Дейвид Морел
Изгубеният брат (51)

3

— Не го познавам. — Бен Портър беше петдесетгодишен, както почти всички, които бях срещнал в това рядко населено градче. Работният му комбинезон бе посипан със стърготини от дъските, които бе рязал. — Но това нищо не значи.

— Защо нищо?

— Никога не съм се срещал с предишния собственик. Оставих табелата „Дант“ над вратата, за да продължа традицията.

В този умиращ град думата традиция прозвуча много смело.

— Значи не познавате никой с фамилията Дант?

— Както казах и на другия агент от ФБР, те са живели тук, преди да дойда. Заселих се в Броктън преди десет години. — Изражението на лицето му подсказваше, че му се искаше да не го е правил.

— Не се ли сещате за някой, който може да ги е познавал?

— Разбира се. Преподобният.

— Кой?

— Преподобният Бенедикт. Доколкото съм чувал, той е прекарал почти целия си живот в Броктън.