Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Savage Surrender, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 72 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2010)
Корекция
maskara (2010)
Сканиране
?

Издание:

Колийн Фокнър. Дива любов

ИК „Аполо прес“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Miroslava)

Глава двадесет и девета

Димът от изстрела обгърна Танцуващия ураган, докато не остана нищо друго, освен шума от срутващи се тухли, екота от изстрела и миризмата на изгорял барут. Хвърли се във въздуха, като се молеше въжето да издържи, защото в противен случай и двамата с Рейчъл щяха да полетят към смъртта.

Миг само след изстрела на Гифърд Танцуващия ураган усети как увисна във въздуха, без да чувства сигурността нито на опънатото въже, нито на здравата тухлена стена. В този момент му се струваше, че лети. Спомни си приказките, които му беше разказвал дядо му Шаакан за шамана, дето можел да лети и се зачуди, дали усещането е такова.

За частици от секундата Танцуващия ураган усети как въжето се опъна и го изхвърли нагоре и в посока към стената. Във въздуха още падаха парчета от прозореца и натрошени тухли, когато босите му стъпала се удариха в стената толкова силно, че зъбите му изщракаха. Без да губи нито миг, той започна да слиза надолу заедно с Рейчъл, все още здраво завързана за гърба му.

— Върни се, червен кучи сине! — крещеше Гифърд с всички сили. — Зареди пак! Зареди! — извика той на някого.

Танцуващия ураган не погледна нагоре нито за миг. Сега беше почти до перваза на прозореца на втория етаж.

— Предпочитам жена ми да е мъртва, отколкото отвлечена от езичници! — извика Гифърд отгоре.

Танцуващия ураган усети с босите си крака стъклото на прозореца и се отпусна на перваза.

— Господи, махай се оттам! — викна Томас отдолу. Танцуващия ураган погледна към него като освободи въжето от третия етаж и започна да го навива. Томас чакаше долу на гърба на един откраднат кон и държеше друг за юздата.

— Ще стреля пак! — изкрещя той.

— Томас Мороувър, кучи сине! — извика Гифърд, надвесен от прозореца на третия етаж. — Ще бъдеш обесен за това, че си отвлякъл жена ми!

— Първо ме хвани, мизернико! — изкрещя Томас и размаха юмрук.

Танцуващия ураган точно се беше обърнал, за да закрепи куката в един процеп между издадените напред тухли, когато вдигна поглед и видя как Гифърд се извръща от прозореца. Когато се появи отново, на рамото му имаше заредена пушка.

Без да се замисля, Танцуващия ураган пусна въжето от ръцете си. Като дива котка скочи гъвкаво във въздуха, извън обсега на пушката. Гифърд стреля и куршумът попадна точно там, където Танцуващия ураган беше стоял само преди секунда, и разби стъклото, дървената рамка и тухлите около нея. Рейчъл стисна по-здраво врата му и изпищя, уплашена до смърт, докато летяха към земята. На Танцуващия ураган му се струваше, че пада цяла вечност с Рейчъл на гърба си, докато най-после босите му крака потънаха в росната трева. Сви се на две, когато се приземи, за да намали удара от падането.

— Ш-ш-шт, ки-ти-хи — успокои я той, разтърквайки голата й ръка, докато бягаше към неоседлания кон, който Томас пазеше за него.

Танцуващия ураган се метна на коня и издърпа юздите от ръцете на Томас. Заби пети в хълбоците на животното. Завъртя се върху него из градината и се понесе към една изкуствено направена ограда от чемшир.

— Спрете ги! Спрете ги! — крещеше Гифърд от това, което беше останало от прозореца на третия етаж. — Тия мръсници откраднаха жена ми и арабските ми коне!

Танцуващия ураган вдигна юздите на коня и му измърмори нещо на езика на алгонките. Той прелетя над живия плет, висок повече от шест стъпки, и изчезна в нощта, заедно с Томас и жребеца на една дължина зад тях.

* * *

Върху легло от мъх и листа Танцуващия ураган постла едно вълнено одеяло, което взе от нещата, донесени от Томас за тях. След това внимателно сложи Рейчъл на земята. Тя все още едва дишаше и продължаваше да бъде в безсъзнание, откакто бяха скочили от прозореца.

Макар че Танцуващия ураган и Томас не се страхуваха много, че Гифърд и властите биха могли да ги настигнат, те бяха яздили с всички сили, докато излязат от Филаделфия и навлязат дълбоко в гората, където никой не можеше да ги открие.

Когато пристигнаха, Томас се захвана с подготовката на мястото за пренощуване и с грижи за конете, докато Танцуващия ураган се занимаваше с Рейчъл. След като я настани на одеялото, той взе едно чисто парче плат, намокри го с изворна вода и изми пламналото й лице.

— Урагане? — гласът й едва се чуваше, но той беше сигурен, че тя го повика.

— Ки-ти-хи, тук съм — той погали бузата й с върха на пръстите си и тя с голямо усилие вдигна ръка, докато я сложи върху неговата.

— Ти дойде за мен… Страхувах се… Каза, че си само сън… Каза…

— Тихо, скъпа съпруго. Сега си в безопасност. Този човек никога вече няма да те притеснява.

— Аз умирам, скъпи — тя стисна ръката му, но силата й не беше повече от тази на Ка-уе-рас.

— Не, не умираш.

— Напротив. Не знам какво става — тя мяташе глава в агония и дърпаше нощницата си. — Махни я. Махни това мръсно нещо.

— Искаш да махна нощницата ти?

Тя задърпа яката си, която беше едновременно закопчана и завързана.

— Горещо… Не мога да дишам. Моята… моята рокля е в чантата.

Той разбра — искаше собствените си дрехи.

— Мога да я махна — успокои я той, като започна да разхлабва връзките. — Само лежи и си почивай.

— Не… не им позволявай да вземат тялото ми. Искам… — тя издиша, но не пое отново въздух.

Танцуващия ураган я сграбчи за раменете, по-уплашен от когато и да било в живота си.

— Рейчъл… Рейчъл!

Измина сякаш цяла вечност, докато тя пое с мъка дъх и той въздъхна облекчено. Намокри пак парчето плат в студената вода и започна да разтрива голите й гърди, докато я разкопчаваше.

— Ураган?

Той се усмихна.

— Рейчъл, съпруго мила.

— Трябва да обещаеш.

Тя все още говореше за умиране.

— Ти няма да умреш. Няма да ти позволя — прошепна той.

Клепачите й трепнаха, вдигнаха се бавно и тя го загледа на слабата светлина на огъня. Зениците й бяха разширени и изцъклени.

— Ако умра, ще ме погребеш тук, в гората, под дърветата. Не им давай да ме погребат в двора на някоя църква.

Той се замисли за момент. Не искаше да признае, че тя може би умира, но ако беше на нейно място, също би искал да знае, че ще почива точно в тази земя, на която принадлежи. Дължеше й го.

— Обещавам — прошепна той.

Тя се усмихна леко, като затвори очи.

— Обичам те, Урагане! Грижи се за сина ни и му кажи… — тя пое дълбоко дъх — … кажи му, че съм го обичала така, все едно че е част от моята плът и кръв.

Танцуващия ураган се наведе, за да я целуне по устните. Бяха хладни.

— Спи и не говори повече за умиране — прошепна той.

Тя вдигна ръка да отметне кичура от косата му, паднал на бузата й, а после изпадна в безсъзнание и ръката й се отпусна.

Танцуващия ураган се опитваше да спре влагата, която се събираше в ъгълчетата на очите му, докато си намираше работа и събличаше нощницата на Рейчъл. Изми пламналото й тяло и й облече туниката от ярешка кожа, която предвидливо носеше за нея в чантата си.

Вбесяваше се от факта, че нищо не можеше да направи за нея, че не знаеше от какво всъщност е болна. Никога не беше виждал такава странна болест. Като че ли беше изпила някакво приспивателно, от което не може да се събуди.

Танцуващия ураган изведнъж се отпусна на петите си и се загледа в пламъците на огъня. Приспивателно, по-силно от тези, които познава? Отрова? Да не би онзи страхливец да я е отровил? Той погледна отново сивото й, изпито лице. Беше напълно възможно.

Когато Томас се върна от обиколката си около лагера, завари Танцуващия ураган свит край огъня, а едната му ръка държеше китката на Рейчъл и търсеше пулса й.

— Как е тя?

Танцуващия ураган погледна към нея и после пак към огъня.

— Не е добре. Сърцето й започна да бие толкова нарядко, като че ли спира, а после пак започва — той млъкна за момент. — Мисля, че е отровена.

— Отровена! — Томас клекна, за да разгледа по-добре сестра си. Сега тя бе облечена в туника от ярешка кожа, косата й беше прибрана на плитка, а на врата й имаше огърлица от излъскани камъчета и черупки. — Кой би могъл… — той спря, преди да е завършил изречението. — Лангстън? — вдигна поглед към Танцуващия ураган. — Но защо?

— Беше обявил, че е негова жена, въпреки че още не са женени. Рейчъл е развалила годежа им в каретата, точно преди брат ми и неговите хора да ги нападнат.

Танцуващия ураган беше разказал на Томас историята за отвличането на Рейчъл преди това.

— Знаех си, че не са женени! Просто го знаех! — Томас отиде да седне до Танцуващия ураган, докато обмисляше новата информация. След малко вдигна рамена — парите. Само заради парите е — вдигна ръка и разтвори пръсти. — Веднага след като това копеле Лангстън се върна във Филаделфия, извади удостоверения за женитба и за смъртта на Рейчъл с помощта на един приятел в съда и след това поиска остатъка от зестрата й.

— Той е мислил, че тя е умряла от ръката на брат ми през нощта, когато я изоставил в гората, и когато се е появила пред вратата му, е трябвало да се отърве от нея.

— И при това бързо — добави Томас. — Преди да го е обявила за лъжец и мошеник, какъвто е.

Танцуващия ураган погледна Рейчъл, която лежеше неподвижно и само гърдите й се повдигаха леко и неравномерно от време на време.

— Лъжец, мошеник, а може би и убиец.

Томас се изправи и удари с юмрук дланта си.

— Ако тя умре, ще убия този Лангстън.

Танцуващия ураган се втренчи в огъня.

— Ти и аз заедно, братко мой. И двамата.

През цялата нощ Томас и Танцуващия ураган бдяха над Рейчъл. Още на два пъти тя преставаше да диша и Танцуващия ураган я разтърсваше силно, докато поеме отново дъх. Точно когато сякаш идваше смъртният й час, цветът на лицето й започна да се възвръща. Като по някакво чудо, още преди да се е съмнало, тя поиска вода и изтощено заяви, че е гладна. Томас и Танцуващия ураган не виждаха никакво обяснение за странното й възстановяване. Изглежда, че постоянно са й давали някаква отрова — без съмнение, опиат — и сега, когато вече не беше в ръцете на Гифърд, би могла и да се оправи.

Когато настъпи следващият ден, тя вече беше в състояние да седи, облегната на едно дърво, толкова дълго, че успя да вечеря заедно с двамата мъже, които обичаше най-много на света.

— Още не мога да повярвам, че си жив, Томас — пое си дъх тя. Гласът й беше слаб, движенията — несигурни, но тя все пак беше онази Рейчъл, която двамата мъже познаваха.

— Аз пък го повярвах съвсем лесно — подразни я той. — Първо, никога не съм умирал.

— Но той ми каза, че си се удавил в морето — след всичко, което беше преживяла, тя не можеше да произнесе името на Гифърд. — Каза ми, че дори не са могли да намерят тялото ти.

— Копеле такова! Това е било жестоко. — Томас й предложи чаша горещ билков чай, който Танцуващия ураган беше запарил специално за нея, за да възвърне силите си. Сега, след като беше минало действието на отровата, тя трябваше да се справи само с последиците от нея, от които трепереше и й се виеше свят.

— Въпросът е какво да правя сега? — каза Рейчъл замислено.

— Да правиш? — Танцуващия ураган се извърна, за да я погледне право в небесносините очи, за които се беше страхувал, че никога вече няма да види отново. — Няма да правиш нищо. Веднага, щом като си в състояние да пътуваш, ще тръгнем към селището и сина ни.

— О, не — засмя се тя предизвикателно. — Онова миризливо куче ми взе парите, наговори ми отвратителни лъжи и се опита да ме убие с някакъв опиат и аз искам отмъщение.

Танцуващия ураган взе чашата, която тя му подаде.

— Няма да рискуваш живота си отново за пет пари.

— Селището ни се нуждае от конете и припасите, за да прекосим Охайо.

— Аз се нуждая от тебе повече, ки-ти-хи — отвърна твърдо Танцуващия ураган.

Рейчъл вдигна поглед към Томас.

— Никога преди не съм познавала съпруга си — шаманът, такъв — да се предава, когато е обсаден — каза тя, за да го подразни, но в гласа й имаше предизвикателство.

— Не се предавам! — отвърна Танцуващия ураган. — Но знам какво е важно и какво — не. Твоят живот ми е по-скъп, отколкото цялото богатство на света и няма да го рискувам.

— Няма защо да рискуваш живота на когото и да било. Единственото, което трябва да направим, е да отидем в града — тя погледна палаво към Томас — и да го уплашим до смърт. Ако го притиснем както трябва, с удоволствие ще ми върне парите.

Томас не можа да потисне усмивката си.

— Би могло и да се получи.

Танцуващия ураган премести погледа си от Рейчъл към Томас.

— Заговорничиш с болната ми жена срещу мен?

Томас закачливо ръгна с една пръчка Танцуващия ураган.

— Не срещу теб, а срещу онова копеле Лангстън.

— Няма да бъде трудно — успокои го Рейчъл, като се отдели от дървото и хвана Танцуващия ураган под ръка. Мисълта за отмъщение я караше да се чувства по-силна. — Вече имам план — тя целуна изпъкналите мускули над лентата на бронзовата му ръка.

— Не искам да имам нищо общо с това! — Танцуващия ураган се направи, че не забелязва ласката й. — Ще те заведа обратно в селището, дори и да се наложи да те завържа за гърба си, жено.

— Но не се ли бяхме разбрали така, скъпи? — каза тя нежно. — Че няма да има повече насилие. Че ще имам правото сама да вземам решения?

Той бавно въздъхна. Не му харесваше идеята да се върне във Филаделфия, изобщо не му харесваше. Трябваше да заведе Рейчъл обратно в селището — у дома, където всичко му беше познато и където можеше да я защити.

— Да, така се бяхме разбрали, но…

— Но какво, но? Това са моите пари и аз си ги искам обратно. Искам да замина на запад с нашите хора и да им помогна да стигнат в безопасност. Ще ме заведеш ли при Гифърд, Урагане? Ще помогнеш ли да сложа точка на този живот, веднъж завинаги?

Той започна да рови с мокасината си тъмната почва, която миришеше силно на хумус.

— Жено, това не ми харесва, но ще те заведа — той вдигна поглед към нея, а в черните му очи се четеше загриженост. — Този мъж ще те заведе, защото те обича, а не защото желае дребните ти пари.

Рейчъл се изправи на колене и постави ръцете си на широките му голи рамене, така че се втренчи право в гарвановочерните му очи.

— Точно така — тя го целуна, а устните и останаха по-дълго върху неговите, без да я е грижа, че брат и гледа. Когато се отдръпна, тя се обърна към Томас, а в ъгълчетата на устата й заигра усмивка. — Искаш ли ти да му кажеш за плана ни или оставяш на мен?

Томас леко почука глинената си лула в подметката на ботуша си с кикот.

— О не, идеята беше твоя, аз само я дооформих — той вдигна ръка. — Бъди моя гостенка, сестро. Съпругът ти те чака.

 

Една седмица по-късно Томас, Танцуващия ураган и Рейчъл пристигнаха във Филаделфия на коне под прикритието на здрача. Рейчъл, която беше възвърнала силите си, беше седнала зад Танцуващия ураган, а Томас водеше. По преки пътища стигнаха право до величествената къща на Гифърд Лангстън и слязоха от конете до една редица явори и тополи зад имението.

Танцуващия ураган слезе, но още преди да успее да помогне на Рейчъл, тя скочи от гърба на коня и се приземи без затруднение в окосената трева. Носеше туниката си от ярешка кожа, а тъмната й коса се спускаше по гърба. По бузите и челото си беше нарисувала линиите и символите на фамилията, която беше приела, като беше взела боя от Танцуващия ураган. Настояваше да изрисува и неговото лице със синьо и червено, както и голите му ръце и гърди — за по-голям ефект, както беше казала. Дори и Томас се беше разкрасил с две диагонални сини линии по едната буза, като символ за смелостта си.

Танцуващия ураган погледна Рейчъл. Той не носеше нищо друго, освен препаската и мокасините си. На кръста си имаше един украсен с пера колан и втъкнати в него ножове. От едната страна висеше скалпа на Счупения рог.

— Сигурна ли си, че искаш да го направиш, жено?

— Говорихме за това поне сто пъти, мъжо — тя докосна голата му ръка и тялото й потръпна от вълнение. — Точно това искам.

— Ако стане напечено, ще тичаш при конете — той я хвана за брадичката и я накара да погледне нагоре към него, за да й внуши, че говори сериозно. — Ще се срещнем в лагера.

Тя хвана ръката му, свали я и се усмихна.

— Ясно. Сега да вървим.

Танцуващия ураган се обърна към Томас, който чакаше до храстите, за да остави Рейчъл и Урагана насаме.

— Бели човеко, когото наричам брат, предупреждавам те, че ако ме ранят или убият, ти отговаряш за съпругата ми. Не искам да й се случи нищо лошо. Ако има затруднения, аз ще се справя с тях, а ти трябва да я измъкнеш от къщата.

Томас измъкна тапата на едно шише с уиски и отпи.

— Обещавам ти, че никой няма да й навреди. Веднъж едвам не загубих сестра си, втори път това няма да се случи.

Рейчъл се вдигна на пръсти и целуна звучно Танцуващия ураган по устните.

— Да вървим, скъпи.

Тя сграбчи от гърба на коня чантата си от зебло и се затича през тъмния двор след брат си, който вече се беше отправил към вратата на кухнята.

Рейчъл, Томас и Танцуващия ураган се запътиха право към задния вход, където една котка с котилото си пиеше мляко от една чинийка. Рейчъл завъртя месинговата топка на бравата и влезе, а мъжете я последваха.

В кухнята беше полутъмно. Прислужниците бяха изчистили и се бяха оттеглили в таванските си помещения.

В топлата стая с нисък таван миришеше на дим и канелен хляб.

Рейчъл и мъжете след нея тръгнаха предпазливо през кухнята. Вървяха по тъмния коридор към кабинета на Гифърд. Всяка вечер, освен когато излизаше, той прекарваше там, така че Рейчъл можеше да се обзаложи, че и тази вечер щеше да е там. Затова не можа да потисне една победоносна усмивка, когато погледна иззад ъгъла и зърна светлината, процеждаща се под вратата на кабинета.

Точно като зави зад ъгъла, следвана неотлъчно по петите от Танцуващия ураган и Томас, тя изпищя тихо, без да иска. Там стоеше Маргарет, обляна от светлината на свещта, която държеше, и беше втренчила поглед в нея, в индианското облекло и рисунките й по лицето, сякаш виждаше някакъв зловещ призрак.

Рейчъл си помисли, че Маргарет ще припадне, когато види и Танцуващия ураган.

Но Маргарет я позна и внимателно я огледа в продължение на цяла минута. Рейчъл вдигна пръст към устните си и посочи първо към вратата, а после и към себе си. Страхуваше се да говори, да не би Гифърд да я чуе, но искаше Маргарет да разбере, че иска да отиде при него, без да се намесват хората от къщата.

Маргарет помисли малко и после кимна. Рейчъл знаеше, че възрастната жена винаги я е харесвала заради добротата й. Знаеше също, че тя презира Гифърд заради неговата непочтеност и жестокост. Само напредналата й възраст я възпираше да си потърси работа на друго място — иначе отдавна да го е направила.

Маргарет погледна към вратата на кабинета, а после се обърна и тръгна със свещта надолу по коридора, откъдето беше дошла, преструвайки се, че изобщо не е видяла Рейчъл.

Рейчъл се извърна, за да се усмихне на Томас и Танцуващия ураган, а после тръгна към вратата. Точно когато сложи ръка на излъсканата брава, тя съвсем ясно чу женски кикот… кикот на уличница. Погледна към Томас. Той се усмихваше широко и й даде знак с ръка, че моментът беше настъпил — сега или никога.

Оказа се, че е заключено, когато Рейчъл се опита да завърти топката на вратата. Танцуващия ураган сякаш се разтревожи, но тя само се повдигна на пръсти и намери ключа, който Гифърд винаги оставаше над рамката на вратата. Завъртя ключа колкото може по-тихо, въпреки че ако съдеше по звуците, долитащи отвътре, тя се съмняваше, че Гифърд и приятелката му са чули нещо.

Като отключи вратата, тя завъртя внимателно топката и отстъпи, за да направи място на Танцуващия ураган. В мига, в който отвориха вратата, Гифърд вдигна глава. Седеше на един стол, панталоните му бяха смъкнати до глезените, а неговата лейди Джеслин, полуразсъблечена, беше коленичила пред него.

— Какво по дя…

Танцуващия ураган скочи във въздуха като някакво дяволско видение и преди Гифърд да успее да каже и една дума, той опря нож до гърлото му.

— Продължавай, Лангстън, продължавай да лаеш — каза Томас, като влезе и затвори вратата зад себе си. — Нищо друго не може да ми достави по-голямо удоволствие от това да видя как приятелят ми ти прерязва гърлото.

Жената се строполи назад от страх и Рейчъл сложи крак на голите й гърди, а после попипа ножа в ножницата.

— Мога да одера елен за пет минути. Мислиш ли, че ще ми отнеме повече време да одера една жена?

— О, Боже мой! О, Боже мой! — завика Джеслин, като се задъхваше. — Тя е полудяла, Гифърд. Тя е полудяла.

— К… какво искате? — успя да каже Гифърд. Той държеше колана на панталоните си и се опитваше да намери начин да покрие откритите си части, без да прави много движения под ножа на дивия индианец.

— Искам си парите — заяви Рейчъл все още с крак между пищните гърди на Джеслин.

— Твоите… твоите пари? Не… не знам за какво говориш.

— Говоря за парите от зестрата ми и ти прекрасно го знаеш! Те принадлежат на законния ми съпруг — тя посочи Танцуващия ураган. — И той е адски ядосан, че не си ми ги дал в деня, когато дойдох за тях.

— Гифърд… — изписка Джеслин. Рейчъл я натисна по-силно с крак.

— Предлагам ти да мълчиш.

— Аз… аз изобщо нямам твои пари. Няма… няма как да ги имам тук.

Томас поклати глава.

— Жалко, защото зет ми не разбира много английски и още по-малко разбира английската парична система — той вдигна рамене, наля си от най-хубавото бренди на Гифърд и го разлюля в чашата си. — Нека се настаним по-удобно и тогава ще можем да си поговорим по-спокойно. Рейчъл?

Рейчъл извади от чантата си едно въже и с помощта на Томас завърза Гифърд и Джеслин за столовете. Не им позволиха дори да се облекат — Рейчъл искаше да ги накара да се почувстват колкото може по-уязвими. Бяха се разбрали, че няма да има насилие, освен ако не е съвсем наложително. Рейчъл не виждаше смисъл да причинява физическа болка на Гифърд — искаше само да го уплаши до смърт.

След като завързаха здраво Гифърд и лейди Джеслин, Томас направи знак с ръка на Танцуващия ураган, който още не беше проговорил, да се отдръпне крачка назад.

Рейчъл с мъка се сдържа да не се разсмее. Танцуващия ураган прекрасно играеше ролята на абсолютен дивак. Беше застанал с разкрачени крака и сега държеше ножа в ръка, привидно спокоен, но готов да скочи всеки момент, и гледаше втренчено Гифърд.

— Така добре ли е? — Томас взе отново питието си.

— Настоявам да ме освободиш, Томас Мороувър! — изписка Джеслин. — Баща ми ще те обеси заради това, копеле такова!

Томас извъртя очи нагоре и Рейчъл извади един парцал от чантата си, с който завърза устата на Джеслин така, че не се чуваше повече никакъв звук, освен приглушен протест.

— По-добре ли е така? — попита Рейчъл брат си невинно.

— Много по-добре — Томас вдигна чашата си. — Нека се върнем към темата, Гифърд. Към фактите. Ти и сестра ми не сте женени и никога не сте били. Това е факт. Ти си я изоставил в едно селище на мохоки да умре. Това е факт. Върнал си се тук и си излъгал, че си бил женен за нея, за да се добереш до парите й. Това е факт. Със завръщането си тя разрушава мита, че си вдовец и те поставя в кофти ситуация. И това е факт! Опитал си се да убиеш сестра ми, за да се отървеш от тази каша!

— Аз… аз… аз не съм — простена Гифърд. — Тя… тя беше болна.

Томас поклати глава.

— О, забравих най-същественото — той кимна към Танцуващия ураган. — Съпругът на сестра ми е побеснял от цялата тази работа.

Танцуващия ураган оголи зъби и изръмжа.

Рейчъл погледна към Гифърд — той видимо трепереше.

— Сега какво ще направим по този въпрос, Гифърд? А? — Томас отпи от брендито. — Съпругът на сестра ми иска зестрата, която смята, че му принадлежи по право — той вдигна рамене. — Но тя е у теб.

Очите на Гифърд се разшириха от страх. Танцуващия ураган, който стоеше пред него, беше започнал да точи на един камък тридесетсантиметровото острие на ловджийския си нож, от което се чуваше еднообразно скръц… скръц… скръц.

— О, Божичко, о, Божичко, ще повърна — изстена Гифърд, без да откъсва очи от Танцуващия ураган.

— Парите от зестрата, Гифи? — Томас вдигна едната си вежда.

Рейчъл въздъхна.

— Много съжалявам за всичко това, но сега, когато Танцуващия ураган е мой съпруг, аз трябва да предам зестрата си на него. Разбираш ли? — каза тя невинно.

На Гифърд започна да му се гади.

— Аз… аз имам пари.

— Пари! — запротестира Джеслин през парцала на устата й. — Нямаш никакви други пари, освен моите.

Гифърд хвърли към Джеслин предупредителен поглед.

— Мога да намеря пари, ако това искате. Накарай го сега да се махне — той погледна към Танцуващия ураган. — Накарай този звяр да се махне!

— Кога можеш да донесеш парите? — попита Томас. Танцуващия ураган остави втория нож на масата под носа на Гифърд и извади трети от колана си, този път — с тесен и остър връх. Започна да го остри внимателно на камъка, все още приковал очи в Гифърд. Скръц… скръц… скръц. Гифърд погледна към масата с ножовете.

— Утре! Утре! — обеща той.

Томас поклати глава.

— Твърде късно. Страхувам се, че няма да мога да удържа зет си толкова дълго.

Рейчъл гледаше как Танцуващия ураган взема ножовете един по един от полираната маса, проверява остриетата им и отново ги оставя.

Томас остави чашата си на масата.

— Чувам, че мохоките обичали да си правят торбички за тютюн от топките на бели мъже — той потрепери. — Мисля, че по-скоро бих умрял — повдигна рамене. — Но тези диваци не мислят така. Обичат да удължават агонията ти, колкото може по-дълго. Обичат да те оставят жив и да те измъчват, докато издържиш…

— Довечера! Мога да ви донеса парите довечера! — проплака Гифърд, а по бузите му се стичаха сълзи от ужас. — Трябва само да подпиша този чек и да го подпечатам и можете веднага да отидете при моя ковчежник!

Томас погледна към Рейчъл.

— Добре ли е така за съпруга ти, Рейчъл?

Тя хвърли поглед към Танцуващия ураган. Той все още се правеше на дивак — езичник, но в черните му очи проблясваше една искрица, която само тя можеше да разбере.

— Мисля, че тази вечер е съвсем добре. Разумна постъпка. Много разумна.