Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2002)
Източник
sfbg.us

Издание:

Шиничи Хоши. Съдба

Разкази

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1985

Библиотека „Галактика“, №65

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Съставител: Воля Аргирова

Рецензент: Людмила Стоянова

Преводачи: Воля Аргирова, Любомир Тодоров

Редактор: Воля Аргирова

Редактор на издателството: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректор Паунка: Камбурова

Японска, I издание

Дадена за набор на 27.II.1985 г. Подписана за печат на 7.V.1985 г.

Излязла от печат месец май 1985 г. Формат 70×100/32 Изд. №1862. Цена 1,50 лв.

Печ. коли 14,50. Изд. коли 9,39. УИК 9,01

Страници: 232. ЕКП 95366 5637–216–85

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

Ч 895.6

© Воля Аргирова, съставител, преводач, 1985

© Людмила Стоянова, автор на предговор, 1985

© Любомир Тодоров, преводач, 1985

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1985

c/o Jusautor, Sofia

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

— Готви се, вече дойде и твоето време. Аз съм Богинята на смъртта, за тебе съм дошла.

При тези думи той подскочи. Имаше чувството, че кръвта му се смразява. В мрака на нощта бе настъпила пълна тишина и изведнъж този глас… Изглежда, наистина беше Богинята на смъртта.

— Моля те, пощади ме! Не ми се умира оше! Не може ли нещо да се направи? Мога да ти предложа пари.

— Добре, ще платиш ли?

Сумата беше голяма, но това не беше от случаите, когато човек може да се скъпи. Нямаше как, даде всичките пари, които беше спестил.

Измина една година и Богинята на смъртта отново го посети.

— Добър вечер. Този път как ще се разберем?

— Още пари ли искаш?

— Да. Сега ще ти излезе малко по-скъпичко от миналия път.

— Това е жестоко! Вземаш ми всичките пари, които изкарвам с тежък труд!

— Но затова пък те оставям да живееш! Мога и да не го правя…

Мръсен номер, но нямаше какво да прави. Такава е съдбата, нямаше съмнение, че следващата година пак щеше да дойде. Ужасна история, но за да продължава да живее, изглежда, трябваше да продължава сделките с Богинята на смъртта.

Както и предполагаше, тя дойде и на следващата година. Тогава той я попита:

— Сигурно пак пари искаш. За какво са ти?

— Аз никога не вземам повече, отколкото ми са разходите — отговори Богинята на смъртта.

— Разходи! Какви разходи?

— Правя тайни дарения във фонда за опазване на природната среда. Хората унищожават природата, с което ми създават много работа.

Край
Читателите на „Сделката“ са прочели и: