Ран Босилек
Бате Патилан (12)

Нов главатар

Драги ми Смехурко,

На Гергьовден свиках моята дружина и рекох: „Другари, трябва да замина. В чужбина ще ида. С граф Перчиниани. Сега никой вече не ще ме раздума. Със самолет тръгвам. И връщане няма. Та събрах ви днеска сбогом да си взема. И още днес трябва да си изберете главатар достоен, който да изслуша моите съвети!“.

Обади се Гана:

— От влака се върна, та не ще заминеш и със самолета. Я не се шегувай, бате Патилане!

Аз твърдо отвърнах:

— Това, що ви рекох, бездруго ще стане! Време не губете и единодушно водач посочете!

Патилана Дана тогава отсече:

— Щом ще ни оставиш, бате Патилане, Патиланчо Данчо водач ще ни стане!

И викнаха всички:

— Данчо, Данчо, Данчо! Той ще ни прослави!

Аз тогаз добавих:

— Патиланци верни, по-сполучлив избор не може да има. Данчо ще ви води по-добре от мене. И като се върна, аз ще ви заваря все така сдружени и още по-бодри, още по-засмени. Недейте забравя баба Цоцолана! Идвайте при нея! Тя вече на всички като майка стана. Трябваше да бъде и тя днеска тука, ала от зъб страда. Но на тоя избор и тя ще се радва. Данчо е, ще каже, момче и полвина: той славно ще води вярната Дружина!

— Стига хвалби, стига, бате Патилане! — обади се Данчо. — Толкова високо недейте ме дига! Никога не мога с теб да се сравнявам. Но все се надявам да те не посрамя. Благодаря много на всички другари за честта голяма. На днешния празник по-честит от мене патиланец няма. И по тоя случай ще ида до вкъщи — бонбони да взема, за да се почерпим. Аз сам си ги правя. Ей сега ще дойда. Няма да се бавя.

И доде го видим, той навън изхвръкна. След малко се върна. Кошница домъкна. В кошницата сложил тенджерка и спиртник, захар и лимони, чиния и ножче, супена лъжица и в една хартишка червена боица. Щом влезе, и рече:

— Моята сестрица всичките бонбони излапала вече. Но ей сега нови за вас ще направя.

Данчо се запретна. Спиртникът постави. Тенджерката сложи. Захар вътре сипа. Изцеди лимони. С лъжицата почна захарта да бърка. Мина малко време. Панчо понадникна.

— Вижте, вижте! — викна. — Мехурчета пуща!

А Данчо добави:

— Още малко врене и готово вече! Боица червена сега ще поставя.

Той боята сложи и пак взе да бърка. Но изведнъж почна под нос да си мърка:

— Дано не ги сбъркам, лепкави да станат!

Свъси Данчо вежди. Но рече му Дана:

— Нищо, Данчо, нищо. Недей се ядосва! Няма да останат.

И Данчо изсипа лепкавата каша в плитката чиния. С ножа разтъни я. После я наряза. Късче ми подаде и така ми каза:

— От тебе ще почна. Вземи си бонбонче и хапни за здраве! За здраве и слава, бате Патилане!

Всички патиланци той поред покани. Налапахме ние бонбони червени. Стиснахме ги с зъби. Но чудо настана. Зъбите се сбраха и се залепиха. Не можеше никой от нас да говори. В това време влезе баба Цоцолана. Очи ококори.

— А бре, какво има? — викна тя засмяна. — Що сте се засмели и сте онемели? Казвайте що стана!

Само Данчо още нищо не бе лапнал, та той реч подхвана:

— Бонбони ядеме. Мое производство. Не искаш ли, бабо, и ти да си вземеш? За опитня само.

— Благодаря, Данчо. Зъбът ми се клати.

— Зная, бабо, зная. Но лапни бонбонче! То нищо не вреди.

Баба лапна. Дръпна и зъба измъкна. Разсмяхме се силно. И така по-лесно зъби разлепихме…

Бъди здрав, Смехурко!

Поздрав най-сърдечен!