Робърт Хайнлайн
Отвъд залеза (19) (Животът и любовите на Морийн Джонсън
(Мемоари на една леко нередовна жена))

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
История на бъдещето (27)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
To Sail Beyond the Sunset, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Endymion (2010)

Издание:

Робърт Хайнлайн. Отвъд залеза

ИК „Пан“, София, 1998

Редактор: Валери Манолов

ISBN 954–657–169–5

История

  1. — Добавяне

XIX.
Котки и деца

Когато оставих децата, минаваше един часът — толкова време ми отне да ги убедя, че не им се сърдя, че съм на тяхна страна, че единствената ми грижа е да не стане нещо лошо с тях — защото онова, което правеха, беше изключително опасно.

Когато влязох да ги видя, не бях наметната с халат. Влязох както си бях, гола-голеничка, защото една съвсем облечена авторитетна фигура като родител, който хваща две деца в явен скандал, е твърде вероятно да им изкара ангелите. Но едно човешко същество, също толкова голо и уязвимо като самите тях, просто не може да бъде „ченге“. Както ме беше учил татко още преди години, за да знаеш накъде ще скочи жабата, трябва да се поставиш на нейно място.

Пак нямаше да им хареса, че са ги изловили — никак даже! — но ако не ги бях хванала заедно в леглото, по-късно щяха да ме лъжат. Това е същото като старото правило за кученцата: не хванеш ли кученцето на местопрестъплението, пиши го бегало.

Така че почуках, помолих да вляза и зачаках.

Приглушено ахване и после — мъртва тишина…

Почаках още малко, след това преброих десет овце и пак почуках.

— Доналд! Присила! Моля ви! Мога ли да вляза?

Последва съвещание шепнешком, после — силният, мъжествен баритон на Доналд се обади… и се предаде:

— Влез… мамо.

Отворих вратата. Лампите не светеха, но лунната светлина беше доста силна, а очите ми — свикнали със сумрака. Лежаха заедно в леглото, дръпнали чаршафа до брадичките си, като Доналд беше обгърнал със силната си десница сестра си, сякаш за да я предпази от всички опасности, като в същото време се преструваше, че нея изобщо я няма там, а той просто чака трамвая. Направо ми разтопи сърцето.

Стаята вонеше на секс — мъжки секреции, женски секреции, прясна еякулация, пот. Аз съм експерт по миризмите на секса с многогодишен обширен опит. Ако не знаех какво точно е положението, щях да си помисля, че тук шест души са си спретнали оргия.

Трябва да добавя, че част от миризмата излизаше от мене. Може би това е перверзия — да се възбудя сексуално от това, че съм хванала сина си и дъщеря си в най-скандалното от всички сексуални престъпления. Но то не става по желание. От мига, в който чух скърцането и се досетих какво е и кой е, бях се подмокрила. Ако Кинг Конг беше наминал насам, сигурно щях да му досадя. Пол Ривиър направо щях да го смъкна от коня.

Но реших да не обръщам внимание на състоянието си и си напомних, че те сигурно не биха могли да ме надушат.

— Здравейте, милички! Ще се намери ли място за мене по средата?

Мълчание. После се отдръпнаха един от друг. Приближих се бързо, преди да са променили решението си, дръпнах чаршафа, прехвърлих се през Доналд, легнах по гръб между тях, мушнах ръката си под врата на Присила и протегнах ръка към Доналд.

— Облегни се на рамото ми, Доналд. Обърни се насам, миличък.

Той се обърна вдървено и остана да лежи така, напрегнат. Не казах нищо, гушнах и двете си деца, започнах да дишам дълбоко и се опитах да успокоя биенето на сърцето си. Пулсът ми се позабави и малките ми като че ли се поотпуснаха.

Не след дълго казах тихо:

— Колко е хубаво, че и двамата лежите тук при мене, милички! — притиснах ги лекичко и отпуснах, като продължавах да ги прегръщам.

— Мамо, не ни ли се сърдиш? — плахо попита Присила.

— Да ви се сърдя ли? Не, за Бога! Притеснявам се за вас, но да ви се сърдя — не. Обичам ви, миличките ми. И двамата ви обичам.

— О… радвам се, че не ни се сърдиш — после я обхвана любопитство. — Ти как ни хвана? Аз много внимавах. Подслушвах пред вратата ти, за да се уверя, че спиш и чак тогава се промъкнах да събудя Дони.

— Сигурно нищо нямаше да забележа, ако не бях пийнала лимонада, преди да си легна. Събудих се, милички — пишкаше ми се. Онази стена от страната на Доналд е и стената на тоалетната ми. Звукът минава направо през нея. И ви чух — притиснах я към себе си. — Май здраво сте се поизпотили!

Кратко мълчание.

— Ами така си е…

— Вярвам ти. Няма нищо, ама наистина нищо по-добро от един разтърсващ оргазъм, когато наистина имаш нужда от такъв. А ти май наистина имаше нужда. Чух те, че благодари на Доналд.

— Ъ… ами заслужи си благодарностите.

— И много хубаво, че му благодари. Присила, мъжете не обичат нищо повече от това да ги оценят как правят любов; така че запази този навик за цял живот — така и ти, и твоят любим ще бъдете щастливи. Помни ми думата. Запомни го добре.

— Ще го запомня.

Доналд очевидно срещаше затруднения да повярва на онова, което чуваха ушите му.

— Мамо? Правилно ли разбрах? Ти нямаш нищо против онова, което правехме?!

— Я ми кажи какво правехте.

— Ъ… ами чукахме се! — каза го, все едно се защитаваше.

— Чукат се кучетата. Вие се обичате, ти правеше любов с Присила. Или ако предпочиташ дългите медицински термини, вие двамата се съвъкуплявахте и бяхте ангажирани с коитус към настъпване на климакс… което е все едно да описваш великолепен залез с дължините на вълните на електромагнитния спектър. Ти я обичаше, миличък, а Присила заслужава обич! Тя е една малка сладурана, която заслужава обич, а като порасне, ще я заслужава още повече.

Реших, че е време да сграбча тръна и продължих:

— Любовта е сладко и хубаво нещо. Ала въпреки това страшно се притеснявам за вас. Предполагам, че и двамата разбирате, че обществото, в което живеем, не одобрява онова, което правите. Създало е строги и жестоки закони, насочени срещу него и ако ви хванат, ще ви накаже тежко и двамата. Присила, тебе ще те отнемат от Доналд и от мене и ще те настанят в поправителен дом за момичета и ти ще намразиш всяка минута, прекарана там. Доналд, ако имаш късмет, ще те признаят за непълнолетен и ще направят с тебе горе-долу същото, докато навършиш двайсет и една години. А после ще те регистрират и ще те поставят под наблюдение като сексуален престъпник. Но може и да решат да те третират като възрастен: според закона изнасилване и кръвосмешение. Двайсет години каторга… и после цял живот под наблюдение. Това знаете ли го, миличките ми?

Присила не отговори — плачеше.

— Да, знаем го — рече с продран гласец Доналд.

— Е? Какъв е отговорът?

— Но, мамо, ние се обичаме. Прис ме обича и аз нея — също.

— Знам и уважавам любовта ви. Но вие не ми отговорихте, избегнахте отговора. Какво е решението на вашия проблем?

Той си пое дълбоко въздух и изпусна продължителна въздишка.

— Предполагам, че трябва да прекратим това.

Потупах го по гърдите.

— Доналд, ти си галантен рицар и аз се гордея с тебе. Но сега трябва да ти задам един откровен въпрос. Когато започна да мастурбираш, заклевал ли си се, че ще престанеш? Решавал ли си вече никога да не го правиш?

— Ъ… мда.

— И колко време издържа?

— Към ден и половина — свенливо отговори той.

— Колко дълго ще оставиш Присила на мира, ако ти се удаде идеална, абсолютно безопасна възможност и тя се отърка о тебе и ти каже да не се държиш като пъзльо — и мирише на хубаво, а на пипане е дори още по-хубава?

— Не, мамо, няма да го направя! — въздъхна Доналд.

— Да бе, да, похотливецо, хич даже няма! Без малко да не го направиш наистина. Мамо, хвана ме. И сега какво ще правиш? Ще ме затвориш в бъчва и ще заковеш капака? Или ще ме изпратиш в Кемпър?

— Кемпър не е достатъчно далече — най-добре в Цитаделата. Деца, не това е отговорът. Когато казах, че не се сърдя, говорех сериозно. Хайде да спретнем всички един заговор, така че никой да не може да ви навреди. Първо, какви предпазни средства използвате?

Въпросът беше и към двамата. Последва продължително мълчание — всеки от тях чакаше другия да отговори.

Най-накрая Доналд се обади:

— Имахме гуми. Но свършиха, а пък аз нямам пари.

О, Боже!

— Ето ви една явна причина да ме включите в плановете си. В тази къща има и мъжки, и женски презервативи и винаги са на ваше разположение. Присила, кога беше последната ти менструация? Начална дата?

— На четиринайсети, така че…

— Не, не е тогава, Прис. На 14-ти ходихме във форт Уърт. И минахме покрай френското консулство…

— Търговската мисия.

— Е, както и да е, нещо там си френско и цялото беше окичено със знамена и флагчета, защото бил денят на Бастилията, и не ти е почнало тогава, защото… ами спомняш си защо. Значи сигурно е било следващия понеделник. Ако изобщо е било в понеделник.

— Присила, ти не си ли водиш календар? — попитах аз.

— Разбира се, че си водя! Винаги!

— Ще изтичаш ли да го донесеш, моля те? Хайде да запалим лампата.

— Ъ… в Далас е.

По дяволите!

— Е, не искам да се обаждам на Мариан по нощите. Може би двамата ще сравните данните, ще откриете със сигурност кога е било и няма да ни се наложи да се обаждаме. Присила, знаеш ли защо те питам за датата?

— Е, мисля, че знам. Искаш да изчислиш дали днес бих могла да забременея.

— Хубаво. А сега ме чуйте внимателно и двамата. След като веднъж разберем кога се пада, Присила, ти ще спиш при мене в деня на овулацията си и три дена преди и след нея… и всеки месец няма да ми се губиш от очите през седмицата, когато можеш да заченеш. Нито минута. Няма да разчитаме на похвалните намерения. Не морализирам — продължих аз. — Просто гледам практично на нещата. През другите три седмици няма да се мъча да ви разделям, но ще използвате специални, а не обикновени презервативи и ще ги използвате винаги… защото има хиляди майки католички и доста не католички, които са разчитали само на „ритъма“. Няма да правите любов никъде другаде освен в тази къща, докато аз съм тук и всички външни врати са заключени.

Пред хора винаги ще се държите като повечето братя и сестри — приятелски, но като че ли малко се отегчавате един от друг. Никога няма да проявявате ревност — тя е ужасно сигурен издайнически признак. Обаче, Доналд, ти винаги можеш да бъдеш галантният рицар на сестра си и имаш правото да фраснеш всекиго в ченето или да му нанесеш каратистки саблен удар, ако това е начинът да я избавиш от някой урод. Това е и дълг на един брат, и негова горда привилегия.

— То така и стана — пресипнало се обади Доналд.

— Какво, Доналд?

— Гас я беше повалил на земята и й досаждаше. Дръпнах го и го смлях от бой. После той излъга за станалото и леля Мариан повярва на него, а не на нас и каза на татко. А пък той се съюзи с леля Мариан и… същата нощ офейкахме. Парите не ни стигаха за автобус, така че тръгнахме на стоп. Обаче… — Доналд се разтрепери, — те бяха трима и ми взеха парите и… Но Прис успя да се измъкне — чух го как се мъчи да задави риданията си и се престорих, че не чувам.

— Дони беше чудесен — тихо изрече Присила. — Стана снощи, като тръгвахме от Тълса, мамо, на Четирийсет и четвърто шосе. Приближиха се към нас, а Дони ми викна да бягам и остана да ги задържи, докато тичах към една бензиностанция. Казах на собственика какво е станало и го помолих да извика ченгетата. Точно се обаждаше, когато се появи Дони и собственикът на бензиностанцията ни помогна да хванем стоп до Джоплин, където цялата нощ прекарахме в една денонощна пералня, докато съмне. После дойдохме право тук — само веднъж сменихме кола.

Мили мой Боже, ако там горе има някой, защо причиняваш такива неща на децата? Говори ти Морийн Джонсън и ще ти се наложи да отговаряш пред мене!

Стиснах рамото му.

— Гордея се с тебе, Доналд. Май излиза, че си изял боя и си се оставил да те оберат, за да предпазиш сестра си от изнасилване. Боля ли те много? Освен онази синина на лицето ти?

— Ъ… може и да имам счупено ребро. Единият ме изрита, докато лежах на земята.

— Утре ще извикаме доктор Рамзи. И без това и двамата имате нужда от преглед.

— На Дони трябва да му видят реброто, но на мене не ми трябва доктор, мамо. Хич не обичам да ме бъзикат.

— Не е нужно да го обичаш, мила, но докато живееш под моя покрив, ще трябва да го търпиш, когато сметна, че е необходимо. Спор по въпроса не се предвижда. Но доктор Рамзи си го виждала и преди. Той те изроди точно тук, на това легло.

— Наистина ли?

— Наистина. Баща му беше нашият пръв семеен лекар, а сегашният доктор Рамзи е мой лекар, откакто се роди Алис Вирджиния и е изродил и двама ви. Синът му току-що завърши медицинския си стаж, така че синът му ще изроди първото ти бебе. Защото семейство Рамзи също са от Хауардовите семейства и практически са членове на нашето. Какво са ви казали леля Мариан и баща ви за фондация „Айра Хауард“?

— Айра кой?

— Аз съм чувал за това — обади се Доналд, — но само толкова. Татко ми каза да забравя каквото съм чул и да изчакам някоя и друга година.

— Май някоя и друга година вече е минала. Присила, ще ти хареса ли да бъдеш на шестнайсет години, а ти, Доналд — на осемнайсет? Искам да кажа сега. Не след две години.

— Мамо, какво искаш да кажеш с това?

Обясних им какво представлява Фондацията с една шепа думи.

— И така, един Хауардовец често трябва да коригира рождената си дата, за да не се набива на очи. Утре сутринта ще си поговорим повече — сега отивам да си легна. Мама има нужда от почивка — утре я чака тежък ден. Целунете ме за лека нощ, милички — пак.

— Да, мамо. А аз се връщам в моето легло… и съжалявам, че те притесних.

— Ще се оправим с притесненията. Няма нужда да се връщаш в леглото си. Освен ако не го искаш.

— Ама наистина ли?

— Ама съвсем-съвсем наистина. Не мисля, че конят трябва да се изгаря, след като вече са обрали плевнята.

Ако първият милиард мънички гадинки не са ударили в десетката, миличка, следващият хич няма и да припари до мишената. Така че му се радвай, докато можеш… защото ако си бременна… Не сме си говорили още за истинската и напълно практична причина да се избягва кръвосмешението… но ще ти се наложи да изтърпиш Ужасната лекция на старата баба Морийн за засилване на уродствата — същата онази, която мине се, не мине, повтарям, както ми се струва, от векове.

 

 

Не съм сигурна дали това е тиганът или огънят. Само преди минути седях тук, в този пандиз и мачках Пиксел — не се беше появявал три дена и бях започнала да се притеснявам за него. От нямане какво друго да правя гледах някакъв тъп сериал с много пускане на ръце и ми пристига цял отряд таласъми — е, бяха четирима — облечени и маскирани, сграбчват ме, слагат ми дежурния нашийник, връзват ме с четири ремъка и после, вместо да ме поведат нанякъде, ги връзват за едни халки в стената.

Пиксел само ги погледна и се ската. Двама от тях, по един от всяка страна, започнаха да ме бръснат зад ушите.

— Какво става? — сопнах им се аз. — Мога ли да знам?

— Не мърдай! Заради електродите е. Трябва да те съживят за церемонията.

— Що за церемония?

— След процеса и екзекуцията. Престани да се гърчиш!

Загърчих се още по-силно и той ме фрасна по лицето с опакото на ръката си. Влязоха още четирима и изведнъж първите паднаха мъртви и ги натикаха под кушетката ми. После отвързаха ремъците от халките. Единият ми рече тихо, едва ли не шепнешком:

— Ние сме от Комитета за естетично изтриване. Придай си уплашен вид и нека не изглежда, че ни е много лесно да те изведем оттук.

Уплашения вид можех да го докарам без никакви предварителни упражнения. Измъкнаха ме в коридора и ме поведоха надолу, покрай вратата на „съдебната зала“, след това рязко свърнаха наляво и ме изтикаха през товарен люк на един товарен док. Там ме напъхаха в камион и захлопнаха вратата с дрънчене. После тя пак се отвори и някой метна вътре котка. Вратата отново се затръшна, камионът подскочи и потегли. Пльоснах се на пода, а котката се пльосна отгоре ми.

— Ти ли си, Пиксел?

— Мъррроу! (Я без глупости!)

 

 

Още сме в камиона и се возим. Докъде ли бях стигнала? О, да — събудих се рано от кошмар, в който един от синовете ми опъваше сестра си, а аз му разправях:

— Миличък, това всъщност не трябва да го правите на ливадата пред дома — съседите ще ви видят…

И тогава се събудих и въздъхнах с облекчение — било е само сън. После се сетих, че всъщност не е само сън — същността му си беше една прекалено осезаема реалност — и опулих очи от адреналинов шок. Ох, Исусе! Ох, на Дева Мария кюлотите! Доналд, успя ли да надуеш корема на сестра си? Деца, наистина искам да ви помогна, но ако стане тя такава, хич няма да ни е лесно.

Станах, изпишках се и отново чух ритмичната музика от нощес… и тя ми повлия по съвсем същия начин — възбудих се. Стана ми по-добре, защото през целия си живот никога не съм се чувствала едновременно разгонена и потисната. Ама тези деца цяла нощ ли не бяха мигнали?

Когато скърцането спря, пуснах водата — не ми се искаше да ги безпокоя, преди да са свършили. След това използвах бидето, за да не започвам деня, воняща като разгонена женска. Измих си зъбите и плиснах две шепи вода на лицето и косата си.

Изрових от гардероба стара лятна хавлия на Патрик, която му бях конфискувала, след като му подарих нова за медения месец. За Присила взех една моя кърпа. И една за мене.

После почуках на вратата им.

— Влез, мамо! — викна Присила. Като че ли беше щастлива.

Отворих вратата и им подадох хавлиите.

— Добро утро, милички. Ето ви по една хавлия. Закуската е след двайсет минути.

Присила скочи от леглото и ме целуна. Доналд се приближи по-бавно, но като че ли не се притесняваше много, че свирепата дърта мама ще го види без гащи. Стаята вонеше дори повече, отколкото си спомнях.

Нещо се отърка в краката ми — нейно величество; тя скочи на леглото и започна силно да мърка.

— Мамо, снощи ти скачаше по вратата и вдигна голяма патърдия, та станах и я пуснах вътре — обясни ми Присила. — Остана малко, след това скочи и настоя пак да й отворя. Пуснах я. Не мина и половин час, и пак започна да блъска по вратата. Този път не й обърнах внимание. Ние… ъ-ъ… бяхме заети.

— Тя не признава затворените врати — казах аз. — Която и да е затворена врата. Моята я оставям открехната и останалата част от нощта прекара при мене. Или поне по-голямата част. Ммм… тя е котката на Сюзън, а ти спиш в стаята на Сюзън. Искаш ли да се преместиш? Иначе сигурно ще те буди, когато й скимне.

— Не. Само ще обуча Дони да става и да й отваря вратата… Виж сега, похотливецо…

Излязох си.

 

 

Забърках сладки и набутах цяла тава от тях във фурната на шестминутен цикъл. Докато сладките се печаха, спретнах още един тиган с печени яйца, увити в бекон. Налях портокалов сок и мляко и включих самовара. Това ми остави време да постеля кухненската маса с весели покривки и да наредя шарени мексикански съдове. Весела маса.

Появи се Присила.

— Дони ей сега слиза. Мога ли да ти помогна с нещо?

— Да, пази котката да не се качи на масата.

— Исках да кажа наистина да ти помогна.

— От днес постъпваш на пълен работен ден.

 

 

След трийсет минути работех над втората си чаша чай, докато Присила сервира втората тава сладки, още бекон и отвори още един буркан с мармалад от горски плодове „Нот“. Чувствах се толкова доволна, колкото изглеждаше принцеса Поли. Като стана дума — децата и котките са нещо къде-къде по-забавно от акциите, фондовете и останалите осигуровки. Щях да ги оженя и тези двамата (но не един за друг!) и тогава ще дойде времето да се сбори с империята „Хариман“ и да я принуди да се изправя на два крака и да търчи да носи подхвърлената пръчка.

— Поли! Махни се от мармалада! Доналд, ти нали уж вардеше котката!

— Вардя я, мамо. Но тя е по-бърза от мене!

— И по-умна.

— Кой го каза? Кой? Похотливке, все ще развалиш деня на човека!

— Престанете, деца. Време е да си поговорим за фондация „Хауард“.

 

 

Доста по-късно Доналд ми рече:

— Чакай да се разберем. Казваш, че съм длъжен да се оженя за момиче от моя списък, а Прис — за мъж от нейния?

— Не, не, не! Нищо подобно. Никой не е длъжен да се жени за никого. Ако се ожениш, то ще е по твой свободен избор и не е задължително да е от Хауардовците. Има само един брак, невъзможен за вас — да се ожените един за друг. О, бихте могли и да се ожените — в тази страна има хиляди кръвосмесителни бракове, както били изчислили някои си семейство Кинси. Бихте могли да го направите като избягате и от мене, устроите се някъде и изчакате, докато и двамата изглеждате достатъчно възрастни, за да убедите някой чиновник, че и двамата сте навършили двайсет и една. Можете да го направите и аз и пръста си няма да мръдна да ви спра.

Но няма и да ви помогна. И ей толкова няма да ви помогна. Няма да се опитвам да ви чета курс по генетика тази сутрин, но по-късно ще го направя. За момента приемете, че близкото кръвосмешение е не само против Библията, против законите на щата Мисури и всички останали двайсет и пет щата, но е и против природните закони, защото от него се раждат нездрави бебета.

— Знам. Но мога да си направя вазектомия.

— Можеш. С какво ще си я платиш? Аз със сигурност няма да ти я плащам! По-скоро бих платила да ти извадят очите, отколкото да те видя да се подлагаш на стерилизация. Ти си на този свят, не само за да си живееш живота, но и да го продължиш. Гените ти са много особени — точно затова Фондацията ще субсидира всяко твое поколение от жена Хауардовка. Същото важи и за тебе, Присила — вие и двамата носите гена на дълголетието. Ако с вас не се случи някое нещастие и двамата ще прехвърлите стоте. Колко още ще живеете, след като навършите сто години, не може да се каже, но с всяко ново поколение продължителността на живота все повече нараства.

Ето как работи системата на Фондация „Хауард“: ако помолите, тя ще изпрати на всеки от вас списък с подходящи партии горе-долу на вашата възраст, а вашите имена и адреси ще бъдат предоставени на всеки кандидат от вашия списък. Когато бях млада, списъците бяха на момчета и момичета, които живееха наблизо. Сега, когато глайд-ракети обикалят Северна Америка за половин час и всички щъкат насам-натам като разтревожени мравки, имената ви могат да бъдат изпратени на всеки ерген и всяка мома от Хауардовците из цяла Америка. Само още нещо — продължих аз. — Срещите с Хауардовците може да са много забавни, но са и страшно сериозно нещо. Ти трябва да гледаш на момчето като на потенциален съпруг, Присила. Ако съвсем не можеш да го траеш по някаква или по никаква определена причина, трябва да му го кажеш… или да кажеш на мене аз да му го кажа. Но ако ти допада и ако след като се опознаете по-добре, започнеш да го възприемаш като възможен съпруг, то тогава е време да го вкараш в леглото си. Тук, вкъщи — а аз ще уредя нещата така, че да ви е удобно и да не се стеснявате.

— Чакай малко! Да се любя с някой друг? А Дони да е там горе, в стаята и да знае какво правя?

— Не. Първо, Дони сигурно няма да е горе в стаята си. По-скоро ще е в дома на някое момиче от неговия списък. Второ, никой не те кара да си лягаш с никого. Това зависи от тебе и само от тебе. Казвам ти само, че ако той е някой младеж, чието име ти е изпратил чичо ти Джъстин, и решиш, че искаш да го пробваш, спокойно можеш да го направиш вкъщи… И ако след трезв размисъл двамата решите да се ожените, можеш да забременеш тук, вкъщи. Хауардовите булки почти винаги са бременни — всъщност винаги, доколкото знам, защото би било тъжно да се ожениш и после да откриеш, че двамата не можете да имате деца. О, днес е лесно да се разведеш… но е по-добре да родиш седмаче три кила, отколкото да си разведен, преди да си навършил двайсет години. Ще имате достатъчно време да мислите за всичко това — добавих аз. — Днес искам да проверя някои основни неща. Присила, би ли се изправила и свалила халата си, моля? Ако искаш, можем да помолим Доналд да излезе. Искам да проверя биологичната ти възраст.

— Отивам горе, похотливке.

— Я не ставай глупав. Виждал си ме и преди, а мама знае, че снощи си спал с мене — дъщеря ми се изправи, свали хавлията и я метна на стола. — Трябва ли да правя нещо, мамо?

— Не — не виждах да са останали никакви детски тлъстинки по нея, а и лицето й не беше детско. Млада жена, физически зряла, която функционира като такава и това й харесва. Е, доктор Рамзи щеше да даде мнението си на експерт. — Присила, струва ми се, че изглеждаш горе-долу както аз изглеждах на седемнайсет години. Ще видим какво ще каже доктор Рамзи. Защото колкото по-скоро започнеш да проверяваш Хауардовия си списък, толкова по-спокойно ще спя аз.

Обърнах се към сина си:

— Убедена съм, че можеш да минеш за осемнайсетгодишен, Доналд, и да получиш своя списък с момичета. Вероятно съм предубедена, тъй като си мой син, но според мене можеш да прекараш следващите една-две години в пътувания из страната и срещи с Хауардовите семейства, за да ядеш на масите им и да спиш с дъщерите им. Всяка седмица ще си с различно момиче в кревата, докато намериш истинската. Тази програма е най-безопасна за сестра ти.

— Мамо! Що за противна идея! Дони! Ти няма да го направиш! Ще го направиш ли?

— Сине, никога не давай обещания, които не можеш да спазиш.