Борис Абрамов
Светлините на Агни Йога (5)

Февруари

21. (1 февруари). Писателят-художник създава определен образ, а на сцената артистът го изобразява, въплъщавайки се в създадения тип. Добрият актьор се превъплъщава дотолкова удачно, че се слива с образа, съвършено забравяйки за своята личност. Но и животът е сцена, на която сутратма, духът е актьор, който изобразява онези роли, които животът му предлага. И той трябва да ги изиграе, добре или лошо, независимо дали иска или не иска. Но защо трябва да бъдеш безволна играчка на съдбата, когато може да създадеш за себе си желания образ, както прави това писателят и, въплъщавайки се в него, да изведеш своята роля до края на жизнената драма. При това ти можеш да изградиш образа на своя идеал силен и ярък, и можеш, влизайки в него да го изиграеш така, че да забравиш напълно обикновената си личност, изпращайки я в задния двор. Така ще можеш като герой да преминеш през живота, влагайки красота във всяко свое движение, дума или жест. Трябва само да си избереш образ съзвучен на духа и да замениш с него своето външно „аз“, с всичките му недостатъци, несъвършенства и обикновеност. Човек трябва да стане съвършен и всеки мечтае какъв би искал да стане след време. А защо трябва само да се мечтае, когато желаният образ, създаден в мечтите, може да бъде въплътен в живота, както се въплъщава и добрият актьор на сцената в образите, създадени от творческото въображение на драматурга. С тази разлика, че в живота човек твори сам за себе си желания образ. И с този образ той може да се слее дотолкова дълбоко и плътно, че новият му облик да замени изцяло предишното му „аз“, неговата земна личност. Този свой нов облик актьорът, само че не актьорът от сцената, а от живота, ще надари с всички онези качества на духа, които са му съзвучни и които би искал сам той да притежава, като замени с тях недостатъците на предишната си личност. Може да се играе роля на силен, владеещ своите чувства човек, толкова дълго, естествено и упорито, че тези качества да навлезат в съществото на човека и да станат част от него, като качества и свойства на неговата личност. Ако качествата на духа с нещо куцат или нещо не им достига, те могат да бъдат пресъздадени в съответния образ и, въплътявайки се в него като в роля, да бъдат действително утвърдени в себе си. Сутратмата е актьор. Защо да бъдеш слаб, безволев и жалък, когато можеш да създадеш желания образ напук на всичко, на цялата ярка очевидност и да изиграеш ролята си докрай, без някога да отстъпиш дори с една крачка от своя идеал. Тук не става дума за лицемерие или измама, а за истинско въплъщение в своя Идеал и вярност към него до края. Има достатъчно образи на велики хора, подвижници на духа, които са пример на сдържаност, издържливост, смелост, самообладание. В съкровищницата на човешките достижения всеки може да намери това, което му подхожда, грижливо и с любов да избере качествата, които са му съзвучни, които го привличат, които желае силно, но за които все не му достигат сили и възможности, за да ги осъществи. Учителят дава възможност по най-лекия способ да се утвърдят в себе си желаните качества на духа. По този начин, разбирайки предназначението на живота и приемайки, че сутратма е актьор, а животът — сцена, може полезно да се преживее животът на Земята и да се доведе ролята, възприета от духа, до блестящ край.

22. (2 февруари). Висшите измерения на пространството са съсредоточени в същността на човека. И когато постепенно започнат да бъдат постигани началните степени на вездесъщност, разстоянията изгубват своето обикновено значение, защото в духа си можеш да бъдеш навсякъде. Това от своя страна е свързано със способността и умението да се действа съзнателно във всяка от обвивките на съответния план. Утвърждаването на тези качества и способности трябва да започне още тук и сега, набелязвайки един вид прообраза на себе си като овладял тайната и подчинил на волята си трите си обвивки. В този смисъл Искам да насоча вниманието ви към сферата на мисълта, като област сравнително по-лесно достъпна. Съзвучието в мислите с Мен вече е една степен на достижение. Това съзвучие може да се задълбочава по тънкост до безкрай, защото в основата на всички качества е тяхната безпределност. Пределни и ограничени са сроковете на проявените форми, но духът е извън всякакви срокове, както и натрупаните от него съкровища във вид на качества, отлагани под формата на кристали от огнени образувания в хранилището на Чашата. Следователно, качествата на духа не са отвлеченост и не са етично понятие, а явни кристали от Съкровището на Камъка. Кристал на мъжеството, кристал на предаността, кристал на равновесието — неописуема е красотата на тяхното сияние на надземни огньове в същността на човека. Така утвърждаването и натрупването на Огненото съкровище в чашата е Велико дело. С изумителен цвят сияят в пространството кристалите на безстрашието или на пламтящата ярко любов към Владиката. Това е най-голямото богатство, за което може да си мечтае човек — да бъде носител на Камъка. Ежедневието може да се превърне в непрекъснат процес на нарастване на Камъка и събиране, макар и по трохичка, на нови кристали в него. Както с шепи може да се пренесе и натрупа планина, така и Съкровището, събирайки го по трохички, може да се превърне в пламтяща грамада. Следователно, качествата на духа вече не са за вас някаква отвлеченост, не са добродетел, възпявана неизвестно в името на какво, а сигурен път към могъществото на духа, огнен път към щастие в надземните светове. Огнените енергии на Камъка дават власт над пространството. И ако даже и тук, на Земята те помагат да се преодолеят земните разстояния, то какво биха дали там, където тялото-затвор вече не може да държи духа в своите окови. Натрупването на Съкровища на духа е именно действието, което е абсолютно полезно, съвършено и правилно. То винаги носи радост на духа и се съпровожда от нея. Ако някой попита сега: Как да се утвърди радостта сред безрадостното съществуване в низините, ще отговоря: с правилни действия, същността на които сега вече ви е ясна. Много мъжество и решимост е нужна, за да се победи и сломи вехтия човек в себе си и пътят от победа към победа над самия себе си ще доведе до местоназначението. Когато целта и местоназначението са известни, пътят е прав и очертан. Вървите към Самия Владика и трябва на всяка цена да достигнете. Показвам ви пътя и ви Подавам ръката Си за помощ. А вие вървете с цялата сила на духа.

Радост от преодоляването на самия себе си — нека го запомним.

24. (3 февруари). Ето че вече е безразлично дали си в дома си или на път, дали ти е топло или студено, дали си сит или гладен, дали ти е добре или зле, дали си здрав или болен. Това и ще бъде преодоляване на преходното в себе си и утвърждаване на непреходното, защото са преходни вътрешните процеси, отразяващи преходността на външния свят и протичащи в обвивките, докато Той, безмълвният Регистратор, наблюдателят, е вечен. Осъзнавайки непреходното вечно начало в себе си, основата на духа, зърното, може да започнем съзнателно и целенасочено събирането на елементи на непреходното около него. Указаната неотнимаемост на огнените натрупвания, каквито са качествата на духа, обуславя и тяхната непреходност. В океана от преходни явления, заобикалящи духа, неговото зърно ще бъде скалата, на която може да се намери опора за утвърждаване на непреходното в себе си. Единствено елементите на безсмъртието, елементите на вечното служат за постройката на дома на духа. Трябва да отбележим в себе си и навън всичко, което е вечно и непреходно и всичко, което е смъртно, а затова и временно и, отбелязвайки ги, да разширяваме сферата на непреходното, явяващо се основата на безсмъртието на превъплъщаващата се триади.

27. (4 февруари). Елементите на безсмъртието се осъзнават и натрупват при общуване с непреходното. И ако в хода на деня звучи очевидността и закрива със себе си вечното, то нощта е изпълнена с най-необикновени възможност, ако съзнанието има сили да се откъсне от дневните впечатления. Нощта отваря прозореца към безпределността. Тялото спи и каналите, по които постъпват вибрациите на Плътния свят, са затворени. Утвърдената с цялото сърце, с цялото разбиране, с цялото желание формула за предаване духа на Владиката ще устреми духа в Неговата сфера и тогава може да се възприеме от части нещо от това, което е непреходно. Но продължаващото звучене на земната суета обикновено дотолкова завладява съзнанието, че нейните припеви продължават да звучат и в съня. Отделянето на духа от всичко, с което той е живял през деня, трябва да бъде пълно и подкрепяно с цялото желание. Нима не е достатъчна за деня собствената му суета, че и през нощта да не достигат сили, отхвърляйки я, да предадеш духа си на своя Владика. Обръщането към Владиката преди лягане трябва да бъде не бездушна и формална молитва, но ярък стремеж на цялото същество да се освободи от земните условия, с твърдото и непоколебимо решение да се отдадеш изцяло на волята на Владиката, за да може Той да разполага с всичките ти възможности по Своя воля. На везните на заспиващото съзнание се колебаят впечатленията от деня и желанието да се откъснеш от тях и обикновено първото побеждава. За съзнателна съвместна работа с Учителя по време на сън се изисква пълно и безусловно отделяне на съзнанието от дневната суета и предаването му в ръцете на Владиката. Но твърде мили са за сърцето, изглежда, земните сфери, щом като даже и по време на сън неговият стопанин не иска да се раздели с тях, отнасяйки със себе си и затрупвайки съзнанието си с разпокъсаните остатъци от дневните впечатления. Необходимо е да се утвърди такава насока на мислите преди заспиване, че да не бъде обръщането към Владиката скучно задължение, с което бързаш по-скоро да приключиш и да се потопиш отново във водовъртежа на земните мисли, а мост, съединяващ и водещ в Моя Свят, преминавайки през който повече не се обръщат назад и не се връщат в току-що оставената на другия бряг земна сфера. Всеки може да се приучи към това с ежедневна тренировка. Ако тази способност не бъде затвърдена през време на земния живот, откъсването от земното преди смъртта ще бъде трудно, защото сънят е подобен на смъртта. Много ценни възможности изпуска човек, ако не може да намери сили в себе си за пълноценно пребиваване в Тънкия свят по време на сън. И състоянието на съзнанието, и последното обръщение преди заспиване трябва да бъдат такива, че откъсването да бъде пълно. Формулата „Отвърни се от себе си“ е необходима и тук. Поне преди сън трябва да бъде отхвърлено всичко, което терзае духа, дори и само заради това, да бъдеш свободен духом поне през нощта. „Доста е за деня злобата му“.

28. (5 февруари). Да поговорим за болестите, които са допуснати и които се допускат. В дома си можеш да пуснеш всеки посетител, както и всяка болест. Но е възможно и обратното-да не допускаш нежеланите гости. И механикът следи за състоянието на своята машина, като я смазва, захранва и ремонтира частите й. Изправната заградителна мрежа служи като добра защита срещу всякакви болести. Но ако въпреки всичко все пак нещо се е случило, мисълта първа отива на помощ на заболелия организъм. С мислено лечение може да се помогне много, създавайки образ на здрав орган, мускул, тъкан или кост и съсредоточвайки се върху тях за усилване притока на психическа енергия. Добре е да се заложи кристал от тази енергия в изнемощялото място, за да гори и пулсира той в него. Физическата събраност и стегнатост на организма е много полезна, осигурявайки в много от случаите безотказната работа на целия апарат. Особено полезни са ежедневните измивания или душ с разтриване на тялото и, разбира се, гимнастиката, както и спортът, но само лекият и ритмичен спорт, който не предизвиква свръхмерно напрежение и усилие. Външната стегнатост е добър признак и е показател за дисциплина на духа, докато разпуснатостта във всичките и видове, както физическа, така и психическа, е разрушителна за организма. Разпуснатостта е противоположна на събраността, сдържаността, контрола и самодисциплината. Когато тялото се намира под пълен контрол, тогава мисълта действа предимно профилактично. Профилактиката на мисълта е много действена. Болестите на околните могат да действат разрушително на психиката на човека и да обезсилят неговата защитна мощ. В такива случаи трябва да се помни, че неизправностите в действието на апарата на някой друг, несполучил механик, не могат да бъдат причина за същото и в нашия собствен и неумението на някого да управлява своя организъм не е повод да се отслабва установеният в резултат на дългогодишни непрекъснати усилия контрол и над нашето собствено тяло. В никакъв случай не трябва да се поддавате на психическото състояние на заболелия субект, защото това ще означава край на всички усилия. Крепостта се нуждае от надеждна охрана и готовата за отбрана във всеки момент психическа енергия е най-добрата й защита. Понякога здравето на йога и целият му сложен апарат могат да треперят от напрежение, като стрелката на компас, но причините за това явление са съвсем различни и нямат нищо общо с обикновените болести. Постоянната психофизическа охрана на физическото тяло и всички останали обвивки ще бъде най-добрата защита срещу тях.

29. (6 февруари). Сънят е подобен на смъртта. Не е ли възможно поне мислено, поне в духа, поне лягайки за сън да се отделим от всичко земно само за през това време. Ако не се научите да правите това сега, то няма да се освободите от товара на земните преживявания и при прехода на Великите граници. Мнозина от тези, които са ги преминали, продължават да водят призрачно съществуване в парцалите на мислените си земни условия, оставени от тях на Земята, но не отхвърлени от себе си духом. Но освобождаването на духа няма да стане веднага, ако не се поработи над него. Първите лястовички на успешните опити за откъсване ще бъдат в началото радостта, изпълваща почти целия ден, след това — нощните полети, донасящи нов опит и нови усещания. Усещането на много бърз полет в Тънкото тяло над Земята и необичайно високият вертикален полет с бързина, която не е изпитвана до сега, е в резултат на откъсването, както и новите усещания на напрегната пулсация и треперене в гърдите и напрегнатото биене на сърцето, съпровождащи летенето. Преминаването през стъкло или стена са също явления, които ще бъдат изпитани. По този начин може да се разширява и задълбочава опита за откъсване на съзнанието от плътното обкръжение преди лягане за сън, помнейки безпределните възможности за развиване способностите на духа. Ще ви Дам възможност, но само се устремете. Ще Помогна в необходимия момент, но нека да има за какво да се захвана. Гласът Ми няма да замлъкне, но бъдете винаги с Мен. Успехът във всичко се обуславя от близостта в духа.

30. Бях казал: „Тук е Моят дом“. Сега, когато предишният дом е оставен и земните пространства отделят от него, ще добавя: където си ти, там е и домът Ми, и обителта Ми, тъй като когато е осъзната Близостта и е утвърден Ашрамът, ашрамът на сърцето, твоето сърце е обител на Учителя на Светлината. Тогава нека не се ограничаваме в условията на земния дом, който е тесен и несигурен и е подложен на случайностите на живота. Трябва по-дълбоко да се разбират думите Ми „Тук е Моят дом“ и да не се ограничава разбирането ти до ръкотворни стени, положени от ръцете на хора. Дом на духа строим и отново казвам: Това е Моят дом.

34. (8 февруари). Не аз, не аз, а Ти, любими Владико. Не моят свят и моите мисли, а Твоят Свят и Твоите мисли. Не аз съм в Теб, изпълвайки Твоя Свят със себе си и със своето, а Ти си в мен и аз в Теб, аз, отхвърлил себе си и своя малък свят, своите мисли. Не аз, а ти, ти, ти, Владико, си в мен и само тогава ние, ти и аз, сме слети в едно — така се обърна ученикът към Учителя на Светлината.

35. Само при отричане от себе си Моят Свят може да влезе в твоя свят и да го изпълни, иначе как би могъл да влезе, ако собственото и набъбнало „аз“ е дотолкова раздуто, че за нищо друго повече да не остава място. Мигновеното отричане от себе си, от всички свои лични чувства, мисли и усещания, изисква огромен навик и дълга тренировка. Любовта облегчава процеса, тъй като за любимия обикновено човек намира много по-лесно място в сърцето си. Отказалото се от мисълта за себе си сърце много бързо придобива изтънченост, защото нищо не му пречи да попива в себе си безпрепятствено света и да го упознава. По този начин за сърдечното познание най-голямото препятствие и преграда е самолюбието. Да, да! Бодливата ограда на самолюбието е най-непреодолимата бариера за Моите мисли и послания. Възможно е съзнателно да се упражнява сърцето и да се изтънчва чрез самодисциплина и контрол над яростта на малката личност, стояща като преграда по пътя към огненото чувствознание. Не е възможно сърцето да вмести болката или радостта на света, или да почувства същността на другия човек, ако собствената болка или личната радост, или напевът на личното звучене го изпълват до край. Само освободеното от самолюбието сърце може да стане Мой Дом, обител на Моята Светлина. Моят час е плодоносен само ако е погасено самолюбието с присъщите му чувства и мисли поне по време на общуването. Изглежда не много трудно да се разбере, че отричането от себе си е най-важното условие за контакт с Мен и за възприемане на надземните мисли, но много по-трудно е да се приложи това в живота. Опитът с освобождаването от всичко земно преди заспиване може много да придвижи и да помогне точно в това направление, тъй като и едното, и другото изискват едно и също нещо — отвръщане от себе си. Ще го наречем подвиг на самоотвержеността. Опитът в самоотхвърлянето или отричането от себе си е неизбежно стъпало към непосредственото пряко познание чрез сърцето, т.е. към чувствознанието. Какви богати възможности дава живота за упражняване в най-нужното. При всяко съприкосновение с хората е възможно, забравяйки за себе си, да съсредоточиш съзнанието си върху тях. Тогава освободено от кълбото на личните мисли, ще може свободно и лесно да възприема вълните на външните явления и на мислите и чувствата на другите, до тогава недостъпни или скрити зад черепната кутия. Егоцентризмът и чувствознанието са несъвместими, тъй като самолюбието е пазач на прага, водещ към висшето знание. Победителят, който е съумял да победи себе си, предизвиква този пазач на двубой не на живот, а на смърт и го побеждава, защото докато този пазач не е победен, вратите към Висшия свят са затворени.

36. (10 февруари). Каквото и да бъде състоянието на съзнанието, винаги може да се направи нещо, придвижващо човека напред. По-лесно е да се извърши един героичен подвиг, отколкото в мрачината на сивия ден една съзнателна малка постъпка, намираща се в разрез с безпросветността на обкръжението. Какво от това, че наоколо е тъмнина, ако в теб има макар и една искрица светлина, пламнала по нареждане на волята. Тези малки огънчета водят към умението да се управлява пламъкът. Ако настроението не е на висота, то може да се създаде, извиквайки волята на помощ. Трябва само да се знае какво ще пожелае тя. Сам по себе си огънят няма да гори, ако не се подържа и подхранва от духа. Лишеното от воля нищожество не може да бъде идеал на героя. Да се събере силата върху острието на волята може винаги. Воинът Терос вдига своя щит по заповед на волята. В моментите на пралайя на съзнанието действия не са нужни, а трябва да се удържа с цялата сила на духа събраната енергия, съсредоточвайки я вътре. Крепоста си остава страшна и при пълно мълчание. Има мощност на действието и мощ на мълчанието — и едната, и другата са израз на сила. Неин антипод ще бъде унилото, жалко парцаливо безволие на нищожеството. На него да не се оприличаваме в духа.

37. (11 февруари). При повторно съприкосновение с тъмните или техните слуги трябва отрано да се очертае кръгът на защита от причинената от тях вреда, отчитайки предшестващия опит. Но тъй като тъмата е хитра, трябва да се затвори бронята с всички закопчалки, превръщайки се във въображаемо кълбо, символ на равновесието, неуязвимо от всички страни. Разбира се, вредителството се насочва към най-слабия, затова трябва да се погрижим да бъде предпазен и той. Защитата се провежда по същия принцип. Тя се осъществява по-лесно при наличие на съзвучие. Ако то не е налице, ущърбът и вредата не могат да бъдат избегнати от по-слабите. Точно към това са насочени и усилията на тъмните, за да могат, улеснени от това, да нанесат по-голяма вреда.

38. (15 февруари). Смятай, че нищо вече не може да задържи придвижването. Ако чрез мисълта може да се твори, то чрез мисълта може и да се руши. Препятствия, угнетености, изкушения-всичко може да бъде разрушено с мисъл. Ако не се удаде веднага, трябва да се приложи ритъмът на повторните удари. Пред разрушителната сила на ритъма на повторната вълна не може да устои никаква преграда или явление. Обикновено тези явления, бидейки по природа тъпо-инертни, не притежават силата на съзнателното волево противодействие. Тази тъпа инертност на съпротивляващата се среда може да бъде разрушена с тарана на съсредоточената, силна, волева мисъл. Мисълта винаги се осъществява, ако е достатъчно силна. За едно само никога не трябва да се забравя — трябва да се действа обединявайки се в съзнанието с Мен. И ако при това отсъства страхът и се съблюдава равновесието, кой и какво би могло да устои срещу нас? Силата на обединеното въздействие трябва да бъде осъзната напълно, преди да се приложи на дело. Срещу Нас никой не е достатъчно силен. Бидейки мислено с Нас, влизате в орбитата на могъществото на Братството. Спомнете си как дори Велики духове са казвали: „Сам по себе си аз съм нищо“. И когато възникне мисъл за слабост, за невъзможност, за трудност, за безнадеждност и безплодност на мислените въздействия, отнесете всичко това към себе си повтаряйки: „Да, сам по себе си, изолиран, аз съм нищо“. Но добавете след това: „Но обединен в съзнанието си с Владиката, с Неговата мощ творя и с Неговата сила действувам“. И вече не се бойте от обезсилващите мисли, защото те са от вашата слабост, а по отношение на величието и мощта на Владиката те нито биха могли да я намалят, нито да я унищожат, ако е осъществено сливане на съзнанията. Впрочем, тогава тези мяркащи се в съзнанието мисли вече няма да имат сила. И тъй, viribus unitis ще преодоляваме всичко, което стои или ще се изправи като преграда по пътя. С Мен няма нищо непреодолимо.

39. (17 февруари). Когато едно явление е претеглено на везните на безпределността, то застава на своето истинско място, принадлежащо му в общата схема на нещата. И тогава неговата временна същност, получила своето място в безпределността, става изразител вече не на временното, а на вечното, проявено временно в него. И ако явлението подлежи на еволюция, то има право на живот и по-нататъшно развитие, има космическо право. Ако е негодно, подлежи на замяна и трансмутация, а ако е негодно изцяло — на унищожение. Така печатът на вечността се налага на всички явления от живота, които се осмислят от гледна точка на безпределността, защото всичко, което е, е било и ще бъде съществува в безпределността. Натрупвайки непреходни елементи в Чашата е необходимо да се претегля на тези везни всичко, отчитайки при това продължителността на съществуване на формите или явленията във времето. Добре е при това да се научите да различавате вещите и явленията, прекрачващи извън пределите на едно дадено въплъщение или дори на няколко такива. Чрез това се прехвърля мост от настоящето в бъдещето и в безпределността, която обхваща със себе си всичко и включва във себе си всичко. Везните на безпределността ще дадат възможност за безпогрешна оценка на явленията. Такива се намират у всекиго.

41. (17 февруари). Пределното напрежение дава съответните резултати. Следователно трябва да бъде достигнат този предел. Как може да стане това? С действителна пълна устременост, със заповед на цялото съзнание, с цялото желание и с цялото сърце. И когато, подобно на летяща към целта стрела, цялото същество на човека се напрегне в един монолитен устрем към това, което иска духа, тогава постижението става възможно. Много неща страдат от половинчатостта и се разрушават от нея. Пълнотата на устрема е достъпна за много малко хора. Оплакванията и съжаленията са несъстоятелни, защото пълноценната устременост страда от тях. Да отдадат всичко от себе си в служене на Владиката искат мнозина, но не всички могат. Да искаш още не значи да можеш, ако огньовете не са запалени. Но когато сърцето пламти и когато сърцето желае, желанието се изпълнява. Тогава пределът на напрежението може да разпали сърдечните огньове.

42. (Гуру). Отредената приказка ще се осъществи в действителност. Не е беда, че това осъществяване става не в очакваните мерки и рамки. Имайте търпение и всичко ще стане, всичко ще дойде в определеното време. Не може да се започне сеитба преди срока. Зърната ще загинат и напразно ще се прахосват силите. Всяко нещо с времето си. Изискването за сроковете трябва да бъде разбрано. Недопустими са както прибързаността, така и закъснението. Но трябва да има сърдечна готовност, за да не се изпусне уречения час. Чакали Явлението години, а когато дошло времето, си тръгнали без да го дочакат. Така постъпват дребните сърца. Вечното очакване, като на картината „Чакащите“, е символ на способността да се изчакат сроковете и готовността за тях. Еволюцията се обуславя от готовността на човешкото съзнание. Да се ускори преждевременно-значи да се разруши, затова очакването се съчетава и с мъдрост. Но да се дава може винаги и при всякакви услбовия, ако се съблюдава съизмеримостта. Да се дава съизмеримо означава да се дава според съзнанието. Следователно, за мъдрото даване няма пречки. Очакващите са толкова много и не е ли себелюбието, което изисква да се дава не според съзнанието на чакащите, а според възможността на даващия, и при което грижата е само за себе си и за подхранването на собствените малки чувства?

44. (19 февруари). Няма друга пътека на мъдростта освен тази, която изисква подчинение на низшето на висшето в себе си. Всяка отстъпка пред низшето води надолу по стълбицата на възхода, а всяка победа — нагоре. Всяка крачка е ясна е не е необходимо да мамим себе си. Съдията е вътре и той знае, че една отстъпка влече след себе си друга и така се създава верига от отстъпки, с други думи — верига на робството. Но на Мен не са ми нужни роби. И най-малкото достижение донася стократно повече плодове в бъдеще, както и всяко отстъпление или поражение. Така се изковават веригите на кармата за бъдещите векове или израстват крилата на свободата. Изборът е в ръцете на човека. Трябва само да се помни, че няма да бъдат избегнати следствията на нито едно действие или постъпка. Техният корен е вътре в самите нас, в кристалите на неунищожимите отложения в Чашата, които насищат аурата със своите излъчвания. По този начин всеки човек носи своята карма в аурата си и сам той е нейният творец и създател.

45. (20 февруари). Изкуството е средство за събуждане, възпитаване и развиване на творческата мощ на човешкото съзнание. Предназначението на човека е да твори. Ценен и целесъобразен е само творческият труд. Без наличието на огнена творческа мощ не може да бъде построен Новият свят. Изкуството събужда в човека дремещите и скрити сили на неговата творческа мощ, тъй като то, въвеждайки човека в света на произведенията на това творчество, го приобщава към огъня. Без въображение няма творчество, а без натрупани впечатления от минали животи няма и въображение. Следователно, трябва да се тренира третото око, предаващо в Чашата отпечатъците на това, което вижда и, което е по-важно, ги съхранява. Да се гледа само е недостатъчно, а трябва и да се вижда. Изобразителното изкуство учи именно на това, да може да се наблюдава и да се отбелязват всички оттенъци на тоновете, или боите, или цветовете. Без изострено качество да вижда как би могъл да работи художникът или да чува певецът или композиторът? Изкуствата учат да се упражняват и да се изострят качествата на слуха, зрението, усещането за ритъм и усета за красота, с една дума — на всички човешки способности.

47. (22 февруари). За записите е нужна настройка на приемника на съзнанието. По-лесно е да не се нарушава настройката, отколкото да се установява отново. А тя се нарушава в хода на деня от рояците малки мисли и от суетата. Да се пренесе основното тежест на битието на духа в пространството през сферата на земния живот не е по силите на всеки дух. Суетата гаси огньовете и потопява съзнанието в сумрака на ежедневието. Рутината на ежедневието е гасител на огньовете. Но не толкова от самото ежедневие трябва да се боим, а от хората, носещи в излъчванията на своите аури еманации, потушаващи огньовете в заобикалящите ги. От тях, именно, трябва да се пазим, обграждайки се с непробиваемата броня на заградителната мрежа. Ако се вгледаме в обкръжението с виждащото око на запаленото сърце, би могло ясно да се отбележи, че даващите светлина сърца са извънредно малко. И според закона на скачените съдове от излъчванията на горящото сърце се възползват всички. При такова непроизволно и напрегнато изтичане на психическа енергия отдаването, съзнателно или несъзнателно, трябва да се постави под контрол, за да се предоврати разхищението. Собственият товар, все пак, някак си може да се носи, но бремето на обкръжението може да се окаже не по силите. Тогава можем да си спомним за слепеца, водещ друг слепец. Прекомерният товар не трябва да ни плаши, но целесъобразността не е излишна. Нецелесъобразното отдаване на психическа енергия ще доведе до опустошаване на запасите, което ще наруши настройката на духа и ще спре неговото придвижване напред. Понякога Казвам: „Затворете по-плътно броните“. Достъпът до индивидуалността трябва да се ограничи. Колектив може да съществува само при условие на грижливо и чувствително отношение към индивидуалната същност на човека, тъй като всяко цветче в природата е индивидуално, т.е. притежава своя собствена красота, собствен цвят и собствен аромат.

48. (23 февруари). Великото Сърце обединява сърцата, протегнати към Светлината. Светлината обединява сърцата. Мозъчните енергии създават в третото око пределна ясност и отчетливост на любимия Образ, докато в същото време сърцето протяга към Него своята светозарна нишка. Лостовете на външните чувства се превключват на съответстващите им вътрешни. По този начин се преустройва и мисълта, откъсвайки се от външните обекти или страничните явления. Нематериалните, тънки чувства се привеждат в състояние на бдителност и готовност, сякаш съсредоточвайки се в сърцето. В това състояние човек вижда и чува с очите и ушите на сърцето и придобива чувствознание чрез него.

50. (24 февруари). Възпитателното значение на изкуството не се разбира всестранно. За някои страни от този въпрос се премълчава изцяло поради невежество. Пътят на изкуството е път на йога, защото изисква от вървящия по този път развиване и изостряне на органите на чувствата и на много качества на духа. Фотоапаратът на окото и слуховият апарат трябва да бъдат доведени до съвършенство.

53. (25 февруари). Да се съчетае комбинацията от необходимите условия не винаги е просто и лесно. С години, а понякога и със столетия Набелязваме нужното съчетание и затова по човешки е невъзможно да се предвиди кое условие или положение в настоящето представлява стъпало, формиращо бъдещето. От тук и изводът, че да се радваме или съжаляваме за нещо прекалено е излишно, защото не знаем към какво водят причините, които го предизвикват. За това думите, че „вашата скръб ще се превърне в радост“, са пълни с дълбок смисъл и тук играе роля законът за противоположностите. Във всички случаи, обаче, земните радости и скърби не произтичат от мъдростта. Самолюбието иска всичко за себе си, а мъдростта — за еволюцията на света. Затова техните гледни точки за ставащото не винаги съвпадат. Ще кажа: можете да се радвате на мъдрото осъществяване на Великия план, макар че то не винаги върви в очакваните мерки. Колко миражи на лични очаквания са били разрушени от живота. И ако при това са били унищожени неустойчивото мислене на очакващия и не здраво утвърдилите се в неговото съзнание основи на Учението, нека това послужи за урок и като показател за не здравината на всичко, създавано от дребните желания и личните интереси. Великият план ще бъде осъществен. Еволюцията на човечеството няма да бъде спряна от тъмнината: безкласовото общество е потвърдено.

55. (28 февруари). И все пак, можеш да се опреш само на Владиката-това е единствената опора. Всичко останало е неустойчиво. На пръв поглед, Земята под краката би трябвало да е здрава и надеждна опора, но няма нищо по-опасно от плътната илюзия, защото невидимите и видими опасности наоколо са безброй. Земята няма да предпази, а и самото тяло е един тесен, временен и несигурен дом. Аз съм твоята крепост. Всичко останало е потокът на живота, потъващ във вечността. И строителите на живота трябва издигат не дом на тялото, а дом на духа в пространството, което е вечно. Вечно във вечността, защото домът на духа е неразрушим. Вечното се строи във временното, за да се пребивава в него. Не е ли странно, че духът сам строи вечното си жилище? Съзнателно или несъзнателно, това строи всеки. Това изграждане протича особено напрегнато в периода на нарастване, когато достигат пълния си разцвет и развитие всички семена, заложени в Чашата на човека в течение на земните му въплъщения. Така се натрупват елементи на безсмъртието в сферата на Висшата триада и те остават завинаги с човека. Могат да попитат какво става с тези, които вървят надолу, умножавайки кристалите на отлаганията на черните огньове? Ще отговоря: Адептите и йерофантите на Братята на тъмата също притежават безсмъртие, т.е. съзнателно съществуване след смъртта, но всички те отиват към бездната и това безсмъртие е ужасно, защото е лишено от Светлина. Краят им е такъв, че всичките ужаси на тяхната карма е невъзможно да се предадат с човешки език. Нашият път, обаче, е към Светлината и всяко натрупване на съответните елементи приближава към сферата на космическата радост, защото изворът й блика в Космоса с огнена светла струя. Към тази радост, именно, ви приканвам, космическата радост на духа.

56. (29 февруари). Когато океанът на пространствената мисъл стане достъпен, мисълта вече се осъзнава не само като такава, а в процеса на нейното възникване и във възможностите й за безпределно развитие. Ако у малко развитото съзнание мисълта е неподвижна или тромава, то у огненото съзнание тя тече, разгръщайки се по линиите на своето направление и разширявайки се при това до без край. Една нейна степен се последва от друга и краят на нейният растеж не може да се види. Мисълта расте в пространството и съзнанието обхваща всички възможности на този растеж. Този процес обхваща не само мисълта, но и всички останали явления от живота, ако съзнанието се намира на съответното ниво. Явлението сякаш се проектира от мисълта напред, към своята логическа завършеност или разгъване и разширение. Трябва само да се разбере, че еволюцията засяга всички явления от живота и че всички нейни форми могат да се усъвършенстват безпределно, ако са жизнеспособни, т.е. способни да еволюират. От тук и усещането за цял поток мисли при размишляването за едно или друго явление от живота. От тук е и не само тяхното задълбочено разбиране, но и ясното виждане на пътищата за тяхното по-нататъшно усъвършенстване и развитие. Ако Учителят е винаги нов, то е нов и ученикът, вървящ след Учителя на Светлината. Огнената мисъл превалира над обикновената мисъл и затова няма и не може да има безразличие към това, което говори нашият ученик. Той вижда по-надълбоко и по-нашироко и, въвеждайки даден факт в бъдещето, безпогрешно определя неговата истинска ценност или непригодност за еволюция. При това да се каже всичко, значи да се разруши. Следователно, да се говори може само според съзнанието и в съответното време. Да се даде може и то да се даде много, но само в размерите на вместимост на слушателя. А оформянето на мисълта трябва да бъде такова, че тя да бъде достъпна, естествено в различна степен, както за голямото, така и за малкото съзнание. Освен това е напълно излишно да се залепва върху мисълта някакъв фирмен етикет, ограничаващ я в условията на момента. Колко прекрасни, но затворени в стари и отживели форми мисли се съдържат на страниците на предишните писания. Всичко трябва да бъде ново и само ново, устремяващо напред, към бъдещето, без някакъв таван. Мисълта може да бъде стара като света, но формата на нейното изразяване трябва да бъде изискано нова и тласкаща еволюцията на живота.

57. Сине Мой, не заспиващото око на Владиката е винаги над теб. И ще бъде добре, ако мисълта за това не те напуска нито за миг. Противостоящите явления не трябва да замъгляват това помнене, а напротив-да го изострят по-силно, защото всичко, свързано с Мен, предизвиква яростно противодействие на тъмата. Където има противодействие, там обикновено е и тъмата. Също и противодействието на стихиите е неизбежно, защото те са инертни по природа. Ако бъдат извадени от равновесие, тяхната сила е ужасяваща. Но човекът е Бог, надарен с пълния потенциал на божествените всемогъщества: всевиждане, всезнание, вездесъщност и т.н. Но със своите, все още спящи способности, той е снабдил Бога, създаден от него по свой образ и подобие и след като Го е създал, Го е поместил на небето, като е започнал да Му се покланя. Но Отецът е вътре във вас, както и Аз съм във вас и тримата сме единни и неразделни. Отецът разкрива Себе Си във вашето съзнание, тъй като вие и Той сте едно. Вие сте Той, защото е било казано: вие сте Богове. Затова е безполезно да се търси Бога навън. Човекът сега не е Бог, но зародишът на бъдещите му божествени свойства вече започва да функционира в него. Всичките негови органи на чувствата не са нищо друго освен прообрази на бъдещите му достижения, които в процеса на еволюцията ще се разкриват все повече и повече. Но тъй като основа на чувствата е безпределността, то можете да си представите огнените чувства на човека след еони от време или способностите на неговия разум, или неговото чувствознание. Безпределността се съдържа и в човека-във възможностите за безпределно развитие на всички негови свойства и качества. Човекът на бъдещето ще се отличава така от самия себе си в настоящето, както бучката пръст от слънцето. Далечен е пътят до слънцето, но утехата е в това, че зачатъците на всички свойства вече са заложени в човека. И може да се започне вече тяхното развиване, без да се смущавате от далечината на разстоянието да върха, защото няма друг път и нищо друго не може да осмисли пребиваването на човека на планетата. Всичко, което става с човека в земния и надземния живот, е в името на невероятно далечното, надникването в това отдалечено, но достижимо бъдеще го прави близко и достижимо и всяка крачка в правилната посока го приближава. Достигнатите степени по този път са толкова прекрасни, че по-нататъшното приближаване става вече не мечта, а действителност. Струва си да се потрудиш за това. Тези постижения са неизтриваеми, неунищожими и неотнимаеми. Другите могат да живеят, да се трудят, да страдат и да преживяват без да знаят защо и за какво и техният живот е лишен от смисъл, но знаещият знае в името на какво е всяко страдание и всяка радост. Цената е голяма, но и достиженията са огромни. Двамина могат едновременно да вървят през живота, но единият да е сляп, а другият-зрящ;единият не знае накъде и защо, а другият знае;за единия със смъртта завършва всичко, а за другия всичко започва там. Така и двамата са излезли в зората на новото си въплъщение на полето на живота, но колко различно е то за всеки от тях и цялото различие е в съзнанията-единият знае, а другият не. За знаещия всяка работа, каквато и да е тя, е не заради заплата или прекарване на времето, а за изостряне и изглаждане на неговите способности, заради достигането на далечната цел. И всичко, което върши той в земния или в надземния живот, е целесъобразно. По този начин той пренася далечната цел в настоящето и превръщайки я в първостепенна реалност на живота си, осмисля и одухотворява с нея всяка своя крачка. Такъв огнено съзнателен труд и всяко отделно такова действие са неоценимо полезни за бъдещето.