Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сигма Форс (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Doomsday Key, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 109 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
crecre (2009)
Корекция
ultimat (2009)

Издание:

Джеймс Ролинс. Ключът на страшния съд

ИК „Бард“, 2009

ISBN 978–954–655–042–2

История

  1. — Добавяне

17.

13 октомври, 03:23

Осло, Норвегия

 

Криста не успя да мигне.

Нощта беше дълга, изпълнена със събития, които сякаш се развиваха от лошо към по-лошо. Но през последния час като че ли всичко тръгна на добре. След няколко минути щеше да разбере.

Стоеше пред горящия огън, облечена в италианска роба от кашмир. Камината беше достатъчно висока, за да влезе в нея, без да й се налага да се навежда. Пръстите на босите й крака ровеха самурения килим. Редицата готически прозорци, обковани в желязо, гледаха към покрития със сняг двор на замъка Акершхус. Луната обливаше света със сребърната си светлина, пламъците от огъня се отразяваха в прозорците.

А между тях бе и собственото й отражение.

Между огъня и леда.

Докато чакаше, през ума й мина стих от Робърт Фрост. Спомни си го как го бе учила в католическото девическо училище край Бостън, когато баща й идваше да я види вечер, докато майка й беше пияна.

Някои казват, че светът ще свърши в огън, други твърдят, че в лед.

Не й пукаше какъв ще е краят, стига тя да е на страната на победителя. Отново се загледа в пламъците, но си представяше друг огън. Огънят, който едва не бе съсипал всичко. Беше получила новината от английските планини малко след полунощ. Наблюдателят докладва, че запалителните заряди са свършили работата си успешно. Огънят обаче бързо беше излязъл от контрол и заплашваше да унищожи всичко. Наложи й се да чака още два часа, преди да получи потвърждение, че другите са успели да се измъкнат от гората. Че операцията е минала според плана.

„Ако се бях провалила…“

Побиха я ледени тръпки.

Щеше да е пълна катастрофа, особено след развоя на събитията в грандхотела. Доста време й бе нужно да открие, че Антонио Гравел е човекът, свързал се със сенатора, а той се оказа доста по-коварна мишена, отколкото бе предполагала. След като се бе свързал със сенатора, Гравел бе изчезнал. Нямаше го нито в хотела му, нито на срещата. Криста със закъснение научи за страстта му по млади проститутки, които нямаха нищо против малко по-груба игра. След като не успя да го намери достатъчно бързо, беше принудена да устрои засада в хотела. Получи се по-голяма каша, отколкото възнамеряваше, но нямаше време за по-изтънчени мерки. Освен това се надяваше да удари с един куршум два заека. Беше наредила на хората си да убият Антонио веднага щом влезе в хотела, после да използват настъпилия хаос и объркване, за да отстранят сенатора.

Смъртта на сенатор Горман не беше изрично поръчана. Той трябваше да бъде убит само ако Антонио разговаря с него, но Криста не обичаше половинчатите работи. Особено такива, които можеха да я разкрият. Джейсън Горман, влюбен до уши в приятелката си, бе изпратил на баща си нейни снимки.

Подобно излагане я тревожеше.

А тя не обичаше да изпитва тревога.

В крайна сметка сенаторът успя да се измъкне и вината за това не бе нейна. Имаше изричната заповед да не преследва тъмнокосия агент на Сигма. Не тя го беше извикала в хотела.

Въпреки това безпокойството не й даваше мира. Чувстваше се напрегната и й беше студено. Пристъпи по-близо до огъня, загърната плътно в робата си.

Най-накрая телефонът завибрира. Тя отговори незабавно.

— Разбрах, че операцията в Англия продължава по план — каза гласът.

— Да. — Позволи си в гласа й да прозвучи мъничко гордост.

— И че сенатор Горман е избягал.

Причерня й. Цялата й самоувереност се изпари, когато чу тона му.

— Да — застави се да отвърне тя.

Мълчанието се проточи. Сърцето на Криста затуптя в гърлото й.

— Значи можем да продължим с втория етап от плана.

Криста потисна дългата въздишка на облекчение, но остана объркана.

— Второ ниво ли?

— Да започнем да разчистваме в подготовка за края на играта.

— Сър?

— Ешелонът се събра и обсъди възможните сценарии. Накрая се стигна до решение, че няма особен смисъл да продължаваме отношенията си с „Виатус“. Смятаме, че Ивар Карлсен бързо започва да се превръща в пречка. Особено след някои странни събития в изследователския му център, които се случиха тази нощ. Сега ни е най-удобен като изкупителна жертва, която да отклони вниманието от нас.

Криста си заповяда да мисли студено, да влезе в новата си роля.

— Разполагаме с всички необходими изследвания — продължи гласът. — Онова, което започна Ивар Карлсен, не може да бъде спряно и в крайна сметка ще ни е от полза независимо с или без него.

— Какво трябва да направя?

— Ще отидеш с него до Свалбард според плана и ще чакаш по-нататъшни заповеди. Доколкото разбирам, решил е да замине по-рано от очакваното.

— Поредната буря се задава по-бързо, отколкото се очакваше. Иска да е сигурен, че лошото време няма да осуети замисъла му.

— Много мъдро от негова страна. Защото наистина се задава буря. — Гласът сякаш се отдалечи. — Е, получи си заповедите.

Връзката прекъсна.

Криста стисна телефона между дланите си. Приближи се още повече до огъня, но не намери топлина. Стоеше неподвижно, изгубила представа за времето. С мъка си поемаше дъх.

Зад нея се разнесе глас:

— Няма ли да си лягаш, Криста?

Тя извърна глава. Ивар Карлсен стоеше гол на прага на банята. За възрастта си беше много стегнат, с плосък корем и силни и мускулести крака. И, което бе по-важното, не му трябваше хапче, за да се прояви.

— Всичко наред ли е? — попита той.

— Всичко е идеално.

Тя се обърна към него. Пусна телефона в джоба си, развърза колана на робата и я остави да се свлече от раменете й. Стоеше с гръб към пламъците и много ясно усещаше топлината им и ледения мраз в стаята.

Стоеше там, където й беше мястото.

Между леда и огъня.