Включено в книгата
Оригинално заглавие
Голова профессора Доуэля, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 36 гласа)

Посвещавам на моята жена Маргарита Константиновна Бедяева

ЗА АВТОРА И ЗА НЕГОВИТЕ ТВОРБИ

Има един епизод в ранната биография на Александър Романович, който може да бъде отправна точка към много от същностните черти на човека и твореца Беляев. Ще започна с този и весел, и трагичен епизод.

Веднъж момчето, носещо обикновеното име Александър и необикновения копнеж да полети във въздушния океан, решило да реализира незабавно мечтата си. Изкачило се без колебания на покрива на къщата и почти без колебание… полетяло надолу. Навярно му харесало, навярно рискът пленил въображението му, защото скоковете зачестили. Не знаем колко са били на брой (както не знаем много подробности от трудната биография на художника — литературният му архив не достига до нас), но последният от тях завършва със счупване на гръбначния стълб. Дълго, упорито лечение и страшното като че ли е останало назад. Но минава време и започва горчивото разплащане с мечтата на детството: костна туберкулоза на прешлените на гръбначния стълб, гипсово корито, три безкрайни години неподвижност, сковаващ ортопедичен корсет до края на живота… И знаменателно е, че Александър Романович не укротява полета на фантазията си, не се разделя нито за миг с мечтата си.

Нищо в обемното, оптимистично творчество на писателя не подсказва страдание и принудителна приземност, всичко е реализиране на юношеската мечта да се излезе от рамките на възможното за обикновения човек, да се проникне в сферата на непознатото, да се изпита неизпитаното… В този смисъл бих сравнила творческия подвиг на Александър Беляев с подвига на Николай Островски, написал една от най-въздействуващите и жизнеутвърждазащи книги в съветската литература „Как се каляваше стоманата“, скован от мъчителен, неизлечим недъг. Подобен пример ни даде в наши дни и друг съветски творец — Владислав Титов, с нашумялата си автобиографична творба „Злата смърт“ надвил. Сякаш страданията на тялото активизирал всички духовни сили на личността за създаване на произведения, пронизани от жизненост, от неотстъпна вяра в могъществото на човешкия гений.

Какъв е пътят, който Беляев изминава, преди да свърже изцяло съдбата си с писателския труд? Ражда се през 1884 година в град Смоленск. Следва право и едновременно с това учи в консерваторията. Принуден е да мисли и за насъщния: рисува театрални декори, свири в оркестър, сътрудничи в печата. До 1925 година, когато става професионален писател, Александър Романович работи последователно като възпитател в детски дом, старши инспектор в милицията, фотограф, библиотекар, юрисконсулт в Народния комисариат по просветата. Много и с увлечение пише във вестници и списания. Твърде популярните за своето време московски издания „Вокруг света“ и „Всемирный следопыт“ предоставят страниците си за негови творби и това между другото още повече разширява популярността им. Така през 1926 г. списание „Всемирный следопыт“ отпечатва повестта „Главата на професор Доуел“ (по-късно тя е преработена в роман и излиза в отделно издание), първата голяма научно-фантастична творба на Александър Беляев, която веднага налага името му в съзнанието на читателите. А като имаме предвид, че става дума за съветските читатели, то означава — в сърцата на милиони.

Няма да разказвам съдържанието на този роман. Той е включен в нашия двутомник, но заслужава да се отбележи следният факт: тази първа крупна научно-фантастична книга на Беляев съдържа в себе си крупно научно предвиждане. Да не забравяме, че увлекателната и разтърсваща въображението история за съживяването на човешки глави се печата през 1926 г., а първите опити за съживяване на органи, отделени от тялото, започват да се правят в Ленинградския медицински институт две години по-късно, през 1928 г. Отбелязвам този факт, тъй като той е показателен за творчеството на писателя. Всички или почти всички негови произведения са свързани с мащабни научни предвиждания в сферата на медицината, биологията, техниката и физиката. Всички или почти в всички се разработват художествено проблеми, които ще бъдат обект на науката и техниката за десетки години напред.

Обърнете внимание колко широки и разностранни са интересите на писателя. В повече от петдесетте заглавия, излезли изпод перото на Беляев в „Около света“ и „Световен следотърсач“, рядко ще откриете тематично еднакви, приличащи си творби. С научна осведоменост и респектираща ерудиция писателят чертае релефа на бъдещите постижения на науката в десетки различни области, като започнем от медицината („Главата на професор Доуел“, „Човекът-амфибия“, „Ариел“, „Човекът, намерил лицето си“, „Човекът, изгубил лицето си“, поредицата фантастични разкази за изобретенията на професор Вагнер и ред други), минем през междупланетните полети („Скок в неизвестното“), изкуствените спътници („Звездата КЕЦ“), пътешествията по въздушните реки („Въздушният кораб“), през радиотехниката („Владетелят на света“) и подводното телевизионно предаване („Чудесното око“) и достигнем до смелите проекти за използуването на скритите богатства на морето и въздушния океан („Подводни земевладелци“ и „Продавачът на въздух“).

Не претендирам за изчерпателност, това е само малка част от заглавията на Беляев, искам само да изтъкна колко многопосочна с проблематиката, третирана от писателя, колко разнообразни са творческите му търсения. При туй заслужава да се подчертае: книгите на Беляев не са просто увлекателно фантастично четиво (макар и само по себе си това да е качество в очите на любопитния читател!), а научно-фантастични произведения, в които елементът научност не е подценен за сметка на смайващата сензационност. В предговора си към „Скок в неизвестното“ големият руски учен Циолковски изрича думи, които могат да бъдат отнесени към ред творби на писателя: всички известни ми разкази, оригинални и преводни за темата на междупланетните съобщения, романът на А. Р. Беляев ми се струва най-съдържателен и научен.

Тук му е мястото може би да споменем,че критиката не винаги е отдавала дължимото на писателя, че наред със справедливите бележки той е трябвало да изслушва и много несправедливи, че е била атакувана както научността, така и художествеността на неговите творби. Но, така или иначе, книгите на Беляев са намирали и намират бързо своя читател — двадесет, четирдесет, петдесет години подред… Да напомним, че първото крупно заглавие на Беляев „Главата на професор Доуел“ излиза през 1926 г., последният му роман „Ариел“ — през 1941 г., година преди смъртта на писателя (той умира през януари 1942 г.). Всъщност последната отпечатана приживе творба на Александър Романович, разказът „Анатомичният годеник“ излиза през 1941 г. в списание Ленинград, сякаш за да докаже неизменната, продължила до самия му край привързаност на автора към журналните публикации. А привързаността, както се казва, е взаимна. Трябва ли да изтъкваме как са се търсили броевете, в които са били отпечатвани повест или роман на Беляев! Известен е например фактът, че на въпроса на редакцията на „Всемирный следопыт“, зададен през юбилейната петдесетгодишнина на списанието: „Кои произведения от напечатаните през годината са им харесали май-много?“, читателите са отговорили единодушно: Човекът-амфибия.

Произведенията на Беляев бихме могли да разделим, съвсем условно, разбира се, на няколко основни групи.

Преди всичко изброените вече научно-фантастични творби, разглеждащи важни проблеми, свързани с бъдещото развитие на науката и техниката, доказващи неизчерпаемите възможности на човешката мисъл. В тях като че ли най-силно е изразено умението на писателя да фабулира, да гради динамично развиващо се остросюжетно повествование. Тук са и най-големите сполуки на автора в моделирането на жизнени, запомнящи се характери. Достатъчно е да си припомним Ихтиандър и професор Салватор от „Човекът-амфибия“, изобретателя Щирнер от „Владетелят на света“, професор Керн и мадмоазел Лоран от „Главата на професор Доуел“, киноартиста Тонио от „Човекът, загубил лицето си“, за да се убедим в справедливостта на твърдението. Действието в споменатите романи се развива главно в света на капитала, където научните открития не винаги носят щастие на човека. Това обяснява острата социална насоченост на творбите, изобличителния им патос.

Александър Беляев пише и ред творби, рисуващи фантастичната картина на бъдещето. В тях се разглежда не един или друг конкретен проблем, а се прави опит да се покажат възможностите на утрешния ден с цял комплекс от решени проблеми в различните сфери на живота. Сега вече авторът пренася действието в съветската страна, населява страниците на книгите си със съветски хора. Характерни произведения в тази група, която условно ще наречем втора, са романите „Лаборатория Дубълве“, „Под небето на Арктика“ и „Борба в ефира“, както и очерците „Зелена симфония“ и „Градът на победителя“. Интересно е да се прочете днес, когато проблемите за запазване на околната среда се поставят с такава тревожна острота, Примерното описание на един бъдещ град, в който всичко плува в слънце и зеленина, където няма дим и бензинови изпарения, не съществуват сиви здания безлични на големи блокове, а китни домове, закътани в зеления уют на градините.

Създаването на панорамни художествени платна за бъдещето е мъчна задача. Беляев съзнава това и сам формулира трудността на замисленото: Най-важната задача е да се напише занимателен, острофабулен научно-фантастичен роман за класовата борба. Тук са и контрастите на характерите, напрегнатостта на борбата, и всяческите тайни и неочакваности. Най-трудно за писателя е да създаде занимателен сюжет в произведение, описващо бъдещото общество. А нали показването на това бъдещо общество, на научните, техническите, културните, битовите, стопанските перспективи не е по-малко важно, отколкото показването на класовата борба. Писателят не винаги успява да се пребори с мъчнотиите, които носи със себе си художественото моделиране на една цялостна концепция за бъдещето, тези му творби страдат от известна рехавост в композицията и сюжета, от забележима анемичност на литературните герои.

Беляев създава и произведения, които ни връщат в далечното минало на човечеството, и постига в тях познатата ни сигурност на белетристичния рисунък. Към тях можем да отнесем ранния му роман „Последният човек от Атлантида“, който в основата си също е фантастичен и до известна степен „Скок в неизвестното“, където съзираме ясния релеф на природата в отдавна отминали геологични епохи.

Солидна група разкази (Беляев работи през цялото време и в областта на късите белетристични жанрове) е изградена върху най-неочаквани фантастични предположения: Ами ако… изчезне изведнъж земното привличане или ако измрат всички микроби на земята, какво би станало с нас? По изключително интригуващ и занимателен начин писателят разкрива твърдата логика на привични неща, показва катастрофата, която би настъпила, ако се наруши дори само един от извечните закони на природата. Разкази като „Второто пришествие“, „Нетленният мир“, „Над бездната“, „Рогатият мамут“ и много други са не само завладяващо, любопитно четиво,но и блестяща популяризация на отделни природни закони и научни теории.

Бихме могли да отделим в самостоятелна група и Беляевите заглавия, които не принадлежат към научно-фантастичния жанр. Между тях са приключенската му „Островът на загиналите кораби“, както и редица разкази, изградени върху документална основа, като „Мъртвата глава“, „Белият дивак“ и др. Естествено, в обемното литературно наследство на Александър Беляев не всичко е на еднакво художествено ниво. В някои от книгите му ще срещнем художествена неубедителност уморителни диалози, схематичност в обрисовката на персонажа, излишни дължини, наивности в директните отправки към язвите в капиталистическото общество или просто стилови несъвършенства. Но не това е определящото в творчеството на надарения художник. Много негови произведения не само издържат проверката на времето, но и днес, когато много от научните предвиждания, съдържащи се в тях, са хубава, дори привична реалност, младите читатели от цял свят четат книгите на Беляев, симпатизират на Ихтиандър и Ариел, с неотслабваща тръпка следят житейските перипетии на двамата пришълци в зловещото царство на продавача на въздух, задъхано прелистват страниците на този и завладяващ, и малко страшен роман „Главата на професор Доуел“…

И до днес най-хубавите измежду книгите на Беляев въздействуват върху младия (пък и не само върху младия!) читател, приобщават го към проблемите на науката, тревожат фантазията и търсаческия му дух, възпитават у него хуманизъм. А това е най-доброто доказателство, че творбите му не са остарели, че въпреки бурния подем на научната фантастика в съветската и в световната литература Беляев, един от основателите и забележителните представители на научната фантастика в съветската страна, издържа високата конкуренция на писателите-фантасти от края на нашия век, че той е жив глас, а не спомен в литературата.

 

Наташа Манолова