така упорито и грижливо, че накрая я бе накарал да избяга и да се отърве от всякакви въпроси. Той се вглеждаше в снимката и мълвеше: „Защо?“, но вече знаеше, че има само един отговор на този въпрос.

Телефонът иззвъня. Беше лекарят.

— Забравих нещо, което може би ви интересува. Въпросната пациентка е била в болницата и по-рано, в края на декември шейсет и втора. Бях забравил отчасти защото тогава бях в отпуск, отчасти защото тя бе настанена в друго отделение. Но по-късно прочетох в дневника, когато се наложи аз да се погрижа за нея. Тогава тя е била с два счупени пръста — показалеца и средния пръст на лявата ръка. Били са счупени в долната част, до дланта. И тогава е отказала да каже какво се е случило. Попитали я дали случайно не е паднала по стълбите и тогава тя отговорила утвърдително. Но според колегата, който я е лекувал, това не изглеждало много достоверно. Пръстите са били счупени със сила назад, към външната страна на ръката, иначе не е имало никакви други наранявания. Повече от това не знам. Както обикновено, са я гипсирали и лечението е протекло нормално.

Мартин Бек благодари и остави слушалката, веднага я вдигна пак и набра номера на ресторанта СХТ. Чуваше шум и тракане от кухнята. Някой високо извика „Три бири“ съвсем близо до микрофона. Минаха няколко минути, докато Йота Исаксон отговори.

— Тук е много шумно! Къде сме били с кораба, когато се разболя ли? Ами, разбира се, че си спомням, тогава бяхме в Гьотеборг. Когато потеглихме сутринта, нея я нямаше, а новата дойде чак в Тьоребуда.

— Къде живеехте в Гьотеборг?

— Лично аз живеех в хотела на Армията на спасението на „Постгатан“, но за нея не знам. Или на борда, или някъде другаде, в друг хотел. Съжалявам, но трябва да тичам. Клиентите чакат.

Мартин Бек звънна в Мутала и Алберг го изслуша мълчаливо.

— Значи тя е заминала за болницата във Векшьо директно от Гьотеборг — заключи той накрая. — Трябва да разберем къде е спала в нощта между осми и девети август. Сигурно тогава се е случило.

— Била е доста зле — каза Мартин Бек. — Странно как се е добрала до Векшьо в това състояние.

— Онзи, който го е направил, сигурно живее в Гьотеборг. В такъв случай естествено е това да е станало при него.

Той замълча. После каза:

— Направи ли го още веднъж — хванали сме го. Лошото е, че тя не каза името му, но сто на сто знае кой е.

— Била е уплашена — вметна Мартин Бек. — Уплашена до смърт.

— Мислиш ли, че вече е късно да я намерим?

— Да — отвърна Мартин Бек. — Тя бе убедена какво прави, когато изчезна. Що се отнася до нас, може да не я видим с години. Пък и знаем какво е направила.

— Какво? — попита Алберг.

— Спасявала е живота си — наблегна Мартин Бек.