Ърл Стенли Гарднър
Случаят с подменената снимка (8)

7

Пол Дрейк, шеф на детективска агенция „Дрейк“, чакаше на пристанището. Той беше доста висок и стърчеше над главите на останалите от тълпата, която се бе притиснала към митническата бариера.

Мейсън съучастнически намигна на детектива, премина с багажа си през митницата, пренебрегна въпросите на група репортери и набута Дела Стрийт в едно такси.

Пол Дрейк заобиколи набързо, като се правеше на най-обикновен минувач, и успя да скочи в таксито точно преди шофьорът да затвори вратата.

— Към летището — нареди Мейсън.

— Уредил съм чартърен полет, Пери — обади се Пол. — Господи, може би трябва да си почивате на всеки шест месеца. Изглеждате така подмладени. Дела е направо като невръстно момиче.

— Я стига, Пол — засмя се адвокатът. — Казвай по-бързо какво си научил.

— Какви са тези приказки за убийство на борда? — попита детективът.

— Ще ти обясня, след като ми разкажеш за „Продъктс Рифайнинг Къмпани“.

Дрейк измъкна бележника от джоба си.

— Установена е липса на двайсет и пет хиляди долара. Тя е констатирана от К. Дентън Руни, главния счетоводител, няколко дни след като Карл Моър е изчезнал. Руни обвинил Моър в кражба и настоявал веднага да се повдигне обвинение срещу него, но адвокатът, който движи юридическите въпроси на корпорацията, е доста консервативен тип. Явно е открил нещо гнило в цялата тази работа. Ангажирали са външни счетоводители да направят проверка на счетоводните документи, както и частна детективска фирма, която да издири Моър. Доколкото разбрах, досега детективите не са попаднали на никаква следа.

— Самият аз не съм се срещал с Руни. Помолих Джаксън да се свърже с него и той го направи, но нищо не постигна. Джаксън твърди, че този Руни е един надут малък нахалник; че е абсолютно некомпетентен и е получил тази работа със заплата от четиристотин и шейсет долара месечно само защото се е оженил за сестрата на съпругата на президента.

— Тя е мъртва, нали? — попита Мейсън.

— Имаш предвид съпругата на Дейл?

— Да.

— Наистина е мъртва. Затова пък жената на Руни си е съвсем жива. И го командва с желязна ръка. В къщи е само една безгласна буква. Затова в службата си се превръща в истински диктатор. Нали знаеш, че има такива хора.

— Да — отвърна Мейсън. — Разбра ли нещо за него, каквото и да било?

— Купува цветя на някаква блондинка — измърмори ядосано детективът. — Това е единственото, което сме разкрили досега.

— Каква блондинка?

— Марджи Трентън, живее в апартамент 14Б на Пайнроу Драйв номер 3618. Това говори ли ти нещо?

— Абсолютно нищо — призна адвокатът. — Не се вписва по никакъв начин към онова, което вече знам.

— Е, оставил съм един от моите хора да я следи — обясни Дрейк. — Но не стигнах до никъде. Ето нейна снимка, направена със скрит апарат.

— Мейсън погледна към увеличената снимка, която му показа детективът.

— Наистина е като правена със скрита камера — засмя се той. — Къде сте я снимали?

— Докато се пече на плажа.

— Добре изглежда — призна адвокатът, а след минута добави: — Интересна е.

Дела Стрийт погледна оценяващо снимката, точно както една жена обикновено преценява друга, и каза:

— Харчи доста пари за себе си, а банският й костюм е предназначен не толкова за придобиване на тен, колкото за привличане на вниманието на околните. Забелязахте ли часовника на китката й?

Мейсън внимателно се вгледа в снимката.

— Можеш ли да разбереш нещо повече за този часовник, Пол?

— Вероятно ще се намери нещо — отвърна детективът. — Защо?

— Защото може да разиграем една комедия около този часовник, Пол — обясни Пери. — Като при това ще ни се наложи да действаме бързо.

— Каква комедия? — не разбра Дрейк.

— И аз самият все още не знам — отвърна адвокатът. — Но ще трябва да забъркаме Руни в някаква каша. Единствената му възможност да се отърве ще бъде, като ни даде повече информация около изчезването на парите. А след това ще използваме тази информация, за да сплашим някак си „Продъктс Рифайнинг Къмпани“ и да принудим шефовете й да си държат устата затворена.

— Мога да ти подскажа кое може да изпълни ролята на джокера в тази наша игра, Пери — обади се Дрейк. — „Продъктс Рифайнинг Къмпани“ и още няколко фирми имат общо ръководство и холдингова компания. Между тях се правят най-различни разплащания, имат сметки за изплащане на суми и сметки за получаване на суми. Някои от поделенията плащат с пари, а други подписват полици за дълг. След това постепенно възстановяват сумата по полицата и същите пари се вземат на заем от някоя друга от компаниите в холдинга, така всички са доволни.

— Смятах, че използват това, за да не плащат данъци? — попита Мейсън.

— Естествено. Холдинговата компания непрекъснато разхвърля парите между поделенията. „Продъктс Рифайнинг Къмпани“ се възползва отлично от тази ситуация. Предполагам, че имат някакъв правен консултант, който движи цялата работа, но той седи в сянка, присъствието му по никакъв начин не се афишира.

— Разбрах те — засмя се Мейсън. — Значи, ако Чарлс Уитмор Дейл се опитва да ме преметне, ще го заплаша, че ще му пратя данъчните, като им предоставя доста любопитна информация.

— Но предварително трябва да си се добрал до доста неща, за да му го кажеш — напомни му детективът.

— Ще разберем всичко това от Руни — увери го Мейсън. — Трябва само добре да го притиснем с нещо.

— Какво искаш да кажеш с това „нещо“? — попита Дрейк.

— По дяволите, Пол, в момента нямаме време за подробностите. Все някак си ще се справим. Предлагам да започнем с този ръчен часовник, а след това нещата едно след друго ще се трупат.

— О, не бързай толкова, Пери — възрази детективът. — Трябва да знаеш, че този тип, Руни, е уважавана и влиятелна личност. Ако си има някаква афера с блондинката, това си е негова работа. Предполагам, че не смяташ, че всички женени мъже, които подаряват цветя на блондинки, трябва да отидат зад решетките, защото в такъв случай няма да останат достатъчно мъже на свобода, за да плащат данъци.

— Прав си — засмя се адвокатът.

— Не бива да бързаш със заключенията, Пери. Момичето може да е получило часовника от майка си или от любимия си. А Рони да й е просто някакъв обикновен познат… Господи, показах ти само копчето и ти набързо приши цялото палто към него. Предупреждавам те, че си играеш с огъня.

— Е, ако не беше изнамерен огънят, едва ли щеше да се стигне до днешния прогрес — започна да философства Мейсън. — Освен това е точно толкова вярно да се каже, че палтото виси на копчето, както и че копчето виси на палтото.

— Няма никакъв смисъл да спориш с него, Пол — намеси се Дела Стрийт. — Явно вътрешната му система изпитва остър дефицит от витамини по тайнственост и калории за битки, така че бърза да възстанови баланса и в двете направления.

Мейсън си погледна часовника и подкани шофьора на таксито:

— Не можеш ли да дадеш още малко газ, човече!

— Не знам защо бързаш толкова — обади се детективът. — Едва ли има по-неподходящ момент за съдебен процес за убийство в Сан Франциско от сегашния. Болдуин ван Денси е представил преди ден съдебни заседатели, които се сторили на областния прокурор доста подозрителни. Разпоредил на няколко души да направят проверка на онези, които се обявили за оправдателна присъда, и май е натрупал достатъчно доказателства, за да обвини Ван Денси в подкупване на съдебните заседатели. Това е създало истинска страхова психоза у заседателите и сега едва ли можеш да намериш някой, който да гласува за оправдаване на обвиняемия дори и при очевидна липса на вина. Всеки се страхува, че някой би могъл да го обвини, че е бил подкупен. Областният прокурор се възползва от ситуацията и вкарва най-тежките си случаи, като без проблем получава исканите присъди.

— Всичко ще отмине за не повече от седмица — каза Мейсън. — Винаги става така.

— Не, този път ще е различно — възрази детективът. — Дори Асоциацията на адвокатите се е заела с Ван Денси. Опитват се да си разчистят сметките с всички адвокати по наказателни дела. Започнали са официално разследване срещу Ван Денси за подкупване на съдебни заседатели и…

— Могат да разследват моите съдебни заседатели колкото си искат — прекъсна го Мейсън. — Защото ако не мога да спася клиента, като използвам ума си, така ще го оставя да си гние в затвора…

— Но Ван Денси е глупак, така че просто няма какво да използва — каза Дрейк.

— Някой да е намеквал нещо за мен? — попита Мейсън.

— Е, областният прокурор направи някои намеци за зрелищните и ефектни методи, използвани от адвокат с репутация в целия щат, които са довели до нарушаване на установения административен ред в правораздаването.

Адвокатът се засмя.

— Доколкото разбирам, Пол, ти се опитваш да ме накараш да се откажа от разиграването на една бърза пиеска с този ръчен часовник?

— Е, не бих искал да те тикнат в затвора почти веднага след като слезе от този прекрасен параход — заяви детективът.

— Трябва да се преборим в една игра, в която добрите карти не са в нашите ръце, Пол — обясни Мейсън. — Нюбъри, който бе убит на борда, всъщност е Карл Моър. Заварената му дъщеря е влюбена в сина на милионер. Освен това тя е прекрасно хлапе. Вестниците със сигурност ще пуснат снимката й на първите си страници още днес следобед. До довечера областният прокурор вече ще е наясно, че вторият й баща е К. Уейкър Моър, а не Карл Нюбъри. Когато Руни разбере това, той ще се опита да прикрие счетоводните си грешки, като прехвърли вината върху мъртвия. А ако е имало и трансфери на средства, за да се избегнат данъците, можеш да си представиш какви обвинения ще се стоварят върху мъртвия Моър. Но аз смятам да ги изпреваря и да ги притисна, като използвам точно слабото им място.

Дела Стрийт се усмихна на детектива.

— Няма смисъл да продължаваш с аргументите, Пол. Марджи Трентън я очаква един доста неприятен следобед, освен ако този чартърен самолет не падне и не се разбие някъде по пътя.

— Господи, като си помисля, че само преди петнайсетина минути се радвах, че ще ви видя отново — измърмори детективът.