Борис Абрамов
Светлините на Агни Йога (12)

Септември

202. (1 септември). Не забравяйте нито за миг за опасностите, заплашващи от страна на тъмните. Те са винаги на стража, за да причинят вреда, където е възможно. Трябва винаги да се стои нащрек, за да се предпазиш от тях. Никаква бдителност няма да е извънредна. Това не е страх, а защита от злото. Бъдете винаги на стража.

 

203. (2 септември). Земното преминава в надземното. Но трудът остава за тези, които разбират, че трудът е основата на живота за духа. Разбира се, там трудът е друг, резличен от земния. За ученика това е, преди всичко, труд в помощ на хората и труд на познанието. Там повече се нуждаят от помощ, отколкото тук, тъй като са много пристигналите от Земята и при това пристигнали напълно неподготвени. Дори на пристигащия в друга страна или в чужд град е нужна помощ или съдействие от страна на живеещите там. А колко повече се изостря това условие при прехода в Тънкия свят от Земята. И там се налага да се защитава от тъмните отрепки на човечеството. Тук на Земята съществуват всевъзможни институти за охрана на спокойствието и безопасността на населението. Там такива институти няма и функциите на защита поемат върху себе си доброволци. Там тъмата е настроена за вредителство безусловно и затова охраната, установена от Йерархията е насеждна и здрава. Жителите на Тънкия свят се охраняват по слоеве. Никой не може да влезе в даден слой неподготвен, ако не съответства по вибрации на аурата и по цветовата й тоналност. Малко са пребиваващите там в пълно съзнание — повечето са в полусънно състояние или спят. Но служителите на Йерархията са съзнателни, както на светлата, така и на тъмната. Тъмните са въоръжени с познаването на някои закони на Тънкия свят и някои огньове, и затова обикновения човек, не знаещ нищо и всичко отричащ от Земята, е напълно неспособен да се бори с тях и да им се противопостави. Мнозина се нуждаят от охрана. Страхът пред отвъдното и трепетното преклонение пред астралните явления лишават хората от трезвото, спокойно и смело отношение към невидимия свят. Като тресчица по буйрни върни се носят там понякога непросветлените със знание души. Низките стремежи ги увличат надолу и тъмните доста помагат при това. Но чистият и здрав дух няма от какво да се страхува. Дори и да няма никакви знания за висшите закони, той няма да бъде въвлечен в тъмнината, тъй като законът за съзвучието няма да допусне това. На Земята човек вижда не целите предмети, а само техните повърхности, обърнати към него. Останалото се допълва от неговото съзнание. Движейки се във влак или автобус той забелязва, че всички предмети, покрай които преминава влакът, се движат, при това с различна скорост, в зависимост от разстоянието им до наблюдаващия, но той преодолява в съзнанието си и това движение. Така също и релсите се събират в далечината или небето и Земята на хоризонта. Има много други различни условия, които е преодоляло приспособилото се към тях съзнание и то така устойчиво, че дори изобщо не ги забелязва и не мисли за тях. По същия начи трябва и в надземното да се усвоят и преодолеят много особености на новите условия. Например: отсъствието на физическо тяло и своеобразните особености на тънкото, способите на придвижване, двигателната сила на мисълта, различието в строежа на предметите и образите на Тънкия свят, манифестирането на мисълта, отсъствието на обичайните граници, отсъствието на необходимост да се притежава жилищна площ и вещи, отсъствието на необходимост да се приема храна, особеностите на облеклото и т.н. Невъзможно е да се изброят хилядите подробности на съществуването там с няколко изречения. Може само да се каже, че човек има около себе си това и тези, към което и към които се е стремил. Стремежите и влеченията ще бъдат основните магнити, създаващи неговото обкръжение. Но само знанието дава там свобода и възможност да се ориентираш. Обикновеният земен опит и земните знания се отнасят до Земята и в надземното могат да бъдат използвани само за разбиране структурата на двата свята: онзи и този. При едностранчиво разбиране те са неприложими. Дори при запазване на съзнанието, незнаещият ще пребивава във фантастичен свят на илюзии. Затова е толкова необходимо още през живота на Земята да се погрижи човек за придобиване на нужните познания и сведения за надземния свят. Какво може да се научи с отричане?! Слепите и глухите, населяващи Плътния свят, ще си останат такива и там. За едно мога да ви предупредя: нямайте нито злоба, нито страх и нищо не отричайте. Пространството вмества в себе си всичко, как е възможно да се отрича това, което съществува. Всичко, което се създава от мислите на човека, вече съществува в невидимото. Светът е многостранен и многообразен в своите прояви. Отричането на това, което е, означава ограниченост на разбиранията. Много трябва да се разбере, преди да се влезе в Надземния свят в пълно съзнание.

 

204. Колкото и да знае и да узнае човек, цялото му знание е само стъпало към още по-пълно и висше знание. Няма край на познанието.

 

205. (3 септември). Да! Да! Да! При несъответствие на стремежите става огромно разпиляване на психическа енергия и отдаващото съзнание се размагнетизира. Трябва да се пазят силите и само при наличие на устременост и горене на сърцето да се дава. Ние отговаряме на позива само при наличие на съзвучни огньове. Трябва да се опази собственият огън от поглъщане и да не се забравя, че мълчанието е най-добрият пазител. С всяка казана дума човек по малко се разкрива и се поставя в зависимост от събеседника, и дори се предоставя на неговата милост. И нерядко се случва, че в отговор се нанася удар. Противодействащите винаги отговарят с удар, дори и ако няма думи. Трябва по-често да се проявява грижливост към своите сили. Да се съберат понякога е толкова трудно.

 

206. Ухото още не чува и окото не вижда, но сърцето вече усеща. Сърцето върви преди обикновените възприятия и знае, много неща знае. То изисква грижливо и внимателно отношение към своите усещания. Ето, сърцето е усетило, че ненужният разход на енеергия е предизвикал опустошаване на съкровищницата. Значи трябва да се изчака, докато се натрупа отново енергия и да не се натоварва то свръх силите.

 

207. Смятат, че качествата на духа са нужни за земния живот на планетата. Някои живеят някак си тук даже и при отсъствието на качества. Но в Надземния без качества не може. Там са необходими преди всичко спокойствие и равновесие, а също и достойнство на духа, а също и безстрашие, а също и устременост. Защото качествата на духа там са условията, създаващи обкръжението на човека. Тук обкръжението и обкръжаващите се обуславят от кармата, там кармата се създава от енергиите на натрупаните качества, както добри, така и лоши. И тяхното утвърждаване ще обуславя течението на надземната карма.

 

208. При съзнателно преминаване на големите граници, когато съзнанието не се прекъсва, трябва преди всичко да се запази пълно спокойствие, събирайки вътре в себе си всички свои сили и да се въздържате от каквито и да било действия до тогава, докато съзнанието не започне да се ориентира в новите условия. При това трябва да се задържи силната устременост към избрания фокус на Светлината, което ще помогне да се пренесе съзнанието през нисшите слоеве нагоре, не задържайки се в тях и не съприкосновявайки се с тях. Спокойствието и равновесието са много нужни при контакта с Учителя на Светлината. Как иначе може да се приеме Неговата Светлина, освен в пълно спокойствие. Ако качествата на духа са нужни на Земята, то доколко остра е нуждата от тях в Надземния свят. Те трябва да се упражняват и развиват не за Земята, а за живота в невидимото, там те са много по-нужни. На Земята, ако, например, спокойствието не е постигнато, човек все пак живее и отсъствието на спокойствие малко влияе на неговия временен живот. Но в Надземния, където реакцията настъпва мигновено, нарушаването на спокойствието може да доведе до катастрофа, а страхът да предизвика върху страхливеца вълна от тежки преживявания. Затова унищожаваме всякакъв страх и утвърждаваме безстрашието. Затова качествата на духа, толкова нужни за духа там, ще бъдат за духа стъпала по стълбата към Светлината. Разбирането на това дава сили те да бъдат утвърждавани, упражнявайки ги не за Земята, а за света над нея. Утвърждават се тук, но пълното и неизбежно тяхно приложение настъпва там, тъй като без качества не може. Тук, ако имаш пари, можеш и без качества да отидеш на желаното място, но там сферите на пребиваване на духа зависят изключително от характера на натрупаните качества и силата на огньовете, утвърждавани в тях. Там да се започне утвърждаването на качествата е късно. Да се утвърждават трябва тук.

 

209. (4 септември). Слушай, слушай прибоя и яростта на вълните на материалния свят. И се постарай да разбереш, че техните вибрации могат да докоснат и да засегнат в твоя микрокосмос само това, което по своята структура, строеж и природа им е съзвучно и сродно. Плътното вибрира на плътното, тънкото на тънкото и огненото на огненото. Само мисълта е над трите, ако е огнена. Затова даже унищожаването на физическото тяло не унищожава нито тънкото, нито огненото, както и на тънкото — огненото. Оненото е неунищожимо, защото е безсмъртно. То също така еволюира, както и всички други тела, както и всички светове. То съществува във всекиго, но степените на неговото развитие са много различни. То може да бъде пробудено към активна проява чрез съзнанието или, по-точно, чрез осъзнаване. За тази цел трябва най-напред да се осъзнае, че ние сме огнени същества. Огнеността на организма се забелязва в много негови функции, например в предаването импулса на мисълта по нервите при движение на тялото или при работата на неговите органи, или при топлината на тялото, или при зачеването на живота, в пулсацията на сърцето — всичко това са все явления от огнен порядък. Огнеността в себе си може да се усили чрез напрягане на психическата енергия. Вдъхновеният труд я напряга. Изобщо, всяко напрежение на организма е усилване активността на огнената енергия. Може даже да си представяш себе си като огнено същество, властно разпореждащо се с всички свои нисши обвивки, които безпрекословно се подчиняват на волята, представляваща огнено начало в човека. Огънят обича признаването, тоест осъзнаването му в себе си. Запасът от агни се съхранява в Чашата и се запазва в нея и след освобождаването на духа от всички временни обвивки — телесна, астрална и ментална. Всичко огнено в човека е безсмъртно, но проводниците, чрез които се проявява огненото начало, са смъртни. Неудържимото и безконтролно пламтене износва обвивките, като способства и разточителството на Агни. Едни действия събират и акумулират огъня, други го изразходват. Границата е тънка. Чувствата и мислите влияят по различен начин на Агни, страхът, безпокойството, унинието, оплакванията, страстите, вълненията — са негови разточители. Равновесието, спокойствието, мъжеството, безстрашието, твърдостта и другите качества на духа — са събирачи на Агни. Хорското съзнание се колебае между двата полюса на положителните — натрупващите и отрицателните — разпиляващите качества на духа. Само волята може да задържи духа при полюса на Светлината, тъй като без Агни е тъмнина. Целта на земния живот на човека е да се събере Агни, набирайки неговите запаси и задържайки ги във формата на утвърждавани и утвърдени качества. Качествата на духа са части от живия огън, кристалите на който се отлагат в Чашата. Утвърждаването на качествата в себе си е утвърждаване на своята огнена същност и активен процес на оформяне на огненото тяло. Този процес е по-важен от всички останали. Той е по-важен от всички физически упражнения, от всички астрални емоции и чувства, от интелектуалните придобивки, тъй като с утвърдените качества на духа, съхранени във вид на огнени кристали, е възможно навлизането във висшите огнени сфери, при това навлизане или издигане съзнателно, докато всички останали достижения на съответните планове такова право на вход не дават. И често блестящият, но невъоръжен с нужните качества земен ум, в надземния свят ще бъде принуден да остане долу, докато човекът, не блестящ пприживе с нищо, но утвърдил много качества в себе си, се издига леко и свободно до огнените сфери. Затова най-нужно от всичко е утвърждаването на качествата. Този процес е възможен при всички условия на живот, навсякъде и винаги. Утвърждавайки качествата на духа в себе си, човек утвърждава Светлината в себе си.

 

210. (5 септември). Монолитността на действието, изразявана със символа на еднорога, означава, че сърцето, чувствата и мислите вибрират в един тон. Така и всяко качество на духа може да прояви цялата си сила само при монолитност на своето изразяване, когато целият микрокосмос на човека звучи с тоналността на качеството. Да вземем качеството спокойствие. Спокойно е сърцето, чувствата, мислите, спокойно е тялото и всички негови движения. Спокойствието може да бъде проявено при най-страшното напрежение. Затова трябва да се разграничи понятието напрегнато спокойствие (спокойствие нанапрежението). Негов антипод ще бъде напрежението на суетливостта, безпокойството, невротичността и нервните движения. Понякога е полезно да се извика пред себе си антиподът на утвърждаваното качество, за да може мракът със сянката си да усили проявата на светлината по закона на контраста. Възможно е да си представиш пред себе си и двамата: единият овладял качеството спокойствие във всичките си обвивки и способен да изрази напълно това качество в един тон за целия свой микрокосмос и другия, показващ пълна разпуснатост, безпокойство и суетливост, и всичко, което води след себе си отсъствието на спокойствие. Спокойствието е силата на събраните във фокус огньове. Спокойствието на пълния покой и спокойствието на крайното напрежение са близки по дух. Когато се посочва възникването на нежелателна мисъл за нейното осъществяване в живота, се има впредвид еднаквата тоналност на действието в един тон във всичките обвивки. Раздвояването на мисълта, съмнението, неувереността, очакването на друг резултат ще породят неуспех. С цялото си същество до последната клетка на организма, до най-малката мисъл, до всеки удар на сърцето трябва да повярва човекът, творящ мислено, в неотменимостта на действието на великия закон. Монолитността на действието е залог и гаранция за победата. И спокойствието може да бъде ефективно и да прояви своята мощ когато е монолитно. Не може да се говори за спокойствието и неговата мощ без да се засегне качеството равновесие, най-великото от всички и представляващо синтез на всички останали качества по силата на своята основна мощ. Този, който иска да постигне победа, трябва да постигне равновесието. Ако качеството напрежение на спокойствието е трудно, то още по-трудно и по-високо е качеството напрежение на равновесието. То настъпва срещу мощта на готовия да се разрази ураган или пред страшната буря, или пред други могъщи явления от космичен порядък. Това и запомнете: срещу действието на силата трябва да се покаже лицето на напрегнатото равновесие. Неутралната точка, уравновесяваща енергиите на полюсите, ще бъде проявата на равновесие. То е толкова мощно, че хората се страхуват от него, тъй като огньовете на равновесието надвишават огньовете на другите качества. Равновесието е сила само по себе си, а неравновесието — слабост. Този, които е постигнал равновесие, не може да се поддаде или подчини на съзнание, което не е го постигнало. Ето защо могат да се отхвърлят всички съображения за това какво се харесва или не се харесва, приятно е или е неприятно, съгласни са или не са съгласни, съответства или противоречи на мислите на хората, ако равновесието е придобито и да се действа смело в огньовете на това съкровено качество. Запомнете твърдо: никой няма да устои срещу равновесието. Защото това е спокойната, мощна концентрация на всички сили на духа, защото това е напрежението на висшите огньове, събрани във фокус за действие; защото това е вдигнат меч; защото това е таран, готов за съкрушителен удар или опънат лък със стрела — само по себе си събирането на силите в острие е способно да спре и най-злобното нападение или тъмно начинание и да неутрализира яростното противодействие на тъмните. Копието, надвесено неотклонно над дракона, ще бъде винаги символ на напрегнатото равновесие. И когато то е достатъчно силно, удар вече не е нужен. Безмълвната негова сила е способна да отстрани, смири и укроти всичко, което противодейства насреща.

 

211. (8 септември). Успехът е там, където Аз съм с теб. Ако има неуспех, Моята ръка не е там. Но огорченията са неизбежни, даже и с Мен.

 

212. (9 септември). При голямо напрежение на съзнанието се раждат и големи възможности. Само застоят е нетърпим. А близо до него е покоят, за който мечтаят хората. Застой, успокоение, покой; покой, спокойствие, равновесие — така срединното понятие може да доведе до противоположни полюси. Затова заменяме понятието покой с понятието напрежение на спокойствието. Напрежението е благотворно, защото от напрежението се раждат възможностите. Но от застоя на покоя — нищо. Покоят, за който говоря, ще бъде покой на силното напрежение, като затишие пред буря. Такъв покой предшества действието. Наричаме го момент на мълчание, особено необходим преди всяко действие за събиране на силите внъв фокус. Да се придава друго значение на понятието покой ще бъде погрешно. Затъпяването при неправенето нищо е опасно, тъй като води до разлагане на Агни. Налага се често да се поставят водените в условията на напрежения, създавани изкуствено, за да не помръкне техният огън. Целта на живота е той да се подържа и да се умножават кристалите на неговите отлагания. Другото е равнозначно на смърт. Утвърждаваме движението, защото то дава храна на огъня. Приветстваме напрегнатата самодейност, защото животът е в напрежението. Доктрината на напрежението е огнена доктрина. Възбуждането на стихиите е необходимо за да се прояви активността на Агни. Може да се добави, че, изхождайки от това положение трябва да се приветства всичко, което поражда напрежение на духа. От животоописанията на Великите духове може да се види в какво напрежение са преминавали Те своя земен път. Хули, преследвания, клевети, страдания, трудности и противодействия на всички и всичко са били тяхна съдба. Желаещият да върви по техния път не трябва да избягва напрежението и съпротивлението на средата. Защото това са неизбежни спътници на възхода, служещи като стъпала по огнената стълба нагоре. И „колкото по-зле, толкова по-добре“ — ще си каже духът, постигнал тази най-трудна основа на огненото преуспяване. Всичко това са само струите на потока, носещ се встрани и отмиващ всичко, което пречи на огнената същност на човека да се прояви в цялото си великолепие и мощ.

 

213. (10 септември). Искам да издигна съзнанието от плътната сфера над нея. Но тя държи здраво духа в своите обятия. Трудността е в това, че от една страна не можеш да се откъснеш от Земята, а от друга — да се откъснеш от Небето, тоест от Висшия свят. Значи, необходимо е някакво правилно взаимоотношение между Плътния и Тънкия, тоест равновесие. Не можеш да се откъснеш нито от Земята, защото без Земята е невъзможно, нито от Небето, защото там е бъдещето. Въпросът се решава просто: земното — на земното, висшето — на висшето. Смисълът на земното е във висшето, а не обратно. Следователно, Висшето трябва да се постави в главата на ъгъла. А всичко земно се поставя в зависимост от него.

 

214. Ще помогна. И днес вече ще видиш Моята помощ, потвърдена решително.

 

215. (11 септември). Способността за тънко възприятие се постига трудно, но ако достигането не е лесно, то да се задържи постигнатото ще бъде още по-трудно. Плътната среда ще окаже силно съпротивление, тъй като плоскостите на плътните и тънките явления са твърде различни.

 

216. (13 септември). Много са званите, но избраните са малко — твърде далече е хорската природа от условията на избранничеството. Да има достижения никой не би отказал, но да поработи над тях не му достигат силите. А условията са много сурови. И след всяко преодоляване следва ново, още по-трудно. Но да се спреш е невъзможно, защото се губи ритъмът на постъпателното движение. И главното — не трябва да се връщаш обратно, защото стихиите ще започнат да притискат престъпника. А и старата дреха ще бъде вече не по мярка. Така че изход няма. Остава само да се върви напред. Така или иначе, но трябва да се върви. Защото напред върви самият живот. Да изостанеш от него — значи да бъдеш изхвърлен от потока на еволюцията и да се превърнеш в космичен отпадък. Отстъпление няма, но може да се отдъхне. Има периоди, които трябва да се преминат мълчаливо и незабележимо за страничните погледи. Семената съзряват, бидейки заровени, както и семената на заложените по-рано възможности. И тяхното време ще дойде. Така също няма и безкрайно изпитание. Трудната полоса трябва да се премине, без да се отказваш от това, което е било възприето от духа през периодите на полетите. И трябва основите да се пазят от потъпкването им от суетата. Всичко не можеш да вземеш на далечен път. Следователно, ще се наложи да се избере най-нужното. Един път избирайки го, трябва да го оставиш за себе си, макар и животът да предлага и друг избор на неща, възможно много желани за текущия момент, но ненужни и излишни по далечния път. Въпросът за най-нужното е остър и особено остър е той в сферата на мисленето. Може да се претрупа съзнанието с маса ненужни мисли и с това да се спре придвижването. Много ненужно се мисли. А нали мисълта е двигателят. Къде ще отведат ненужните мисли, освен в ненужното направление, тоест встрани от пътя? И тогава той ще стане крив. Мнозина са се лутали по кривите пътища, загубвайки напълно правилната посока. Когато условията започнат да притесняват и стане много тъмно, да помислим за най-нужното. Животът може да изисква редица външни действия, както и на кораба при буря се изпълняват множество спешни и нужни действия, но той не загубва своята посока.

 

217. (14 септември). Определяйки най-нужното, може да се започне внимателно да се следи за това доколко мислите, думите и постъпките съответстват на утвърденото направление. И целият начин на живот, разпределението на деня и всяко движение може да се свързва с набелязаната цел. Така животът става целеустремен. Различието ще стане явно ако се сравни корабът без кормило в буря и управляваният твърдо. Аналогията е пълна. Мнозина се носят по вълните на житейското море, нямайки крайна цел пред себе си и затова лишени от направление. Кратките цели на един живот не могат да послужат за ориентири, тъй като са временни и в края на дните на човешкия живот престават да съществуват. И това е в най-добрия случай, защото обикновено те изчезват много по-рано. Мъдростта се състои в очертаването на най-дългата линия. И ако всеки миг се има в предвид далечната цел, а не обкръжаващата видимост, пътят ще бъде прав. Това ще помогне да се намерят и сили да се устои срещу обикновения живот и неговите илюзии. Безизходност на положението възниква само при ограниченост на кръгозора. Не може да има безизходност, когато огненото бъдеще е пред очите. Но през живота все пак трябва да се премине и при това без да се променя ритъмът на крачката, независимо от това какво става навън. Разбира се, това не е леко. Но над избранника е Лъчът, който му дава импулс да продължи по-нататък. И ако се иска нещо в името на текущия ден, Ние не го даваме, но ако се иска нещо в името на далечната огнена цел и заради общия път към Светлината, ще Дадем неизменно. Но хората обикновено молят в името на това, което е наоколо и заради кратки илюзии, и молбите им само излищно замърсяват пространството. Така че и обръщането към Нас трябва да бъде целеустремено. И ако искате, трябва да знаете какво. Може да напомним: не един път най-напрегнатата молба за преходно е била изпълнявана от Мен поради положения труд, но като мине време тази Моя помощ се е оказвала ненужна и дадена напразно. Не мога да изразходвам Моите енергии нецелесъобразно. Затова преди да устремите към Нас своята мисъл, трябва добре да помислите за целесъобразността на обръщането. Ще помогна, ако приложите усилие, но съизмеримо. При това Аз по-добре виждам къде и с какво трябва да помогна. Съвет можете да поискате винаги. Реакцията на сърцето ще покаже правилността или погрешността на приетото решение. Ето и сега сърцето е потвърдило правилността на решението да се напише замисленото писмо. Бъдещето ще покаже, че сърцето е било право. По-често се обръщайте към собственото сърце. Сърцето е единственият сигурен съдия. То също и ще поведе към Светлината.

 

218. (15 септември). Отношението към Учителя на Светлината представлява показател за вътрешното състояние на съзнанието. Колкото по висок е подемът, толкова по-близо е Учителят, но и обратно. Този критерии е безпогрешен. Трябва до се помни, че дори временната забрава на Учителя не е без последствия. Защото това означава откъсване от Висшето. Формулата „АЗ съм с вас винаги“ изисква вървящият с Владиката да бъде с него постоянно и в чувствата и в мислите си и това явление е двустранно. Неприетият лъч увисва безсилно в пространствмото. И мисълта, изпратена към Владиката, не го достига, ако си се отвърнал от Него Трябва да се пази много сребърния мост на връзката. Някои смятат, че всичко им е позволено, че представляват основите на Учението, че е допустимо да са небрежни, но не искат да помислят за това, че причините са неотделими от следствието и че проявите на Светлината се подчиняват на закона. И ако той се нарушава, кой би могъл да спре колелото на на действието на закона. Ако вие сте с Мен и Аз съм с вас. Близоста е взаимна и Общуването също. Много слаби глави са се препънали небрежността. Указвам съзнанието за Моята близост да се пренесе през всички изпитания на живота. Това означава — да се устои в Мен. Много ще бъдат условията, отвличащи силно от Мен. Те трябва да бъдат преодолени в своето съзнание. Предполагат, че борбата се води с външните обстоятелства, но това не е вярно. Борбата става вътре и трябва да се преодоляват не външните обстоятелства, а самия себе си. Тази чудовищна измама е най-трудна за преодоляване, защото преодоляването на външното в себе си изисква голямо съзнание. В това е и тайната на „непротивенето“, все още не разбрано изобщо от хората. Смятат, че непротивенето означава да се отпуснат безгрижно ръцете и доброволно подчиняване на обстоятелствата, доката правилно разбрано то означава да се напрегнат всички сили на изправилия се срещу външната тъма дух и да се победи тъмата вътре. Формулата „Аз победих света“ показва тази блестяща победа, когато победителят може и да не си мръдне пръста в своя защита и все пак да бъде пълен победител. Тази победа може да се изрази с пълно мълчание и външна неподвижност. За тишината на мълчанието е казано достатъчно ясно. Мълчание на мощта и мълчание на безсилието — за това също може да се помисли и да се държи здраво в главата мисълта за това, че когато сме заедно сме непобедими от тъмата. Защото се времето е такова, че само Светлината и тъмата си оспорват венеца на победителя. И този, който разбира, че в тази борба пътят към победата преминава през преодоляването на себе си, а не на външните условия, той, само той може да постигне победата. Борбата с външните условия е подобна на борбата с вятърните мелници, тъй като е лишена от смисъл. Когато е направено всичко възможно, външното трябва да се предостави на външното, насочвайки всичките сили на духа към достигането на вътрешната победа. Повтарям7 „Каква е ползата за човека, ако придобие целия свят, а душата си погуби“, погасявайки огньовете на духа и помръквайки духом. По-мъдро е да е обратното, тъй като нищо външно не ни принадлежи, и никакви победи над външното няма да ускорят растежа на духа, ако победата е за сметка на угасването на силите на Светлината в себе си.

 

219. (16 септември). Ще направя Лъчът да блести неограничено над сърцето, вместило Моя Лик. Тайната на могъществото на Лика може да бъде разбрана от малцина. Ликът служи като свързващо звено между триизмерния и Висшия свят. През него преминават вибрациите Светлина. Ликът е като слънцето, когато озарява чистото поле на съзнанието. Но натрупаните образи на мислите, като облаци, закриващи слънцето, могат да закрият Лика и да затъмнят неговия цвят. От тук е и грижата за това поне в минутите на Общуването полето на съзнанието да бъде свободно. Понякога може да се наблюдава как пропълзяват бродещите мисли и като гъста лепкава маса замърсяват екрана на съзнанието, пречейки на възприятията отгоре. Мисълта се подчинява на волята, ако последната знае за ненарушимостта на заповедта на цялото съзнание. Можем само да се учудваме какви нищожни мисли се предпочитат понякога пред мислите на Светлината. Сивите, лепкави мисли отнемат Светлината и потопяват в мрак. Затова преди да се мисли за власт над себе си или над света, или над сферата на стихиите, трябва да се утвърди необратимо властта на духа над мислите. Ключът се съдържа в мисълта, която е подчинена на волята. Или мисълта властва над човека, или неговата воля над нея. Човекът, не притежаващ власт над мислите си, е роб. Да се отдаваш във властта на случайно браздящите сферата на съзнанието мисли ще бъде едно от условията, представляващи голяма пречка на възхода. Опитите за налагане на волята върху определен ред мисли могат да се провеждат систематично и научно, като се отбелязва тяхното въздействие на съзнанието. Бодрите, силни, радостни, уверени, спокойни мисли ще предизвикат в цялото същество на човека и съответната реакция. Мисълта властва, заставяйки клетките на тялото и жлезите да функционират в съзвучие с нейната тоналност. Нека бъде тъмно и унило наоколо и хората мрачни, но ако мисълта блести от светлина, то и наоколо ще стане по-светло. Да се носи светлината на мисълта в плътните сфери ще бъде достижение на Архата. Носейки Светлина, той не зависи от обкръжаващата тъмнина, защото Светлината е в него. Колкото и да бъде мрачно наоколо и сиво, светилникът на съзнанието може да бъде запален от сияйната мисъл. И мрачините на духа ще се прогонят от светлите мисли. И ако в тъмнината са страх и скърцане със зъби, то само светлината на сияйната мисъл може да прогони тази тъмнина. Светлата мисъл е над и по-силна от всичките рожби на тъмата. Светлината побеждава. Светлината е победителят. Но трябва да се разбере, че за да се освети тъмната стая трябва да се завърти ключът на електричеството. Така и вътрешният свят може мигновенно да се освети от една мисъл, ако ако е намерен правилният ключ към нея и е задвижен правилно. Океанът от светли мисли е в разпореждане у човека и достъпът към тях е отворен. Ако съзнанието начовека е толкова отворено за мислите на мрака, не по-малко е отворено то и за мислите на Светлината, като контрольорът на входа е самият човек. Ако мисълта на мрака е влязла и ако не бъде прогонена, тя няма да излезе докато не изчерпи върху човека, който я е допуснал, своята енергия. Ако е влязла мисъл от светлината, тя ще озари всичко вътре и ще влее нови сили, живот и здраве. Изглежда просто — да се допуска само светлина, но хората мислят по друг начин. Мислите на светлината са огнища на зараждане на витамини. Те представляват залог за здраве и в света е светло от тях. Със своята светлина Архатът носи спасение на света. Новото деление на човечеството по светлосянката ще постави всеки човек на определено стъпало от стълбата на еволюцията.

 

220. Утвърждаването на радостта в сърцето пред лицето на набъбващата тъмнина ще бъде победа на Светлината над тъмнината.

 

221. (17 септември). За тези, които са с Мен, победата ще бъде обезпечена, както и правилния път към върха. Всеки може да си представи, че е в Надземния свят. Заличени са границите между държавите, заличени са разликите в положението и всички други земни отличия, пари не са необходими. На къде ще тръгнеш сред тълпите, върху какво ще стъпиш и как ще се ориентираш във всичко, което те заобикаля за първи път? Само стълбата на Йерархията може да бъде надеждна опора. Как ще устоиш без опора срещу течението на астралните вихри и въздействието на човешките множества в беспределното пространство, където всичко е открито и където няма край. Магнетизмът на аурата ще привлече съзвучните условия. Но ако те са дисхармонични и обременяват духа, към кого и към какво ще се обърнеш? Само Йерархията може да бъде единствмената опора и светлина. Приближил се до Нея, можеш от Нея да направиш и първите си стъпки в Надземното. Трудно е, след като си се вкопчил в нисшите слоеве, да се издигнеш нагоре, но, утвърден в Йерархията и опирайки се на Нея, можеш от Нея да започнеш изследването на околното пространство и запознаването с условията на Надземния свят. Земната мъдрост ще трябва да бъде изхвърлена, защото е ненужна. Може да си прекрасен спициалист в която и да било област от земните знания, но в Надземния свят те са неприложими. Но познаването на висшите закони е необходимо и за условията на астрала. Там дори и малкото знание, ако е въоражено с известни познания за законите на невидимия свят, ще се окаже в несравнимо по-изгодни условия, отколкото незапознатият с тези закони. Трябва да се усвои положението, че там води мисълта. Тук съществуват различни видове енергия, произвеждащи движение. Там в основата е огъня и огнената енергия на мисълта, и градациите на висшите огньове, тоест висшите енергии. Няма мускулна сила, но си остава налице същата психическа енергия, която привежда в движение мускулите, само приложението й е малко по-друго.

 

222. (Гуру). Слабостта не се прощава, в каквото и както да се изразява. Следователно трябва да бъдеш винаги силен, Тази сила може и да не се изразява във външни действия, но съсредоточена вътре тя трябва да бъде постоянно готова за действие. Вътрешната готовност за действие, без външна проява, е много по-ефективна, отколкото самото действие. Съсредоточването на силата вътре е явление, което по своето въздействие на обкръжението и околните е твърде значително, силно и напълно неразбираемо от обикновените хора. Можем да го наречем действие с мълчание. Неговата същност е в това, че съсредоточената вътре енергия се излъчва навън невидимо за очите, но остро и мигновено се усеща от от вътрешното същество на другия човек. Силната личност, влизайки в стая пълна с непознати хора, веднага, без думи дава да се разбере нейната сила. И в мигове на объркване погледите на всички несъзнателно се обръщат към този, който е най-силен от всички. Както силата, така и слабостта може да бъде утвърждавана в себе си постоянно и то преди всичко с мисълта. Мисълта, бидейки явление от огнен порядък, може да съсредоточва в своето тяло силата на огъня, сякаш събирайки го около себе си. Слабият човек, който се смята силен, може да стане такъв, а силният, ако се счита за слаб, може да загуби силата си. Затова трябва да се мисли за сила, а не за слабост, безволие и безсилие, защото последните качества ще станат и награда за този, който позволи на съзнанието си да се съчетава с подобни мисли. А ако собствената мисъл не е достатъчна, тя би могла да се обедини с мисълта на Владиката и да взаимства сила от него. Стига само да се пожелае, стига само да се поиска, стига само да се устремиш към утвърждаване на огнената мощ в себе си. Огънят е благо. И на желаещият да го сътвори то ще бъде дадено.

 

223. (18 септември). Чрез устремяване към Висшето се постига Висшето, чрез устремяване към знание се постига знание, защото устремеността е най-сигурната пътека към достиженията. Затова казвам: само се устремете, ако искате да достигнете. Магнитът на устремеността действа безотказно. Този магнит е огнен и действа в своята сфера. Всички хора рано или късно получават това, към което се стремят. И честонещо желано в младенческата възраст на духа става ненужно, когато човекът израстне духом. От тук и честото обременяване с присъствието на хора, близостта на които някога е била желана. Например, магнитът на огнената устременост е привлякал някой човек към друг човек, но чувствата, предизвикали устрема, са угаснали, след като са се изчепали. Тогава на човека не му остава нищо друго, освен да носи последствията на необмислената постъпка. Затова хората трябва да се стремят към непреходните явления, представляващи благо, защото доброто, както и скъпоценният метал, не ръждясва.

 

224. (19 септември). (М. А. Й.) Свидетелствувам духом и в сърцето, че няма по-близък защитник и застъпник от Владиката на Светлината. Трябва да се приеме с цялото съзнание това твърдение и, възприето, огнено да се помни. Но пречат делата и земния накип, и дребната ежедневна заетост. Сякаш всичките тези дреболии са по-важни и по-горни от всичко. Безвъзвратното отдаване от все сърце на Владиката е първото условие, служенето на Светлината — второто и третото — безпределна любов към Този, Който е позовал. Да отдадеш сърцето си на Владиката означава да се предадеш всецяло и безрезервно на Неговата воля, за да действаш така, както Той иска, а не ти. Съзнателното служене на Светлината започва от този момент, когато човек разбере, че той може да свети в себе си, че само светлината, утвърдена в самия него дава възможност да се започне това служене. Без собствена светлина никакво служене на Светлината не може да се състои. Никакви думи и никакви действия няма да помогнат, ако вътре всичко е тъмно и сивата аура виси смътно, като ярем. Със светлината в себе си служим на великото дело на Владиката. Самолюбивостта не дава светлина. Отричането от нея дава светлоносност на аурата. Но мнозина предпочитат обиколните пътища, само и само да не отстъпят от своето малко „аз“ и да не се разделят с него. В резултат пребивават със своето аз, но не с Владиката. Последното условие ще бъде любовта, тъй като тя циментира първите две. Каквото обичаме, с него пребиваваме в мислите си и към него се стремим. Трудно е изкуствено да се събуди любовта, но искрите от нея могат да се раздухат в пламък, ако се приложи към това сърцето. Стига само да се пожелае. Много неща иска и желае човек, често безплодно и напразно, и често не получавайки радост, даже и желанието да се е осъществило. Но чистата радост от утвърдената към Владиката любов не води до неудовлетвореност. Може да се живее в Неговото име и да се върши Неговото дело. В Негово име може да се живее и да се твори. В Негово име можеш да бъдеш смел, безстрашен и твърд в носенето на Светлината вътре. Ако светлината се е запалила вътре и Великото служене е започнало, вече няма значение нито времето, нито епохата или народността, нищо външно, включително и обличащите духа обвивки. Тогава Носителят на Светлина става воин на Светлината. Тази велика дейност има значение за всичките три свята, тъй като носенето на Светлина продължава и в Тънкия и Менталния свят. Светлината не е от плътта и не е от Тънкия свят, а от по-нагоре. Без Светлина е тъмно и в Надземния смят. Така най-важната за човека задача на Земята и в световете е носенето на Светлина и служенето с това на Светлината. Ако всяка човешка мисъл предизвиква светлина или тъмнина, то става ясно какво голямо значение се отдава на мисълта. Светлоносната, светлодайната мисъл подхранва всичко съзвучно на Светлината и притежаващо поне искрица светлина в себе си наоколо. Носителят на Светлина представлява светилник за света. Владиката иска да види своите близки носещи светлина. Според светлосянката се определя и близостта. Който иска да бъде близък на Владиката, нека да утвърждава светлината в себе си и да я носи на света, нека свети с аурата си, с мисълта си, с всяко свое вдишване.

 

225. (М. А. Й.) Скъпи мои, аз съм с вас. Но е трудно да се пробие дебелината на преградата, която ни разделя. За да стане това са нужни двустранните ни усилия. Ето, заспивайки с мисълта за общуване с мен, с това помогна да установим в съня ти връзка между нас. Така и в съня си ме видя, и общуване се състоя, и съзвучни записки направи. Трябва да се внесе ритъм и порядък в осъществяване на общуването и да се разруши стената, която ни отделя. Аз съм готова често за влизане във връзка, ако желаеш още повече, ако желаеш още по-ярко, прилагайки и мисъл, и сърце към това, и аз ще се усетя близко. Близка съм и сега.

 

226. (19 септември). Сине Мой, не мислиш ли ти, че замъглението и отделеността са или от самия тебе, или от антагонистичните токове? Владиката е на стража, готов да подаде ръка, когато е нужно. По-често си спомняй шестмесечния престой на най-близките (Епизод от трансхималайската експедиция на Рьорихови). Как би могъл да се приближиш без изпитание към Светлината? Неизпитаният и незакаленият няма да издържи нейните вибрации. Закалявам и изпитвам с всичко, което е подръка. И се радвам да видя, че нищо не може вече да отклони от пътя. Ще дам възможност да се изпълнят желанията ти, но ако желанията са от Светлината. И на живота ти ще дам възможност да разцъфти с огньовете на такива достижения, които бързо ще те накарат да забравиш за трънливия и труден път към тях. Всичко твое е все още напред — не в Плътния, а по-нагоре. Не заради Плътния, а за по-нагоре се твори твоят подвиг и труд. Как по друг начин да наречем, ако не подвиг, пътя, когато в мрака си сам, изоставен от всички и няма помощ от хората — нито от близките, нито от далечните. Да устоиш в Мен при тези условия е подвиг.

 

227. (22 септември). Трябва да бъдеш силен винаги. Правилно е казал Вивекананда, че слабостта е непростим грях. Всеки, дори и слабият човек, поне един път в живота си се е чувствал силен. Значи силата може да бъде предизвикана към проява от духа. Често слаби и безпомощни жени, спасявайки своите деца, проявяват както физическа, така и духовна сила. Ресурсите на духа са неизчерпаеми. Може да се взема отвътре. Може да се съберат от миналото всички моменти на проява на силата на духа, знаейки, че това, което е било възможно преди, е възможно винаги. Слабият пред трудно препятствие или при трудно положение се обърква и изпуска последните си сили, а силният обратно — събира всичките си сили във фокус, напрягайки ги за действие. Не трябва да си позволяваш да губиш съзнание за силата си, каквото и да става навън. Двама човека, страхлив и безстрашен, с еднаква физическа сила, ще окажат различно противодействие на врага — единият ще отпусне безсилно ръце, другият ще се бори докрай. Значи силата зависи от състоянието на съзнанието. Задачата на тъмните е да обезсилват носителите на светлина. Имат голям опит и се възползват от всички възможности и подходи, само за да отслабят. Трябва да се забелязват и разбират старанията на тъмните. Иначе загубата на сили ще бъде неимоверна. И трябва да се оказва силна противодействие на тъмните опити. Неунищожим и неуязвим, непобедим е духът, който е осъзнал тези свои качества. Съединен пък мислено с Водещият Йерарх, е по-силен с това хиляди пъти. Нима някой е силен срещу Нас? Нима някой е силен срещу съзнанието, обединено здраво и силно с Владиката? Несъкрушим и непобедим е Нашият воин, слят и обединен в съзнанието си с Нас. Признаването на своята слабост и усещането й ще бъде вече поражение за духа. Не трябва да се допуска това състояние, тъй като то е от тъмата и се подхвърля злобно от тъмата, защото, довеждайки своята жертва до такова състояние, те могат да правят с нея, безволева и лишена от сила, всичко, каквото поискат. Ето защо е така опасно усещането на своето безсилие. Достигнато и направено е толкова много, а когато е дошло времето за преминаване на ново стъпало, тъмните изобретяват нови злонамерени хитрости. Но уловката трябва да се разбере, а също и това, чрез кого се подхвърля вредата. Използват всекиго, когото е възможно. Борбата и победата ще се състоят в утвърждаване на своята сила и обединяване на съзнанията с Учителя на Светлината. С Него заедно срещу всичко, което е насреща. Подтискането на волята от заобикалящите го условия и хора е често явление в живота на ученика. И през това затруднение трябва да се премине успешно. Защото това също е изпитание и може би едно от най-трудните, давано тогава, когато много вече е преодоляно. Ти си успял да победиш звяра в себе си, но на тъмните не е необходима тази победа. И те се стремят да превърнат силата в слабост. Да се види косматата ръка в това ще бъде също победа. Откривайки чрез кого пропълзява вредата, може да се разбере, че не толкова отдалечените, колкото близките служат като проводник. Пътят е самотен, беше указано и за изоставянето от всички. Всичко това нека да даде сила на духа да противостои на новите опити на опашатите да угасят огньовете на духа. Каквото и да става навън, съзнанието за собствената сила не трябва да се губи, защото това ще бъде краят на възхода. Напротив, нека тъмните опити помогнат да се съберат всички сили на духа в едно за противопоставяне на тъмата. Нека тъмата послужи за увеличаване на светлината и да се случи не това, което на нея й се иска, но това, което ще даде сила на духа за победа над нея. Не са необходими никакви външни действия, ако условията не позволяват, а трябва, събирайки всичките си сили, да се утвърди съзнанието за своята сила, която е непобедима от нищо и никого. Излез огнена сила от моите глъбини — така може да я призовете. Искаха да унижат, да обезценят, да обезсилят и стъпчат, прегазвайки с крака си, но Владиката е на тази страна. Не ще дам на тъмната глутница да ликува и зад чертата няма да я допусна. Събирането и съсредоточването на силата във фокуса на съзнанието в такива моменти е необходимо, за да се даде нужният отпор и за обединяване духом с Мене — двойна защита. Разбира се, те няма да оставят своите хитрости и, отстъпвайки, ще измислят нещо ново. Но копието над дракона не спи. Служенето на Светлината означава непрекъсната стража. Светлината е непоносима за тъмнината и затова тъмните опити няма да се прекратят докато свети светлина или докато съществува тъмнина. Ето защо съзнанието за сила е нужно постоянно. Дори със силата на очите може да се отрази тъмнината. Запомнете — със силата, а не със слабостта. Ще изброим победите: победа над звяра, победа над болеста, победа над противодействащите въприемането и записите условия — това са основните, а главното е преодоляване съпротивлението на околната среда. Не малко усилия бяха нужни за постигането на тези победи и затова своята сила може да се потвърждава законно, тъй като основата под нея е здрава. Така тъмните машинации предизвикаха към живот явления противоположни на това, което искаха те и тактиката на адверза възтържествува.

 

228. (24 септември). Владиката е неизменен и е с вас винаги, но състоянията на тялото и ума са променливи, особено движенията на астрала. Промените в проводниците стават постоянно. Да се опираш на тях или да обосноваваш своето отношение към Владиката в зависимост от тяхното състояние ще бъде грешка, защото непреходното в човека и същността на Учителя на Светлината са свързани с връзки, които са над проявите на промените, ставащи в прводниците. Но тези движения са толкова осезаеми и до толкова запълват съзнанието, че затъмяват със себе си проявите на Светлината и заглушават песента на духа. Не трябва да се позволява илюзиите на Майя да отделят съзнанието от основата на живота и да я заместват със себе си. Крушението, голямото крушение на майявичната (илюзорната) очевидност е неминуемо и лишеният от своята основа човек остава в пространството без опора. Единствената опора на Земята и в световете са Йерархията на Светлината и Владиката — Камъкът от основата на живота. Всичко ставащо в проводниците, колкото ярко и убедително да изглежда, е временно и преходно, и обречено от малкия кръг на своите прояви. Да вземем която и да било емоция от астрален порядък: нейната продължителност е пределна до самата си същност, тъй като нейната енергия бързо се изчерпва и вече е неспособна да предизвика по-нататъшна реакция на нервите, които престават да звучат на дразнението. Може да се отбележи как най-ярката проява на астрална любов затихва и угасва с течение на времето и се заменя от пълно равнодушие; или пламванията на другите емоции, които непременно трябва да се редуват, за да пламват отново. Идват и си отиват болестите. Идват и си отиват мислите. Не можеш да се установиш на преходното. Нека наблизо да тече, променяйки се в своите прояви, но Владиката е неизменен и само на Нго, на Камъка, поставен в главата на ъгъла, може да се строи навеки и да се утвърждава на Него. Колко са били всевъзможните състояния на трите обвивки, завладяващи силно в миналото цялото съзнание и отминали безследно, и напълно забравени. Разбира се, вътре е останала следа, но сегашното съзнание е изключило паметта за тях и живее вече с други впечатления, отново потапяйки се в тях през глава. Мираж на Майя… Неизменна е само стълбата на Йерархията.

 

229. (25 септември). Едно е несъмнено: в колкото по-тежки условия се утвърждава достижението, толкова по-ценно и устойчиво е то. Затова лекотата се отхвърля от Нас и затова казвам: натоварвайте ме по-силно. Понякога може дори да се усмихнеш на трудностите на създалите се условия, утвърждаващи достиженията. Ако поставената цел е да се преодоляват трудностите, то и най-трудното може да се преодолее след като се знае, че и победата, и преодоляването са в духа. Само да не се пречупите духом под тежестта на външните условия, само да се усвои, че духът е несломим. Да се огъне може ръката, шията, гърба, може да се пречупи кост, но духът, осъзнал, че същността му не гори в огън и не потъва във вода, и е невъзможно да бъде унищожен, се издига над ставащото в трите плана и в трите негови обвивки. Обвивките страдат и преживяват, но духът е над тях. Голямата илюзия на Майя отъждествява тези преживявания със същността на духа, но това е измама на усещанията и чувствата. Дори горящото на огън тяло няма да страда, ако са прерязани нервите, предаващи усещанията на мозъка, които усещания идват до съзнанието посредством астрала, чувстващото начало. Извеждането на астрала при операции с помощта на внушение или наркоза освобождава човека от болките. Това означава, че нещо в човека продължава да живее извън болевите и всички други физически усещания също. Това вече е областа на духа, отделена от нисшите преживявания. Ако съзнанието е изцяло пренесено в нея, то побеждава болката и другите физически усещания. Известни са случаи, когато горящите в смола първи християни с възторг и радост са пели свещени химни, изобщо не чувствайки болката, издигнали се духом над нея. Така се побеждава в духа всичко, което е от трите (обвивки), тъй като огънят на духа е над тях. Непреодолимо от духа няма нищо. С указ на Космическата воля всичко се дава в негова власт и трябва да му се подчинява. Духът, който е осъзнал същността на своята природа и е утвърдил и запечатал това знание с живота си, властва над всички видими и невидими светове.

 

230. (26 септември). Това, което стои на първо място в съзнанието за даден момент, то го и оцветява със своя цвят в съответствие със силата на господстващата мисъл. Затова дълбочината на възприятията и тяхната точност е относителна — от силни и точни до смесени със света на собствените мисли. Да се задълбочат възприятията е възможно само чрез очистване на екрана на съзнанието от всичко, което, нахлувайки в него пречи на контакта с фокуса на Светлината. Необходима е пълна устременост, която може да се постигне при пълнота на обръщането към избрания Йерарх, изпълвайки своя свят с Неговия Лик. За да се види, трябва да се погледне, да се обърне погледа към Владиката, но да се гледа Той трябва също с умение. Твърде много предмети наоколо, вещи, чувства и мисли пречат. Пречат защото им е било отделено твърде много внимание и място в сърцето при допускането им в съзнанието. По-добре е да се прояви безразличие или равнодушие към тях, отколкото поглъщане от тях. Не разочарованост или отсъствие на интерес към живота, а известна степен на безстрастие е нужна неоменимо. Дори и интересът нека бъде спокоен и уравновесен. Равновесие на устрема също е нужно. Разбира се, всичко това се изпълнява лесно, ако се съпровожда с любов, която единствено дава пълнота на общуването. Оттук и заветът — преуспявайте чрез любов и постигайте с нейната сила.

 

231. Невъзможността да се достигне нещо е днешно явление, но бъдещето представлява онази сфера, където всичко и достижимо. Повторните опити ще доближат желаното, а тяхната непрекъснатост и постоянство ще направят невъзможното възможно. Само да не бъдеш ограничен от очевидността, която пречи много, защото е от Майя.

 

232. Във всяко йерархично действие има изпълнител, към който или чрез който се насочва Лъчът. Външно действие може и да няма, но радостта от Светлината остава и действа мощно. Приемниците на Светлината на Владиката трябва да знаят кога чрез тях се насочва Лъч с цел определено въздействие на обкръжението и, знаейки, да бъдат напълно отворени за Лъча Светлина, освобождавайки съзнанието си от всичко, което пречи. Това, именно ще означава действие със силата на Владиката и в Неговата Светлина.

 

233. (28 септември). Приветстваме всяко ново начинание. Нашите дейности са с голяма продължителност, но тяхното значение не се определя според очевидността, а по следствията. Това, което е видимо за очите, не изчерпва тяхната същност и в това е тяхната сила. В противен случай враговете биха унищожили изложеното на показ. Но тъй като техните корени са в невидимото, в плановете, които са недостъпни за косматите, те не биха могли да ги унищожат. Могат да навреждат външно и да причиняват външен ущърб, но до корените не могат да се доберат и да разклатят устойчивостта на делата. Затова външността не трябва да ни заблуждава и не трябва да приемаме нейните размери за действителните. Огнените явления, както и техните въздействия върху околните сфери са съкровени. Тези въздействия имат три фази или аспекта: на земен план, на Тънък план и в Огнения свят. Основата се залага в последния и това придава устойчивост и нерушимост на делата. И когато земното и тънкото изпълнят добре или зле своята роля, на преден план излиза следствието на огнената мощ и продължителносттта на делата си казва думата. Ние съдим само по следствията и по следствията определяме значението на делата. Външно, особено в началото, може да изглежда, че те не притежават силата и значението, които са заложени в тях, но продължителността на следствията и тяхната мощ ще покажат огромното напрежение и сила на огнените енергии, заложени в тяхната основа. Затова не съдете прибързано и неточно за нашите начинания, извършени от нашата ръка. Всичко ще даде своя плод във времето, защото те плодоносят след определено време. Залагаме делата за определен срок, отсъденото ще стане, но не преди срока. (През вчерашния ден, тоест на 27 септември, картините на Любимия видяха бял свят в нашия град).

(На 27 септември е била открита изложба на Н. К. Рьорих в гр. Новосибирск.)

 

234. (29 септември). Смятат, че разглеждането на картините ще даде желания резултат, но забравят за съответствието, тоест за способността на съзнанието да бъде в съзвучие с това, което вижда. Без съответствие няма съзвучие, а без съзвучие — разбиране и възприемане на вътрешната същност на явлението. Когато в съзнанието има елементи, способни да създадат съзвучие, последните зараждат процес на асимилация и предизвикват растеж и задълбочаване на взаиморазбирането. Сякаш искра попада в съзнанието и запалва всичко, което може да гори, да даде огън, а след това светлина. За някого този процес може да се превърне в цяло откровение и разкриване собствената същност на гледащия. Тогава сърцето се пробужда за проявата на непосредственото познание. Именно изкуството води по стъпалата на непосредственото познание, когато вече не са нужни думи, а само сърцето трепти от усещането на Светлината. Казано е: чрез изкуството придобивате Светлина. Светлината на знанието — какво може да бъде по-висше. То издига човека над всичко дребно, лично, егоистично и го пренася в света на надличните явления. И съзнанията, разделени от малкото, могат да се съберат в голямото — в съгласието на взаиморазбирането и признанието. Затова може да се каже, че изкуството обединява. И вече е близо това време, когато то ще обедини народите на Земята, защото неговият език е универсален и разбираем за всички. Рембранд, Рафаел, Ван Дайк, Леонардо да Винчи — те се ценят еднакво във всички кътчета на земното кълбо и никой не би отказал да притежава картините им. Изкуството — това е езикът на бъдещото постигане на мир, чрез него ще се приближат до разбирането на това, което сега е недостъпно. Художникът твори, но творчеството е качество на човека, качество на всички хора. И затова към голямото творчество на живота човечеството ще достигне чрез изкуството. С негова помощ планетата ще се превърне в цъфтяща градина, ще стане прекрасно всичко, което обкръжава човека и е резултат на труда на неговите ръце, защото прекрасното ще навлезе в труда и ще направи художествено красиво всичко, което излиз от човешките ръце. Ще бъдат красиви жилищата, улиците, градовете, обстановката в домовете, предметите на бита, машините, ще бъдат прекрасни дрехите на хората и цялото им обкръжение. Изкуството ще изглади всичко и ще преобрази всичко, и ще даде на човека ключа към творческото преобразяване на живота. Затова днес се придава такова дълбоко значение на изкуството и всички се призовават към творчество във всички сфери на дейност. Това търсене на нови пътища за творчество е толкова необходимо архитектурата, в машиностроенето, с една дума навсякъде, където твори мисълта. Изкуството ще бъде верен помощник на човека винаги, защото се основава на прекрасното, на красотата. Красотата ще легне в основата на строителството на Новия свят, който се залага сега в пространствата на планетата и ще дойде да смени стария, грохнал свят, осъден на смърт от логиката на неотменимите закони за развитие на човешкото общество.

 

235. Процесът на творчеството е интересен. Отначало възниква идея в съзнанието. След това тя се облича във форма от материята на мисълта и се отлива в ярък, завършен образ, когото творецът му вижда жив пред своето умствено око. После този образ се пренася на хартия и придобива видими за физическото око форми, а по-късно се въплъщава във вид на постройки, паметници, машини и всичко, което се създава от човешката ръка. Често този образ се облича в материална форма непосредствено, тоест без чертежи или рисунка, но мислената форма винаги предшества физическата. Нищо друго, освен изкуството, не учи така живо и просто на този изумителен процес да се твори. Само творческият труд дава радост и удовлетворение на труженика, защото обикновения труд, без елемент на творчество в него, уморява със своята монотонност и става скучен и безинтересен. Новото в труда, способно да го придвижи напред, се внася само от творчеството. Затова се утвърждава творческият труд, който ще замени обикновения.