Метаданни
Данни
- Серия
- Патиланци (4)
- Включено в книгата
- Година
- 1927 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,7 (× 25 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead (2010)
Издание:
Ран Босилек. Патиланци
ИК „Хермес“, София, 2009
Отговорен редактор: Венера Атанасова
Художествено оформление на корицата: Борис Стоилов
История
- — Добавяне (сканиране, разпознаване и редакция: moosehead)
Скъпа гостенка
Драги ми Смехурко,
Вчера къде обед при мен у Лавренти струпали се бяха все отбор клиенти. Моята дружина на помощ ми беше. Работа кипеше. Аз тъкмо подстригвах една тънкопретка. Майсторът красеше съседката Недка. А Данчо с бръснача стържеше брадата на сладкаря Рача.
Изведнъж извика патилана Дана:
— Тичайте, че иде баба Цоцолана. Трябва да я срещнем, както й прилича!
— По-скоро, другари! — вик нададе Данчо и хвърли бръснача. — Царски да я срещнем! Тя така обича.
Аз тозчас оставих моята клиентка. Навънка изскочих. Гледам: баба иде. Тежко, тежко стъпя, сякаш е царица. През туй време някой ме дърпа сърдито. И пред мен застана мойта хубавица.
— А бре, Патилане, защо ме остави? Кой ще ме подстриже? Докога ще чакам? Гозбата ми вкъщи на въглен ще стане!
Аз й отговорих:
— Ех, виждаш, госпожо! Няма що да сторим. Баба ни пристига. Ти иди до вкъщи. Гозбата нагледай, та пак ела тука. И недей се мръщи!
Изпратих я вкъщи. После се обърнах, нисък поклон сторих, баба Цоцолана сърдечно прегърнах, па й заговорих:
— Добре дошла, бабо! Радваме се много, че за нас се грижиш, че сама ти идеш тука да ни видиш! А за да познаеш наш’та майстория, най-добре ще сториш и да се подстрижеш. Заповядай вътре! И седни на стола!
И Данчо й рече:
— Заповядай, моля! Тук седни на меко. И сама ще видиш как майсторски стрижем — и чисто, и леко!
И Дана й стори поклон до земята.
Майсторът сърдечно й стисна ръката.
— Добре дошла, бабо! Твоят Патиланчо навред ме прослави. Името му славно тук отпред поставих. Отвсякъде идват отбрани клиенти. И ти ще ни бъдеш почетна клиентка. Сега заповядай! Седни, почини си! Шапката снеми си! И ще те подстриже майстор Патиланчо.
С очи насълзени баба отговори:
— Благодаря много за милата среща! Радост и доволство сърцето ми сеща.
Тя седна на стола. Шапката отложи. Аз кърпа й сложих. Ножици приготвих. Почнах да я стрижа.
Но изведнъж някой отвори вратите. Вятърът подгони по пода косите. Един кичур хвръкна на баба в краката. Тя го зърна, скочи, викна колко може:
— Мишка, мишка, Боже! Помощ, Патилане!
Докато я зърна, баба вън изскочи с кърпата на шия. И не се завърна. Чак вкъщи я стигна патиланчо Данчо и там утеши я.
Поздрав най-сърдечен, драги ми Смехурко!
Скоро ще ти пиша какво после стана.