Дядо Благо

(автор)

Поезия

Сваляне на всички:

По-долу е показана статията за Дядо Благо от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Стоян Русев (Дядо Благо)
български детски писател

Роден
Починал

Стоян Стойков Русев, известен с псевдонима си Дядо Благо е български учител и писател. Той е един от съоснователите на Съюза на българските писатели и има голям принос за формирането на традициите на българската детска литература.

Биография

Роден е в малкотърновското село Заберново в многолюдно семейство, най-малкото от общо деветнадесет деца (18 братя и 1 сестра).

Завършва втори прогимназиален клас в Бургас, а гимназия – в Сливен. След това в продължение на 53 години работи като учител: първо в бургаските села Горица и Росен, а след 1889 година – в София. Наред с това се занимава със събирането на народни мъдрости и приказки, пословици, гатанки, басни, както и с описанието на народни обичаи като коледуване и сурвакане. Сам той е автор на много приказки, стихове, поговорки и скоропоговорки, възприемани като народни умотворения.[1]

През 1889 година в Бургас е публикувана първата стихосбирка на Русев, „Звезда“, която съдържа лирически и епически стихотворения за възрастни. Това е единственият сборник с негови творби за възрастни, останалата част от творчеството му е посветена на децата. Стихосбирката е дело на печатаря Иван Кираджиев и е първата художествена творба, отпечатана в Бургас.[2]

През същата година Стоян Русев се мести в София, където продължава да работи като учител в училищата „Братя Миладинови“ (1989 – 1900) и „Кирил и Методий“ (1900 – 1928) и до края на живота си сътрудничи на детски периодични издания. През 1896 година за първи път на български език превежда и публикува приказките на Братя Грим. Работи като редактор за списание „Градинка“ (1894 – 1897), списание „Росна китка“ (1905 – 1907), вестник „Славейче“ (1906 – 1910), вестник „Бисер“ (1931).

Издава сборника на Русев „Гатанки“ през 1926 година, под съставителството на Дора Габе и с илюстрации на Вадим Лазаркевич. През 1930 година е публикуван и сборникът му „Кръгосветче“, съдържащ приказки, гатанки, стихове, поговорки и басни. Година по-късно Русев отпечатва замисленото като периодично издание „Росна капка“. През 1933 г. като притурка на вестник „Земеделско знаме“ е издадено неговото вестниче „Земеделче“.[3]

Стоян Русев използва различни псевдоними като Дядо Рою, Нанин, Рою,[4] но най-често се подписва с псевдонима Дядо Благо, с който остава известен. За първи път този псевдоним използва през 1906 г. във вестник „Славейче“.[3]

Умира на 16 януари 1938 г. в София. В негова чест на площада в Малко Търново пред читалище „Просвета“ е издигнат паметник. Паметник има и в родното му село Заберново. Намира се близо до площада (мегдана) на селото.

Произведения

  • Сказания на двадесети век (1935)[5]

Източници

  1. Енциклопедия България, том 5, издателство на БАН, София, 1986
  2. Информация за Стоян Стойков Русев – Дядо Благо, сайт www.bourgas.org
  3. а б Статия за Стоян Русев (Дядо Благо), енциклопедия Знам.БГ
  4. Речник на българските псевдоними, Иван Богданов, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1978
  5. „Сказания на двадесети век“, 1935 г. Севлиево

Външни препратки