Мария Антонова
Рада Казалийска (11) (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)

„Благослови ме майко“

През 1994 година във в. „Родопски устрем“ излиза третото по ред стихотворение на Рада Казалийска. То носи заглавието „Благослови ме майко“. Ние не знаем кога е написано, можем само да предположим, че то се появява когато авторката е във възраст на преосмисляне на живота си, което показва и текстът му. По всичко личи, че е посветено на майката, тази страдалница, която поетесата със „сълзи сдържани с мъка“ моли да я благослови, да не забрави идеала. А той е един единствен: жаждата за свобода, към който се стреми и този стремеж тя предава не само на своите деца, не само на учениците си, но и на населението живеещо в Родопа планина.

Благослови ме, майко

В часа на тежката раздяла,

кога езика ще мълчи

и сълзи сдържани с мъка

ще тегнат в моите очи.

 

Вдигни над мен десница свята,

благослови ме, майко ти,

над моя път посред тъмата

лъча закрилен да блести:

 

Да не забравим идеала,

вкърмен на твойта чиста гръд,

и туй, което си ми дала,

да не покитя в прашний път.

 

Благослови ме — храбър войн

в себе си да бъда аз —

герой за подвизи достоен

та в онзи безпросветен час,

 

кога ме тъмна скръб обсеби,

припомнил име на жена,

на обич, майко, към тебе,

аз нека да не прокълна.

 

Рада Казалийска (1821–1907)

Препис от оригинала — Пантелей Христов Попов