Мария Семьонова
Вълкодав (23)

Всичко съм виждал и мислех, че зная как да живея,

но се оказа, че молил съм грешните Богове.

Вместо за любовта и доброто да милея,

аз реших да мъстя на моите врагове.

 

Друг ще плати на враговете ти, казаха,

ще им отсъди по мярка достойна съдба.

А ти отърви някой от мъката

надежда да зърне и да забрави тъга.

 

Грешен си, казаха, златните книги не знаеш,

да се сражаваш само на този свят си дошъл.

Но когато Доброто зацарува със Правдата,

и без теб ще изгрява прекрасен светът.

 

Но онези, които на меча мъстта ми познаят,

не ще отнемат веч на невинен дъха.

Отдалеч аз ще гледам на мъдрите пиршеството,

душите на праведниците, непознали вина.

 

И ще бъда щастлив, защото там, в този ден,

ще са се сбрали всички, спасени от мен.