Борис Абрамов
Светлините на Агни Йога (3)

Наталия Дмитриевна Спирина за записките на Б. Н. Абрамов

Съвсем друго впечатление произвеждаха Записките, когато Борис Николаевич ги четеше на нашите занятия по Жива Етика. Сякаш че това, което изучавахме в тези книги, се доближаваше до нас, до нашето ниво и ни ставаше по-близко и по-достъпно. На нас ни се откриваха нови страни от изучаваното, предметът сякаш се завърташе пред нашия мислен поглед с различните си страни. (От тук и „грани…“-бел. на пр.) Лъчът на Учителя, минаващ през тези Записки, осветяваше това, което ние по-рано не забелязвахме или не дообмисляхме. Искаше ни се да слушаме и да слушаме тези текстове, толкова близки на нас, а после да ги запишем и препрочитаме. Борис Николаевич получаваше също и Записки от Елена Ивановна и Николай Константинович Рьорихови и те можеха да бъдат различени по стила и по реакцията, която предизвикваха у нас. Този род записки също ни даваха много информация, и предупреждения, и разяснения. Чувстваше се живо участие във всичко, което ставаше по света и в същото време загриженост лично за нас, за нашите трудности и проблеми. Това ни и укрепваше, и вдъхновяваше. Както вече се каза, Записките са незаменими като спътници на Живата Етика. Те правят книгите по-близки до нас. Същият този не пресъхващ поток от мисли на Учителя струи през тях и, възприет от най-близкото до нас йерархично звено, става по-достъпен за нас. Тези работи се дават в помощ на вървящите след Основоположниците по сложните и лъкатушни земни пътечки последователи. И в хода на придвижването по пътя на духа те ще бъдат все повече и повече оценени. Признанието води след себе си признателността. И колкото повече духовни блага и познания получаваме от тези необикновени текстове, толкова повече ще нараства нашата благодарност към този, който ни ги е дал.