Дебора Райли
Фалшивият годеник (16)

Глава 16

Скъпо дневниче,

Предполагам, че всяка жена трябва да изстрада една любовна мъка поне веднъж в живота си. Много тъжно, наистина, защото открих, че подобен опит е от най-неприятните. Не е само агонизиращата болка, нито тежестта в душата, която обгръща с тъга всичко, което ни заобикаля. Нито дори глупавите сълзи, които отказват да спрат, без значение колко пъти им се заповядва. По-ужасен е страхът, че си загубил жизненоважна част от себе си. Огромната празнота е повече, отколкото мога да понеса. Как да продължа напред?

Простият отговор е, че трябва да го направя. Животът не е спрял, отговорностите ми не са изчезнали, само защото искам да се скрия под леглото и да плача, че съм толкова глупава. Стотици жени през вековете са преживели мъката, без съмнение и аз ще го направя. Да…

Из дневника на госпожица Джейн Мидълтън

3 май 1814

Джейн започна да опакова багажа с типичната си прецизност. След този изблик на сълзи, който продължи по пътя за вкъщи и после в стаята й, в разбитото й сърце се настани ледено спокойствие. Благодарение на Бога, здравият й разум бе непокътнат и й нашепваше, че оставането й в Лондон е безсмислено. В този момент не бе в състояние да търси друг възможен съпруг. Самата идея бе достатъчна, за да се обърне стомахът й. Нямаше нищо, което да я задържа тук. Освен това трябваше да признае, че е страхливка — правеше всичко възможно, за да избегне евентуална среща с Хелион. Не. По-добре да се върне в Съри и да мисли за бъдещето си, когато болката от несподелената любов отмине.

И ще мине, си каза, докато внимателно сгъваше дрехите си. Няма да прекара живота си в сълзи за мъж, прекалено глупав, за да не отвърне на любовта й. Един мъж, който би се оженил, защото е най-лесното решение на проблемите му.

Събираше чорапите, когато дочу гласа на майордома някъде в коридора. Предположи, че е с компаньонката й, чиято глухота изискваше да й се говори с викове, или пък е хванал камериерката да се целува с лакея, вместо да си върши работата.

Само при звука на заключваща се врата се обърна, за да открие Хелион, който я гледаше настоятелно.

Коленете й я предадоха и трябваше да протегне ръка, за да се задържи за колоната на леглото. Разкъсваща болка пресече тялото й. О, Боже! Да го види толкова близо, да може да го докосне, но толкова далечен, като ангелите на небето. Непоносимо.

Правейки крачка напред, Хелион огледа бледото й лице, после насочи поглед към отворения на леглото куфар.

— Бягаш ли, любов моя? — промърмори.

Глупаво бе да отрича. Не и с толкова доказателства наоколо. Но нараняваше гордостта й да бъде наречена страхливка.

— Връщам се в Съри — отговори през зъби. — Май не трябваше да идвам тук.

— Дойде, за да търсиш съпруг.

Тя се стегна при дръзкия коментар. Какъв безчувствен негодник! Нямаше ли срам?

— За нещастие, никой не бе така добър да ме предупреди, че Лондон е пълен с предатели, които не уважават жените. Сега вече го знам.

Помисли си, че се е обидил, но нищо не можеше да се прочете по сериозното му лице.

— Заради това, което си чула в градината?

А, значи бе наясно, че знае за предателството му. Не се изненадваше — сигурно Ана го е атакувала с най-близкия кол. Жалко, че не е засегнала някой важен орган. Повдигна високомерно брадичка.

— Не желая да говоря за това.

— Жалко, защото аз да.

— Махай се от къщата ми, Хелион!

— Не. Не и докато не чуеш, каквото имам да ти казвам.

Направи още една крачка напред и тя, отчаяна, отстъпи към прозореца. Боже, не можеше да му позволи да я докосне.

— Не искам да слушам повече лъжи.

— Повече? Кога съм те лъгал, Джейн?

Сигурна бе, че може да изброи десетки случаи, ако мозъкът й не бе отказал да функционира. Сега единственото, което можа да направи, бе да поклати глава.

— Върви си.

Настъпи тишина, като че ли Хелион обмисляше какво да каже. Демонстрация на предпазливост. В сегашното си настроение любимата му можеше да го замери с най-близката ваза.

— Джейн, това, което си чула в градината, не е каквото си мислиш.

— Искаш да кажеш, че лорд Бидуел не е шпионирал миналото на баща ми?

— Да, но…

— Тогава е точно каквото си мисля.

Той въздъхна дълбоко.

— Джейн, помолих Бидълс да открие някаква твоя тайна, когато за първи път дойде при мен с предложението си. Не те познавах, а и не знаех дали нямаш някое нечестно намерение. Изглеждаше ми добре да имам някакво оръжие за защита.

— И се предполага, че с това обяснение трябва да приема измамата ти?

— Само ти казвам истината.

— И намерението ти не беше да използваш информацията, за да ме накараш да приема предложението ти за женитба?

— Не знам — призна тъжно. — Толкова ме объркваш, че вече не мога да се позная.

Джейн притвори за миг клепачи, за да събере достатъчно смелост да погледне в тези изгарящи очи. Може би бе по-добре, че Хелион дойде преди заминаването й. Щеше да съжалява цял живот, че е избягала, а той ще смята баща й за крадец.

— Добре. Позволи ми да ти спестя неудобството да ме шантажираш. Баща ми не беше отговорен за тези униформи — предизвика го ужасно обидена, докато се приближаваше към него.

— Джейн, няма значение…

— За мен има — прекъсна го свирепо. — Няма да позволя на никого да говори лошо за него.

— Добре.

— Когато е приел поръчката за униформите, при него дошъл господин Емерсън. Двамата бяха конкуренти, но и приятели от детството. Разказал му, че е на ръба на банкрута, дори нещо повече, че се страхува да не влезе в затвора заради огромните си дългове, ако не намери начин да възстанови положението си. Разбира се, баща ми приел да му помогне. Никога не можеше да обърне гръб на някого в беда. Така че позволил на господин Емерсън да произведе униформите, като дори му предоставил материалите.

Изражението на Хелион омекна от известна доза съчувствие.

— Предполагам, че работата му не е била на нивото на баща ти?

— С много ниско качество. Не само са били зле скроени и ушити, но освен това тайно е продал фината вълнена материя от баща ми и я е заменил с някакъв евтин плат.

Той се опита да хване ръката й, но тя бързо отстъпи крачка назад.

— Баща ти сигурно се е почувствал много разочарован.

— Беше разбит. Приятелят му го бе предал и, още по-лошо, виняха него за измамата. Единствената причина, поради която не го съдиха, е, че успя да замени униформите навреме.

— Много неприятно — нежно коментира той.

— Да, но баща ми бе невинен.

— Трябва да призная, че ми изглеждаше невероятно човекът, когото обожаваш, да е въвлечен в такъв гнусен план.

Джейн повдигна вежди, изненадана от думите му.

— Наистина ли?

— Разбира се, само…

— Хелион, заета съм — прекъсна го, не желаейки да слуша повече извинения. Какво значение имаше? Фактът, че е разследвал миналото на баща й, бе болезнен сам по себе си, но не беше истинската причина, поради която се връщаше в Съри. — Мисля, че е по-добре да си вървиш.

Хелион се намръщи, а очите му изглеждаха пълни с болка.

— За Бога, съжалявам! Никога не съм искал да те нараня, Джейн. Трябва да знаеш, че това е последното, което бих направил.

Умоляващото му изражение заплаши да разруши крехкото й самообладание.

— Моля те, недей — насочи се към леглото и започна да сгъва един шал без нужда. — Бях глупачка да повярвам дори за миг, че можем да бъдем нещо повече от познати.

— Познати! — Хелион не вярваше на ушите си! После се приближи до нея и изтръгна шала от ръцете й. — Бих казал, че сме много повече от познати. Все още имам белези от ноктите и зъбите ти, които го доказват. Да ти ги покажа ли?

Страните й пламнаха. Имаше жив спомен за момента, в който се получиха тези одрасквания и ухапвания. И за удоволствието, което избухна в дълбините й.

— Нямах това предвид.

— Познавам те по-добре от самата теб, Джейн — погали я нежно по врата.

Тя усети тръпки да полазват тялото й. О, Боже! Беше нечестно единственият мъж, когото не можеше да има, да оказва върху нея такава магия. Пое си дълбоко дъх и се застави да игнорира желанието си да се сгуши в това силно тяло. Нямаше да позволи да бъде съблазнена и да вземе решение, за което и двамата ще съжаляват.

— И въпреки това, не знаеш нищо за себе си — каза тъжно.

Леката милувка спря.

— Какво означава това?

— Защо искаш да се ожениш за мен, Хелион?

— Знаеш защо.

— Кажи ми го.

Той щателно я огледа, като че искаше да избере точните думи, които ще я убедят.

— Мисля, че ни е добре заедно. Възхищавам се на твоята интелигентност и доброто ти сърце. Но най-много харесвам независимия ти дух, по-силен от, на който и да е мъж — погледът му умишлено се задържа на устните й. — И, разбира се, желая те до полуда. Това е повече, отколкото притежават повечето бракове.

— Може би, но мисля, че забравяш най-главната причина, поради която искаш да ти бъда съпруга.

— Коя? — попита нащрек.

— Богатството ми, разбира се.

Въздухът се изпълни с напрежение, докато той бавно притваряше очи.

— Не ти ли изглежда малко цинично да ме обвиняваш, че се женя заради парите ти, когато точно това бе едно от изискванията ти към бъдещия съпруг?

— Не говоря за моите чувства в случая — поправи го тихо, — а за твоите.

— Чувствата ми?

— Никога няма да си щастлив като мой съпруг.

— Толкова си мъдра, че предричаш бъдещето, така ли? — започна да го обхваща леден гняв.

Джейн потърка ръце, за да се предпази от някаква невидима опасност.

— О, за Бога, Хелион, и двамата знаем, че с времето ще започнеш да се презираш за това, че си се принизил до ролята на зестрогонец. И ще обвиняваш мен.

Хелион стисна здраво ръце и започна да обикаля стаята. За момент тя си помисли, че ще излезе през вратата и ще я напусне завинаги. Но после той се обърна и я изпепели с поглед.

— Ти си тази, която ме принизява до тази роля — отговори с ужасяващо спокойствие. — Колкото и абсурдно да ти изглежда, наистина мислех, че те обичам. Но стана ясно, че съм прекалено глупав, за да познавам чувствата си.

Сърцето й се сви, не бе искала да го обиди. Нима го е наранила? Как може да го нарани, когато не е заложил сърцето си?

— Хелион, моля те…

— О, не, не ми излизай с тези сега, скъпа, — изръмжа той, докато кръстосваше ръце пред гърдите си. — Ако имаш още обиди, не се колебай, давай. Не искам да си мисля, че си стоиш там, в Съри, съжалявайки, че не си направила на пух и прах отвратителната ми персона.

Джейн усети някаква огромна буца в гърлото си и се уплаши, че ще припадне. Защо правеше нещата толкова трудни? Имаше десетки и десетки богати дебютантки, готови да му се хвърлят в краката.

— Нямах такова намерение.

— Тогава не смея да си представя какво можеше да направиш, ако го имаше.

Тя въздъхна. Беше му ядосана, и с право. Не само я бе преследвал, докато я накара да се държи неразумно, но и беше душил безсрамно из личните й дела. И въпреки това, в този момент предателското й сърце не допускаше той да вярва, че някога е искала да го нарани.

— Не си отвратителен, Хелион. Всъщност си един чудесен мъж, който някога ще направи щастлива някоя късметлийка. Само че…

— Само че, не съм достатъчно чудесен за теб — прекъсна я огорчен.

Джейн се приближи една крачка.

— Не и докато не приемеш, че не е нужно да зависиш от някого, нито от чичо ти, нито от мен.

— Да завися? Сега намекваш, че съм мекушав?

Младата жена го погледна обвиняващо.

— Нарочно преиначаваш думите ми.

— Тогава престани да говориш глупости и кажи ясно, каквото имаш да кажеш.

Тя прехапа устни, несигурна дали могат да водят разумен разговор, когато той бе в такова лошо настроение. Хелион изглеждаше решен да й даде ролята на негодника в тази абсурдна драма.

Глупаво, имайки предвид, че сериозните и скучни жени никога не играеха негодниците.

— Много добре — предаде се накрая.

И защо не? Нямаше да я остави на мира, докато не излее всичко. Потискайки желанието си да избяга, изправи рамене и заговори решително:

— Ти си силен и интелигентен, способен да постигнеш всичко, което си поставиш за цел. Но няма да го направиш, докато продължаваш да се носиш по течението с най-малкото възможно усилие.

Разбра, че е уцелила болно място по цвета, който запълзя по страните му.

— Това ли мислиш, че правя, женейки се за теб?

— А не е ли?

Хелион отклони поглед.

— Изглежда ти си тази, която има всички отговори, не аз.

За Бога! Ето, че пак беше негодника.

— Хелион, ако не те обичах, нямаше да ме интересува, че после ще съжаляваш, че си се оженил за мен — посочи Джейн, като не осъзнаваше колко я издава треперещият й глас. — Не бих могла да понеса, че един ден ще ме гледаш с презрение.

Отново се проточи мълчание. Хелион се бореше със себе си. После бавно й обърна гръб.

— Никога не бих направил това, Джейн. Никога! Но за теб е очевидно, че съм слабохарактерен и неспособен да спечеля доверието ти. Няма да те притеснявам повече. Надявам се да откриеш скучния си господин, скъпа. Несъмнено ще живеете досадно щастливи до края на дните си.

След като произнесе обидната си реч, Хелион се запъти към вратата и след кратка борба с резето я отвори. После, без да хвърли поглед през рамо, я затръшна след себе си.

Джейн почувства облекчение, че не се обърна, тъй като проклетите сълзи, които мислеше за пресъхнали, отново се затъркаляха по бузите й. Проклятие, проклятие, проклятие! Заслужаваше си го, след като правеше дръзки предложения на красиви донжуани.

 

Няколко пресечки по-нататък разразилата се свирепа битка затихна.

Бидълс размахваше пред носа си окървавена кърпичка и се опитваше да държи на разстояние дивата котка с извинителна усмивка. Боже Господи, каква чудесна жена! По време на кратката, но прелестна схватка косата й се бе разпуснала върху раменете, роклята й се бе раздърпала и разкриваше част от щедрия й бюст. Кръвта на Бидълс кипеше. Тя излъчваше такава страст, че той едва се удържаше да не я сграбчи в обятията си и да я задуши с целувки.

За щастие бе достатъчно разумен да устои на изкушението. Би преодолял каквото и да е препятствие, дори и ада, за да я направи своя. Нямаше намерение да я загуби.

— Достатъчно, зверчето ми — заповяда той и се отдалечи на крачка от точните й юмруци. — Вече ми счупи носа.

Далеч от съжалението, Ана тръсна високомерно глава.

— Това исках. Така ще се научиш да не си го пъхаш в хорските работи.

— Или да съм малко по-бърз в отбягването на женския отмъстителен гняв — добави той. — Имаш съкрушително дясно кроше.

— Ти нарани най-добрата ми приятелка — обвини го тя.

Бидълс остави настрана окървавената кърпичка.

— А ти ми счупи носа. Без да споменавам, че съсипа любимото ми сако. Бих казал, че сме квит.

Логиката му изобщо не въздейства на Ана, която прекоси обраслата пътека и седна на една пейка.

— Ха!

Бидълс почувства облекчение, че не си тръгна, преди да се е съвзел. Заобиколи розовите храсти и застана пред нея.

— Освен това остава опасността, доста реална между другото, носът ми да зарасне накриво — промърмори с тъжен глас. — Може да си съсипала завинаги мъжката ми красота.

Жената му хвърли предупредителен поглед.

— Не е смешно.

— О, съгласен съм — откъсна една роза от близкия храст, започна да къса листенцата и да ги пуска в полата й. — Без добрия си външен вид никога няма да мога да привлека някоя красавица. Значи си ме осъдила на живот в горчива самота.

Устните й потрепнаха и той подозираше, че се опитва да скрие предателската усмивка.

— Не е голяма загуба, тъй като подочух, че предпочиташ леките жени.

Бидълс разпръсна още една шепа розови листенца и коленичи в краката й.

— Но рано или късно един мъж трябва да се ожени.

— Сигурна съм, че все ще се намери някоя, толкова отчаяна, че да вземе един коварен интригант с лоша слава… — думите й заглъхнаха, когато той се наведе да я целуне. Тя се стегна, но не сметна за необходимо отново да го удари.

— Не го прави — предупреди го.

— Защо?

— Защото… съм ти ядосана.

Той прокара пръст по ръката й, наслаждавайки се на мекотата на кожата.

— Да, знам.

— Нямаше никакво право да се намесваш в личните дела на Джейн.

— Както и ти нямаше право да ме следиш и шпионираш, сладка моя Ана — посочи той с усмивка.

Девойката се поколеба за момент. Очевидно не се бе замисляла, че собствените й действия са нечестни.

— Аз само исках да защитя приятелката си.

— И аз — приятеля си.

Ана отказваше да се предаде толкова лесно. Любопитно, но това за него бе едно от най-привлекателните й качества.

— Като че ли на мъж като Хелион му трябва защита срещу бедната Джейн.

— Не съществува по-голяма опасност за един мъж от една интелигентна, дръзка и пламенна жена — усмихна й се лукаво. — Открадва му главата и се настанява в сърцето му без дори да се усети. И няма изход.

— Какво? — учуди се тя.

Бидълс я погледна неразбиращо. Мислеше, че чувствата на Хелион, без да споменава неговите собствени, са очевидни за всички. Щом интелигентни мъже като тях се държаха като идиоти, значи любовта е замъглила главите им.

— Не искаш да кажеш, че господин Колфилд изпитва нещо към Джейн, нали?

— Защо ти се струва невъзможно?

Ана внезапно се изправи и мина покрай него видимо развълнувана.

— Ами така.

Той застана зад нея.

— Не е много точно обяснение, скъпа моя.

— О, за Бога, знаеш много добре, че Хелион би искал да се ожени за Джейн само заради богатството й.

— Това извинение използва и той.

При тези думи тя се обърна, за да го погледне сериозно.

— Извинение?

Бидълс присви устни. Мъжете прикриваха своите чувства много по-добре от жените.

— Да се преструва на зестрогонец е много по-безопасно от това да признае най-съкровените си чувства. Без съмнение, знаеш докъде може да стигне някой, за да запази гордостта си.

— Но това е абсурдно! Ако я обича, трябва да й го каже.

— Разбира се, логично е. Но за нещастие, логиката рядко върви с любовта. Освен това се страхувам, че Хелион още не е готов да признае чувствата си. Дори и пред себе си.

— Тогава ще я загуби — заключи ядосано.

— Може би.

— Може би? — Ана постави ръце на кръста. — Това ли е всичко, което можеш да кажеш? Това е трагедия!

Слабият интерес на Бидълс към обърканите чувства на Хелион се изпари при вида на жената, която спираше дъха му. За разлика от приятеля си, нямаше намерение да проваля бъдещото си щастие. Нито от гордост, нито от страх, заради нищо на света.

— Сладка моя, ситуацията е извън нашите възможности — обясни, галейки голото й рамо. — Само от тях зависи да решат проблемите си.

— Да, но… — усилията й да продължи дискусията бяха лесно прекратени, когато той се наведе и покри устните й с кратка собственическа целувка. Наслаждаваше се на словесните схватки с дръзката госпожица, но в този момент предпочиташе мислите й да са концентрирани само върху него. Отдръпвайки се, видя как тя примигва смутено.

— Трябва да оставиш този навик да ме целуваш всеки път, когато си пожелаеш.

— И защо?

Ана навлажни устни.

— Не е прилично.

— Можем да го направим прилично — взе ръцете й в своите. — Достатъчно, дори и за най-взискателните.

— Какво искаш да кажеш?

Сега, когато бе дошъл моментът, Бидълс откри, че не е толкова лесно, колкото предполагаше. Не му идваше наум нищо по-подходящо от…

— Ако си моя съпруга, ще мога да те целувам по всяко време.

Очите й се ококориха.

— Аз… бих могла да кажа нещо по въпроса.

Той тихичко се засмя и я притисна към себе си, за да усети мекотата й.

— Любов моя, ще можеш всичко да кажеш.

Объркана и невярваща, че той й предлага брак, Ана притвори очи.

— Наистина ли искаш да се ожениш за мен? — прошепна, докато изучаваше лицето му, дали не й крои някаква шега. — Не съм красива, нито богата, дори не съм кротка. Леля ми казва, че съм на път да се превърна в дърта вещица.

Бидълс се ядоса, че някой обижда бъдещата му съпруга. Някой ден, съвсем скоро, ще трябва да си поговори с лелята. Ще се научи да се отнася с уважение към годеницата му.

— Да изясним нещо още сега — възрази. — Повече не искам да чувам, че не си красива. За мен си най-желаната и очарователна жена, която някога е съществувала.

Ана отвори уста от изненада.

— О!

— Колкото до богатството, нищо няма да ти липсва. Разполагам с достатъчно средства.

Искрица на щастие блесна в прекрасните сини очи.

— Дори ако съм дърта вещица?

Бидълс я прегърна с намерението да не я пуска дълго време.

— По някаква случайност това за мен е най-хубавата ти черта.

Ана погали гърдите му.

— Сигурно си луд.

— Несъмнено — съгласи се той. — Ще споделиш ли тази лудост с мен?

Усмивката й разнежи сърцето му.

— Предполагам, че трябва да го направя. Коя друга би могла да държи този любопитен крив нос далеч от проблеми?

Огромна радост обхвана Бидълс, нещо прекрасно, което не можеше да изрази с думи. Вместо това наведе глава, за да изрази по-ясно чувствата си.