Произведения

Предговор

Повест

Разказ

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Приказка

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Георги Райчев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Георги Райчев
Портретна снимка на Геори Райчев, 1939 г.
Портретна снимка на Геори Райчев, 1939 г.
Роден7 декември 1882 г.
Починал18 февруари 1947 г. (64 г.)
Професияписател
Националност България
Георги Райчев в Общомедия
Групова снимка на сътрудниците на списание „Златорог“, 1925 – 1927 г. Райчев е четвърти прав от ляво надясно на третия ред. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Георги Михалев Райчев (или Михайлов Райчев) е български писател, роден на 7 декември 1882 година в с. Топрак хисар, сега Землен. Починал е на 18 февруари 1947 година в гр. София.

Биография

Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора (1906 – 1907 г.), а по-късно – като деловодител в III мъжка гимназия в София (1908 – 1910 г.) и VI мъжка прогимназия в София (1910 – 1919 г.). Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на народното просвещение.

Първите му произведения датират от около 1907 г. и клонят стилово към символизма. През 1923 – 1924 г. е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са другите двама основни представители на литературното направление диаболизъм в българската литература – Светослав Минков и Владимир Полянов, все още черпещи с пълни шепи от бурния следвоенен културен живот в Германия. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на творби като Голем на Густав Майринк, от страховитите и загадъчни разкази на Едгар Алън По, от неувяхващото въздействие на Хофмановите приказки, от водовъртежа от страсти, обхванал света в зората на индустриализацията, множеството революционни технически и научни открития, желанието да се живее „на максимум“ след оцеляването от Първата световна война с масовите кръвопролития, бомбардировките от въздуха, химическите оръжия...

Още преди това Георги Райчев е започнал да публикува. През 1918 г. излиза Любов в полето, през 1919 г. – Мъничък свят. Бележник на един разлюбен, през 1920 г. – Царица Неранза, а през 1923 г. – Греховна повест. От това време са също повестите Лина (1922 г.) и Грях (1923 г.). През 1923 г. излиза диаболичният сборник на Георги Райчев Разкази. Най-известни творби от по-късното му творчество са Песен на гората (1928 г.), Еленово царство – драматична легенда в стихове (1929 г.), Божи дарове (1930 г.). Също и Циндил-пиндил и Джаста-праста, Майстор Манаси и Марко и Мързеланко, които са поучителни, и хумористични.

Стил и особености

Още в Царица Неранза и Греховна повест в стила на Райчев се усеща ясно стремежът към модерност под влиянието на полския писател Станислав Пшибишевски и неговата поема De Profundis (от лат.: Из дълбините, в смисъл на ада), желанието да се изследват тъмните страни на психиката.

Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от 1923 г. Разкази (Страх, Безумие, Съновидения, Лина, Грях, Карнавал, Незнайният). В българската литература Райчев е един от авторите, които успяват най-добре да облекат в художествена плът търсенето на ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния.

Героите му са запомнящи се, убедително и оригинално замислени образи, обладани от терзания, страст, трескаво борещи се с нагона си. Райчев е един от първите ни писатели, пишещи така откровено и задълбочено, донякъде под влияние на Фройд, за промяната от патриархалното свенливо и селско възприемане на пола към модерното, нееднозначно, урбанистично и разпънато между ерос и танатос изживяване на всички сексуални фантазии, както от мъжете, така и от жените, и това докъде могат да отведат личността.

Тези проблеми са залегнали и в повестите Лина и Грях. Интересното е, че самият Георги Райчев по-късно се дистанцира от тия свои творби и увлечения, макар че те остават най-ценният му принос в българската литература.

Любопитни факти

Запазен е разказ на Георги Райчев, че когато е бил двумесечно бебе, едва не е умрял и е бил излекуван по чудо.

Твърде болен от раждането си, скоро след това положението му още повече се влошило и бабата, която викали да го пази, обявила, че е безсилна. Челюстите на двумесечното бебе се схванали и не можело да суче, родителите били отчаяни. Бащата, дългогодишен кмет, кръчмар и дюкянджия, въпреки доброто си материално състояние не знаел към кого да се обърне. Тогава на вратата се похлопало и когато отворили, видели белобрад старец, сякаш излязъл от приказките. Поканили го, а той, като съзрял кърмачето, им казал да загреят вода и започнал да разтрива детето, после опипал внимателно челюстта му и я наместил. Малко по-късно бебето започнало да суче и температурата му спаднала. На сутринта старият човек си бил тръгнал и родителите на Георги Райчев не успели да научат дори името му.

Памет

На Георги Райчев е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).

Източници

Вижте също