Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Крондор (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Krondor: Tear of the Gods, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 41 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2010)
Допълнителна корекция
moosehead (2012)

Издание:

Реймънд Фийст. Крондор

Измяната. Убийците. Сълзата на боговете

ИК „Бард“, София, 2003

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-482-0

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на слепени абзаци, излишни дълги тирета

Глава 8
Кендарик

Джеймс даде знак.

Двамата с Яжара пресичаха улицата, отвъд която бе разположено „Хапещото куче“. Шестима от гвардейците на принца бяха заели позиция на пресечката с другата улица, спотаени в сенките на спускащата се нощ. С тях беше и младият Джонатан Мине, синът на бившия шериф Уилфред Мине. Джеймс го бе вербувал като свой доверен агент за замислената от него шпионска мрежа. Младият Мине щеше да изчакат петнайсет минути и после да влезе в кръчмата. При първия признак за някаква опасност щеше да повика войниците и те щяха да щурмуват сградата.

Джеймс и Яжара искаха да проверят каква информация ще изкопчат от Пит Късметлията, преди да прибегнат до употребата на сила. Но ако вътре имаше Нощни ястреби, близостта на отряда щеше да им е от полза.

Джеймс бутна вратата. Вътре вечерната глъчка тъкмо започваше да набира сила, докато докерите и проститутките се отдаваха на алкохолното опиянение.

Джеймс се огледа и установи, че вече е привлякъл вниманието на един от докерите, който оглеждаше малко учудено твърде хубавите им за подобен вертеп дрехи.

— Я какво си имаме тук! — обяви той гърлено.

Съседът му по маса също се извърна.

— Прилича ми на придворен гъзолизец и кешийско котенце.

— Внимавай, приятелю — озъби му се Яжара. — Котенцето си има нокти.

Мъжът премигна малко смутено, но спътникът му избухна в смях.

— Хайде стига — сряза ги Джеймс. — Не сме дошли тук, за да се караме. — Той улови Яжара и я дръпна към тезгяха в дъното на помещението, където кръчмарят подреждаше халби с ейл върху голям поднос.

Когато се приближиха, Пит вдигна глава и ги изгледа свъсено.

— Какво искате пък сега?

— Още малко информация, Пит — отвърна Джеймс.

— Може, но ще ви струва пари. Както винаги.

— Чу ли за инцидента в Мореходната гилдия?

— Може и да съм чул нещичко — отвърна уклончиво Пит.

Джеймс постави една монета на тезгяха.

— Добре де, чух.

Джеймс подхвърли още една монета, но Пит мълчеше. Едва след третата отвори уста.

— Изглежда, заместникът не е могъл да дочака своя стар Майстор да му освободи мястото и му е помогнал да се пресели по-бързо в отвъдното. Говоря за оня тип — Кендарик.

— И ние това чухме — каза Джеймс. — Да имаш представа къде може да е сега Кендарик?

— Не — и този отговор го давам безплатно.

Джеймс се зачуди дали Пит не го лъже, но сметна, че е твърде алчен, за да го направи. В противен случай щеше да поиска още пари, а не да се дърпа. Той погледна към Яжара и тя му кимна, че е на същото мнение. Изглежда, отново бяха стигнали до задънена улица.

— А какво ще кажеш по въпроса за „специалните услуги“? — продължи почти шепнешком Джеймс, като плъзна още една монета по тезгяха.

— Какви са тези „специални услуги“? — попита Пит, но прибра монетата.

— Ами например помощ от страна на едни по-яки момчета.

Пит сви рамене.

— Биячите в Крондор вървят дузина за грош. Има ги на пристанището и по пазарищата… — Той присви очи. — Но ти и сам го знаеш, нали?

— Чух, че при теб човек може да се свърже с една особена порода нощни птици.

— Откъде ти хрумна пък това за птиците? — попита Пит.

— Защото съм готов да им предложа добре платена работа.

Пит помълча малко, после отвърна:

— Изглеждаш ми смелчага, момче, но ще ти стигнат ли паричките, за да ги наемеш?

— За това не бери грижа. Там, откъдето идват тези жълтици, има още много. — Джеймс сложи още една монета на тезгяха, после добави нови четири, като ги подреди на купчинка.

Пит ги прибра.

— Момче, трябва да знаеш, че си дошъл точно където трябва. Мини отзад — в стаята има едни господа, с които трябва да си поговориш. — Той подхвърли на Джеймс ключ и му посочи вратата зад бара. — Без него не можеш да влезеш.

Джеймс улови ключа и тръгна към вратата. Огледа се и видя, че Яжара е нащрек, готова за всякакви изненади. Прецени, че му остават около десет минути, преди да се появи Джонатан Мине. Инструкциите на младежа бяха пределно ясни — ако двамата с Яжара не са в помещението, Мине трябва да извика войниците.

Влязоха в тесен коридор и в същия миг вратата зад тях се хлопна. Тук имаше други три врати. Първата вляво се отваряше към килерче и Джеймс я подмина. Вдясно пък се виждаше малка, мизерно оборудвана спалня, с мръсни дрехи, нахвърляни в безпорядък върху изтърканите завивки.

— Сигурно е стаята на Пит — прошепна Джеймс, погледна през рамо към вратата, през която бяха влезли, и добави: — Можеш ли да направиш нещо с онази врата — нещо толкова шумно, че да привлече вниманието на Мине и войниците?

Яжара кимна с игрива усмивка.

— Разполагам точно с това, за което питаш.

— Чудесно — рече Джеймс и отвори последната врата. Озоваха се в малка стая, насред която имаше маса. До масата седяха двама мъже. По-близкият беше брадат и черноок. Другият бе русокос и гладко избръснат. И двамата носеха черни наметала, черни панталони и черни ръкавици. И бяха препасали саби.

— Да? — попита брадатият.

— Пит каза, че тук ще намеря хора, които да ми помогнат за една досадна дреболия.

И двамата мъже се дръпнаха назад със столовете — на пръв поглед обичаен жест, който обаче целеше да им даде възможност по-лесно да извадят оръжията.

— Какво по-точно искаш? — попита първият.

Джеймс извади писмото, което бе намерил в стаята на Йорат.

— Знаем, че сте имали уговорка с Мореходната гилдия. Срещу неголяма сума ви обещавам никой да не разбере.

Двамата мъже се спогледаха. Този път взе думата русият.

— Ако търсиш начин да си натъпчеш джобовете със злато, хубаво ще е да те предупредя, че сега си имаш работа с Гилдията на смъртта. Тези, които се опитват да ни изнудват, не доживяват до дълбоки старини. Освен ако не предлагаш нещо в замяна.

Джеймс се усмихна.

— Точно това имах предвид. Ето какво ви предлагам… — При тези думи той скочи внезапно напред, преобърна масата върху русия и същевременно изрита стола на брадатия. — Яжара! Давай!

Яжара се обърна, вдигна тоягата си към вратата и извика нещо. Сноп бяла светлина изригна от върха на тоягата, прелетя през коридора и изби вратата, през която бяха влезли.

Джеймс, който вече бе извадил рапирата си, се захили.

— Това със сигурност ще им привлече вниманието.

Брадатият отстъпваше назад, за да излезе извън обсега на оръжието му, като същевременно несръчно се опитваше да извади своето. Другият се бе прикрил зад съборената маса с вече измъкната сабя.

Джеймс скочи във въздуха, за да избегне атаката му, а Яжара замахна и стовари тоягата върху ръката на русокосия. Той изрева от болка и изпусна сабята. Докато се опитваше да извади кинжала с другата ръка, Яжара го халоса с тоягата в слепоочието и той се строполи на пода.

Джеймс чу викове и шумотевица от другия край на сградата и предположи, че е пристигнал Мине с хората си. Освен ако вътре нямаше и други Нощни ястреби, посетителите едва ли щяха да се опитат да му попречат.

Джеймс замахна и посече ръката на брадатия, който все още не бе извадил сабята си. Убиецът изохка и се дръпна. Джеймс опря върха на острието в шията му.

— Съветвам те да не мърдаш, ако искаш да живееш.

Яжара бе заела позиция до вратата, в случай че някой ги нападне отвън.

Брадатият се размърда и Джеймс натисна по-силно. После с едно рязко дръпване скъса веригата на врата на противника си. На нея висеше метален амулет.

Мъжът неочаквано се дръпна назад и посегна към амулета. Без да сваля очи от амулета, Джеймс го изрита и той рухна в несвяст на пода.

Точно в този момент в стаята нахлуха Джонатан Мине и неговите гвардейци. Водеха и Пит, чийто дървен крак потропваше комично по пода.

— Посетителите се разбягаха, когато Яжара взриви вратата — докладва ухилено Джонатан. — Предположих, че е ваше дело, милейди, а не на някой друг магьосник.

Тя кимна и му върна усмивката.

— А като се появихме и ние на сцената — продължи младият заместник-шериф, — настъпи истинска суматоха. Този — той посочи Пит — и още неколцина се опитаха да се съпротивляват, но бързичко ги усмирихме. — Той погледна проснатите на пода тела. — Какво си имаме тук?

Джеймс му подаде амулета.

— Лъжливи Нощни ястреби. Част от групата, пратена преди няколко месеца в каналите, за да създаде впечатление, че Гилдията на смъртта се е завърнала.

— И откъде знаеш, че са лъжливи? — попита Яжара.

— Не носят отровни пръстени, а и не се опитаха да се самоубият — отвърна Джеймс. — Нощните ястреби са фанатици, които не позволяват да бъдат заловени живи. — Той прибра рапирата си в ножницата.

— Но какво са искали да постигнат? — попита Джонатан.

— Ще разберем, след като ги разпитаме — отвърна Джеймс. — Нека ги отведат в тъмницата на двореца. Май нямаме друг избор.

— Така да бъде, скуайър — кимна Джонатан.

— А сега е време да си поговорим — обърна се Джеймс към Пит.

Кръчмарят се опита да се усмихне, но лицето му бе плувнало в пот.

— Скуайър, кълна се, че не знам нищо. Дадох им под наем стаята и мазето.

— И мазето? — повтори Джеймс с присвити очи.

— Да, през онази врата и надолу по стълбите. — Той посочи един капак на пода в ъгъла.

— Проклятие! — изруга Джеймс и отново извади рапирата. После нареди на Джонатан. — Остави един човек да пази Пит и тръгвай с мен!

Джеймс вдигна капака и заслиза надолу. Каменната стълба се спускаше до средата на стената, после свиваше в обратна посока.

— Джеймс! — извика отгоре Яжара. — Долу нещо не е наред!

— И аз го чувствам — отвърна Джеймс.

Чу се сухо пращене от концентрирана енергия, което му подсказваше, че някой набира магична сила. Докато слезе до долу, целият настръхна. Изчака Джонатан и Яжара да го настигнат и каза:

— Готови!

Изрита вратата и нахлу в голямо помещение, което заемаше цялата площ под кръчмата. Близо до центъра стояха трима мъже, двама от които бяха облечени като онези, които бяха намерили на горния етаж — с черни наметала, ръкавици и панталони и също със саби. Третият обаче носеше плащ досущ като на магьосника, когото Джеймс бе видял в Мореходната гилдия.

Но това, което го накара да се закове на място и да ахне от изненада, беше фигурата, която се оформяше в центъра на стаята, в средата на тайнствения знак, изрисуван с тебешир на пода.

— Това е демон! — извика той. Създанието бавно се материализираше от главата надолу. Имаше дълги криви рога, които стърчаха напред. Святкащите червеникави очи се втренчиха в новодошлите и чудовището измуча като бик, а масивните му рамене потрепнаха, докато, посягаше към тях.

— Задръжте ги! — извика вражеският магьосник. — Малко остана!

Мъжете с черни дрехи извадиха сабите си и се втурнаха в атака.

Яжара опита да прати заклинание, но не й остана време да се съсредоточи, тъй като единият от нападателите се нахвърли върху нея.

Джеймс парира удара на нападателя си и в същия миг в помещението нахлу Джонатан Мине с един от хората си.

— Божичко! — възкликна Мине. — Какво е това чудовище?

— Убийте магьосника! — викна Джеймс.

Стражникът не се поколеба. Вместо да се приближава към демона, който вече се бе материализирал почти напълно, той извади от колана си кинжал и го запрати с всичка сила.

Острието попадна право в сърцето на магьосника и той тупна по гръб в същия миг, когато демонът завърши трансформацията си. Чудовището нададе гневен рев и понечи да се хвърли в атака, но чертите на пода сякаш образуваха някаква мистична преграда, която му пречеше да стигне до Джеймс и другите.

Джеймс видя, че Мине се е притекъл на помощ на Яжара, и се съсредоточи изцяло върху своя противник. Мъжът в черно несъмнено бе опитен сабльор, а и Джеймс все не можеше да откъсне очи от разярения демон зад него. Убиецът също усещаше присъствието на чудовището, защото от време на време мяташе поглед през рамо. Джеймс опита да се възползва от това, но противникът му не позволи да бъде изненадан.

Тогава Джеймс се отдръпна встрани и извика:

— Яжара! Не можеш ли да направиш нещо с това чудовище?

Яжара все още се биеше с втория убиец, но в подземието беше прекалено тясно, за да отскочи встрани и да го остави на грижите на Джонатан Мине.

— Не мога, Джеймс — отвърна тя. — В момента съм заета.

— Пусни ме да мина! — извика й Мине.

Яжара се отдръпна мигновено и младият воин се промуши край нея, след което се нахвърли с такова настървение срещу убиеца, че той заотстъпва.

Едва сега Яжара погледна към демона и поклати глава.

— Джеймс, не зная почти нищо за тези чудовища!

— Е, аз пък скоро ще стана експерт по демоните — отвърна задъхано Джеймс, докато си разменяше удари с мъжа в черно. — Това ми е третият, който срещам.

— Едно нещо зная със сигурност — извика Яжара. — Не пресичай чертите на пода.

— Благодаря — отвърна Джеймс и нанесе нисък удар към крака на противника си. — Това ще го запомня!

Чак в този момент Яжара намери време да си поеме дъх. После затвори очи, припомни си още веднъж формулата на избраното заклинание и започна бавно да го произнася. Когато приключи, от протегнатата й ръка бликна огнен сноп, който удари противника на Джеймс право в лицето. Мъжът изрева от болка, изпусна оръжието си, вдигна ръце към очите си и се олюля назад.

Твърде късно осъзна, че е пристъпил в очертанията, изрисувани върху пода. Опита се да се измъкне, но демонът се вкопчи в него. Първо го улови отзад, както баща би уловил свидната си рожба, после го подметна във въздуха и тялото на нещастника се удари със страховита сила в тавана. Докато падаше, демонът го посрещна с рогата си и го наниза на тях. Мъжът изпищя и издъхна.

Междувременно Джеймс се притече на помощ на Мине — посегна над рамото му и промуши втория убиец в гърлото. Чу се гъргорещ звук и мъжът подгъна крака, от устата и носа му бликна тъмна кръв. Той посегна към гърлото си, сякаш се опитваше да запуши раната, после падна и зарита.

Джеймс се обърна към демона, който довършваше жертвата си. От устата му висяха кървави останки.

— Какво ще правим? — попита Джонатан, докато оглеждаше чудовището.

— Демонът не може да пресича чертите, докато не му позволи този, който го е повикал — обясни Яжара. — Трябва да намерим някакъв начин да го прогоним обратно или да го убием.

— Тези чудовища не са лесни за убиване — намеси се Джеймс. — Зная го от опит.

Яжара се обърна към стражника.

— Пратете някого в двореца. Нека повикат отец Белсон. Да му кажат, че трябва да ни помогне да се преборим с демон.

Стражникът погледна към Джеймс, който кимна.

— Докато дойде отецът, най-добре да чакаме отвън — предложи скуайърът.

 

 

Минутите се нижеха отчайващо бавно. Джеймс бе застанал до вратата към подземието и не откъсваше поглед от чудовището, което ръмжеше гневно и го пронизваше с очи. На няколко пъти се хвърля в атака, но спираше в непосредствена близост до невидимата бариера.

— Какви са тия глупости за някакъв демон? — чу се нечий глас над тях.

Джеймс се обърна и видя отец Белсон. Стройният чернобрад свещенослужител бе тръгнал веднага и в бързината дори не си бе сложил обичайното виолетово расо. Вместо него носеше вълнена риза и плътно наметало.

— Този идиот — оплака се отецът и посочи стражника — дори не ми позволи да се облека. — И млъкна, щом видя Джеймс и вилнеещия зад него демон. — О, богове!

— Отче, да си сменим местата — предложи Джеймс. — Не искам да ви преча, докато работите.

— Докато работя ли? — повтори отец Белсон и премигна объркано. — Над какво да работя?

— Над демона, отче. Трябва да ни отървете от него. Затова ви повикахме.

— Да ви отърва от демона? Че аз не зная как — отвърна ужасено отецът.

— Не знаете ли? — учуди се Джеймс.

— Демоните са създания на подземните царства и като такива често консумират огнена енергия. А моята служба при Господаря на пламъците ми забранява да прибягвам до магьосничества, които биха могли да причинят вреда на подобно същество. — Той погледна отново демона и добави притихнало: — Най-много да го раздразня още повече, което само ще го направи по-силен.

— Но не знаете ли някое заклинание за прогонване на зли сили? — попита Яжара.

Свещеникът се обърна към нея.

— В моя орден не се занимаваме с подобни неща. Ще ви трябва свещеник от ордена на Сунг, или някой ишапец, но по-силничък.

Джеймс въздъхна, повика отново стражника и му нареди:

— Тичай в храма на Ишап и кажи на върховния жрец, че ще ни е нужен за прогонването на демон. Бягай веднага. Кажи, че изпълняваш заповед на принца.

— Слушам, скуайър — козирува мъжът, обърна се и изчезна.

— Съжалявам, че ви събудих — обърна се Джеймс към отец Белсон.

— О, не бих пропуснал тази гледка за нищо на света — отвърна отецът, без да сваля очи от чудовището.

— Хубаво — кимна доволно Джеймс. — В такъв случай ще ви моля да го държите под око, а аз ще ида да разпитам един пленник.

Джеймс се качи на горния етаж. Пит седеше на един стол, охраняван от другия стражник.

— Да се върнем към темата, която обсъждахме, преди да бъдем прекъснати… — подхвана Джеймс.

Пит беше пребледнял от страх.

— Скуайър, веднага ще ви кажа, че не знам нищичко. Тия типове дойдоха и ме затрупаха със злато, като ми поръчаха да си затварям очите. Какво да правя? Обръщах глава на другата страна всеки път, когато искаха да използват коридора към каналите. Нали знаете как е?

Джеймс кимна. Знаеше много добре „как е“.

— Отведете го в двореца да го затворят в тъмницата. После ще решим какво да правим с него.

Един стражник сграбчи кръчмаря за яката и го дръпна.

— Хайде, приятелче. Път ни чака.

Измина почти час преди да се появи ишапецът — сивокос свещеник, явно с доста висок ранг, придружаван от двама въоръжени монаси. Щом Джеймс ги запозна с обстановката, свещеникът се съгласи да помогне.

Спуснаха се в подземието и ишапският жрец се обърна към отец Белсон.

— Отче, вече можете да си тръгвате.

— Както желаете — отвърна Белсон с лек поклон.

— Тръгвате ли си, наистина? — попита го Джеймс, докато отецът минаваше покрай него.

— Щом не съм желан тук…

Джеймс поклати учудено глава. Във взаимоотношенията между отделните храмове и ордени имаше много неща, които му бяха непонятни. Съперничество или интриги — въпроси, чиито отговори тепърва му предстоеше да узнае и да използва в бъдещата си дейност.

— Как започна всичко това? — попита новодошлият жрец.

— С ето този човек. — Джеймс посочи мъртвия магьосник. — Той е повикал чудовището.

Свещеникът огледа помещението и промърмори:

— Жалко, че е мъртъв. С негова помощ щеше да е по-лесно да върнем демона в света, от който е дошъл.

— Да, но преди това той сигурно щеше да го прати срещу нас — намеси се Яжара.

Свещеникът я изгледа продължително, но не отговори. Вместо това се обърна към Джеймс.

— Така да бъде. Време е да почваме.

Монасите застанаха от двете му страни и подхванаха тих напев. Почти веднага Джеймс почувства мразовит полъх във въздуха и чу гласа на свещеника да се издига над останалите. Думите бяха на непознат език.

Демонът наблюдаваше всичко това безпомощно иззад невидимата преграда. От време на време биволското му лице се сбръчкваше от гняв и той започваше да реве яростно… но скоро всичко приключи. Джеймс се ококори от изненада — в един миг чудовището си стоеше там, а в следващия вече го нямаше и единственото доказателство за изчезването му бе леко разместване на въздуха в помещението и приглушен звук, като от захлопната врата.

Свещеникът се обърна към Джеймс.

— Скуайър, служителите на нашия орден са доволни, че можаха да окажат услуга на принца и Короната, но сега ще е най-добре, ако се захванете отново с основната задача.

— Щяхме да го направим и по-рано, господине, но тази работа не търпеше отлагане.

Свещеникът кимна безстрастно.

— Утре призори брат Солон ще ви очаква при градската порта. — Той се обърна и излезе, следван от двамата монаси.

Джеймс въздъхна.

— Преди да тръгнем обаче трябва да свършим още нещо — припомни му Яжара.

— Да открием Кендарик. — Джеймс кимна. — Мисля, че зная откъде да започнем.

 

 

„Златният чародей“ беше скромно на вид, но добре поддържано дюкянче. Приличаше на аптека, но Яжара веднага позна съдържанието на някои от подредените по рафтовете буркани — бяха съставки, често използвани от заклинателите. Една задрямала жена ги пусна вътре едва след като Джеймс настоя, че идват по важни държавни дела.

— Какво искате? — попита жената с нескрито подозрение.

Джеймс я огледа. Предполагаше, че това е Морейн, жената, за която е бил сгоден Кендарик. Беше стройна, с изпито лице, но имаше хубави черти.

Джеймс извади мидата и й я показа.

— Можете ли да ни осведомите какво е това?

Морейн вдигна учудено вежди.

— Поставете я тук, ако обичате. — Тя посочи парче плат, опънато върху масата до горящия фенер. Джеймс остави мидата и се отдръпна. — Без никакво съмнение това е Мида на Еортис. Притежава могъщи магьоснически свойства. Доколкото ми е известно, по целия свят съществуват само няколко. Предмет с неоценима стойност за всеки капитан, дръзнал да прекосява океана. — Тя изгледа Джеймс. — Откъде я имате?

Джеймс се възхити на способността й да запазва спокойствие. От нея със сигурност щеше да излезе добър картоиграч.

— Морейн, струва ми се, че и вие знаете отговора на този въпрос.

Тя издържа няколко секунди втренченият му поглед, но после сведе очи.

— Взели сте я от Кендарик. Бяхме любовници, но моето семейство се възпротиви. Аз му я подарих. Беше най-скъпата ми придобивка. — Тя въздъхна и добави, сякаш се оправдаваше: — Не съм го виждала отдавна.

— Не е необходимо да ни мамите — засмя се Джеймс. — И без това не ви бива особено. Кендарик е невинен и ние разполагаме с доказателство за това. Замисълът за премахване на Майстора на Гилдията принадлежи на другия заместник — Йорат. Оказа се, че от известно време той е бъркал в касата на гилдията.

Жената не отговори, но очите й подскачаха по лицата им.

— Можете да ни се доверите — намеси се Яжара. — Аз съм Яжара, новата придворна магьосница, а този човек е личният скуайър на принца. Трябва спешно да се срещнем с Кендарик, който може да окаже неоценима услуга на Короната.

— Елате с мен — рече тихо Морейн, взе фенера и ги поведе към отсрещната стена, където имаше лавица с книги.

Яжара плъзна пръст по кориците, прегледа заглавията — много от книгите бяха наръчници за изготвяне на вълшебни билета — и каза заинтригувано:

— При първи удобен случай пак ще намина насам.

Морейн извади един дебел том и в същия миг лавицата се отмести навътре, разкривайки тясна дървена стълба, отиваща нагоре.

— Стълбата води до една тайна стаичка на тавана — обясни тя и се заизкачва.

Стаята бе толкова миниатюрна, че едва побираше масичка и легло. На леглото седеше мъж със зелено наметало. Имаше козя брадичка, мустаци и обеца на ухото.

— Кои са тези? — попита той уплашено, втренчил поглед в Джеймс и Яжара.

— Хора на принца — отвърна Морейн.

— Не съм го убил аз! — викна Кендарик.

— Успокой се — рече му Джеймс. — Разполагаме с доказателство, че го е извършил заместникът Йорат.

— А хората в черно? Те се опитаха да ме убият. Едва се измъкнах.

Яжара позна кешийския акцент, характерен за северните градове на страната.

— Вече се погрижихме за тях — успокои го тя.

Кендарик скочи и прегърна Морейн.

— Това е чудесно! Сега вече мога да се върна в гилдията. Благодаря ви за добрите вести.

Яжара вдигна ръка.

— Един момент, заместнико. Нуждаем се от помощта ти.

— Сигурно, но това може да почака ден-два. Имам много работа. Трябва да се върна и да проверя какви ги е надробил Йорат. Ще ми е нужно известно време, докато изправя гилдията отново на крака.

— За съжаление се нуждаем от помощта ти веднага — рече Джеймс. — Принцът има нужда от услугите на вашата гилдия. Като се има предвид, че ако не бяхме ние, досега Нощните ястреби да са те открили, може да се каже, че ни го дължиш.

— Не съм ви молил за помощ, нали? Трябва да се върна в гилдията! Когато му дойде времето, ще си платя дълга!

— Кендарик! — рязко каза Морейн.

— Да, Морейн? — попита той овчедушно.

— Проявяваш неблагодарност към хора, които са ти спасили живота.

— Но, скъпа, работата…

— Работата може да почака. — Тя се обърна към Джеймс. — Разбира се, че ще ви помогне, скуайър. Той е добър човек, но в момента е малко объркан.

— Морейн, моля те!

— Съжалявам, скъпи, но това е положението.

— Е, добре. — Кендарик сведе глава.

— Все пак го дръжте под око — посъветва ги шепнешком Морейн. — Понякога има склонност да се надценява.

— О, разчитай на нас — отвърна с усмивка Яжара.

— Благодаря ви, задето му възвърнахте честното име.

Яжара и Джеймс излязоха, за да оставят за малко Морейн и Кендарик насаме. Когато заместникът се появи, Яжара му каза:

— Трябва да се поздравиш за избора на възлюбената си.

— Зная, че съм късметлия — отвърна Кендарик. — Като си помисля само какъв негодник бях, преди да срещна Морейн. Тя спаси не само живота, но и душата ми.

Джеймс погледна към обсипаното със звезди небе.

— До зазоряване остават само три часа. Ще ни стигне, колкото да се върнем в двореца, да докладваме на принца и да тръгнем за срещата с брат Солон. Умееш ли да яздиш? — обърна се той към Кендарик.

— Доста зле.

— Докато стигнем, закъдето сме се запътили — засмя се Джеймс, — ще станеш истински майстор.