Георги Струмски
Гатанки

1.

Греят над нас милиони цветя,

милиони цветя с красота несравнима.

Денем увяхват. Цъфтят през нощта.

Денем ги няма. Нощем ги има.

 

Що е то?

(Звездите)

2.

Напразно цял ден

от нея се крия.

Тя тихо ме следва,

не дава ми мира.

Вода не я мокри,

ни огън гори я.

Затичам ли — тича.

Поспра ли се — спира.

Дори ако кимна

сърдито с глава,

тя също ми кимва.

 

Какво е това?

(Сянката)

3.

Чудак! Навън го потърсете

между небето и земята —

от капки му косата,

а в локвички — нозете.

 

Що е то?

(Дъждът)

4.

Тя ме води в бездънни простори

и отключва железни врати,

Тя си няма уста, а говори.

Тя си няма крила, а лети.

 

Що е то?

(Книгата)

5.

В буйните коси

на пролетния дъжд

седемцветен гребен

грейна изведнъж.

 

Що е то?

(Дъгата)

6.

Пакостнико, палаво момче,

ти със всичко хитро се задяваш.

Рошиш разцъфтялото дръвче.

Птицата на клона полюляваш.

 

Тичам с изподраскани нозе.

Падам, ставам, гоня те замаян:

— Пакостнико,

шапката ми взе.

Спри се,

шегобиецо нехаен.

 

Що е то?

(Вятър)

7.

Черен змей

се блъсва в планината

и се врязва в нея с бясна мощ.

Склон след склон

зад себе си отмята.

И редуват се край него

ден и нощ, ден и нощ…

 

Що е то?

(Влак)

8.

Буди се с усмивка

мартенска зора.

Добро утро, моя

майчица добра.

Свих ти росна китка

в пролетния ден,

мила моя майко —

слънчице над мен.

 

Кой е този ден?

(Осми март)

9.

Баба събуди се рано и рече:

— Внучета мили, елате и вижте —

лумна от изток червено огнище,

питка за всички опече.

 

Що е то?

(Слънцето)

10.

Край пътя малко юначе

е накривило малко калпаче.

Стои на един крак

и вика наперено:

— Моля,

чакам да бъда намерено!

 

Що е то?

(Гъбката)

11.

Грее рокля — пухкава и бяла.

Друга е до нея разцъфтяла.

Плитки две, усмивки две потайни,

смеят се лукаво: — Разпознай ни!

Две сестрички — живо огледало.

Двоен образ на едно начало.

 

Що е то?

(Близначки)

12.

Политам

до небето.

Пропадам

до земята.

Къде, къде, сърце, си полетяло?

Донесох песничка от облачето бяло.

Донесох ви перо от птица непозната.

 

И пак летя.

Смаляват се

дървета,

къщи,

хора.

Пораства хоризонтът до невиждан свят.

Кажете — кой издигна ме в простора?

Кажете — кой направи ме крилат?

 

Що е то?

(Въртележка)

13.

В сини-сини висоти

бърза ножица лети.

Тя небето разкроява —

няма майсторка такава.

Всеки, вярвам, я познава.

А познаваш ли я ти?

 

Що е то?

(Лястовица)

14.

В планината, в тъмното дере

хитро и потайно крие се сред здрача.

Но щом някой иде, ако разбере,

то като невидима сърна подскача.

 

Вредом и без отдих то снове

с ромон на води и с пеене на птици.

Що е то?

Повтаря всички гласове.

Що е то?

Разбира всякакви езици.

(Ехото)

15.

— Бре, вихри люляха гората.

Снегът беше всичко навял.

Но знаех аз — чакат децата

и мене, и моя чувал.

 

Пребродих планетата цяла.

Направих дълбока пъртина.

Донесох ви пълен чувала.

Доведох ви Нова година.

 

Кой съм аз?

(Дядо Коледа)

16.

Едно е слънцето — добро и светло —

в небесната градина.

Една-единствена като сърцето

е моята родина.

 

Коя е тя?

(България)

Тройна гатанка

Географска гатанка

— Шест български града сме ние.

Кои сме? Познай!

 

— Еднаква е моята буква —

за начало и край.

— Една е и моята буква —

за начало и край.

— И моята буква една е —

за начало и край…

 

— Шест български града сме ние.

Кои сме? Познай!

 

Д..........д

К......к

О.....о

П....п

Е......е

Р.....р

(Димитровград, Казанлък, Оряхово, Пирдоп, Етрополе, Радомир)

Литературни гатанки