Колийн Фокнър
Дива любов (24)

Глава двадесет и четвърта

— Не можем да тръгнем по средата на зимата — просъска Хубава жена в ухото на. Счупения рог. Огледа се, за да се увери, че никой не я чу. Десетината индианци от стана, които все още не бяха умрели от глад и туберкулоза, спяха в колибата, сгушени до огнището. — Ще замръзнем. Дивечът е малко. Ще загинем от глад.

Счупения рог натъпка в торбата си един прокъсан кожен елек.

— Трябва да се махаме. Тук витаят зли духове — духове, които ще ме убият.

Хубава жена придърпа по-добре кожуха си около хилавите си рамене.

— Ще умрем в гората и няма да има кой да зароби костите ни! Няма да ни погребат, ще изгнием на тази земя и никога няма да можем да отидем в небесата, при нашите деца.

Той гневно я погледна.

— Ще умрем, ако останем тук.

— Пролетта…

— Няма да доживеем до пролетта с този лош късмет, който ни е налегнал — той посочи с глава към спящите мохоки. — Погледни ги. Смъртта витае над тях — той сбърчи нос. — Усещам гнилия й дъх. Чувам как пляска с крила в тъмнината. Виждам я как се спотайва в ъглите.

— Не трябва ли да вземем и нашите братя и сестри и да ги отведем от това злокобно място? Ако смъртта е толкова близо, те няма да оцелеят, докато се върне великият им вожд.

Счупения рог насочи вниманието си към купчината оръжия до вратата. Внимателно избра няколко от тях.

— Те само ще ме забавят. Няма да влача трупове след себе си.

Хубава жена погледна към жалките спящи тела. Два гарвана едва дишаше. При всяко вдишване гърдите му хъхреха. Хубава жена знаеше, че Счупения рог е прав. Сигурно наистина бяха прокълнати, щом гладът и болестите така внезапно ги връхлетяха. Тя се обърна, погледна мъжа си и си помисли, че не след дълго смъртта ще се загнезди и в нейните гърди.

— Аз ще тръгна с вожда, моя съпруг.

— Не, няма.

Тя взе торбата на Счупения рог от пода и сложи няколко домакински съда в нея.

— Ще приготвям храната ти и ще ти нося вода, за да можеш ти, велики вожде, да не се занимаваш с такива женски работи.

— Няма да издържиш. А по това време на годината ще се наложи да правим дълги преходи.

— Ако не издържа, може да ме оставиш или да ме убиеш — като видя, че той се замисля над думите й, тя бързо продължи. — Тази жена ще се грижи добре за мъжа си, великия вожд. Тя ще бъде до него, за да откликне на всяка негова нужда и желание — тя прокара ръка по излинелите му хълбоци.

Счупения рог се замисли и кимна в знак на съгласие.

— Добре, жено, можеш да дойдеш с великия вожд, но те предупреждавам — той вдигна показалеца си. — Ако ми пречиш, ще те оставя като храна на вълците. А сега побързай. Трябва да потеглим, преди слънцето да се е показало на хоризонта.

— Няма ли да изчакаш другите да се събудят, за да им кажеш? — тя бързо започна да прибира каквото й падне от пода и от стените, понеже се страхуваше, че може да тръгне, преди да се е приготвила.

Счупения рог заплашително присви очи. Той сграбчи Хубава жена за рошавата коса и рязко я дръпна назад. Тя изпусна кожената торба.

— Да не би да си мислиш, че на този вожд му трябва разрешение от собствения му народ, за да отпътува и да се спаси… да спаси и тях?

Ръката й посегна към главата, за да намали болката.

— Как… как можеш да ги спасиш, когато те вече умират?

Той отново дръпна назад главата й.

— Млъкни! — извика той приглушено. — Ако този народ загине, ще си намеря друг, но най-напред трябва да се отървем от проклятието! Злите духове, които витаят в този стан, трябва да се прогонят. Трябва да си възвърна онова, което по право ми принадлежи!

— Да, да. Тази глупава жена разбра думите на великия вожд.

— А сега побързай с прибирането и недей да ми важничиш като оная бяла курва Рейчъл. Ако пак говориш на този мъж с такъв тон, ще ти разбия устата — той пусна косата й и я плесна по врата.

Хубава жена застана на колене, за да събере нещата, които се бяха разпилели от падналата чанта.

— Бялата курва, нали? Заради нея ли искаш да оставиш тази жена? За да можеш да вземеш оная за жена, а?

— И дума не съм обелил, че ще взема бледоликата Рейчъл! Ще убия и нея, и брат си. Сега побързай, иначе ще те оставя да умреш заедно с другите — той преметна на гърба си един колчан със стрели и взе от стената най-добрия лък. До прага на колибата беше оставил един мускет.

— Вземи каквото трябва и се облечи добре. Донеси снегоходките.

— Моите са изгнили.

— Вземи на някой друг. На тях не са им нужни. Сложи всичко в един вързоп, за да можеш да го носиш. Вождът носи само оръжието си — той се изпъчи и се потупа мъжествено по гърдите. — Ще пътуваме на юг, към Чесапийк, за да открия племето на майка си. Ще си взема опашката от брат си и така ще се отърва от проклятието — той се усмихна при тази мисъл. Гласът му стана потих и неуверен. — Ще убия Танцуващия ураган — той се потупа по гърдите с юмрук. И тогава ще взема бялата курва за себе си.

 

Заради мразовитото януарско време сватбата на Дори щеше да бъде в голямата племенна колиба. След вълнуващия брачен ритуал — ръководен от великата майка, Звездна светлина и от новия шаман, Танцуващия ураган индианците отрупаха с подаръци булката и младоженците. След това започна пиршеството. Танцуващия ураган се извини и отиде да обсъди някакви важни въпроси със старейшините, но обеща да се върне при Рейчъл по-късно.

От гредите на племенната колиба висяха фенери, които хвърляха ярка златиста светлина. Колибата беше пълна, а всички присъстващи бяха дошли с най-хубавите си дрехи, за да почетат младоженците. В огнището, в средата на колибата, беше стъкмен голям огън, който топлеше гостите, а отблясъците му изпълваха и най-отдалечените ъгли на дървената колиба със светлина, докато навън беше непрогледна зимна нощ.

Ритъмът на барабаните и дрънкалата, пикантната храна и дружелюбната обстановка скоро замаяха главата на Рейчъл. Беше облечена в бяла рокля от еленова кожа. Смееше се и танцуваше е другите индианци, докато се измори и й се зави свят.

Докато се въртяха с Туубан в ритъма на танца, тя наблюдаваше Дори, която седеше между двамата си съпрузи, а около тях се бяха скупчили децата. За огромна изненада на Дори, когато тя направи предложението си, никой от двамата мъжете не възрази. И двамата с готовност се съгласиха да й станат съпрузи, когато осъзнаха, че само единият от тях ще бъде щастливецът, ако Дори трябваше да избира. Щом никой от тях не можеше да я има, по-добре да си я поделят. Беше решено, че всеки мъж ще живее в своя си вигвам. Дори щеше да живее и в двата вигвама, а децата бяха добре дошли на двете места. Изглежда, с това странно споразумение, децата на Мъжа — сянка се сдобиха не само с майка, но й с втори баща. Вчерашния гръм се радваше на голямото семейство на Мъжа сянка, а децата му бяха влезли под кожата, сякаш бяха любимите му племенници. Той направи на Дори сватбен подарък — наметало с пера, но не забрави и децата.

Туубан завъртя Рейчъл. Тя отметна назад глава и се разсмя, когато залитна. Две силни ръце, с медни гривни на бицепсите, я подхванаха. Когато вдигна поглед, видя, че е в ръцете на Танцуващия ураган, а Туубан беше изчезнал. Както я държеше, той се наведе и я целуна по пулсиращата вена на шията.

— Свърши ли си работата? — попита тя, замаяна от близостта му.

Рейчъл се развълнува много по време на сватбения ритуал и в очите й изскочиха сълзи на объркване. Толкова силно искаше да бъде обичана и да обича. Искаше бракът й с Танцуващия ураган да сполучи.

— Не, още не сме приключили, но старейшините настояха да се върна при теб, преди някой друг мъж да те отвлече във вигвама си — той обгърнах ръка раменете й и зарови лице във врата й. — Ти си най-красивата жена тази вечер. Най-красивата жена в целият Чесапийк — той огледа насъбралото се множество и прошепна с дрезгав глас. — Мъжете открито се възхищават от красотата ти, а мен сигурно ме мислят за глупак, че още не съм те отвел във вигвама, който е твой дом.

Тя сплете ръце около врата му.

— Видях те да говориш с Та-уа-ни. Можа ли да се разбереш с нея?

— Тя отказа да се ожени за трапера, за който ти казах.

— А Ка-уе-рас?

Той нежно докосна с устните си нейните устни.

— Каза, че ще ми го даде, ако цената е добра.

Рейчъл зяпна от ужас.

— Тя ще ти продаде сина ти?

— Недоказаният ми син.

Тя се засмя невярващо.

— Няма значение. Той е още бебе — тя положи ръка на широките му рамене. — Какво ще направиш?

— Иска много висока цена. Или да й платя в пари — той млъкна, — или да се оженя за нея.

Рейчъл прехапа долната си устна. Той я изпитваше — усети това по гласа му. Рейчъл събра цялото доверие, което, дълбоко в себе си, изпитваше към мъжа си.

— Ако й откажеш, тя може би ще си тръгне и ще вземе и Ка-уе-рас Щом иска да го продаде на теб, значи може да го предложи и на някой друг.

Рейчъл погледна към групата млади воини, които се бяха събрали около Та-уа-ни. Тя беше увлечена в разговора. Думите на мъжете бяха доста дръзки. Единият от тях сложи свойски ръка на хълбока й. Друг се опита да я целуне. Рейчъл чу звънливия й смях през шума на празненството. Ка-уе-рас го нямаше наоколо.

Танцуващия ураган замислено прокара пръсти по гарвановочерната си коса.

— Да, трябва да се направи нещо, за да се предпази детето. Само че не знам какво точно.

— Трябва да я накараме да ти го даде, Урагане. Заплаши я. Убий я, ако се налага.

Усмивка пробяга по чувствените му устни.

— Не мога да я убия. Все още не е направила нищо нередно.

Рейчъл скръсти ръце.

— Трябва да направиш нещо, за да остане детето при теб — тя замълча. — За да остане при нас.

Той я гледаше напрегнато.

— Искаш да се грижиш за детето на друга жена?

— Той е твое дете. Щом съм твоя съпруга, трябва да се грижа за твоето дете.

Ураган погали скулата й с опакото на ръката си.

— И ще направиш това заради този мъж?

— Ще направя това за съпруга си — тя затвори очи и го целуна по устните. Беше й толкова хубаво, че е така близо до него, че чувства устните му върху своите.

— Ще говоря утре със Звездна светлина и Шаакан за момчето. Тази нощ мога само да се помоля на Бог да ми помогне.

— Тази вечер ще се помолим за детето — прошепна Рейчъл и насочи ръката му, докато стигна до бедрото й. — А какво ще правим с Рейчъл и Танцуващия ураган?

Той пак я целуна, този път по-настойчиво, и тя се отпусна в ръцете му. Единственото, което желаеше, беше отново да му принадлежи.

Устните им бързо се разделиха и в един трепетен миг погледите им се сляха. Танцуващия ураган я вдигна с мускулестите си ръце. Рейчъл положи глава на рамото му, без да я е грижа, че ще ги видят, в такава страстна прегръдка. Когато Ураган я понесе към изхода, тя го спря.

— Кожусите ни. Навън е такъв студ — прошепна тя в ухото му.

— Аз ще те стопля — каза той, когато я е изнасяше от колибата в студеният нощен въздух. — Върни се при мен, Рейчъл, любима, и аз ще те скрия в прегръдките си и никога няма да усетиш студ.

Тя отметна глава и смехът й прокънтя в мразовитата нощ.

— Уж ме молиш, а всъщност вече ме отнасяш. Значи ме отвличаш, а?

Той захапа ухото й.

— Бързам да те отнеса до постелята, защото иначе ще те обладая още тук, на снега.

— Бррр, много е студено — тя обсипа устните му със сластни целувки. — По-добре да влезем вътре и да се усамотим на топло.

— Както желаеш.

Въпреки режещия студ на зимната нощ, Рейчъл почувства познатата топлина в стомаха си, което се разливаше нагоре, по цялото й тяло. Танцуващия ураган шепнеше на алгонк любовни думи в ухото й. Не разбираше всичко, но това нямаше значение. Рейчъл не знаеше какво ще стане с Та-уа-ни и Ка-уе-рас, но вярата й подсказваше, че времето, с божията помощ, ще разреши този въпрос. Когато Ураган я внесе във вигвама, който деляха с Туубан, Рейчъл усети, че в сърцето й се възцари покой.

Щом влязоха, той бавно я остави на пода, а телата им се докоснаха.

— Ами Туубан? — попита Рейчъл. — Това е неговия вигвам.

Ураган отиде да завърже кожената завеса отвътре, така че никой да не ги безпокои.

— Тази нощ ще спи на друго място.

Тя взе завивките на Ураган и ги разстла близо до огнището.

— Ти всичко си предвидил — каза му тя закачливо. — Ами, ако ти бях отказала?

Той се обърна, беше завързал здраво завесата.

— Но не го направи — той започна да развързва кожената си риза.

Тя се усмихна. Стоеше с отпуснати ръце и го гледаше как се съблича.

Когато Танцуващия ураган усети, че тя го наблюдава, започна да се съблича по-бавно. Поклащаше се в отсечения ритъм на сватбените барабани, които отекваха в нощта.

Рейчъл усети, че дишането й се учестява. Когато видя бронзовата плът на Танцуващия ураган в приглушената светлина на тлеещите въглени, почувства как краката й отмаляват. Той танцуваше бавно, мускулестите му и бедра плавно се извиваха. Продължи да се съблича и негово движение беше пълно със сласт.

Рейчъл облиза долната си устна, която изведнъж пресъхнала. Искаше да се приближи до него й да го гали. Искаше й се да остане така завинаги и да го гледа как танцува под древните звуци на барабаните.

Ураган беше свалил ризата си и мускулите на гърдите му се напрегнаха, когато се наведе, за да развърже връзките на кожените си панталони. Той започна бавно да се движи в кръг. Бедрата му повтаряха ритъма на приглушената музика. Възпламенена от действията и голотата му, Рейчъл понечи да се приближи до него, но той едва поклати глава, а на устните му се появи игрива усмивка.

Движеше ръцете си в плавни, но мъжествени движения и очертаваше във въздуха фигури, а тялото му се въртеше и извиваше под звуците, които обгръщаха Рейчъл и я подканяха. Когато заговори, гласът му беше плавен и сластен като движенията му.

— Най-напред аз ще се съблека пред теб, любима, а после ти пред мен.

Тази мисъл накара сърцето й да трепне. Гледката на полуголия Ураган, танцуващ в светлината на огъня, невъобразимо я възбуждаше. Усети как зърната й набъбнаха Под меката кожа на бялата й рокля. Почувства влага между бедрата си.

Танцуващия ураган мушна пръстите си под пояса, който придържаше препаската му и Рейчъл усети как дъхът й секна.

— Кахийла? — повика я той.

Музиката вече я беше завладяла. Тя също започна плавно да се движи в ритъм и не откъсваше очи от Ураган, който смъкна и последната част от дрехите си.

Той хвърли настрана препаската и продължи да танцува в кръг, като ритмично удряше крака в сложните, знаменателни стъпки на някакъв древен танц. Подканяше я с поклащането на мускулестите си хълбоци и с извивките на жилавите си бедра и ръце.

Рейчъл се разсмя и се остави да я хване за ръцете и да завърти, когато и тя се включи в любовния танц.

Окуражена от ласките на Танцуващия ураган, тя сложи ръце на корсажа си. Откри връзките на меката кожа. Предизвикваше го, както той нея. Изпита наслада, когато видя възбуда в черните му очи. Рейчъл не обичаше особено да танцува, когато беше във Филаделфия и Лондон. Сега беше друго. Тътенът на барабаните и шумът на дрънкалките я раздвижиха. Ритъмът я освободи от задръжките, понесе я и сам й подсказа движенията.

Рейчъл съблазнително се поклащаше. Тя махна кожения си корсаж и огънят освети освободената плът на голите й гърди. Когато усети, че той напрегнато следи движенията й, както тя следеше неговите, я обзе силна възбуда.

Ураган извиваше ръцете си в танц, който пресъздаваше сътворението на света, а Рейчъл го повтаряше. Погледите им ту се сливаха, ту се разделяха, докато телата им се извиваха и навеждаха.

Бедрата на Рейчъл се полюшваха грациозно в кръг, докато тя развърза кожената си фуста и я хвърли настрани. Танцуваше почти гола, само по препаската.

Ураган се приближи до нея, хвана я за ръцете и притисна бедрата си към нейните бедра. Набъбналия му член докосваше най-нежните й места. Топли вълни на наслада обливаха Рейчъл, докато тя се полюшваше в ритъма, който ги беше омаял. Тази песен на лени ленапи възхваляваше живота. За Рейчъл и Танцуващия ураган тя възпяваше възродената любов.

Ураган притисна с ръце голите хълбоци на Рейчъл и насочваше тялото й по-плътно към неговото. Започна да я целува, а горещите му ръце и още по-горещата му уста я объркваха.

— Обичай ме, ки-ти-хи — прошепна той, — обичай ме до края на дните ми на тази земя.

— Да, да — прошепна тя, като се опитваше да си поеме дъх, уловена в ритъма на възбуждащите движения на тялото му. — Да, ще те обичам, съпруже мой. Винаги ще те обичам.

Тя се опита да развърже препаската си, но възелът беше стегнат.

Той се разсмя, отмести треперещата й ръка и я целуна дълбоко, когато свали препаската.

Когато и двамата останаха голи на отблясъците от огъня, той я вдигна и я положи по гръб върху, кожата, която тя разстла. Легна до нея на една страна и започна да я милва. Наслаждаваше се на меката й кожа, на всяка плавна гънка на тялото й.

Той наведе глава и тя затаи дъх в сладостно очакване, а устните му докоснаха настръхналите й гърди. Тя зарови пръсти в гарвановочерната му коса, изстена и повдигна бедрата си. Желаеше го и едновременно с това искаше тази сладостна нега да трае вечно.

— Ела! — прошепна тя в ухото му, когато той захапа зърното й. Насладата, която изпита, беше съвършена. — Ела, Танцуващ урагане. Люби тази жена, както трябва да бъде любена.

— Нетърпелива си — нарочно каза той, надигна се и легна върху нея. — Едва сега налучках ритъма.

Рейчъл разтвори бедра, когато краката му я обгърнаха и много нежно, но настоятелно, той проникна в нея. Тя извика от облекчение и заби ноктите си в плътта на широкия му гръб. Той я остави да си поеме дъх и започна да се движи в ритъма на сватбените барабани.

Погълната от парещото усещане на члена му, някъде дълбоко в нея, Рейчъл ритмично се надигаше и посрещаше тласъците му. Едно сладостно изтръпване я изпълни и издигна, тялото й само се изви. Усети внезапно как тръпки на удоволствие преминаха по тялото й не един, а два пъти, докато той продължаваше да се движи в нея все по-силно и по-дълбоко.

— Ураган — извика Рейчъл и цялото й тяло се разтърси. — Ураган!

Той се опря на ръце, за да може да се потопи в небесносините й очи и в един миг погледите им се сляха. След това, изведнъж, необузданата вълна на насладата връхлетя и него. Рейчъл чу как той изстена и се освободи в нея с един последен тласък. Тя се усмихна, ръцете й обхванаха хълбоците му, а движенията му постепенно спряха.

Дълго време лежаха така преплетени и не искаха да се отделят един от друг. Здравото мъжко тяло на Ураган, притиснато към меките й извивки, създаваше у Рейчъл чувство на сигурност. Чак когато тя се унесе, Ураган се премести, легна до нея, взе я в прегръдките си и придърпа едно леко одеяло.

— Спи Рейчъл, моя любов, моя любима — прошепна той. — Спи, а утре ще започнем живота си отново.