Ран Босилек
Бате Патилан (9)

Гощавка

Драги ми Смехурко,

След няколко срещи с нашата дружина граф Перчиниани патиланец стана. Не слушаше вече строгата Джована. Пускаше със радост Алберта и Лора да идват свободно при моите хора. Онзиден, в неделя, получих от графа сърдечна покана:

„Мили Патилане, моля, наредете неделната среща у дома да стане. Децата ще дойдат днеска да ви вземат. Те от сърце искат и в нашата къща радост да настане. От мен поздравете баба Цоцолана и я помолете и тя да ни бъде гостенка желана. Чакам с нетърпение гостите засмяни. Твой доброжелател: Граф Перчиниани“

Прочетох на баба графската покана. И тя се зарадва. Но после се сепна:

— А бре, Патилане, аз нямам премяна! На такова място така ли се ходи? Какво ще си каже гордата графиня! Тя цяла ще грее в злато и коприна!

— Успокой се, бабо! Нали с теб ще бъде нашата дружина. Къде ще намериш по-добра премяна. Ние ще ти бъдем злато и коприна. И ще ти завиди гордата графиня!

Не беше се още баба пременила и пред нас на пътя спря автомобила. Скочиха от него Алберто и Лора. Влязоха вкъщи и Алберто рече:

— Бате Патилане, да тръгваме вече! Другите къде са?

Аз му отговорих:

— Ей сега ще дойдат. Бързокрачо Данчо всички ще калеса. — Още не изрекох, смехове се чуха. Моите патиланци в стаята нахлуха.

— Здравейте, другари! За веселба нова пак часът удари!

— Да вървим, че вънка ни чака колата!

Качихме се всички. А Гана и Ганчо наместиха нещо, увито в хартии, на баба в краката.

Тръгнахме с колата. И стигнахме скоро до графската къща. Скочиха тогава младите стопани. Слязохме и ние. Лора ни покани:

— Влезте, моля, влезте!

Баба ме посбута:

— Води, Патилане!

Аз й отговорих:

— Стъпай, бабо, стъпай! И гордо, и смело! На наш’та дружина ти стоиш начело, макар да си стара!

И пред мене тръгна баба Цоцолана. А Ганчо и Гана си взеха товара и влязоха с него. Графинята вкъщи ни срещна засмяна. Тя под ръка хвана баба Цоцолана. И влязохме всички в една светла стая с богата трапеза. А Ганчо и Гана към мен приближиха и това, що носят, с очи ми откриха. Таен знак им дадох и те под софрата тоя миг го скриха.

И графът пристигна. Тъй зарадван беше, че за късо време веселба се дигна. От сърце се смяхме малки и големи. Гощавката беше за чудо и приказ. После графът стана и тъй заговори:

— Скъпи мои гости, дванайсет години в таз страна живея, но за пръв път днеска тъй сладко се смея. И за пръв път тука, на тая трапеза, българска реч слушам. Слушам и говоря. И тя ми се струва тъй близка и мила. И аз се провиквам: „Да живей земята, що таквиз засмени деца е родила!“.

Баба Цоцолана бе се насълзила. Аз тогава станах и така подхванах:

— Скъпи домакини, и ний сме честити, че в тоя дом светъл с радост сме приети. Таз среща сърдечна не ще я забравим! Но сега да сръбнем пиво патиланско и за ваше здраве! Хайде, Ганчо, Гано, боза извадете! Ред дойде за нея. Без боза резлива веселба не бива.

Ганчо в миг извади шишетата скрити. И тозчас те бяха до капка изпити.

Веселбата трая до късна вечеря. През туй време графът за мойто изкуство нещо ми говори, но по това после надълго ще пиша.

Поздрав най-сърдечен!