Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хейло (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Flood, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010)
Разпознаване и корекция
GeOrg (2010)

Издание:

Уилям С. Дийц. Потопът

Редактор: Милена Иванова

Коректор: Ангелина Вълчева

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Таня Петрова

© 2003 by Microsoft Corporation

ISBN 0-345-45921-0

© Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД, София, 2006

ISBN: 978-954-761-416-1

История

  1. — Добавяне

Пролог

0103 ч., 19 септември 2552 г. (по Военния календар) / крайцер на КУОН „Есенна колона“, местоположение неизвестно

Когато интеркомът го изтръгна от и бездруго неспокойния сън, технически офицер 3-ти клас Сам Маркъс изруга. Потри мътните си очи и погледна към часовника на „Мисията“, завинтен на стената над койката му. Бяха минали едва три часа — първият му цикъл сън от ден и половина насам, да му се не види. И, още по-лошо, за първи път успяваше изобщо да заспи, откакто корабът беше скочил.

— Исусе — промърмори Сам, — дано новината си заслужава!

След като „Есенна колона“ скочи далеч от Рийч, Старецът сложи техниците на тройни вахти. След битката корабът бе пострадал тежко и останките от инженерните отряди се трудеха денонощно, за да поддържат в движение старичкия крайцер. Почти една трета от техническия състав бе загинала по време на бягството от Рийч и всички отдели караха само на гола воля. Повечето оцелели влязоха във фризерите — ненужният в момента персонал винаги отнасяше ледена дрямка по време на скокове в хиперпространството. За близо двеста бойни полета, Маркъс бе събрал не по-малко от седемдесет и два часа в криосклада. Точно сега обаче беше толкова уморен, че дори неудобствата от криосъживяването му се струваха привлекателни, стига това да му осигуреше малко непрекъснат сън.

Разбира се, трудно беше да се оплаква. Капитан Кийс беше брилянтен тактик — и всички на борда на „Есенна колона“ знаеха точно колко близо са били до смъртта, когато Рийч падна в ръцете на врага. Голямата военна база бе разрушена, милиони загинаха, докато Съглашението изгаряше планетата… и една от малкото останали защитни линии на Земята се бе превърнала в трупове и стопена шлака. Така или иначе, имаха дяволски късмет да се измъкнат — но Сам не можеше да се отърве от усещането, че всички на „Колоната“ живеят живот на заем.

Интеркомът отново избръмча и офицерът скочи от койката. Натисна с пръст копчето за включване и изръмжа:

— Маркъс слуша!

— Съжалявам, че те събудих, Сам, но ми трябваш долу в „Крио две“ — гласът на началник Шепърд издаваше колко е уморен. — Важно е.

— „Крио две“ ли? — повтори Сам озадачено: — За какво си ме подюркал, Том? Аз не съм криоспециалист!

— Не мога да ти дам подробности, Сам. Капитанът не иска да говорим по кома — отвърна Шепърд, с глас, тих като шепот. — Просто в случай, че има подслушвачи.

Сам се намръщи. Познаваше Том Шепърд още от Академията и досега не го беше чувал да говори с толкова мрачен тон.

— Виж — продължи началникът, — трябва ми човек, на когото мога да разчитам. Все едно дали ти харесва или не, избирам теб, друже. Ти си правил насрещна проверка на криосистемите…

Сам въздъхна.

— Беше преди месеци… но — да, така е.

— Пращам „храница“ за терминала ти — заяви Шепърд, — току-виж отговори на някои от въпросите ти. Хвърли го в преносимия компад, грабвай си нещата и слизай тук долу.

— Прието — отвърна Сам.

Стана, намъкна се в униформената туника и пристъпи към терминала си. Задейства компютъра и зачака пратката от Шепърд.

Докато прехвърлянето завърши, стрелна с поглед залепената за ръба на екрана малка двуизмерна снимка. Прокара пръсти по нея. Застиналата на снимката красавица му отвърна с усмивка.

Терминалът изписука и данните от Шепърд пристигнаха в прозореца за съобщения на Сам.

— Получих „манджата“, шефе — подвикна той към микрофона на интеркома. Отвори файла и уморено се намръщи, щом новото съобщение се плъзна по екрана.

Кодиран файл/само за прочит/ Маркъс, Самюъл Н./SN: 18827318209 — M.

Шифровъчен ключ: [Личен: „Годишнината на Елен“]

Сам отново погледна снимката на жена си. Не се беше виждал с Елен от почти три години — на практика откакто последния път бяха в отпуска на Земята. Не се сещаше и за друг на активна служба, който да се е виждал със семейството си през последните години. Войната просто не го позволяваше.

Сам се намръщи още повече. Персоналът на КУОН като цяло избягваше да говори за останалите у дома. Войната вървеше на зле от толкова време, че духът бе спаднал съвсем. На фронта мисълта за дома само влошаваше нещата. Фактът, че Том е персонализирал шифъра сам по себе си бе достатъчно необичаен. Но да напомня на техника за съпругата му бе съвсем нетипично за началник Шепърд. Толкова съвестно отношение към сигурността чак избиваше на параноя.

Маркъс набра серия цифри — датата на сватбата си — и задейства дешифровъчния пакет. След секунди екранът се изпълни със схеми и технически извлечения. Опитното му око прехвърли файла и адреналинът проби през умората му като светкавица.

— Боже — каза той с внезапно одрезгавял глас. — Том, това какво е… което си мисля ли?

— Дяволски си прав. Слизай долу в „Крио две“ по спешност, Сам. Имаме важна пратка за размразяване — а и скоро излизаме в реалното пространство.

— Идвам веднага — отвърна Сам. Прекъсна връзката на интеркома, забравил за умората си.

Бързо метна техническия файл в преносимия си компад и изтри оригинала от компютъра. Тръгна към вратата на кабината си, но се спря. Грабна снимката на Елен от работния терминал — в последния момент му се стори разумно — и я пъхна в джоба си. Втурна се към асансьора. Щом капитан Кийс иска обитателят на „Крио две“ да бъде съживен, значи той смята, че положението е на път да се влоши… или вече се е влошило.

* * *

За разлика от конструираните от хората кораби — в които командната зала почти винаги се намира на носа — корабите на Съглашението бяха построени по по-логичен начин, което значеше, че техните центрове за управление са погребани дълбоко под здрави бронирани корпуси, правещи ги почти непробиваеми за каквото и да е, освен за смъртоносен удар. Разликите не свършваха с това. Вместо да се обкръжават с най-различни контролни интерфейси, плюс по-нискостоящите твари, които да ги обслужват, елитните предпочитаха да командват от центъра на аскетично гола платформа, поддържана на място от дантела противостоящи гравитационни лъчи.

В интерес на истината, нищо от гореизброеното не се въртеше в ума на корабен капитан Орна ’Фулсамии, който стоеше в центъра на контролната зала на разрушителя си и се взираше в прожектираната, право пред него информация. Виждаше се пръстеновият свят, Хейло. Близо до него малка стреличка проследяваше курса на прихващача. Втора проекция показваше схема, наречена „Човешки нападащ кораб тип Ц-П“. На трета непрестанно пълзяха данни за прицелване и извадки от сензорите.

Капитанът се пребори с моментното си отвращение. Това, че тези мръсни примати по някакъв начин са заслужили истинско име — да не говорим и имена за долнопробните им конструкции — го докарваше до бяло светене. Беше перверзно. Имената означават законност, а вредителите заслужават само изтребление. Човеците бяха дали „имена“ на неговия собствен вид — елитните — както и за по-нискостоящите раси от Съглашението: чакали, грънтове, ловци. Предизвикателната грубиянщина на мръсните твари, които смееха да наричат хората му на грубия си, варварски език, надминаваше границите на бялото светене.

Капитанът поспря и се взе в ръце. Щракна с долните си мандибули — еквивалент на свиване на рамене — и на ум цитира едно от Истинските Твърдения. „Такава е волята на Пророците“ — каза си той. Не поставяш под въпрос подобни неща, дори и когато си Капитан на кораб. Пророците бяха дали име на вражеския кораб и той щеше да уважи волята им. Всичко друго би означавало безчестие и отклонение от дълга.

Както и при другите от тази раса, бронята правеше офицера на Съглашението по-едър, отколкото беше в действителност. С нея на гърба си той имаше ъгловат, леко прегърбен вид и в съчетание с тежката приплесната челюст приличаше точно на това, което и бе — много опасен войн. Със спокоен и добре школуван глас описа положението.

— Те сигурно са последвали някой от нашите кораби. Рубката ще бъде открита и положена да почива в мир незабавно, Възвисени!

Реещото се до ’Фулсамии същество се залюля леко, щом порив на въздуха докосна силно надутото му тяло. То носеше висок, орнаментиран шлем, изработен от метал и покрит с кехлибарени плочки. Пророкът имаше змийска шия, триъгълен череп и две ярки зелени очи, които блестяха със злобна интелигентност. Носеше червена горна наметка, златна долна риза и някъде, скрит под всичката тази тъкан, антигравитационен колан, който крепеше тялото му на цяла една единица над палубата. Макар и само Нископоставен Пророк, той все пак надминаваше по ранг ’Фулсамии и поведението му ясно го показваше.

Истинските Твърдения настрана, Корабният капитан не можеше да се сдържи да не си спомни за дребните, писукащи гризачи, които бе преследвал в детството си. Веднага изтри мисълта за кръв по ноктите си и насочи внимание към Пророка и неговия изтощителен сътрудник.

Сътрудникът — нископоставен елитен на име Бако ’Икапорамии, пристъпи напред и заговори от името на Пророка. Имаше дразнещата склонност да използва царственото „ние“ — навик, който вбесяваше ’Фулсамии.

— Това е твърде слабо вероятно, Корабни капитане. Съмняваме се, че хората разполагат със средства да последват някой от нашите кораби по време на скок. Дори и ако имат, защо биха пратили само един крайцер? Нима не им е присъщо да ни давят в кръвта си? Не, смятаме, че е безопасно да се приеме, че този кораб е пристигнал в системата случайно.

Думите бяха натежали от снизхождение, което направо вбеси Корабния капитан, но нямаше как да изрази гнева си. Не и пряко, и определено не и в присъствието на Пророка, макар че ’Фулсамии не искаше да се предаде незабавно.

— В такъв случай — каза той, внимавайки да отправи коментара си само към ’Икапорамии, — искаш да повярвам, че тези гнусни твари са пристигнали по чиста случайност?

— Не, не разбира се — отвърна сътрудникът високомерно. — Макар и да са примитивни по нашите стандарти, тези твари са разумни и също като другите разумни раси, несъзнателно са привлечени от славата на древната истина и познания.

Като всички членове на кастата си, ’Фулсамии знаеше, че Пророците са еволюирали на планета, обитавана преди това от загадъчните Приносители на истина и след това, по причини, известни само на древните, изоставена. Този пръстенов свят представляваше чудесен пример за мощта на древните… и за мистериозността им. Според ’Фулсамии беше трудно за вярване, че простите хора биха били привлечени насам от неудържимия порив на древна мъдрост, но ’Икапорамии говореше от името на Пророка, тъй че сигурно беше вярно. Капитанът докосна светлинното табло пред себе си. Един от символите светна в червено.

— Пригответе за стрелба плазмените торпеда. Огън по мое нареждане!

’Икапорамии вдигна тревожно и двете си ръце.

Не! Забраняваме го! Човешкият кораб е твърде близо до конструкцията! Ами ако оръжията ти нанесат щети на свещената реликва? Преследвайте кораба, вземете го на абордаж и го овладейте. Всичко друго е твърде опасно.

Вбесен от онова, което намекваше намесата на ’Икапорамии, ’Фулсамии заговори през стиснати зъби:

— Курсът на действие, препоръчван от светия, вероятно ще доведе до многобройни жертви. Това приемливо ли е?

— Възможността да се възвисиш над физическото е дар, който трябва да се търси — отвърна събеседникът му. — Хората са готови да похабят своите животи — нима ние можем да сторим по-малко?

„Не — помисли си ’Фулсамии, — но би трябвало да търсим нещо повече“. Той отново тракна с долните си мандибули и докосна светещото копче:

— Отменете предишната заповед. Заредете четири транспортьора с войници и изстреляйте още едно ято изтребители. Неутрализирайте оръжията на крайцера, преди съдовете да достигнат целта си.

Сто единици по-назад, запечатан в оръжейния център на разрушителя, полукомандирът прие заповедта и издаде собствени нареждания. Започна стробоскопичен танц на светлини, палубите предаваха нискочестотната вибрация и повече от триста готови за бой войни на Съглашението — смесена извадка от расите, които хората наричаха елитни, чакали и грънти — забързаха да се качат на борда на корабите си. Имаше хора за убиване!

Никой от бойците не искаше да изпусне забавлението.