Сидни Шелдън
Спомени от полунощ (32)

31. Глава

Атанас Ставич беше страшно възбуден. Така се чувстваше винаги, когато се заловеше с изпълнението на някоя задача. За него беше правило преди да умъртви жертвата си да се гаври с нея, без значение дали беше мъж или жена, и това винаги му доставяше изключително удоволствие. Сега обаче нямаше време нито да изтезава Катерин, нито да се погаври както си знае и това го изнервяше. Атанас погледна часовника си. Още беше рано. Самолетът му излиташе в единайсет вечерта. Взе такси до Шепард Маркет и се разходи из лабиринта от тесни улички. Срещна десетина момичета, застанали на ъглите, които подвикваха на минувачите.

— Здравей, котенце, какво ще кажеш за няколко френски урока?

— Не искаш ли да се позабавляваме?

— Не се ли интересуваш от турска любов?

Никоя от жените не обърна внимание на Атанас. Той се приближи до висока блондинка с къса кожена пола и обувки с остри, високи токове.

— Добър вечер — любезно рече той.

Тя го изгледа с любопитство.

— Здравей, момченце. Знае ли майка ти къде си, а?

— Да, госпожо. Мислех си, че ако не сте заета… — започна той срамежливо.

Проститутката се засмя.

— Наистина ли имаш желание? Ами ако наистина не съм заета? Любил ли си се досега?

— Да, веднъж — тихо рече Атанас. — И ми хареса.

— Като те гледам колко си дребничък, трябва да си доста маломерен — засмя се момичето. — Обикновено гледам да избягвам такива дребосъци, но тази вечер няма много работа. Имаш ли десетачка?

— Да, госпожо.

— Е добре, пиленце. Да се качваме горе.

Тя поведе Атанас в близкия вход, нагоре по стълбите, и го въведе в малък едностаен апартамент. Атанас й подаде парите.

— А сега да видим знаеш ли какво да правиш. — Докато се събличаше, тя поглеждаше към Атанас. Той свали дрехите си. — Божичко, та ти си огромен! — не можа да сдържи удивлението си тя.

— Тъй ли?

Атанас пристъпи към нея. Обичаше да бие проститутките. Така удоволствието му беше по-голямо. Сега обаче си даваше сметка, че не бива да прави нищо, което да привлече вниманието или да остави следи, по които полицията да го открие.

— Днес имаш късмет — рече той с усмивка.

— Моля?

— Нищо. — Той я притисна, затвори очи и грубо я облада. Представяше си, че Катерин е тази, която безпомощно моли за милост и настоява да спре. Виковете на жената го възбуждаха и той ставаше все по-брутален, докато най-сетне свърши и се отпусна изтощен.

— Божичко — пое си дъх жената. — Ти си направо невероятен!

Атанас отвори очи и видя, че под него не лежи Катерин, а някаква грозна курва. Облече се и взе такси до хотела, опакова багажа си и се отправи към летището. Беше девет и половина. Имаше достатъчно време до излитането на самолета.

Пред гишето на „Олимпик Еърлайнс“ стояха няколко души. Когато дойде неговият ред, той подаде билета си.

— Навреме ли ще излети самолетът?

— Да. — Чиновникът прочете името му. Атанас Ставич. Вдигна очи и го погледна, сетне се обърна към един мъж, който стоеше наблизо, и кимна леко. Той се приближи до гишето.

— Може ли да видя билета ви?

Атанас му го подаде.

— Да не би да не е наред?

— Изглежда сме продали малко повече билети. Бихте ли дошли с мен, ще се опитам да оправя нещата.

— Добре — сви рамене Атанас и последва служителя на компанията. Постепенно го обземаше еуфория. Демирис сигурно вече са го пуснали от затвора. Той беше твърде важен човек и за него законите не важаха. Всичко бе минало чудесно. Щом прибере петдесетте хиляди долара, ще ги внесе на сметката си в швейцарска банка. След това — малко почивка. Може би на Ривиерата или в Рио. Харесваше мъжете проститутки в Рио.

Вратата пред него се отвори. Атанас спря стъписано на прага. Пребледня.

— Ти си мъртва! Аз те убих! — пронизително изкрещя той.

Атанас все още крещеше, когато го изведоха навън и го вкараха в полицейската кола. Алан Хамилтън и Катерин стояха и гледаха заминаващата кола.

— Всичко свърши, скъпа. Най-сетне свърши.