Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от японски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)
Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2002)
Източник
sfbg.us

Издание:

Шиничи Хоши. Съдба

Разкази

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1985

Библиотека „Галактика“, №65

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Съставител: Воля Аргирова

Рецензент: Людмила Стоянова

Преводачи: Воля Аргирова, Любомир Тодоров

Редактор: Воля Аргирова

Редактор на издателството: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректор Паунка: Камбурова

Японска, I издание

Дадена за набор на 27.II.1985 г. Подписана за печат на 7.V.1985 г.

Излязла от печат месец май 1985 г. Формат 70×100/32 Изд. №1862. Цена 1,50 лв.

Печ. коли 14,50. Изд. коли 9,39. УИК 9,01

Страници: 232. ЕКП 95366 5637–216–85

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

Ч 895.6

© Воля Аргирова, съставител, преводач, 1985

© Людмила Стоянова, автор на предговор, 1985

© Любомир Тодоров, преводач, 1985

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1985

c/o Jusautor, Sofia


Летящият диск изведнъж се показа иззад белите облаци, които плуваха в синьото небе.

— Я гледайте какво се задава!

— Какво ли е това?

Хората отправиха към небето погледи, изпълнени с безпокойство и любопитство. През това време, като се полюляваше ту на едната, ту на другата си страна, летящата чиния се приближаваше към земята.

— Каква странна форма… Сигурно има някаква повреда.

Все пак тя не се разби о повърхността на земята, а се приземи в покрайнините на града. Веднага долетя цяло подразделение войници, които бързо заеха позиция, разпоредиха се незабавно да се евакуират всички, които живееха наблизо, и образуваха широк кордон около летящия диск. Хората наблюдаваха отдалече.

— Май няма намерение да ни напада.

— Това, че пристигна от Космоса, още не значи, че има намерение да завладее Земята.

През това време войникът, който наблюдаваше през бинокъла, съобщи:

— Виждам някакво същество, което седи в летящия диск. Струва ми се, че ни маха с ръка през прозореца.

Командуването обсъди съобщението и започна отварянето. Беше направена от много здрав метал и затова извикаха специалисти — инженери и учени, с помощта на които най-накрая разрязаха със специална горелка вратата на космическия диск. Облечен в елегантни зелени дрехи, пришълецът от Космоса излезе бавно отвътре. Той продума нещо, но, естествено, никой не можа да го разбере. По жестовете му обаче можеше да се предположи, че иска да им изкаже своята благодарност.

— Добре, ще се приближим и ще разберем каква е работата.

Неколцина войници предпазливо се насочиха към космическия диск. Стигнаха до него и погледнаха през илюминатора.

— Вътре е много хубаво! Меко застлано легло и нещо, което прилича на автоматична машина за готвене.

Пришълецът си наля нещо за пиене от автомата и като се изтегна удобно в мекото кресло, отпи от чашата, погледна през илюминатора, усмихна се и махна с ръка.

— Не изглежда да има някакви враждебни намерения — съобщиха земните жители, усмихнаха се на госта и също му махнаха с ръка. Космическият гост се изправи и започна да прави някакви странни жестове.

— Като че ли ни моли да предприемем нещо!

— Ако съдим по жестовете — иска да му отворим вратата.

Земните жители показаха с жестове как отварят вратата и пратеникът от Космоса кимна утвърдително.

— Ясно е, иска да му отворим вратата. Сигурно по време на пътешествието някой метеорит се е блъснал в апарата и е повредил механизмите за отваряне отвътре.

— Хубаво е, че се зарадва. Но какво ще правим по-нататък?

— Това същество сигурно идва от някоя далечна планета. Ние нямаме представа за целта на неговото посещение, но все пак трябва да го посрещнем добре. Няма да сбъркаме, ако го посрещнем добре!

Веднага беше образувана Комисия по посрещането на космическия гост. До центъра на града се бе проточил шпалир от хора, които поздравяваха госта с гръмки възгласи, а в самия град бе устроен грандиозен парад. Гостът седеше в откритата кола, която минаваше сред приветствени викове, музика и хартиени конфети, усмихваше се непрекъснато и продължаваше да маха с ръка. Членовете на Комисията по посрещането се бяха наредили пред най-луксозния хотел на града да го чакат, а когато той пристигна, председателят прочете приветствено слово.

— Прекосявайки безбрежните космически пространства, вие благоволихте да кацнете на нашата скромна Земя. Цивилизацията на нашата Земя не е толкова висока, колкото на вашата планета, но приемете нашите топли чувства и нашето „Добре дошли“!

В отговор на това слово космическият гост каза нещо с щастливо изражение на лицето. Естествено, никой не разбираше смисъла на думите, но група лингвисти записаха речта му на магнетофонна лента, за да я изучават и анализират. Този труд обаче не даде никакви резултати. Докато показваха на госта музеите на изкуството, които отразяваха развитието на човешката цивилизация, зоологическите градини, в които бяха събрани всички видове животни, обитаващи планетата, и други забележителности, от време на време той започна да казва „Прекрасно“ и „Интересно“.

— Това може да се очаква от хората от Космоса. Колко бързо научи нашите думи! Ако това продължава така, в най-скоро време ще можем свободно да разговаряме с него. За нас това е много важно, защото ще можем да се доберем до нови познания!

— Така е. Дори да ни обясни принципа на движение на летящия диск, с който пристигна, трудно ще може да се оцени скокът, който ще направи науката на нашата планета.

— Трябва да продължим церемонията по посрещането. Ще бъде голяма загуба, ако ей тръгне, преди да сме разбрали кой е източникът на енергия на летящия диск.

Тържествата в чест на скъпия гост продължаваха. От всички краища на планетата се носеха най-хубавите ястия, най-хубавите напитки, всичко най-хубаво, което имаше, но Комисията по посрещането все още се безпокоеше, че гостът може да остане недоволен.

— Молим ви, разберете ни — обръщаха се към него членовете на комисията, — ние сме само една изостанала планета, не ни се сърдете, че ви посрещаме така скромно.

Гостът, който имаше способности бързо да научава чужди езици, кимаше снизходително и отговаряше:

— Всичко ще се оправи, бъдете спокойни!

Не след дълго, когато научи доста термини от езика на земните жители, беше организирано интервю със специалисти от най-различни области. Събитието бе предавано по телевизията до всички кътчета на планетата.

— Какви са впечатленията ви от Земята, на която благоволихте да кацнете?

— Земята е една прекрасна планета! Топлотата и гостоприемството, с което ме посрещнахте, ме развълнува дълбоко. Като се върна на моята планета, ще разкажа за това сърдечно посрещане и всички много ще се зарадват!

— Все пак бихте ли ни казали каква е целта на вашето посещение?

— Ние искаме да търгуваме с вас. Обменът на културни ценности между отделните планети е много важно нещо, но ние трябва да стимулираме и обмена на материални ценности. Това е мисията, за която бях избран и изпратен на Земята!

Като чуха този отговор, всички нададоха радостни възгласи.

Един от членовете на комисията запита:

— Ние сме ви много благодарни за това, но смятате ли, че на нашата Земя ще се намерят стоки, които ще се харесат на хората от вашата планета?

— Не се подценявайте толкова. Вие, земните жители, имате превъзходна техника. На нашата планета живеят сто и петдесет милиарда души и сме готови да купуваме всичко. В замяна ние ще ви продаваме стоки, които на Земята са в малки количества, като например сребро, диаманти, германий и др. Можем също така да ви предложим и радиоактивни вещества. Но аз нямам предвид само външната търговия. Природата на Земята е прекрасна! Всичко това трябва да се използува. Като се върна на родната си планета, аз ще информирам съответните инстанции и предполагам, че годишно ще можем да ви изпращаме повече от един милиард туристи, които да се наслаждават на чудесата на планетата Земя.

Радостната възбуда на присъствуващите достигна своя връх.

— Чудесно! Земята вече няма да бъде разделена на два враждуващи лагера! Какво чакаме, да се залавяме за работа!

Противоборството на Земята коренно се промени. Появи се ново съперничество: между производителите на стоки и кадрите, заети в сферата на туризма. Между тези нови два лагера се водеше непрекъсната битка за всяко парче земя, а строителите трябваше да избират дали да строят производствени предприятия или хотели. По-предприемчивите моделиери взеха мярка на космическия гост и започнаха да строят производствени мощности за ушиването на сто хиляди костюма.

В разгара на това оживление при един от членовете на Комисията по посрещането дойде професор от групата лингвисти, които се занимаваха с изучаването на езиковата система на планетата, от която бе пристигнал гостът.

— Искам да ви съобщя нещо… — каза той.

— Какво има, виждате колко съм зает!

— Мисля, че е важно. Ако обичате, елате да видите!

Професорът по лингвистика успя да убеди члена на комисията и двамата отидоха до мястото, където се намираше летящият диск, с който бе пристигнал гостът от Космоса. Като влязоха вътре, професорът каза:

— Нима не е странно? Нашите специалисти не откриха нищо, което може да изпълнява функциите на двигател в този диск.

— Не е било много възпитано да влизате без разрешение в чуждата ракета и да тършувате из нея. Освен това напълно е възможно да има механизъм, който да е още непонятен за земната наука!

— Да, възможно е, но след като разшифровахме знаците, написани тук, много се обезпокоихме! — Професорът посочи знаците, написани над вратата, и обясни съдържанието им: „…това е капсула за болни, оставена да блуждае свободно из Космоса от жители на една планета.“ — Чакайте, тук е написана и диагнозата: „Параноя, с прояви на мания за величие.“

Край
Читателите на „Гост от космоса“ са прочели и: