Мария Антонова
Рада Казалийска (2) (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)

Книга за една забележителна жена

В културния живот на Средновековието жената заема съвсем скромно място. Религиозните предубеждения й пречат да прояви своите духовни сили. Тя се подвизава главно при уредбата на дома и възпитанието на децата. Книжнината ни е съхранила примери за жени дарителки (болярки и монахини), но нито една вест за учителка или поетеса. Богомилите дават на жената по-голяма свобода в общественото поприще, но за това те са укорявани от официалната църковна власт. Българското възраждане разбива ред бариери и открива пред жената възможност да прояви своя ум, интелегентност и литературен талант. И ето, една след друга се появяват първите светски учителки, първите актриси, преводачки, поетеси. В изявата на всеобщ патриотизъм и нови начинания едно от предните места се пада на родопчанката Рада Казалийска.

Трудът на Мария Антонова за тази малко известна на широката читателска публика героиня на Родопа планина е написан вдъхновено и искрено. Въз основа на оскъден документален материал авторката успява да пресъздаде образа на една жена, която носи типичните черти на великата и уникална епоха на Българското възраждане — любознателност, родолюбие, чувство за дълг към род и родина.

Книгата е композирана заинтригуващо. Тя започва със смъртта на Рада Казалийска на 14 декември, 1907 г. и всеобщо признание на родопчани, за да ни насочи след това към ранните години от живота й и ни покаже коя е тя. Читателят се среща с нейните учители, изиграли съществена роля за развитието й, узнава за придобитите знания, присъства на откриването на класното училище, в което Рада е първата учителка и на завършването на първата учебна година. После проследява неуморната й работа като мисионерка на българското образование в Родопите и се запознава с творчеството й.

По отношение на поетическата форма стихотворните опити на Рада Казалийска носят слабостите на началото на светската възрожденска поезия, но по съдържание те внасят нови теми и емоции в развитието на новобългарската литература и отразяват поривите на едно горещо сърце.

Учителската и творческата дейност на Рада Казалийска са разкрити на фона на политическата и културна атмосфера, в условията на които протича животът й. Читателят се потапя в тази атмосфера, за да почувства по-добре образа й и да го оцени по-точно.

Надявам се, че книгата на Мария Антонова ще вдъхне гордост у родопчани, сред които всеотдайно са работили такива българи като Рада Казалийска, неният съпруг и нейният син. Едно доблестно семейство, за което най-висшата добродетел бе любовта към Бога и към всичко българско.