Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Грани Агни Йоги (1)
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

История

  1. — Добавяне

Април

82. (1 април). Аз потвърждавам в човека силата на духа, когато той става или горещ, или студен, т.е. пригоден за еволюцията. Топличките са непригодни. Прилагането на акумулираната сила на огъня зависи от направлението. От буйния храсталак се наемам да направя горичка. Насочвам огнените вълни на духа в полезното русло. Така се изпълнява Големият план. Но нищожествата не са призвани за строителството. Те ще бъдат отстранени. Това е космическият боклук. Дареното от Владиката е възприето и дадените указания се изпълняват. Светът се променя бързо. Много неща се извършват сега, но не се виждат още на повърхността. Бъдещето е Велико и Водеща ще бъде страната, натрупала силата на огньовете. Огънят побеждава и ще победи. Водещата вече е напред.

 

83. (7 април). Приятелю Мой, изпълнението на Моите указания представлява условието за възхода. Ако то не се не се изпълнява, напредъкът се прекратява и Владиката се отдалечава. Какво е нужно сега? Да не се забравя непрекъснатостта. Но това се нарушава постоянно. Условието не е спазено и следствията са налице. Учителят на Светлината утвърждава висшето в нас. Но низшето противодейства. Съзнанието е между тях, във властта на едното или другото. И ако низшето побеждава, то и ще властва вътре. Борбата между низшето и висшето продължава до тогава, докато духът се въздига, т.е. безкрайно, защото възходът няма край. Победителят, т.е. побеждаващият постоянно това, което пречи на възхода, върви напред. Трябва да се обикне това състояние на постоянна борба, тъй като това са вехи по пътя към безпределността, който е през самия себе си. Външното е придружител на духа и само по себе си е нищо. Знакът на победата или поражението се поставя върху външното от духа, от неговото състояние в момента. По добре е да има победно състояние на духа и при най-тежките и неблагоприятни обстоятелства, отколкото пораженско при добрите. И не от външните условия, а от състоянието на духа зависи победата. Каквото и да става наоколо, победителят е несломим и несъкрушим. Това е Моят път.

 

84. (8 април). Няма други мерки за определяне силата на духа, освен огъня, обуздан от волята. Волята е силата, можеща да управлява огньовете. Огньове има у всички, но едни са ги овладяли, а други-не. Този, който е овладял своите, може да управлява и чуждите, т.е. да влияе на хората. Силната аура естествено и законно влияе върху слабата. И ако тя не е добра, горко на по-слабия. Но всички са създадени по подобие на висшия образ и всеки може да извика от дълбините на духа си огнената мощ и да я противопостави на всяка сила, като стане неуязвим, осъзнавайки своята сила. Човек може да се изправи духом срещу всичко, което му се противопоставя, ако поиска достатъчно силно. Осъзнаване неизчерпаемостта на собствената сила вече ще бъде залог за победа. Силният дух не се спира пред никакви препятствия, които се преодоляват преди всичко в духа, вътре в самия себе си. Ако се мисли, смята и предполага, че някакво препятствие е непреодолимо и вътрешно не се преодолее в съзнанието мислено, то не може да се очаква и победа вън. Но преодолелият препятствието, намиращо се вън, вътре в самия себе си — в съзнанието и в духа си, го преодолява и външно. Затова не трябва да се спирате и да отстъпвате пред никакви препятствия и трудности, тъй като няма нищо, което да не може да бъде преодоляно от огнената психическа енергия. На духа на човека е дадена власт над всяка плът, власт, осъществявана срез силата на огньовете. Дадено на човека е правото да дерзае. Огненото дерзаене ще бъде гаранция за победата и за всички достижения.

 

85. (11 април). Огньове на устремеността, на любовта, на подвига, на предаността, на равновесието-огньове, огньове, огньове, без тях всяко явление е като двигател без ток или машина без пара. И ако е настъпила пралайя на съзнанието, трябва мъдро да се изчака, без да се навлиза в потока на действията. Ще свърши пралайята, ще се влее отново живот в орбитата на съзнанието и далечното ще стане близко, ще бъде близко отново и Владиката.

 

86. (12 април).Sic transit (така отминава) всичко, което е заобикаляло, заобикаля и ще заобикаля съзнанието във временните светове.

 

 

88. (13 април). Три положения трябва да се помнят: безсмъртието на духа, временността и крайността на плътните условия и Йерархията на Светлината. Йерархията е целта, Плътният свят — средството, а духът — устременият вечно пътник по големия път. Действителността на съществуващото е скрита под покривалото на майя. Нека тя да бъде открита и духът непомрачен. Но звучи суетата, заглушавайки песента на духа. На което се отдаде предпочитание в сърцето, то ще бъде на първо място и в съзнанието. Тържеството на преходното, триумфът на суетата или гласът на безмълвието, отекващ във вечността на живота. Кое да се предпочете?! Но трябва да се победи, иначе трябва да се облечем в дрехите на смъртта, т.е. да се обкръжим с временното, обречено на унищожение. Залогът не е на този кон. Струва ли си да се прахосват време и сили на това, което по силата на нещата е крайно и смъртно, т.е. преминава и изчезва във вековете, не оставяйки дори и спомен след себе си, изтривайки се безследно. Явленията на Плътния свят отминават, отминават, отминават като на кинолента.

 

89. (13 април). Всички имат достъп до паметта на природата, само че хората не знаят как могат да се възползват от това. Всеки предмет или вещ, в близост до които някога нещо е ставало, отпечатват върху себе си вибрациите на светлината или излъчванията на ставащите явления, както лентата на фотоапарата запечатва вибрациите, произлизащи от снимания предмет. Това свойство да запечатва притежава цялата материя, от която се състои обкръжаващият ни свят. Тези отпечатъци или наслоявания върху предметите и вещите са неизтриваеми от времето. Всеки предмет е нещо като пазител на отпечатаните върху него снимки. Старинните вещи, огърлиците, пръстените, древните камъни на кръстопътищата са видели много и много съхраняват. Стените на къщите, дворците, храмовете, старинните градове, крепостите са като архиви на отпечатаните върху тях или в тях събития. Тези вибрации или образи могат да бъдат проявени върху екрана на съзнанието на човека. Ако се вземе в ръка старинен пръстен, огърлица, копие или меч, или какъвто и да било друг предмет и се съсредоточи върху него мисълта, той ща започне да говори сам за себе си и да разказва това, което е видял. За това трябва да се съблюдава само едно условие, а именно: пълно отдалечаване от себе си и от своите мисли. Трябва да се направи така, че потокът на собствените мисли да спре, а екранът на съзнанието да стане чист, като платно, без образите и мислите от личен порядък да го набраздяват. Формулата „отвърни се от себе си“ е приложима и тук и представлява неизбежно условие за тънкото познаване. Може да се пристави предмета и към третото око, мислено съсредоточвайки се върху него и изключвайки всички странични мисли. Всичко е просто, лесно и достъпно, ако самоутвърждаването е наложено. Но ако мислите за себе си за своето заемат в съзнанието първо място, тогава вратите за висшето познание са затворени. Лесно може да се разбере, че пазач на прага към съкровеното знание става живеенето само за себе си, което от обикновено битово явление се превръща в пазач на прага, в дракон на прага, преграждащ входа за царството на безграничните възможности на духа за човека. В този паметен ден (денят на Великата жертва, денят на Възкресението) може още един път да си припомним думите на Великия Учител на Светлината: „Ако искаш да вървиш след Мен, отвърни се от себе си, вземи кръста си и ме следвай.“ Кръст означава съзнателното приемане на своята карма върху себе си за изживяване и погасяване.

 

90. (17 април). Очакването, наситено с доверие към Владиката, вече е плодоносно само по себе си. Дори и ако очакваното не се сбъдне в предполагаемите форми, състоянието на съзнанието притегля строителните частици към запалените огньове и те продължават да растат. Вярата и очакването са тясно свързани. Духът укрепва и расте при тези огньове. Огньовете на духа са нужни за еволюцията и не е ли все едно какво ги кара да горят, осветявайки цялата аура и увеличавайки нейната светимост. С това се увеличава подвигът на внасяне Светлина в мрачината на обикновеното съществуване. Целта на Учението е запалването на огньовете на духа и преобразяване на живота чрез тях. Над всички хорски разединения и над всички ограничения Ценим горещото сърце, отхвърляйки всички условности на времето, епохата и външните различия. Ако Светлината грее отвътре и озарява околната сфера, възвишавайки я с това, не е ли все едно в чие сърце се е утвърдила. Няма значение нито възрастта, нито пола, нито народността, нито образованието, нито цвета на кожата, нито всички останали външни признаци на човека, отличаващи хората един от друг. Днес разделянето на човечеството става по светлосянката и този, който е от тъмата, той не е наш. Друг критерий нямаме. Пазете се от погасяването на огньовете. Носейки огньовете, ги пазете. Много са гасителите. Пред всичко и над всичко Ценим огньовете на духа.

 

91. (19 април). Пребиваването на човека на планетата е лишено от краен смисъл. Това не е учудващо, защото край няма. Не е ли странно да се мисли, че нищо, съществуващо в природата, няма край, както няма и начало. Всяко явление е само продължение на това, което го е предшествало по-рано, което е било причина, предизвикала го за проявяване. Зад всяко следствие е породилата го причина, зад всяко завъшване-верига от нови следствия или явления, произтичащи от него. Казват, че смъртта на човека означава край. Но това не е край, а начало на продължението на живота в Надземното. Загиват и светове, но материята им отива за образуването на нови, а духо-монадите на проявените върху тях форми преминават на нови планети, продължавайки своята безкрайна еволюция. Както пространството няма край, така и времето-начало и край, тъй като всичко е затворено в безпределността, а безпределността е само форма на изразяване на всичко, което съществува в нея. Всичко съществуващо в пространството евоюлира в спирално-цикличната пулсация на живота. Пулсира атомът, пулсира сърцето, пулсира слънцето в нарастващ и забавящ се ритъм, в прявлението на еволюцията и инволюцията. Целият проявен космос е подчинен на Великия закон на ритъма, както и животът на отделните същества, на човека и на цели народи. Всичко се извършва в рамките на закона, който представлява форма на изразяване на живота. Да се навлезе в ритъма на космоса, означава да се постигне тайната на проявения живот и, сливайки се с него, да се намери своето място в безпределността върху стълбата на проявените форми, т.е. стълбата на Йерархията. Нейното осъзнаване и приближаването до Нея ще бъде и утвърждаване на безсмъртието на духа, достигнато в живота на Земята и в световете.

 

92. (20 април). Въвлечен в потока на Майя, човек забравя за действителността. В своите глъбини духът знае, че всяко поредно въплъщение е поток, който той трябва да пресече, за да излезе отново на брега на Надземния свят. Добре е когато това разбиране започне да се утвърждава в земното съзнание. Това разбиране може да се възпитава съзнателно в живота през всеки ден. И гледайки на всичко, ставащо наоколо, да се твърди ежечасно, че „дори и това ще премине“. Иначе няма да стане откъсването от земното. Не откъсналите се от Земята, продължават и в Надземния свят да затъват в илюзиите на Майя, завършвайки с илюзиите на Девачан, който също не представлява действителност. Наличието на киното показва как си пада човек дори по изкуствено създаваните илюзии. И знае, и разбира, но въпреки това отива и плаче, и преживява, гледайки ставащото на екрана, което в действителност го няма. Йогът живее в света на действителността, отхвърляйки илюзиите на Майя във всичките им форми. От тук и другото отношение към живота. От тук и усещането на безпределността и докосването до Висшите светове. На Земята трябва да се живее земният живот, но никъде не е казано, че илюзиите трябва да се приемат за действителност. Колкото и хубава да е кинокартината или пиесата в театъра, все пак гледащият не забравя, че това е само театър. Така и в живота трябва да се помни, че животът е също сцена, върху която индивидуалността, сутратма, е актьор. Трябва винаги да се помни това, дори и в най-напрегнатите и сурови условия, тъй като всичко свършва, всеки кадър от живота в плът. С това, именно, съзнание трябва да се върви през живота, не забравяйки за Надземния живот, за който се подготвя човек на Земята, в плътните условия, разграничавайки действително съществуващото от изглеждащото такова на Земята.

 

93. (21 април). Как да се примири несъвършенството на настоящето с величието на бъдещето? С разбирането, че семената на бъдещите достижения се залагат сега, в мрачината преди съмване на настъпващия ден. Те се залагат с делата и мислите, но преди всичко с мислите, творящи живот. Ударението се пренася на мисълта, която води еволюцията на планетата. И ако мисли умело, мислителят може да изпълни своя дълг пред хората, дори и не прибягвайки към обичайният вид труд. Йогът строи храм на двадесет прехода от пещерата, в която живее самотен. С мисълта може да се строи и помага на огромни разстояния и да се твори с нея. Може и да се помага на онези, които са в нужда или беда, отдалечени или наблизо, изпращайки им мисъл, облечена във форма, съдържаща ясна картина на желаното състояние. Изпращайки далечен поздрав, може да го оформите в желания и необходим облик, който ще окаже помощ. Едни правят това с молитва, но йогът постига желаното със своята творческа мисъл. Огнената, творческата мисъл, винаги се изпълнява. Тя не може да не даде следствия. Всичко направено от хората е следствие на мисълта. Широко поле за труд е отворено за мислителя, чието оръдие на труда е мисълта. Трябва внимателно да се следят водещите идеи на века. Те изковават живота. Възможно е да се вземе активно участие в това. Много полезни мисли могат да се изпратят през деня на света, на близките или на тези, които са в нужда. Ако се отхвърлят мислите за себе си, ще се освободи много време за творчески мисли. Така добрият мислител може да стане благословен център за околната местност и извън нейните предели, до където може да долети мисълта.

 

94. (22 април). Овладяването на мисълта е степен на ученичеството, която не може да се заобиколи и която не може да се избегне. През нея трябва да се премине рано или късно, защото обуздаването на мисълта е наложително. Отначало това е много трудно, но водата дълбае камъка, а настойчивостта разрушава всяка привичка. Привичките на ума са най-закоренелите. Дори и привичките на тялото са загнездени в ума. Да се обуздае тялото, да се обуздаят чувствата, да се обуздае мисълта-и трите са свързани тясно, но главен е умът, а над него-волята. Обуздаването започва с малкото, но с желязна, неотклонима настойчивост. Иска ти се да кажеш нещо ненужно — трябва да се сдържиш. Иска ти се да ръкомахаш — не трябва. Иска ти се да се засмееш широко — също не трябва. Сдържаността на чувствата довежда и до сдържаност на езика и обратно. Трябва да се сложи край на обичайното и привично изразяване на себе си, т.е. да се вземеш в ръце, защото сдържаността във всичко, с изключение на добрите дела и труда, е добре дошла, особено сдържаността на мислите и чувствата, ако не са от Светлината. Преодоляването на себе си означава замяната на старото, преодоляваното, с новото, преодоляващото. Иначе ще си останете предишните. Трябва да се победи вехтия човек в себе си, този, който е, от този, който ще бъде. Новият свят ще бъде населен от ново човечество. Със старите познания няма да се премине през вратата на Новия свят, както не може да полети нямащият крила. Новият свят, обаче, е отреден и преобразяването е неотвратимо. Процесът става вътре и при наличието на съзнателно и доброжелателно отношение към него става достъпен. Започва се с малкото, за да станеш след това голям. Принципът на започване с малкото е много практичен, защото от малкото семенце израства голямо дърво. Но трябва да се започне.

 

95. (23 април). Давам ви мира, който е в Мен, но не така, както го дава светът. В света ще има скръб, но имайте кураж, защото Аз победих света. Победител на света трябва да стане пътникът по Големия път. Побеждавайки себе си, той става победител на света, защото неговият микрокосмос е подобен на макрокосмоса. Управляващият себе си може да управлява и другите. Излекувалият себе си може да лекува и другите. Възвишилият себе си, може и другите да издигне. Овладелият своето съзнание, може да владее и съзнанието на мнозина. Пътят е през себе си. Друг път няма. Ако се постави тази най-голяма задача в света пред себе си като най-главна, най-важна, най-нужна и й се посвети цялото време, овладявайки себе си в дреболиите, за да се достигне чрез тях и до голямото, тогава човек наистина стъпва на пътя към могъществото на духа. А нали в денонощието има 24 часа и всеки миг от тях може да се използва за достигане на голямата цел. Обуздаване на мислите, езика, движенията. Овладяване на себе си-какво може да бъде по-увлекателно от този процес, ако е разбран смисълът му. А животът е най-добрата школа и дава толкова възможности за усвояване на поставените твърдо задачи. Трябва да се увлечеш в тази работа, както се увлича труженикът в привичния му всекидневен труд. Може за всяка минута да се помисли какво и каква възможност дава за постигане на поставената цел. Целта е овладяването на себе си, т.е.преодоляването на себе си. Предполагат, че трябва да се преодолява нещо, намиращо се вън. Това не е вярно. Трябва да се победи само себе си. Победилият себе си на кръста, е победил Света. Дори и ръцете си не е вдигнал, за да се защити. И тогава външните обстоятелства ще се преклонят пред победителя на живота, и тогава стихиите ще станат послушни, и тогава заповедта на волята, насочена навън, ще бъде изпълнена.

 

96. (25 април). Борба до край и победа. Победа във всичко. Поражението е немислимо. С Мен в борбата, с Мен и в победата. Заедно във всичко. Главното е да не се отчайвате пред временната или изглеждащата неудача. Кой знае, може би Учителят иска да закали духа или да утвърди доверието пред лицето на привидното поражение. Затова настоявам да не се прибира оръжието, колкото и безнадеждни да ни изглеждат обстоятелствата за момента. Тъмата е картонен бик, който не издържа упорството на Светлината. Трябва, трябва да отстъпи тъмнината, независимо от яростното съпротивление и временните разгаряния. Как иначе да се съкруши врага, ако не с несломимата вяра в крайната победа. С Мен ще вървим, с Мен ще победим, с Мен към победата ще вървим.

 

97. (М. А. Й.) Доверието към Водещия докрай е мощен двигател. Ако силите са на привършване и огньовете гаснат, може да се намерят сили в любовта към Великото сърце и с обновената любов да се разпалят отново огньовете. Нека да не пресъхва тази любов към Великото сърце. Тя е мощен двигател, най-мощният от всички. Това чувство може да нараства и да се расте заедно с него. И ако решението е да се върви твърдо до край, независимо от всичко и без да се спира пред нищо и без да се смущавате от нищо, то целта е достижима. Но издържат докрай само малцина. Болшинството се лута в страни и изостава. И колко нищожни са камъчетата, в които се препъва съзнанието. Много са и самозаблудите. Вървят след себе си, но не след Владиката и изпълват съзнанието и сърцето си със себе си, а не с Неговия Лик. Отдавна даденият завет: „отвърни се от себе си“, е забравен.

 

98. (Гуру). Трябва да се види закономерната последователност, в утвърждаването на Моето име. Да се даде по-рано е невъзможно, да се даде късно е грешка. Нужно е умението да се дава мъдро. Затова са нужни търпение и увереност, че всичко ще се извърши навреме. Много неща са били разрушени поради преждевременно утвърждаване. Всичко ще стане, но не по-рано, отколкото е нужно. По-добре е мълчаливо да се събира знанието, толкова нужно за бъдещето, отколкото да се съжалява, без да се знае истинското положение на нещата. А работите са добри и отсъденото ще стане. Да се порадваме на бъдещето.