Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Some Like It Wicked, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 145 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Xesiona (2010)
Корекция и форматиране
maskara (2010)

Любителски превод от испански език: Ели Атанасова

История

  1. — Добавяне

Глава 4

Скъпо дневниче,

Робуването на модата винаги ми е изглеждало абсурдно. Осъждаме идеята да се измъчват дори и най-опасните затворници и, без съмнение, по собствена воля се подлагаме на безброй мъчения в името на красотата.

Господата пристягат вътрешностите си с корсети, докато лицата им станат пурпурни. После губят голяма част от деня да нагласят връзката си, която се разхлабва веднага след влизането им в претъпканата бална зала. Жените, разбира се, сме още по-глупави. Не само прекарваме повече часове в пробване на рокли, отколкото в носенето им, ами и позволяваме на камериерките си да ни скубят косите до болка. И ако това не е достатъчно, не си лягаме, без да наклепем лицето си с някоя гадост, която обещава по-мека кожа, по-малко лунички и свеж невинен цвят.

А какво може да се постигне, ако впрегнем същото това внимание и тези усилия в името на прогреса на Англия!

Макар че като имам пред вид жалкия умствен багаж на повечето себеподобни, май е по-добре да се занимават с досегашните си безсмислени занимания. Прогресът на Англия не трябва да се оставя в ръцете на някого, който смята, че Земята трябва да спре да се върти, докато лъснат ботушите му.

Из дневника на госпожица Джейн Мидълтън

26 април 1814

— Предполагам, че това е голямата вечер, а, Хелион?

Отвръщайки поглед от вратата, през която трябваше да се появи госпожица Мидълтън, Хелион разсеяно погледна приятеля си.

— Ако не беше така, нямаше да ме видиш на такъв скучен концерт.

Бидълс се обърна развеселен към групичката дебютантки, които нервно се разхождаха в предната част на тесния салон. Всички знаеха, че само „черните овце“ на фамилиите, старите моми и тези, които не канеха на други места, посещаваха такива мероприятия.

— Без съмнение, музиката ще ти се стори божествена, ако си представяш какви пари ще ти донесе.

— Е, божествена не, ама поне приемлива. Да си виждал госпожица Мидълтън?

— Нетърпеливи сме, а? — подкачи го Бидълс.

Хелион откри, че наистина е нетърпелив да започне това странно ухажване. Много любопитно.

Е, може би не чак толкова. По време на последната си среща с госпожица Мидълтън бе затвърдил мнението си: тя не само беше умна, но и смела, способна да се изправи срещу света без страх. Тази жена не разчиташе на никого, не беше безпомощна. И въпреки това, имаше у нея някаква ранимост, скрита зад цялата й сила.

И после, онази целувка…

Кой можеше да повярва, че един експерт като него ще се окаже неподготвен? С целувката искаше да й покаже, че не е личният й ласкател на заплата. Нямаше да се подмазва на никого. Дори и за огромната сума, която му плащаше. Може би не беше честно да я омайва с целувките си, но в онзи момент търпението му се бе изчерпало. Скоро трябваше да разбере, че не може да го уплаши, да му позволи той да води ухажването или в противен случай ще я остави.

За нещастие, тя беше разменила ролите. Докато я целуваше усети нарастваща възбуда. Припомни си невинните устни, извиващото се тяло, аромата на пролет. Още усещаше чувствителните гърди, притискащи се към тялото му.

Тръсна усмихнато глава. Тази жена го изненадваше. Но нямаше да довери всичко това на приятеля си, който в момента го гледаше с лукава усмивка. Ако му кажеше, щеше да направи живота му непоносим.

— Колкото по-скоро започне, толкова по-бързо и ще свърши — отговори му троснато и се намръщи, чувайки скрибуцането на една цигулка. — И ще мога да хвърля на боклука поканите за такива концерти.

— Да — отговори Бидълс със същото лукаво изражение. — Изобщо не се съмнявам, че следващите седмици ще бъдат истинско мъчение за теб.

— Мъчение?

— Ами да. Ще трябва да посещаваш скучни сбирки като тази, да я водиш на разходка в парка, да я посещаваш в дома й…

— Готов съм да направя необходимите жертви.

Бидълс поднесе бродирана кърпичка към носа си.

— И ще те преследват слухове. Много господа завиждат на популярността ти, а доста жени, пренебрегнати от теб, ще клюкарстват, че си толкова отчаян за пари, че си се принизил да ухажваш някаква незначителна селянка.

Хелион се намръщи при това пренебрежително описание на госпожица Мидълтън. Усети необяснимо желание да удари приятеля си.

— Ти нали беше „за“ да приема предложението й — каза вместо това.

— Разбира се. Само те подготвям какво да очакваш.

— Ти повече от всеки друг би трябвало да знаеш, че мнението на другите почти не ме интересува.

— Знам.

— Друг съвет?

— Ами трябва да те предупредя, че разговорите с тези прехласнати госпожици без капка ум в главата са доста скучни.

Смехът на Хелион изригна като фонтан.

— Мога да те уверя, че госпожица Мидълтън не е нито прехласната, нито глупава. Всъщност, е прекалено разумна за моя вкус.

— Разумна жена? Шегуваш се!

— Звучи странно, но тя не е като другите жени — усмихна се гордо. — Знаеше ли, че сама управлява богатството си и контролира инвестициите, направени от баща й?

Бидълс доста време размишляваше над чутото.

— Странно! Кой би си помислил нещо подобно за такова мишле.

— Мишле? Тя е акула с езика на палач и високомерието на аристократ.

— Това май е по-лошо от дебютантка с глупава усмивка.

— В действителност, не е толкова трудно да се справиш с нея, веднъж да покажеш кой командва — отговори Хелион, а изражението му се смекчаваше от сладките спомени за разменените инструкции.

— Така ли? И как точно й показа?

— Това е въпрос, който не искам да обсъждам дори и с теб, скъпи ми приятелю.

Бидълс се засмя през зъби и предупреди:

— Гледай само тази игра да не те заведе в най-близката църква, момче.

— Вярвам, че ти ще го предотвратиш.

— Не разчитай прекалено на мен. Досега още нищо важно не съм открил.

— Но все пак си открил нещо? — попита изненадано.

— Само някакви неясни договори, които мисля да разуча.

— Какви договори?

Бидълс сви рамене.

— Още не съм наясно. Засега.

Хелион искаше да узнае повече за мистериозните договори, когато усети да го полазват тръпки. Още преди да я види знаеше, че госпожица Мидълтън е влязла в салона. Обърна се и я видя, придружена от друга девойка и дама с тюрбан на главата. Усмихна се при вида на обикновената синя рокля и прибраната назад коса. Джейн Мидълтън не беше посветила часове, за да го впечатли с красотата си. Би обзаложил и последната си либра, че е чакала до последния момент, за да се облече и излезе. Би трябвало да се чувства обиден, знаейки колко много жени прекарват часове в разкрасяване, за да получат един негов поглед. В края на краищата, той беше Хелион. Но установи, че му е приятно, задето Джейн се интересуваше толкова малко от мнението му. Предизвикваше го по непознат начин.

Хелион се обърна без желание, за да открие подигравателно усмихнатия Бидълс.

— Кое е толкова смешно?

— Това, че си много убедителен в ролята си на претендент. Никога не съм те виждал така… нетърпелив.

За първи път през последните десет години Хелион трябваше да се бори с изчервяването.

— Пет хиляди либри могат да накарат всеки мъж да гори от нетърпение — отвърна студено.

— Както кажеш — дразнещата усмивка не слизаше от лицето му. — Отиваме ли при тях?

— Отиваме? — Хелион се намръщи. Радваше се на компанията на Бидълс, но искаше да бъде насаме с госпожица Мидълтън. — Не ми трябваш да ми държиш ръката, способен съм да флиртувам и без помощта ти.

— Идеята да държа ръката ти ме привлича, но си мислех за чудесната госпожица Халифакс. Смятам, че ме подозира.

— Бидълс, всеки разумен човек би те заподозрял.

— Много смешно — бе сухият отговор. — Страхувам се, че любопитството на госпожицата ще попречи на разследването ми.

— Аха, и очакваш да приспиш любопитството й с уменията си на съблазнител?

— Там съм особено добър.

— Че и скромен на всичко отгоре — подигра му се Хелион. — Хайде!

Без да изчака ексцентричния си приятел, Хелион се приближи с решителна стъпка към жената в тъмния ъгъл. Няколко ръце се протегнаха да го задържат, но той ги отблъсна с лекота, без да отклонява погледа си от лицето на Джейн. Почти беше стигнал, когато най-накрая тя го забеляза и отвори широко очи.

Въоръжен с най-омагьосващата си усмивка, Хелион й целуна ръка.

— Госпожице Мидълтън.

Усети, че тя настръхна при контакта, но изражението й си остана спокойно.

— Господин Колфилд, каква приятна изненада — промърмори.

— Без съмнение е приятна — Хелион се приближи малко повече от позволеното. Кръвта му закипя като усети аромата й. — Вече си мислех, че няма да дойдете.

Тя освободи ръката си с леко дръпване.

— Бях заета да преговарям за един парцел земя и не успях да се прибера навреме вкъщи — изведнъж чаровна усмивка озари лицето й. — Един много важен парцел.

— Малко дяволче — укори я той, въпреки че не сдържа усмивката си. Тази жена явно беше експерт в накърняването на мъжка гордост. За щастие, неговата беше предостатъчно. Разгледа лицето й и откри някакво напрежение, което се опитваше да скрие. — Изглеждате напрегната. Случило ли се е нещо?

Джейн посочи с глава множеството, което ги наблюдаваше от всички краища на салона.

— Всички ни гледат.

— Нали това искахте?

— Да, разбира се, само…

— Какво?

Нервно присви рамене.

— Предполагам, че са ме игнорирали толкова дълго, че сега съм ужасно притеснена да бъда център на внимание.

— Скоро ще свикнете — успокои я той, като отново хвана ръката й. — Да се разходим.

На Джейн й бяха нужни няколко секунди, за да вдиша дълбоко и да се въоръжи със смелост.

— Добре.

Излязоха от сянката и започнаха да се разхождат из салона. Дори и Хелион усети невярващите погледи и шушуканията, които следваха движенията им. И въпреки това не отклони вниманието си от крехката фигура до себе си.

— Госпожице Мидълтън — пошушна.

Тя вдигна глава към него.

— Да?

— Не сме на бойното поле. Една разходка трябва да е бавна, елегантна, а не да прилича на бясно препускане.

— О! — тя несръчно забави крачките си. — Съжалявам.

— Освен това, бих желал да се усмихвате — продължи той, навеждайки глава до ухото й. — Предполага се, че компанията ми ви харесва, а не ви причинява стомашни болки.

Получи ощипване по ръката.

— Не е необходимо да ставате груб.

За отмъщение той притисна ръката й.

— Усмихнете се, госпожице Мидълтън.

Девойката се спря и разтегна устни в някаква гримаса.

— Ето. Доволен ли сте?

— Сега изглеждате като побъркана. Или лунатичка.

— Но вие… — изумрудените й очи светнаха заплашително малко преди да избухне в смях. — Господин Колфилд, вие сте най-невъзможния джентълмен, когото познавам.

— Най? — Хелион й върна усмивката. — Предполагам, че трябва да се гордея, че се отличавам в нещо. — Направи пауза, като мислеше как да я предразположи. — Разкажете ми за този парцел земя.

— Интересувате се? — беше учудена.

Той сви рамене, не знаеше дали да се чувства обиден. Явно тя мислеше, че го интересуват само баналности. И не беше много далеч от истината: до момента беше се отдавал почти само на светски мероприятия.

— Все за нещо трябва да говорим. Или може би искате само да ви гледам влюбено?

— Небеса, не!

— Тогава ми разкажете.

— Добре. Мисля да построя странноприемница.

Хелион издаде задавен звук.

— Вие?

Тя се усмихна на очевидното невежество на спътника си.

— Е, не със собствените си ръце. Единственият ми принос ще бъде финансирането.

Хелион я преведе внимателно покрай група матрони, които ги гледаха скандализирани и се застави да избегне предразсъдъците. Тази жена беше доказала, че е много по-различна от останалите.

— И знаете ли как се управлява странноприемница?

— Направих изследвания, но по-важното е, че наех хора, които наистина разбират — изражението й стана тъжно. Баща ми ме научи да плащам на най-добрите и да ги оставям да си гледат работата.

Хелион беше заинтригуван. Винаги бе смятал търговията за нещо гнусно, запазено само за определени безскрупулни хора. В края на краищата, той бе аристократ. Въпреки това истинската страст на госпожица Мидълтън към работата й го заразяваше. Как би се чувствал, ако и той изпитваше подобен интерес към нещо?

— Значи вие осигурявате капитала и после се оттегляте? Някак си не се връзва с моята госпожица Мидълтън.

— Знам, но е толкова просто. Първо правя калкулация на евентуалните постъпления от инвестицията. После отчитам различните разходи за поддръжка. Тук влизат и неочакваните, като поправки, инциденти, кражба. Накрая трябва да съм сигурна, че приходите от една инвестиция са повече от разходите, т.е. има печалба. Няма смисъл да се влага в нещо, без да има възвращаемост.

— Боже Господи, заболя ме главата! — оплака той през смях. — И се забавлявате с такива скучни занимания?

— Сто пъти ги предпочитам пред очернянето на нечия репутация или мъчението при шивачката — гордо се усмихна тя.

Той нарочно се спря на едно по-слабо осветено място и погали ръката й.

— Съществуват и други забавления за една млада дама — отвърна й пламенно.

Джейн притвори подозрително очи.

— Какви по-точно?

— Ако харесвате изкуството, мога да уредя една частна визита да разгледаме колекцията на дук Нортъмбърланд. Или бихме могли да отидем в Британския музей — допълни невинно.

— Може би.

— Друг вариант са Кулата и Уестминстърското абатство. Някоя вечер можем да посетим театъра или Воксхол. И, разбира се, Астли. Без да споменавам мероприятията по повод абдикацията на Корсиканеца.

— Сега вие ми причинявате главоболие. Ще остана без дъх при една такава натоварена програма.

Хелион остави погледа си да се плъзне от лицето й към скромното деколте. Неочаквано го връхлетя спомена за пръстите му върху набъбналите розови връхчета и не можа да предотврати възбудата си. Поиска да остане насаме с нея, да изследва кожата й, да разпали страстта й. Да притисне тялото й към своето — коприна срещу камък.

А в момента единственото, което можа да направи, бе да се приближи до нея и да се изпълни с аромата й на пролет.

— Значи предпочитате по-релаксиращи занимания? — промърмори в ухото й. — Аз също. — Самата мисъл за вкуса на устните й му се струваше по-атрактивна от една нощ в театъра.

Страните й добиха очарователен розов цвят.

— Господине.

От гърлото му излезе полусмях, полустон. Усети учестения й пулс. Вълнуваше я, колкото и да се опитваше да го скрие.

— Скъпа моя, сега вече наистина изглеждате като ухажвана жена. Бузите ви са се изчервили, а очите ви блестят.

— От яд, господин Колфилд.

— Не само, мисля. Не съм забравил онези сладки стонове, когато ви целувах.

Джейн видимо се стегна и отстъпи крачка назад.

— Доставя ви удоволствие да ми се подигравате.

— Има разлика между подиграване и провокиране, малката ми — информира я със сериозен глас. — Не се подигравам с вашата невинност, нито с факта, че тъй сладко откликвате на ласките ми. Това ще ни позволи да прекараме времето си заедно още по-задоволяващо.

— По-задоволяващо за кого?

Кръвта на Хелион закипя във вените му, докато мислеше за различните начини, по които би могъл да задоволи тази жена. И защо да не го прави? Само трябваше много да внимава. Да не забравя, че е невинна — нещо странно за неговия вкус. Е, съществуваха много начини да се насладят един на друг и пак да си остане девствена. Щеше да е горд да я въведе в изкуството на удоволствието.

— За двамата — прозвуча като клетва. — Обещавам ви.

 

Ана прикри усмивката си, когато лорд Бидуел застана до нея край масата за напитки. Носеше червено сако и синьо елече; и като капак на ексцентричния си външен вид размахваше едно малко ветрило пред носа си. Болшинството от хората го смятаха за откачен шут. И как не? Кой нормален мъж ще облече такива смешни дрехи?

Но Ана бе достатъчно наблюдателна, за да забележи интелигентност в светлите му очи и една неспокойна енергия, излъчваща се от слабото му тяло. Би бил опасен съперник, реши тя с чувство на ентусиазъм. И истинска проверка на мозъка й.

Лорд Бидуел изчака леля й да се отдалечи и я погледна с разсеяна усмивка.

— Кажете ми, скъпа, отдавна ли познавате госпожица Мидълтън?

Госпожица Халифакс придаде на лицето си глуповатото изражение на една дебютантка.

— О, не. Запознахме се при пристигането й в Лондон за сезона.

— Изглеждате доста близки за такова кратко познанство.

— Така ли?

— Ами да. — Погледна я с крайчеца на окото си. — Една много приятна госпожица.

— Много приятна.

— С доста таланти — настоя ентусиазирано той, въпреки престорената глупост на събеседничката му. — Разбрах, че е отлична бизнес дама.

— Виж ти! Лорд Бидуел, да не се интересувате случайно от тънкостите на търговията?

В светлите очи се появи пламъче. Знаеше, че го подлага на проверка.

— О, не! Какво би правил с тези знания незначителна личност като мен? Предпочитам да се концентрирам върху по-важни дела.

— Например?

— Катарамите на новите ми обувки и чудесния бастун, който си поръчах миналата седмица. Елегантният бастун е от основно значение за един истински джентълмен.

— Разбира се. — Ана реши, че е време да плати на този шпионин със същата монета, и се закова на място. — О, вижте! Мосю Ла Сал.

Усети само леко напрежение у Бидуел.

— Така е. Познавате ли го?

— Не, но забелязах, че вие проявявате доста голям интерес към него.

— Аз? — ветрилото рязко се затвори. — Абсурд! Правя всичко възможно да избягвам френските емигранти, живеещи в Лондон. Доста са провинциални, не мислите ли?

Ана го погледна право в подигравателните очи. Нямаше да му позволи да нарани приятелката й.

— Значи не сте се срещали с него в библиотеката по време на бала на лейди Хълфорд, а после още веднъж в градината, на сказката у госпожа Уолас?

Последва дълга пауза, след което той присви заплашително очи.

— Шпионирате ли ме, госпожице Халифакс?

— Просто съм наблюдателна, лорд Бидуел. — Ана предизвикателно навири брадичка. — И лоялна към госпожица Мидълтън. Бих предотвратила всяка заплаха за щастието й.

Изненадан, Бидълс прие предизвикателството й с усмивка.

— Разбирам.

— Това и очаквах — отговори сериозно Ана. Имаше нещо смущаващо в тази хищническа усмивка. — Сега, ако ме извините, трябва да потърся шампанско за леля си.

— Разбира се — лорд Бидуел направи изящен реверанс и целуна ръката й. — Разрешавам ви отстъпление, скъпа моя. Несъмнено ще бъда по-подготвен за следващата ни вълнуваща битка. Дотогава.

Ана се отдалечи с царствена походка, макар че сърцето й щеше да изскочи. Небеса! Какви ги върши? Едно бе да си представя ожесточени словесни дуели с потайния господин, където му доказваше, че е хитра и опасна, а друго — да отклонява вниманието му от Джейн към себе си. Май бе започнала игра с дявола.