Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le penseur, (Пълни авторски права)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 4 гласа)
Сканиране и разпознаване
Savcho (2010)
Коригиране
northeast (2010)

Издание:

Борис Виан. Човекът вълк. Разкази

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1989

Редактор: Екатерина Делева

Рецензент: Венко Христов

Художник: Димо Кенов

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Бонка Лукова

Коректори: Жанета Желязкова, Мая Поборникова

ЕКП 07/9536611311/5577-59-89

 

Разказите в сборника са подбрани от следните книги:

Boris Vian

Le Loup-garou

Les fourmis

Le Terrain Vague, 1968

Le Loup-garou

Ursula Vian

Christian Bourgois éditeur, 1970


I

На единайсетия си рожден ден малкият Юродонал Карие внезапно откри съществуването на бога, всъщност провидението неочаквано му разкри способностите му на мислител и като се има предвид, че до този момент се бе проявявал като пълен идиот във всяко отношение, трудно можеше да се повярва, че господ няма пръст в тази ненадейна промяна.

Жителите на Ла-Успиньол-сюр-Коте с присъщата си злонамереност несъмнено ще ми възразят, че в навечерието на рождения си ден малкият Юродонал е паднал на главата си, а на сутринта е получил девет хубави ритника от своя добър чичо, който го заварил да следи отблизо дали прислужницата си сменя бельото всеки три седмици, както настояваше баща му. Но това градче е пълно с безбожници, чиито грехове биват подкрепяни от нечестивите проповеди на даскала от старото училище, а енорийският свещеник се напива всяка събота и това намалява тежестта на свещените му думи. Ако човек все пак не е свикнал с подобни работи, той не става мислител, без да се опита да припише отговорността за това на някоя висша сила, а в случая най-добре беше да се благодари на бога.

Това стана съвсем просто. По време на уединението преди причестяване господин свещеникът, по случайност трезвен, запита Юродонал:

— На какво се дължи грехопадението на Адам и Ева?

Никой не можа да отговори, защото на село да правиш любов не е грях. Но Юродонал вдигна ръка.

— Ти знаеш ли?

— Да, господин свещеник — каза Юродонал. — Това е било грешка на Сътворението.

Свещеникът усети крилото на Светия дух, който премина, и закопча яката си от страх да не стане течение. Разпусна момчетата и изпадна в размисъл. Три месеца по-късно, все така отдаден на размисъл, той напусна селото и стана отшелник.

— Много далеч бие това, което каза — повтаряше той.

II

Оттогава Юродонал придоби завидно солидна репутация на мислител сред ла-успиньолци. Дебнеха всяка негова думичка: трябва да кажем, че Светият дух изобщо не се появяваше вече. Един ден обаче, в часа по физика учителят зададе въпрос от урока за електричеството:

— Какво означава отклонението на стрелката на галванометъра?

— Наличие на ток… — отговори Юродонал.

Но това не беше нищо. Той продължи:

— Наличие на ток или повреда на галванометъра… несъмнено вътре ще намерите мишка.

Заради този случай беше отпусната стипендия на малкия Юродонал, тогава четиринайсетгодишен, който завърши училище, без да изкаже нова мисъл, но се знаеше на какво е способен.

В края на учението си той се покри с бляскава слава в час по философия.

— Ще ви прочета една мисъл на Епиктет — бе казал учителят.

И им прочете:

„Ако искаш да напреднеш в познанието на мъдростта, гледай да минеш за глупак и безумец, що се касае за външните неща.“

— И обратно… — каза тихо Юродонал.

Учителят се поклони пред него.

— Скъпо дете — каза той, — на нищо повече не мога да ви науча.

Тъй като Юродонал стана и излезе, като остави вратата открехната, учителят приятелски го повика:

— Юродонал… спомнете си… една врата трябва да бъде или отворена, или затворена…

— Една врата — каза Юродонал — трябва да бъде отворена, затворена или свалена, ако се налага спешно да се поправи бравата.

После Юродонал се отдалечи и взе влака за Париж, за да завладее столицата.

III

В Париж Юродонал отначало си помисли, че миризмата на монмартърското метро му напомня миризмата на селските клозети, но запази това съждение за себе си, като прецени, че то е безинтересно за парижани. После се опита да си намери работа.

Дълго време разсъждава, преди да определи дейността, на която желаеше да се посвети. Тъй като в Ла-Успиньол беше свирил в общинския духов оркестър като втори саксхорн, пожела да се ориентира към музиката.

И все пак за това беше необходимо някакво оправдание, с присъщата си гениалност Юродонал скоро го намери. „Музиката — каза си той — разпуска нравите, а строгите нрави са необходими на всеки човек, следователно би било лошо да стана музикант. Жителите на този Вавилон обаче нямат никакъв морал, следователно музиката не представлява никаква опасност за тях.“

Вижда се, че учението беше развило у Юродонал чувството за критичност до степен, която може да се прецени като смущаваща. Но в случая не ставаше дума за обикновен човек, а и неговият организъм беше достатъчно силен, за да понесе такъв изключителен мозък.

Като музикант Юродонал разполагаше със свободно време и реши да потърси своя път в литературата.

Няколко безплодни опита, които далеч не изчерпаха гения му, го вдъхновиха за следната мисъл:

— Успехът на един автор — сподели той с приятелите си — зависи от способността му да се отъждествява повече или по-малко с глупака върху белия лист.

В интимния си живот Юродонал беше също така изключителен.

— Да кажеш: „Ти не ме обичаш вече“ — убеди той Маринуй, своята малка ревнива приятелка, — означава да кажеш: „Вече не вярвам, че ме обичаш“, а как можеш да знаеш това?

При което Маринуй занемя.

Но човек с размаха на Юродонал не можеше да се задоволи с посредственото съществуване, което водеше между Маринуй и саксхорна си.

— Да живееш опасно… — повтаряше той често и диви отблясъци пробягваха в неукротимия му поглед.

И един ден Маринуй го намери мъртъв в леглото му. Отскоро беше завързал греховни връзки с някакъв престъпник с долни нрави, избягал от пандиза, където излежаваше тримесечна присъда за убийство на дванайсет души.

Юродонал обаче изобщо не беше порочен, обяснението на тъжния му край се намери в един сборник с неиздадени мисли, който съдържаше само една, на първа страница.

„Какво по-опасно от това да те убият?“ — беше написал Юродонал.

Колко е вярно наистина.

Край
Читателите на „Мислителят“ са прочели и: