Мерилайл Роджърс
Реликвата (5)

Глава трета

Лиз гледаше през прозореца на внушителна карета, замъглен от капчиците влага, останали по него от мокрите храсти, покрай които бяха минали. Слънчеви лъчи се прокрадваха през облаците и осветяваха ту една, ту друга част от зелените ливади, а нервно вкопчените й тънки пръсти заплашваха да намачкат безобразно изящния костюм за пътуване. Той беше сив, но (точно като неговите очи) притежаваше някакъв блясък. Деликатен, но в никакъв случай скучен, той прекрасно се съчетаваше със съвършено сплетената й коса и блестящия син поглед.

За първи път Лиз желаеше отношенията между нея и съпруга й да не бяха толкова обтегнати, та дори и най-обикновения разговор да представлява предизвикателство. Изглежда никой от тях не бе готов да преглътне гордостта си и да наруши напрегнатото мълчание. Лиз никога не е била предразположена към нервните припадъци, така типични за „чувствителните“ жени от обществото, но предстоящото пристигане в непознат дом така я разстройваше, че би приела с радост и най-баналния разговор, който би я разсеял от тежките й мисли.

Непознати хора очакваха пристигането им, непознати, които едва ли щяха да бъдат по-възторжени по отношение на новата си графиня от господаря си, особено след като се разбереше какви са отношенията между двамата младоженци. Лиз бе нервна. Нейният опит показваше, че любопитните прислужници са в състояние да усетят и най-малкото и добре прикрито недоразумение.

Грей се размърда от неудобство на седалката в червена кожена облицовка и смени положението на краката си, за които и това луксозно превозно средство бе малко. Усещаше нарастващия смут на жена си. При други обстоятелства би се опитал да успокои човека до себе си. Състраданието му в този случай бе предварително изчерпано от неподходящото й поведение и от това, че го отблъсна при единствената им прегръдка на кораба. През останалата част от пътуването тя симулираше морска болест и не излезе от каютата. Това имаше само един положителен резултат: че осуети по-нататъшните опити на Хейтън де се доближи до нея. Всичко, което Грей си спомняше от онази вечер, бе смътен спомен за похотливото лице на Хейтън и зверското си главоболие на сутринта.

След като се прехвърлиха от трансатлантическия лайнер на по-малък кораб за Париж, те безмълвно се споразумяха да поддържат формални отношения, което продължи през цялото пътуване и пребиваването им във Франция.

Грей бе преизпълнен с ярост заради това, че тя очевидно очакваше той да играе ролята на разкаялия се глупак. Не бе направил нищо, за което да иска прошка. А тя, от друга страна, бе доказала склонността си да използва същия похват, с който баща й ги ожени, като симулира болест. Независимо от това какво смяташе тя, той не я бе подмамил да се омъжи за него. И нямаше нищо нередно в това да очаква, че тя ще изпълнява задълженията, които произтичаха от положената от нея клетва.

Нещо повече, той не се поскъпи, за да облече жена си в подобаващо облекло, макар и с парите за екстравагантния й гардероб да можеше да поправи покрива на Ашли Хол. Честен по сърце, Грей не можеше да не признае, че резултатът си заслужаваше неимоверната цена. Парижките дрехи превръщаха необичайния й тен и коса в зашеметяващо предимство. От самото начало той я бе преценил като привлекателна, макар и напълно неподходяща за дукеса, но след часовете, прекарани в талантливите ръце на придворния дизайнер…

Усетила тежестта на стоманения поглед върху нервните си пръсти, Лиз внезапно осъзна, че е повредила неволно изящния плат. Нейното нехайно отношение към един толкова скъп костюм несъмнено даваше на мъжа й още един повод да я упреква. Тя започна неспокойно да приглажда тежката копринена материя с длани с несъзнателното желание да отклони от себе си смущаващия му поглед.

— Ашли Хол се намира там — съобщението на Грей бе пропито от някаква странна привързаност.

Лиз охотно прие възможността да се разсее. Доловила емоцията в гласа му, тя бе заинтригувана да види кое придаваше такава топлина на иначе ледения глас и се наклони напред. Те се придвижваха по дълга алея между две редици от стройни тополи, а сега каретата направи остър завой, за да заобиколи огромен фонтан, разположен в центъра на градина с разцъфнали лалета и ириси.

Докато каретата намаляваше и спираше, сините очи поглъщаха грандиозната постройка. Розов камък се извисяваше на височината на няколко етажа и се простираше на също така внушително разстояние от двете страни на масивна двойна врата.

— Нашата прислуга е готова да посрещне новата господарка на замъка. Тези, които работят на полето, са от двете страни на тухлената пътека до началото на стълбите, а другите, които прислужват в къщата, са наредени по самите стълби според мястото си в йерархията.

Посребрелите слепоочия на Грей проблясваха на слънцето, когато той кимна първо на тези, които се бяха струпали по края на алеята и после на онези тридесетина души, наредени като по конец от основата до върха на огромните стълби.

— Място в йерархията — повтори на ум Лиз. Това й бе съвсем чуждо. О, тя бе чувала за теорията за йерархията на прислугата. В училището на мис Браун я бяха запознали с правилника за прислужниците в големи имения, но практически не бе имала съприкосновение с обичая. Те имаха няколко прислужници в къщата в Ню Йорк и на ранчото в Уайоминг и всички се третираха еднакво.

— Да — каза Грей, раздразнен от това, което бе чул и което бе неочаквано усложнение, тъй като нямаше време да я образова в това отношение. — В Англия многопластовата система, управляваща слугите, съществува от векове. Тези, които се трудят вътре, са третирани с по-голям респект от работещите навън. Разграничението, което се прави между най-високопоставените от тях — иконом, домакин, гувернантки и лакеи — и най-нископоставените — готвач, ваксаджии и прочие — е редно да се спазва със същата прецизност като разграничението между господар и слуга — при изричането на този неоспорим факт сребристите очи посрещнаха твърдо тюркоазните. — Не би им допаднало някой чуждоземец да се намесва в техните работи. И по-нататък, лесно се засягат от всичко, което би се изтълкувало като пренебрежение към привилегиите им. Ако искате да се разбирате с тези, които се грижат за вашето удобство, съветвам ви да запомните това и да бъдете нащрек.

Грей се почуди дали Елизабет е в състояние да комбинира ловко сила с деликатност. В силата й не можеше да се съмнява, но дали притежаваше и капчица деликатност?

Лиз кипна. Стената от благоприличие, която бяха издигнали помежду си през седмицата във Франция рухна под нанесената обида върху възпитанието й.

— Аз съм свикнала да се разбирам с прислужници — в думите й се почувства сдържано негодувание.

Грей кимна.

— Но смятам, че опитът, който ти имаш със слугите в твоята страна, е неприложим за моята.

Лиз не се съмняваше, че това бе самата истина, но й стана неприятно заради намека, че не би могла да се справи. Макар й да не пожела да отговори с думи, погледът й решително се сблъска с неговия.

— Към иконома и моя личен прислужник се обръщам с фамилно име.

Докато Грей й даваше този урок жената кипеше заради съдържащия се в него намек, че тя би могла да не е наясно с традицията в начина на обръщение, обща и за двете страни. Грей не бе искал да я обиди, а само да й даде един съвет, който би могъл да й спести евентуалните затруднения. Фактът, че това я разстрои, затвърди решението, което бе взел няколко дни по-рано. За някой, който се засягаше така лесно, би било пълен провал, ако се появеше в обществото, където навсякъде човек бе заобиколен от остриета.

— Към фамилиите на готвачката, домакинката и личната прислужничка на господарката се прибавя мисис, независимо от семейното им положение, за разлика от всички по-низши слуги, които се назовават с малкото им име. — За нейно добро Грей продължи с подробности, които щяха да улеснят живота й. — Да се обърнеш погрешно към тях, би ги обидило и би прозвучало като знак за твоя чуждоземен и — както някои несъмнено биха решили — по-долен произход.

Каретата плавно спря и Лиз се изнесе напред на седалката, за да не бъде близо до него нито минута повече, отколкото се налагаше.

— И най-накрая — Грей я придърпа за лакътя леко, но настойчиво, — особено държа на това никога да не се излагат на показ лични проблеми.

Лиз схвана това предупреждение като поредния упрек, в случая намекващ за разгорещения спор с баща й веднага след сватбената церемония. Сигурна бе, че дори и за тези изискани англичани реакцията й би била оправдана заради бащиното й предателство.

Вратата на каретата бе отворена от лакей в ливрея и за да избегне опасното покачване на напрежението, Лиз концентрира вниманието си върху незначителните детайли. Мъжът бе красив, но далеч не в такава смайваща степен като дука. Всички лакеи бяха хубави. Те бяха наемани заради своята привлекателност, така както и личните прислужнички заради красотата им.

Подразнен от продължителното задържане на погледа на жена му върху един от прислужниците, Грей съзнателно застана помежду им. Докато се обръщаше да й предложи ръката си, мрачно се запита дали тя няма да го срещне с още един проблем. Дали фактът, че тя бе американка и вероятно смяташе, че всички мъже са равни, не означаваше, че не би сметнала за нередно да започне връзка с този лакей? Опитвайки се да се пребори с внезапното желание да уволни този човек и същевременно ядосан на себе си за това, че допусна до съзнанието си този пристъп на ревност, той наложи ледена маска на лицето си, без обаче да успее да прикрие бурята, развилняла се в погледа му.

Смущението на Лиз от наредените за посрещането хора се изпари като срещна гнева на Грей. Какво бе сторила? И какво можеше да направи, освен да приеме протегнатата му ръка. Макар и напълно объркана, тя се постара да слезе по стълбите на каретата като истинска дама. Но когато посегна да повдигне полата си, ръката й така трепереше, че се вдигна прекалено високо и неволно откри добре оформен глезен.

За кого, попита се Грей, бе направила това подмамващо разкритие? Той стисна зъби, сигурен, че не бе го направила заради него.

Вече стъпила на твърда земя, но чувствайки се нищожна при изключителния ръст на Грей и на гнева му, тя бавно тръгна до него покрай дългата редица от прислужници, на които той я представяше. Успяваше да се усмихва, но остави на него да приема поздравленията, които те придружаваха с поклон.

По-скоро бе невъзможно да запомни имената на всички, но за да се отърси от тежкото бреме, породено от гнева на съпруга й, Лиз се опита да направи това с имената на горната прислуга. Бремер се казваше икономката, мисис Хейнз бе домакинката, Дулси и Естър бяха имената на сервиращите прислужнички. Останалите прислужнички в къщата и лакеите бяха прекалено много, за да ги научи толкова бързо. И никой не очакваше от нея да помни имената на ваксаджиите и момчетата за всичко, или на някой от множеството безименни, които сервираха на подземния етаж. Вниманието на Лиз бе привлечено от мисис Симз, жена с изпито лице, която се представи като прислужничката на господарката. Лиз бе изненадана, стъписана. По всичко изглеждаше, че тази жена бе определена да се грижи за нея. Перспективата я потискаше.

Нито веднъж съпругът й не бе споменавал за семейство. И тя бе приела, че такова не съществува. Затова й подейства като шок, когато, след като преминаха през вратата, която икономката държеше широко отворена, пред тях се появи внушителна жена. Тя не само бе обгърната от арогантност като във всеобвиващо наметало, но и определено приличаше на дука. Със стоманеносивите си очи тя безмълвно оглеждаше съществото, осмеляващо се да влезе в къщата, сякаш „то“ бе куче помияр, което минаваше през ниско окосените ливади на имението.

— Юфемия, представям ви съпругата си Елизабет. — Грей изведе жена си напред.

На Лиз й прималя. Вече й бяха поднесли пълна порция беди и сега тази непредвидена опасност просто бе повече, отколкото можеше да понесе. Въпреки това тя изтласка мисълта за задаващото се поражение и смело посрещна неодобрението на другата жена, без да предаде непобедимия си дух.

— Елизабет, запознайте се със сестра ми Юфемия.

Въпреки незатихналия си гняв, Грей се съжали над младата си жена, която посрещаха толкова неприветливо и реши да направи каквото е по силите му, за да облекчи ситуацията. Щеше да отведе сестра си възможно най-скоро.

— Добре дошла в Ашли Хол, дукесо.

Привидното съдържание на приветствието бе отречено от ледения тон. Този факт, както и паузата, която по-възрастната жена направи, преди да произнесе, не без известна горчивина, последната дума, не оставиха никакво съмнение, че обектът, към когото бе отправена тя, бе преценен като недостоен за титлата.

— Благодаря — отвърна Лиз не по-дружелюбно.

Накратко, макар че жената бе очаквала пристигането на булка, не бе подготвена за такава, на която липсваше всякаква изтънченост. Още по-малко за такава, която не свеждаше скромно глава, за да покаже, че не желае да се натрапва.

Грей долови първите признаци на започващата буря и се намеси, преди тя да се разрази.

— Юфемия, налага се да отпътуваме за града възможно най-бързо. Надявам се да успея още тази вечер да говоря със сър Дейвид и да обсъдим предлагането на закона за обсъждане от камарата на общините.

Перспективата за незабавното заминаване успя да отвлече вниманието на сестрата. Тя кимна рязко на Грей.

— Вашето закъснение не ви позволява да направите много — упрекът към по-малкия брат бе сдържан, но на място. — Парламентът започва работа след два дни, а заедно с това се открива и сезонът.

— Непредвидени и непреодолими обстоятелства ме забавиха — Грей не си даде труда да обяснява нито за снежни бури, нито за причините, наложили отбиването им до Париж. — Разчитам на твоята обиграност, за да постигна целта си… така, както си успявала досега с добър съвет и ловко умение.

Строгото изражение на Юфемия се разтопи от удоволствие под въздействието на чара, който брат й използваше с лекота.

Докато брат и сестра разговаряха, Лиз стоеше безучастно. Нямаше желание да бъде център на внимание, но бе непоносимо грубо от тяхна страна да се отнасят с един новопристигнал така, сякаш не съществуваше. Британските аристократи за повечето хора бяха олицетворение на добрите маниери. А може би тези двамата просто не я смятаха за достойна, за да си правят труда пред нея. Бе очевидно, че за тях тя не представляваше нищо повече от едно неудобно допълнение към богатството, което им бе необходимо. Такова отношение не я изненадваше у сестрата. А всъщност и у Грей. Все пак Лиз бе наранена от това, че мъжът, когото тя бе започнала да смята за все по-очарователен, гледаше през нея така равнодушно, както вероятно гледаше и през мравуняците от хора, за които бе, чела, че обитават лондонските бордеи.

— Бремър — извика лейди Юфемия на тъмната фигура, която стоеше някъде отзад, — погрижи се лакеите незабавно да разтоварят куфарите на нейна светлост. После да качат в каретата онези от моя апартамент.

При тази заповед Лиз внезапно осъзна пълния смисъл на разговора, протекъл между двамата. Съпругът й възнамеряваше да замине за Лондон заедно със сестра си и да я остави, закотвена в Ашли Хол, както оставят някое палаво дете в яслите. Няма значение, че ако я бяха попитали малко по-вежливо какво предпочита, щеше с радост да остане в провинцията. Неговият безапелационен маниер разбунтува бурната й природа. И въпреки неприязънта, която хранеше както към обществото, така и към политическите интриги, каквото и да й струваше, Лиз щеше да осуети намерението му да я изостави сама тук!

Най-сетне вниманието на дука се насочи към съпругата му — прекалено късно, за да я омилостиви, дори и все още раздразненият жених да бе поискал да го направи. При срещата му с открития й поглед това раздразнение нарасна, заради предварителното съзнание, че би изглеждал като глупак, ако я упрекнеше за това, че само е погледнала към друг мъж. Не само че би изглеждал глупак, нахока се Грей, глупаво бе дори да допусне толкова дребен факт да го тревожи. Осъзнаването на тази истина не допринесе за подобряването на нещата.

— Елизабет, моля ви да дойдете с мен в кабинета ми. Има въпроси, които трябва да обсъдим, преди да замина.

Въпроси за обсъждане? Без съмнение имаше! Кипяща от гняв, Лиз последва неимоверно ядосания мъж в една пълна с книги стая, чийто приятен мирис на кожа и стари книги тя не можеше да оцени, защото бе прекалено разстроена. Той се настани зад масивно писалище, а тя потъна в огромно кресло в черна кожа, посочено й от него.

— Както чухте — Грей укроти гнева си, натиквайки го в затвора на своите задръжки, след което с отиграна чаровна усмивка започна с дълбок глас, постепенно придобиващ кадифена мекота, на който малко жени бяха в състояние да устоят — имам задължения, които изискват незабавното ми заминаване за града.

Осъзнала невъзможността си да се противопоставя, когато чарът на този мъж влезеше в действие, Лиз не се подмами от убийствено привлекателната му усмивка. Тя не бе забравила колко лесно с няколко целувки той бе преодолял съпротивата й на кораба и не възнамеряваше някога да си позволи да бъде така неподготвена.

— Вместо да ви карам да ме придружавате в Лондонската въртележка от непознати лица и обичаи, ще ви оставя тук, в Ашли Хол, с надеждата, че това ще ви осигури един период на адаптация към вашите нови отговорности и стил на живот.

Период на адаптация? Можеше да се закълне, че този период нямаше да свърши. Усмивката, с която Лиз му отвърна, бе ледена, а блясъкът в сините очи — заплашително дързък.

Разбунтуваното изражение на Елизабет затвърди решението на Грей. Тя не притежаваше нито опита за поведение в обществото, нито такта, необходими за домакинята на политик — черти просто вкоренени у Юфемия.

— Това не означава, че ще бъдете сама. Моята доведена племенница, Друзила, също ще остане.

— Дете? — запита раздразнено Лиз, като се зачуди дали се предполагаше, че това би трябвало да й донесе успокоение. По-скоро се потвърждаваше първоначалното й впечатление, че я наказват като в училище заради някакво провинение.

Като се наруга мислено за това, че не е предвидил тази противоположна на очакванията му реакция, Грей спокойно опроверга подозренията й:

— Дру скоро ще празнува осемнадесетгодишния си рожден ден.

Плътните ресници се спуснаха над тюркоазните очи. Новината, че бъдещата й другарка бе на осемнадесет, възбуди любопитството й. Практиката беше на седемнадесет младежите да излизат в обществото. Следователно племенницата на Грей е била дебютантка предната година. От това, че Дру оставаше в провинциалната къща на семейството, когато в същото време новият сезон се откриваше, ставаше ясно, че тя също бе наказана за неприемливо държание. За първи път, откакто бе стъпила на английска земя, Лиз потръпна в очакване. Тя не се стърпяваше да се запознае със своята съмишленичка в рамките на техния общ затвор, за да могат може би заедно да вдигнат бунт срещу веригите си.

Леката усмивка на прасковените устни и кимването на червената глава увеличи неловкостта на Грей. И все пак, каква пакост можеше да направи една чужденка в непозната страна, за да застраши ревниво пазената репутация на него и на семейството му? Това не успя да го успокои. На Грей не му се щеше да обмисля сериозно подобни възможности.

— Няма защо да се чувствате засегната от тези мерки — говореше бързо Грей, за да разсее тревогата си, защото се почувства гузен. Побърза да замени неприятното усещане с убеждението, че след като тя спокойно премисли нещата, ще бъде доволна от оставането в Ашли Хол. В края на краищата, само минути след подписването тя бе заявила, че предпочита дивата природа на Уайоминг. Така че със сигурност щеше да избере провинциалното имение пред градския живот и компанията на отблъснатия от нея съпруг. — Наистина смятам, че ако трябваше да избирате, вие бихте предпочели този дом с неговите относителни възможности за уединение пред лондонския живот, преизпълнен със задължения към обществото, разпределени по график.

Не забравила решението си да не се поддава нито за миг на неговите хитрини, Лиз не допусна привидната откровеност на думите му да разрушат нейната безмълвна защита.

— Ще бъдете допусната до моите конюшни. Вече съм дал инструкции на техния надзирател да ви осигурява каквото поискате — Грей с раздразнение откри, че дори и в собствените му уши думите му звучаха като лесно разобличим опит за подкуп. — Най-краткият път от къщата до конюшните е оттам — той кимна към френския прозорец на отсрещната стена, който тя бе взела за най-обикновен прозорец, стигащ до тавана.

Лиз не бе омилостивена. Предложението му да язди конете не означаваше нищо, след като, като негова дукеса, те и без това бяха и нейни. Убедена, че цялата му реч целеше да я примами да се превърне в дружелюбна провинциална съпруга, тя отприщи кипналия си гняв в необмислени думи.

— Така поне няма да сте тук, за да настоявате за изпълнението на това, както го нарекохте, „неприятно“ задължение да осигурим вашия наследник — Лиз стана и се изпъна, устните й се изкривиха в преувеличено отвращение. — Вашето име много подхожда на интригант като вас — нито черен, нито бял, нито студен, нито топъл, а само хладен.

— Хладен? Нямахме ли наскоро подобен разговор? И предния път твърдяхте, че съм студен.

Притиснат между яда си и нещо по-трудно за определяне, Грей се усмихна — бавна, чувствена и въздействаща усмивка, която секна дъха на противника му. Той стана и започна да се движи покрай писалището със застрашителната грация на пантера.

— Нима сте забравили как завърши вашето предизвикателство?

Грей живо си представи тяхната физическа схватка, как тя бе загубила, отдавайки мекотата си на него, като му поднесе главозамайващото прасковено вино на устните си. Но най-вече си спомняше неистовата страст на Дивия й вик. Въпреки че трябваше да тръгне незабавно, искаше да го чуе отново.

Лиз схвана, че бе направила грешка. Грешка, която го наведе на мисълта, че тя сама се предлага за плячка на пантерата. Ужасяващото подозрение, че подсъзнателно бе искала точно това, я парализира и лиши от възможност да отстъпи назад, когато Грей приближаваше към нея с разтопен сребрист поглед, примамващ с обещания за непознати наслади.

— Може би просто сте искали да ме подмамите към повторна демонстрация на факта, че заключението ви е погрешно? Ммммм?

Гласът на Грей бе дълбок и плътен, когато той се спря пред буйната жена, която сега стоеше като вцепенена. С неподозирана нежност той прокара пръсти по страните и изящната й шия.

Напрежението и шокиращото прозрение така бяха изострили сетивата на Лиз, че необикновено лекият му допир предизвика у нея тръпка на удоволствие. После, все още на един дъх разстояние, Грей се наведе и докосна с кратки подмамващи целувки първо крайчеца на устните, после страните, клепачите, чувствителните вдлъбнатини под ушите.

Невъоръжена с опита на Грей в страстта, коленете на Лиз заплашваха да се подкосят, когато в нея запулсираха неудържими сили. Тя се залюля в ръцете му и веднъж затворена в техния кръг, усещането за огромното му, мускулесто тяло опасно я завладя и я отведе извън границите на рационалната мисъл.

Грей похити устните й с нежност, която бързо ги разтвори, допускайки го да изследва вътрешността. Секунди по-късно тя започна стремително да пропада в пристъп на ненаситен копнеж и инстинктивно се притисна още по-надълбоко в прегръдката му. Замаяна от мъглата на горещата наслада, тя обгърна с ръце този непоклатим огнен стълб, като вкусваше в забрава неговата мощ, преди да вдигне ръце, за да зарови пръсти в хладните черни кичури на косите му.

С една ръка Грей я прилепи към мощното си тяло, докато с другата започна завладяващ поход от кръста към подмишницата й, вкопчи се в широките й рамене и продължи, за да се спре на една от гърдите. Действието изтръгна лека, опияняваща въздишка и една завоевателна усмивка се появи на устните, които се придвижиха надолу, за да оставят огнена следа по шията й чак до съвестно покритата вдлъбнатина на ключицата й. Внезапно устните слязоха надолу, за да захапят върха на пулсиращата под ръката му плът.

Изтръгнато от дълбините й стенание придружи неудържимото треперене на цялото й тяло. Пръстите й неволно се заровиха по-надълбоко в черната коса и тя привлече към себе си източника на непознатото, но невероятно разтопяващото удоволствие.

Като сдържа порива си да отмахне дрехата, която пречеше на тази интимна ласка, която младата му съпруга невинно изискваше, Грей зарови глава в нейните пищни форми. Той отчаяно пожела това, което не можеше да има, не тук и не сега. Грей повдигна главата си, като се опитваше да възвърне контрол над себе си, но вместо това безумно се втренчи в примамливия огън на косата й, която обрамчваше зачервено от страст лице, очи, потъмнели до тъмносиньо, прасковени устни, влажни и леко подпухнали, копнеещи за неговите. Тази опияняваща гледка постави в сериозна опасност всяка надежда да й устои.

Той бе решил да докаже на жена си колко лесно му бе да я накара доброволно да се предаде. Намерение, приело непредвидена насока, когато неопитната, безразсъдна страст, с която тя откликна, разклати способността му да се контролира и му разкри собствената му почти безпрецедентна уязвимост. Ето че тази жена отново заплаши да разбие неговото ревниво пазено емоционално равновесие, а на Грей това не му харесваше!

Грей рязко отблъсна Елизабет на ръка разстояние, докато със саркастична усмивка и метален проблясък в полуотворените очи й се присмя заради лекотата, с която се предаде.

— Вие ще ми се отдадете и ще ме сдобиете с наследник със съвсем малко усилие от моя страна… няколко целувки и вие сте моя.

Почувствала се така, сякаш бе вкарана под студен душ, Лиз се сепна, но много бързо се измъкна, избухвайки в пристъп на ярост. Завъртя се и се втурна навън от кабинета, а малко по-късно и от къщата.

Грей бавно тръгна след нея и започна да я наблюдава през френския прозорец, който буйната му жена бе оставила отворен. Циничната усмивка на устните му се изви в презрение към самия него. Тя очевидно вярваше, че той отново бе спечелил, но не знаеше, че това не бе съвсем така. Тя го бе разтърсила така, както никоя не бе успявала от много години.

Той се облегна на рамката на вратата и зачака. Костюмът й за езда не бе най-подходящият за случая, но той разбираше силата, която я движеше. През своята младост той самият много пъти бе прибягвал до дълго и енергично яздене за успокояване на избухналия темперамент. Смяташе, че нейният план да направи същото, бе чудесна идея… когато вратите на конюшнята се отвориха и оттам изскочи неговият личен темпераментен жребец с една жена с огненочервена коса на гърба си, която го яздеше не само без седло, но и като мъж!

Той инстинктивно се втурна навън с намерението да подгони черната стихия и еднакво темпераментната ездачка. След две крачки се спря, сдържайки порива си да я хване и да я нахока, да я накара да разбере колко ужасно неподходящо е такова поведение за жена — и още по-ужасно за дукеса. Миднайт бе най-бързият кон в конюшнята му и да се опитва да догони жена си означаваше да рискува да изглежда като глупак. Вместо това той щеше да запомни това импулсивно действие и да го прибави към останалите факти, доказващи, че тя би се провалила в строгите рамки на лондонското общество. В града, наред с тайните любовни връзки и политическо интригантстване, кипящи под спокойната повърхност, най-важното правило бе неумолимото изискване за безупречни маниери и безукорен вид. Очевидно Елизабет нямаше шанс да се впише в тези рамки.