Борис Абрамов
Светлините на Агни Йога (15)

315. (1 декември). Сине мой, Владиката иска контактът да се задълбочи и връзката да се задържа в подсъзнанието и тогава, когато външното привлича съзнанието към себе си. Трябва да се приложи внушение и тук. Външното обкръжение тегне над съзнанието независимо от това дали му се обръща внимание в дадения момент или не — тегне, замъглявайки видимостта на духа. Така реално трябва да стане и усещането за Присъствието на Владиката, да стане Той неотделима основа на целия живот. Всяко действие трябва да се предшества от мисъл за Владиката, за да се слееш неразривно с Водещия, усещайки всеки момент неговото присъствие. Това ще бъде и правилното решение. Защо да се утвърждава близостта само в моментите на общуване, а не постоянно? Авраам е ходел пред Господа, а ученикът ходи пред Владиката. В това състояние на постоянно осъзнаване присъствието на Владиката ще започне и преобразяването на живота. Тогава ще стане възможно и това преодоляване на себе си, което не е се отдавало да сега. Когато сме заедно, е възможно и достижимо всичко. Някои се опитват да отнесат тези думи към земното, но става дума за достиженията на духа, защото достигането на невъзможното е разположена в областта на духа. Ударението е върху мисълта и прилагането на силата се пренася вътре. Оплакват се и обвиняват външното, като казват, че то им пречи, но в действителност пътят преминава вътре в човека и нищо външно не може да го прекъсне, ако човекът разбира, че се движи съзнанието, а не нещо намиращо се извън него. Затова никакви външни условия не могат да попречат на придвижването, ако това не поиска духът. Владиката указва най-добрите възможности и при всички обстоятелтва избира най-добрия подход. В лъчите на утрото на всеки ден изпраща лъча на живота. И трябва вътрешното придвижване по пътя да се утвърди така, че нищо външно повече да не пречи. А когато бъде достигнато това, ще се разкрие и следващата степен и ще се придобие умението да се заставят външните обстоятелства, каквито и да са те, да служат на придвижването. Това ще бъде победа над външното. Тя съвсем не се състои в това да се преправя всичко по своему, а да се взема от всичко ставащо това, на което то учи, като се извлече от него импулс за по-нататъшното придвижване. Ако духът е слаб, той ще се преклони пред препятствието и ще допусне заразата, но силният ще каже: „Ще се преборим“ — и ще го преодолее. Става дума за вътрешното преодоляване, защото външното е без значение, даже и ако е придобит целия свят. Но вътрешното царство е на духа и там той е господар. При осъзнаването на това условие всичко започва да служи на човека — всички сили, всички хора, всички обстоятелства. Няма противни обстятелства. Изкусният мореплавател използва всякакъв вятър по пътя към целта, така и плуващият в своята лодка дух. И когато нищо вече не може да спре, това е победа. По този път върви отсъденият победител, използвайки всичко, дори тъмата, гниеща за цветята на светлината. Над всичко, като непреодолима мощ, се извисява силата на духа. Макар и първоначално тя да не се утвърждава навън ярко, ще дойде време, когато вътрешната победа над себе си ще се отрази на външното, покривайки пътя с редица дела. Няма нищо на света, което може да попречи на духа по пътя му към крайната победа, ако той е разбрал, че нейното постигане преминава през преодоляването на самия себе си. Тогава и само тогава външното загубва своята страшна власт над съзнанието и духът става свободен. И стихиите започват да му се подчиняват.

316. (Дек. 2). Да се върви по върховете означава да се издигнеш духом над бездната на живота и размахвайки крилата на духа да не се допираш до низините, мрачните усои и ниските астрални слоеве. Това означава същао и пребиваване в сферите на надличното. Личното, малкото, ограниченото винаги е твърде близо до низините, от където хоризонтът не се вижда и животът е затворен в малкия кръг на съзнанието. Така за всяко явление съществуват две точки на виждане: лична и надлична. Първата обикновено е погрешна, тъй като е малка и тясна, а втората издига съзнанието над първата и тогава може да се види в далечината и бъдещето придобива реални форми. Да се разбият оковите на личноста и саможивостта означава да се пробие черупката на аурата и да се изтгръгнеш от пределите на пространството. Аурата на плътното тяло прилича на черупка, в която е заключен духът. И ако черупката на саможивостта затваря пространството, не е възможно нито разделяне на телата, нито съзнателна дейнст в ментала. Егоизмът или саможивостта затваря съзнанието в ограничения кръг на личните мисли, емоции и представи и отнема свободата. Много затворници има. Те също говорят за свобода, но са много далеч от разбирането за истинска свобода. Тялото е затвор, саможивостта — окови, а личните чувства и мисли са като тежки вериги. Ако към това добавим и заблудите на времето, натруфеността на епохата, лъжливите положения на науката и хилядите прегради, отделящи съзнанието от истините на космичния живот, то наистина животът на несвободния дух ще се окаже истинска тъмница. Но да разбие веригите, ограничаващи съзнанието, не е по силите на всеки дух. Правилният път към това ще бъде разширяването на съзнанието. В моите лъчи, разширявайки се, съзнанието се преобразява и става възможно постигането на вечната истина за съществуващото. Не от живота и неговите временни форми искам да освободя, а от лъжливото и изопачено негово разбиране. Животът е хубав и светът е прекрасен, но неразбирането, изопачаващо действителността, е ужасяващо. Трябва да се върнем към основите и от тях да тръгнем. Трябва често да ги повтаряме и да ге потвърждаваме отново и отново в съзнанието. Земните вихри помитат най-добрите строежи, но духът е вечен и ако устремеността не изчезне и съзнанието се опира на постиженията на духа, земните вериги се разпадат и свободата става реалност. Добре е да се разбира в кой, именно, проводник, става движението и каква е неговата същност. Наблюдаващият гледа, той е встрани и само гледа, сякаш че отделя от себе си своите обвивки и ставащото в тях. И тогава ставащото се превръща в нешно външно по отношение на духа, и безсмъртната триада утвърждзава своето самостойно битие, независимо от трите потока материя, течащи през нисшите проводници — физическия, астралния и менталния. Разчленяването на съзнанието е неизбежно на определено стъпало, но подготовката занего може да се започне отрано. За тази цел трябва да се отдръпнеш от себе си, заставайки сякаш отстрани и наблюдавайки ставащото вътре. Чудесен, изумителен, пълен с необикновени възможности живот се съдържа в човека. В него е всичко. Царството на сияйната мисъл е отворено за него и достъпно, а Космосът лежи пред него като вълшебна книга, която той може да чете без край, откривайки все нови и нови тайни на Вселената. По този велик път само саможивостта пречи и дребната земна личност, защото човекът е нещо неизмеримо по-голямо, отколкото неговата малка личност, с която той е облечен през текущия живот. Съзнанието напира към космичния простор и духът усеща безпределността на възможностите, разкриваща се пред него в лъчите на настъпващото утро на Новата епоха на огъня.

317. Личният свят на обикновения човек и неговата представа за себе си е погрешна и лъжлива в самия си корен. В безпределната вселена няма място за призрачния свят на пияницата, картоиграча, спекуланта, лихваря и за всеки човек, който живее съзнателно само в пределите на един живот и вярва, че съществува само това, което вижда и това, в което вярва самият той и заобикалящото го малоумие и невежество. Такива ги наричаме слепци, а животът им — мъртъв живот. Живи мъртъвци, обрекли себе си на смърт с това, че са обградили своето съществуване с явления с малка продължителност, също обречени на унищожение поради малкия кръг на своите прояви или съществуване. Да сиппредставим, че някой някога е вложил всичките си сили и цялото си внимание, за да придобие почит и власт и, да предположим, че ги е постигнал. Минали години, той умрял, умрели и всички, които са го почитали и са му се подчинявали. Никой не останал живо и паметта за него, достигналия почит и власт, умряла, без да остави следа. За какво е било всичко и къде е отишло всичко, което го е заобикаляло и за което той е живял? Къде в Космоса е мястото за всички призрачни форми на неговите представи за живота и света? Всичко е потънало в забравата, отишло си е. На лъжливи богове се е покланял достигналият почит и власт и е служил на Майя, без да направи нищо за света.

(През деня се появиха мисли, че ще дойде време, когато ще може да се пише по всяко време на деня и нощта и когато всички мисли ще бъдат в съзвучие с космичната истина).

318. (3 декември). Вместването на противоположностите е основа на синтетичното мислене. Всичко, което се вижда наоколо, е крайно и преходно. Всичко подлежи на смърт, на унищожение. Това е единият от аспектите или полюсите на двойката противоположностил. Но краят на всичко крайно представлява безкрайността. И временното е само аспект на вечното или разрез на вечното във временното. Проявите на живота във всичките му форми са безпределни. Всеки живот със своето начало се докосва до безпределността, така се докосват до безпределността и всичките му съставни елементи, влизащи в дадена форма, било то човек или растение, или даже всеки материален предмет, тъй като предметите също живеят. Да вземем човека! Колко милиона години са били нежни на природата, за да достигне човекът до днешното стъпало на еволюцията. А колко продължителна еволюция е предшествала това време, когато човекът е станал човек. Колко време е било необходимо на духо-монадата, за да се облече във видима форма макар и на първична клетка? И къде е краят на еволюцията на човека? И началото, и краят се докосват до безпрезделността. Така вечна е и материята, проявяваща се във вечната смяна на формите си на изразяване. Безпределността е във всичко и всичко е израз на безпределността в разреза на времето в дадения момент — времето, началото и краят на което не могат да се определят. Нищо няма смисъл, взето само по себе си, но всичко представлява съставна, неотделима и неразривна част от космоса. И животът на човека е нищо, и личността е нищо, ако ги разгреждаме само в разреза на времето или във вид на отрязък с една или друга продължителност или като едно въплъщение. Само взета като цяло във вид на звена на една непрекъсната верига, опъната от нямащото начало минабо към нямащото край бъдеще, може да бъде разбрана същността на човека, както и всичко, което вижда окото и което съществува в природата. Живеем в безпределната Вселена. Безпределни сме ние и нищо не притежава отделно, откъснато, самостойно съществуване. Така и личността на човека в отделното му въплъщение е само мънисто в огърлицата на безсмъртната превъплъщаваща се триада, представляваща истинската индивидуалност на човека.

319. Ние живеем в безпределността и се докосваме до нея постоянно и във всичко. Всяко явление е скамо звено от безкрайна верига от причини и следствия, протегната в миналото и нямаща край. Всяка форма е крайна, но всяка е предшествана от билата преди нея, а нея — билата още по-рано и съставена от елементи, съществуващи преди те да са влезли в състава на дадената форма. Къде е краят и къде е началото? Такива няма. Безпределността не е абстракция, а факт. Съществуващ в безпределността безпределен е и самият човек. Да се види безсмъртното в смъртното и вечното във временното ще бъде признак на мъдрост. Нищо, нито едно действие на човека има край. Всяко действие е въже, опънато в безкрайното бъдеще, нишките на което са невидими за окото. От скритото минало на бял свят внезапно изплува импулс на действие и прозвучавайки, отново се потапя в миналото, за да се появи отново в бъдещето. Сборът на тези импулси представлява кармата, управляваща съдбата на човека и управлявана от човешката воля, ако тя може да контролира импулсите и моментите на тяхната проява. Овладявайки причините, контролираме следствията. Всяко следствие поражда нова причина. При нас всичкщо е само следствие. Причините създаваме ние сами и по този път творим. Знаейки, че цялото време, което съществува, принадлежи на нас, ние захвърляме далеч котвите, понякога дажи на хилядолетия напред. Картината на еволюцията на живота, издълбана от нас във веществото на стихиите, представлява верига от огнени причини, творчески заложени от нас в огнените сфери на строителството на живота на планетата. Това са идеите, въплътени във форма и създадени за това, когато дойде времето и настъпят сроковете, да могат да се отлеят в плътните форми на видимия свят. Те представляват това русло, по което трябва да потече еволюцията на планетния живот. Указаните от нас стъпала на еволюцията трябва да се приемат. Пътят на еволюцията е само един, указан от нас. Ако нямаше водещи, то даже е невъзможно да си представи човек накъде би се втурнал потокът на животая и какви чудовищни форми би приел той. Хаосът е така наблизо. Имаме примери в миналото на унищожаване на чудовищните породи на растителния и животинския живот от такъв порядък. Кооперацията на човечеството с тези, които водят, е насъщно и настоятелно необходима, но кооперация доброволна и съзнателна. Тази кооперация е нужна по начало, но в периодите на смяна на расите и епохите тя е неотложно нужна, тъй като друг път няма, за което предупреждаваме имащите уши. Ценността на надличната мисъл е в това, че тя не умира и е полезна пространствено. Личната мисъл, ограничена в малкия кръг на своята проява, се изчерпва при условията, които са й съзвучни. Но надличните мисли живеят векове. Структурата на личните и надлични мисли е различна. Мисълта, изкристализирала в ясен и завършен мисле образ, придобива устойчивост и динамичност. Размазаното мислене поражда уроди. Отчетливата вмисъл дава отчетливи думи, изрази и движения. Ако отчетливите мисли са от светлината, това е заслуга пред пространството. И черният огън и тъмните мисли също могат да бъдат твърде отчетливи, особено у, представителите на тъмната йерархия. Такива мисли създават сферите на злото — нисшите слоеве на Надземния сквят. Със всяка мисъл, съзвучна на тъмнината или на светлината, техния породител приобщава себе си към съответната сфера на доброто или на злото, на светлината или на тъмнината, привличайки техните енергии върху себе си и превръщайки се в обект на тяхното въздействие. Служенето на Светлината или на тъмнината е много реално. Служители са всички хора без изключение. Всеки служи в една или друга степен през целия си живот на едното или на другото начало и всеки е неразривно свързан с този, на когото служи, чрез общия характер и направление на своето мислене. Степените и формите на мисленото сътрудничество със Светлината или тъмнината са много, но същността на служенето е самочевидна. Околните могат да бъдат измамени, но пространството не може да бъде заблудено, както и законът за магнитното притегляне на мислите и великият закон за съзвучието и съответствието. По този начин, в тясно съответствие с преобладаващото течение на мислите, хората преобразяват своя облик според страстите си. В Плътния свят този процес е по-бавен, но в Надземния свят, след освобождаването от физическото тяло, той се извършва бързо и законът за съответствието или съзвучието проявява своята мощ. Това става в нисшата област. Такова преображение, но по висшата скала, става и под въздействието намислите, съзвучни на Светлината и ясносияйни. Преобразява се и видимостта на човека по отношение природата на мислите. Ето защо е толкова необходим контролът на мислите и умението да се управляват те. Кой ще поиска съзнателно да навлече внърху себе си обликът на безобразието? Физическата видимост не винаги служи като вярно отражение на вътрешната красота или безобразие, тъй като за преобразяването на плътта е необходимо време. И често се случва, че некрасивата физическа обвивка представлява обител на светъл дух. Едва на последния етап красотата хармонично се съчетава във всички обвивки и се отразява в тях. Известно е как дори мигновената радост или скръб изменят изражението на лицето. Така действат и мислите. Но скритото действие на мислите върху цялото тяло и всички обвивки е по-силно, макар и външно да е незабележимо. Тънкото въздействие на мислите върху тъканите на тялото е много силно. Телата на хората са толкова различни по структура, колкото са различни и мислите, и лицата. Под действието на мислите тялото се преобразява: едно се осветява и благоухае, друго потъмнява, разлага се на живо и издава зловоние. Злото е воня, воня на зло, воня, произлизаща от злото. Всяко зло действие е зломонно, а също и всяка тъмна мисъл. Служенето на Светлината дава благоухание, но съслужителят на тъмата смърди. Така чрез мисълта си човек определя в пространството своя път към тъмнината или към Светлината.

320. (4 декември). Искам да ви покажа, че пътят към мен или към бездната е извънредно реален и лесен за определяне. Не може да има никакви колебания на кого и на какво служи духът. Във всеки даден момент търсещият определя чрез своята мисъл своя път, а също и всяко отклонение, завой или задръжка. За индикатор служи мисълта, оцветяваща със своя преобладаващ цвят аурата на човека. Кого може да измами вървящият в тъмнината човек? Дори и да е измамил или все още да мами някого, то колко ще струва на самия него тази измама и няма ли той да е който ще плаща? Всичко добро остава вътре, всичко лошо остава вътре и всичко дава плод. Можеш ли да измамиш собствената си мисъл? Значи всяка измама е неизгодна преди всичко за измамника, тъй като цената, която ще плати, е висока и неизбежна. Ущърб се нанася преди всичко на самия себе си, тъй като всяка трохичка зло остава в микрокосмоса на своя родител, донасяйки своите следствия. Лъжци, измамници, творци на зло и тъмни деяния, помислете за това каква страшна участ си подготвяте в пространството. Всичкото породено от вас в света зло остава във вид на огнени кристали енергия вътре във вас, за да привлече от пространството, когато плътното тяло няма да пречи, съзвучните на вашите условия тъмни енергии. Нищо не може да ви освободи от действието на закона, нищо няма да помогне, докато енергиите на породеното от вас зло не изчерпят силата си върху вас самите. Обратните удари на кармата са ужасни и е невъзможно да бъдат избегнати, и няма да има утеха за пораждащият черни огньове. Причисляването към лагера на Светлината или на тъмнината се извършва по светлосянката. Светимостта се определя от мисълта. От тук произтича и първостепенната й значимост вобикновения живот. (Преди лягането бяха думите: Заплитам бъдещия възел на новата работа. И мястото не е тук, а там. Поздравявам ви.)

321. (6 декември). Аспектите на проявения свят са многообразни. Свят на звуковете, свят на миризмите, свят на светлинната гама, свят на материалната скала и така нататък. За някои плоскости на явленията човек само подозира. Всяка скала е двуполюсна. Сферите на полюсите са разделени с граница. Тънка е границата между полюсите на тъмнината и Светлината или на благоуханието и зловонието. Есенните цветове на природата, цветовете на разцъфтяващия, раждащ се живот са много характерни със своите разцветки, както и цветовете на есенния, умиращ живот. Противостоене във всичко. Духът се идига над полярността на нисшите явления и, обединил в себе сидвата полюса на живота, става безполов или единен. Неутрализацията на бинерите или постигането и вместването на противоположностите, служи като предверие на висшето мислене. Постигането същността на единната вещ в нейната двойственост е ключът към разбирането на самия себе си и света. И радостта, и мъката, всичко служи на една цел. До това довежда правилното съчетаване или обединяване на личното начало със свръхличното, на индивидуалното с колективното. Разбира се, че Родина е голямо понятие и всеки трябва да приложи своите сили за разцвета и преуспяването й. Но Родината е само част от голямото семейство на народите, всеки от които има същото право на място под слънцето. Място има много и стига за всички, акосе мисли за това с любов към всички, а не с ненавист. Така че, поляризацията на противоположноститке им голямо жизнено практическо значение. Но се изисква вместване на явлението като цяло, иначе може да станем еднастранчиви в мисленето и да се озовем в лагера на тъмнината.

322. Когато мракът се сгъсти и токовете станат тежки, Обликът на Учителя в третото око и повтарянето на Името разгонва тъмнината и помага да се премине през нея.

323. (7 декември). Мълчанието създава най-добри условия за натрупване на духовни сили. Всяка дума, насочена към друг човек ни поставя в зависимост от него и задължава с нещо, насочвайко цялото мислене в определен канал. След първата дума непременно следва втора, след нея трета и така нататък. Мълчанието не задъжава с нищо. Мълчащият е свободен в избора на своите мисли. Тази зависимост дсе проявява особено силно когато сеналага да се изслушват цели потоци от чужди словоизлияния, ненужни и скучни. Получава се изтгощаване на духа. Крадящите чуждото време и сили с бъбрене предсктавляват освен това и пространстни вредители, тъй като замърсяват пространството с мислена слуз. Може да се приеме правилото да се говори само тогава, когато е нужно и само това, което е нужно, като се избягват излишните приказки. Културата на речта изисква точност и краткост на изразяването, а следователно и определеност на мисленето. Умението ясно, точно и кратко да се изрази своята мисъл ще бъде показател за дисциплинираност на мисленето. По думите на човека може лесно да се съди за това доколко е дисциплинирана неговата мисъл. Хората обикновено не разбират, че речта е явление от огнен порядък и поради това се нуждае от строг контрол на волята. Често астралният палячо се изявява в ненужно и ярко емоционално словоизвержение. Ако не е обуздан езикът, не може да се постигне нито равновесие, нито сдържаност, нито самообладание. Език мой, враг мой, когато го управлява палячото. Колко съжаления за казаната не на място дума, колко разногласия, кавги и раздразнение заради несдържани думи. Тази сфера на човешката огнена активност трябва да се приведе в порядък с разбирането на това, че говорещият е отговорен за всяка своя дума пред себе си и пространството. Думите могат да се оприличат на документи, непредпазливо разпръскани навсякъде, всеки от които може да бъде предявен на този, който го е издал. Думата не изчезва, а остава в пространството като огнен знак, свързан чрез нишка със своя създател. Празните дума са подобни на боклук. Колкото са повече, толкова повече е боклукът, с който човек се огражда и в обкръжението на който живее. Собствената аура може да бъде проголена не само от безпорядъчни движения, но и от подобни на тях думи. Много несъобразности има в поведението на човека. Не напразно народната мъдрост счита мълчанието за злато. Много неща трябва да се преразгледат в баналното ежедневие и много да се променят коренно. Някои разбират колко наситено и многозначително може да бъде мълчанието. Разговорът без думи, мълчаливото общуване ще бъде предверие към общуването в Тънкия свят. Наситеното огнено мълчание е признак на голяма култура на духа.

324. Всяко правилно действие приближава към мен, унищожавайки средостението. Да се постъпва правилно може винаги и преди всичко в мислите. Правилната мисъл ще роди правилно действие. Съзнателните мисли предшестват действието, с изключение на рефлексните действия, когато човек най-напред извършва нещо автоматично, а после мисли.

325. (8 декември). Да се внушава и заповяда може на себе си, може на други хора, а също може да се заповяда на пространството. Но пространствената заповед изисква твърдост, решителност, огненост и отчетливост. При пространствената заповед човек има работа със стихиите и пространствения огън. Под въздействието на мисълта пространственият огън се отлива във форми и действа чрез силата на мисълта. Всяка мисъл се стреми да се въплъти във видими форми — това е основната тенденция на стихийната материя, обличаща фопмата. Този закон се спазва от от голямото до малкото и от горе до долу — от тънкото в плътното. Това е основен закон на творчеството в живота. Ние сме изрязали във вихъра на стихиите картината на еволюцията на живота и само свободната воля на хората, вместо да се слее в хармония с Висшата воля, с Космичната Воля, проявява тъмно своеволие, нарушавайки строителството на живота. Заповедта на волята може да бъде обърната към стихиите и в голямото, и в малкото. Пространствената заповед рано или късно ще бъде изпълнена непременно, ако не бъде подронена от собствената неувереност, съмнение и колебание и ако тя не е в разрез с течението на кармата. ПСрещуволята на Владиците на кармата човешката воля е безсилна. Владиците на кармата, за оформянето на нейното течение, също използват стихийна материя, за да набележат основния път, по който трябва да премине човек, свързан с кармичната неизбежност. Неизбежността и неумолимостта на кармата доре е била разбирана в древността. Тове не е трудно да бъде разбрано и сега, ако се помисли; че гърбавият, или епилептикът, или блестящият музикант, математик и така нататък от рождението си вече носи в себе си печата на кармичнното предопределение. И тяхната свободна воля като ярко белязани от кармата, може да се проявява само в рамките, определени им от кармата. По този начин областта на пространствената заповед също е ограничена от кармата. Заповедта ще бъде изпълнена в нейните предели. Не трябва да се мисли, че кармата е непреодолима. Поставяйки препятствия и ограничения в едно, тя в същото време отваря възможности в друго. Така например, много от слепите имат възможност да развият вътрешното си зрение и да виждат това, което зрящите не могат да видят. Освен това кармата означава не само ограничаване, но и възможности. Това обикновено не се отчита и по този начин се изпуска от погледа едно от най-значителните преимущества на кармичното предопределение. Човекът, притежаващ множесво таланти и способности, се снабдява с тях кармично. Трябва да се помни, че огнената воля в своя потенциал е неограничена и няма такова препятствие, което тя не би могла да преодолее. Духът може да възтържествува над всички ограничения на кармата, ако знае пътя. Вече съм казал, че, вървейки с мен, вече не един път са преодолявали светила. Кармата е еволюционна сила, имаща впредвид възхода на духа и кооперирането с нея, вместо сляпото противопоставяне, може да даде най-неочаквани и благоприятни резултати. Защото целта на кармата е да насочи човека по еволюционния път. Ключът за правилното решение е в схармонизирането на стемежите с повелите на Космичната воля. Съзвучието с нея ще даде на духа победа и свобода на действие, недостижими по други пътища. И тогава пространствените заповеди на волята винаги ще се изпълняват. Властта над стихиите, която е отдавнашна мечта на човечеството, ще бъде достигната само по този път. В съзвучието с моята воля, в съзвучието на собствената воля с Космичната, се утвърждава могъществото на духа. Някой иска да бъде силен сам по себе си, но още Владиката е казал: „Сам по себе си аз съм нищо; Отец, който пребивава в мен, Той твори“. Така предаването на съзнанието по стъпалата на Йерархията нагоре дава на духа власт. Казано е било, че едадена на човекавласт над всяка плът. Но хората са решили, че към тази власт може да се достигне чрез своеволното самолюбие и самоутвърждаване. И в резултат нищо не са постигнали. Тъй като могъществото на духа се постига чрез сливане с Космичната воля, с Висшата воля. Изпълняването на Космичната воля трябва да се разбира като следване на повелите на законите на еволюцията. Този, който върви с еволюцията, винаги е победител. При анализ на световните събития трябва да се отчита това. В съвременното стълкновение на нациите победител ще се окаже този, който, разбирайки законите на развитие на човешкото общество, ще действа в съгласие с тях, следвайки ги и който сестреми напред към нови, по-съвършени форми на обществен живот, а не към старите, изживени и обречени от планетната карма на унищожаване. Светлите коне на еволюцията се стремят напред, но старият свят залага на черните бегачи, носещи се към бездната. Когато пространствената заповед е в съзвучие с еволюцията, тя ще бъде изпълнена. Затова трябва да се мисли не лично, а пространствено, затова преодобяването на личното начало в себеси води до победа не само над себе си, но и над стихиите. Сливането на обединените съзнания с Висшата воля е гаранция за победата на светлите сили над тъмнината.

326. (9 декември). Сине Мой, трябва да усвоиш умението за подвижност на духа. Способността да си представяш себе си на всяко място и полетите във въображението служат като предверие на реалните полети. Пътят се прокарва от мисълта. Да се облети мислено света означава да се докоснеш с мисъл действително до това, към което тя е устремена. Мисленото докосване вече не е фантазия и не е въображение, а явление от Тънкия свят, имащо под себе си напълно реална основа. Мисълта е явление от висш порядък, не подчинено на законите на трите измерения и не ограничено от рамките на плътните условия. Всяка мисъл може да се обостри до краен предел и с това да се усили нейното действие. Разбира се, необходима е съсредоточеност и пренасяне на битието в мисълта. В света на мислите, където всичко е толкова реално, както и в Плътния свят, предметите и веществото, което ги изгражда, се състоят от мислена материя. Там не съществува друга реалност, освен на мислите и заетова там мисълта съставлява всичко. Но царството на мисълта е основата на Плътния свят и на всичко, което, каквото има в него. От тук и значимостта на мисълта за всички планове на съществуването. Пренасянето на битието в мисълта означава задълбочаване живота на съзнанието. Съзнанието, затворено в тялото, живее чрез мисълта, нсо се опира на плътното, докато истинската родина на духа е сферата на огнената мисъл. Човекът е мислещо същество и цялата активност на неговото съзнание протича в тясна връзка с мисленето. Печатът на мисълта се полага върху всичко, което той вижда, чува е усеща. Но всичко това той прави автоматично и несъзнателно. Царят на мисълта варви след нея на повод и не той я управлява, а мисълта е неговият властелин и победител. А трябва да бъде обратно. Тази революция в собствения микрокосмос трябва да бъде извършена и да бъде установена пълна и неограничена власт над мисленето. Средно положение няма — или ние владеем и управляваме мисълтна, или тя нас. Робуването на собствената мисъл е особено тежко. От това робство няма къде да се избяга. Робът може да избяга на свобода, разбивайки своите вериги, но къде за се отиде от своите мисли? Затова изходът е един — овладяване на мисълта и установяване на пълен контрол над нея. Обуздаването на мисълта е необходимо, преди да можеш да направиш първата крачка по пътя към могъществото на духа. За начало можеш да възприемеш положението, че ако мисля за нещо, то мисля заради това, че искам това, а не заради това, че така иска своеволиято на необузданите мисли. Контролът трябва да бъде постоянен. Бродещите мисли са опасни, като всички скитници. Защото всяка мисъл задължително въздейства върху човека, на целия му сложен организъм, предизвиквайки една или друга реакция. Да се поставяш в зависимост от всеки случаен скитник не е мъдро. Никакви неуспехи на първоначалните опити да се овладее мисълта не могат да послужат като препятствие по пътя към окончателния успех. Трябва да се премине през етапа на овладяване на мисълта, тъй като иначе няма да бъде възможно придвижването по-нататък. Дори неголямата победа ще донесе радост и удовлетворение. А поредицата от победи ще придаде увереност в успеха и вяра в себе си, и в същото време ще донесе и огньове на достиженията. Тялото може да отстъпи под натиска на външните условия, но мисълта никога, никога не трябва да отстъпва от веднъж набелязаната цел. Външните условия са временни и преходни, но духът и неговото огнено оръжие мисълта, са вечни. Затова упорството, твдърдостта и постоянството в достигане на набелязаната от мислите цел ще бъде залог за успеха. Дори и при поредица от неудачи, все някога ще се надигне благоприятната вълна на обстоятелствата и тогава удържаната с постоянство мисъл ще придвижи себе си в тяхната вълна и ще реализира набелязаното от нея. Да отстъпиш означава да се откажеш от мисълта. Но да позволиш на противната вълна или на множеството като нея да преминат покрай теб, за да продължиш да действаш след това по приетото вече направление, ще бъде гаранция за победа. Така че, ще утвърдим неотстъпността. Когато всичко се колебае и тъмните противодействия са особено яростни, чрез неотстъпността ще достигнем до целта, защото отстъпниците са много и отстъплението е само в тъмата. Осъзнаването на вечността на духа и неунищожимостта на огнената мисъл ще бъде основа за успех в достигането на това, което е недостижимо сега. С формулата на вседостижимостта духът може да действа смело, преодолявайки бариерите на времето, защото във времето всичко е достижимо и в безпределността всичко е възможно, даже и това, което е напълно недостижимо сега. Установете се във вседостижимостта не за днес, не за утре, а завинаги, за вечността, в която живее духът на човека, съществуващ в безпределността. По този голям път всеки, дори малък, опит да се постигне победа, ще бъде увенчан с успех, когато настъпи времето за това. А времето идва за всекиго да прояви всяка мисъл в плътна проявена форма. Затова, казвам ви, че гарантирам за успеха, ако, проявявайки постоянство и неотстъпност на мисълта, разберете значението на вечното във временното и на временното във вечното.

327. Сред бурния, неистовия и яростен поток на външните явления, носещи се покрай съзнанието, завладяващи го, утвърждавам скалата на духа. На тази основа се изгражда домът на духа и се събират елементите на вечното, влизащо в състава на безсмъртната триада. Да се събират тези елемнти на непреходното, извличайки ги от бурния поток на временните явления, ще бъде признак на висша мъдрост и единствено (правилно) решение в живота. Истински събирач на съкровища наричаме този, който е прозрял в предназначението на живота си на Земята. Бисерите на Светлината могат да се събират в хранилището на чашата за винаги и с това да се утвърждава безсмъртието на духа в условията на Плътния свят. Камъкът на вечната основа човек трябва да утвърди в себе си сам, със своите ръце и със своята свободна воля.

328. Домът на духа се строи с мисълта. Мисълта е винаги в разпореждане на човека. Следователно строителството може да се извършва по всяко време и при всякакви обстоятелства, ако мисълта е достатъчно целеустремена. И когато разбирането на тази необходимост се е врастнало здраво в съзнанието и е станало негова неотменима част, може да се каже, че фундаментът е заложен и че той ще устои, когато задухат вихрите и се надигнат вълните. Мисълта се утвърждава и изкристализира във вид на огнени отлагания в Чашата само в действие.

(Вечерта в 6 часа). Всички феномени на магията представляват манифестация на силата на мисълта. Мисълта се обединява с пространствения огън във форми и тези форми приемат аспект на видимост. Скалата на материята се издига далеч нагоре зад пределите, ограничени от науката. Материя луцида, много видове фохат, материя matrix, все по-наторе и по-нагоре в безпределните сфери на пространството се отдалечават слоевете сияеща огнена материа. На материалистите можем да кажем, че тяхната обосновка на материята е правилно. Грешката е само в това, че се опитват да ограниччат в границите на своето разбиране безпределността в степените на разреденост и тънкост на материята. И тъй, градациите на материята са твърде многообразни и състоянията й също. Но във всичките си видове материята се подчинява на мисълта, която може да я отлива във всякакви форми. Мисълта е оръдие на духа, онзи инструмент и онази сила, с помощта на която той може да твори. Творчеството е съдба на човека. Възможностите за творческа активност на човешкия дух са безпределни, както е безпределен и самият дух. Тази област блести наистина с приказни възможности и отваря пред човека целта, заради която живее, развива се и се усъвършенства човешкият род. Указвайки пътя към звездите, Владиката приканва към космично творчество. Ако творчеството е цел, то и животът на човека е устроен така, че да представлява една школа, където за добро ли, за лошо ли, но хората са принудени да творят. Животът на всеки човек е резултат на неговото волно или неволно творчество. Неговият мозък ражда или твори мислите, астралът — чувствата, ръцете — всичко това, което създават. И вътрешният свят на човека е продукт на неговото ментално и астрално творчество, а външното обкръжение на физическото. И колкото по-дълго живее човек на Земята, толкова по-плътна, по-гъста и по-населена става тя с продуктите на неговото творчество на видимия и невидимия планове. Творчеството расте, разширява се, изпълва със себе си всички сфери, за да може на определено стъпало да излезе извън пределите на Земята и, разпространявайки се в Космоса, да стане космично творчество. Много отделни духове вече са преминали през тези граници и творят в космични размери. Блестяща съдба очаква човека и тя е предопределена.

(В 1 часа през нощта). Защо едни мисли се изпълняват, а други не? Да се обърнем отново към огъня. Мислите, в които е вложен сърдечен огън, се изпълняват неизменно. Запалените центрове насищат с огън мислеформата естествено и без всякакви усилия. Това, именно, дава и сила на мисълта.

329. (10 декември). Приятелю мой, малкото съзнание се стреми неволно към възлагане или към това, да се опира твърде много. Но придобилият опит пътник знае, че трябва да върви сам. През самотата и привидната изоставеност трябва да се премине и то главно за това, да се изработи самостоятелност, твърдост и вяра в себе си и в своите сили. Трябва да се учим да ходим със собствените крака и да плуваме в собственат лодка. Болшинството предпочитат чуждите, но моите избраници предпочитат своите. Това е необходимо за да се опази сферата на една висша индивидуалност от смесвяне със сферата на индивидуалността на друг човек. „Звезда от звездата се различава по слава“. Индивидуализацията на формите на проявения свят е основа на еволюцията. Това не е егоизъм, не е самолюбие, а утвърждаване еволюцията на духо-монадата. Всяка от Великите индивидуалности притежава своъ Лъч. Под този лъч някога се е запалилосъзнанието на тези, за които изпратилият своя Лъч представлява техен Космичен баща. Значи трябва да се разбере и усвои нова двойка противоположности: утвърждаване на индивидуалността при осъзнаване на братското единение на съзнанията и значението на колектива в процеса на еволюцията на човешкото общество. Лъжливият индивидуализъм е също така вреден и несъстоятелен, както и обезличаването на индивидуалноста. Трябва да се намери линията на хармоничното съчетание между тези две понятия: братството и индивидуализацията на съзнанията. Можем да си представим какво би станало с човека, ако всички хзапочнеха да говорят едно и също и да мислят едни и същи мисли, и всички да бъдат с едно и също лице. Това би било убийство на духа. Индивидуалността и братството могат да съществуват заедно. И цветята на ливадата са различни, но красотата на ливадата от това само се увеличава.

330. Приятели! Не да чакаме милости от небето, а сами да си ги вземем — това е пътят на победителя. За каво са очакванията, за какво са молбите, за каво е психологията на бедни роднини!!! Даровете на пространството се вземат по правото на родството. Да не чакаме вдъхновение, а също и подем (на духа), но, утърдили съзвучие с Височайшето, можем да черпим от съкровищата на мисълта от самата съкровищница. Висшата мисъл се носи над света. Приемник на съзнанието има у всекиго, трябва само да се настрои в съзвучие с мислите на Светлината. Зовът и откликът звучат в унисон с устремеността. Повече увереност, повече смелост, повече разбиране на това, че вратата в Царството на Светлината са отворени. И какво може да попречи на възприемането, когато съкровищата на пространственат мисъл са приготвени за човека от началото на времето. Колкото по-устремено, толкова по-съзвучно, колкото по-огнено, токова по-остро, колкото по-уверено, толкова по-леко. И да не чакаме и молим, а да се устремим и да си вземем. Не (пасынки), а сънаследници, не роби, а синове на Светлината. Разбирането на собственото предназначение дава право на вход в света на висшата мисъл. От къде е тогава това неразбиране, мрачност и бедност на мисленето? Не затова ли, че съзнанието е устремено вместо към Светлината, към тъмнината. А тъмнината мисли по нощному и се стреми към Земята, а нагоре не поглежда. Устремеността нагоре никога няма да остане без отговор. Затова казвам: само се устремете, само обърнете съзнанието си към мен и потоци от Светлина ще ви залеят, и нощните сенки, сенките на съблазънта, шепнещи в тъмнината, ще изчезнат. Ето го, запален от усрема, иска да се надигне и да върви към Светлината. Но… е окичен с товара на тежки земни мисли и желания. Като с черен саван е загърнат той с тях, и е глух, и сляп. Много мъжество трябва, за да се отхвърли решително и с твърда ръка земнатата тягост. На мен роби не ми трябват. Свободните и смелите призовавам след себе си, които без съжаление могат да се разделят с ненужния багаж. Много багаж носят дори тези, които са решили да вървят с мен. Приятели! Прегърбеният под земния товар няма да успее (да върви) след мен. Сега е време, когато съзнанието може да се придвижи стремително в еволюцията. Но няма, няма да успеем, ако не изхвърлим багажа. Викам след себе си бързоходците, освободени от излишния товар. Аз ще вървя с тях, а не с влачещите веригите.

331. Трудно е да се приеме твърдението, че при обръщане към Светлината отказ не може да има никога, ако обръщането носи надличен характер. Това е напълно обяснимо, защото самото пространство е безлично и островчетата или точките на личните съзнания реагират само тогава, когато повикът или мисълта им звучи в унисон, тоест когато то също е ограничено от оградата на личността и е настроено на същия този ключ. Но над личните сфери на пространството са безпределни и не са замърсени от миражите на личните светчета. Съзнанието, издигнало се над слоевете на личните въжделения, мисли и стремежи, се докосва до областите на световната истина или действителност. Не за себе си, а за света искам да събера съкровищата на пространствената мисъл. Това също е подвиг, защото земните условия обикновено не се съгласуват с надземните и изискват преодоляване. Без труд и напрежение нищо не се дава. Погрешно смятат, че привидната лекта на достиженията не е струвала и сега не изисква огнено напрежение на волята. Ако това напрежение се стовари на обикновен, неподготвен организъм, не би издържало нито сърцето, нито нервите. Ето защо се наложи такава упорита и продължителна подготовка и записите започнаха с къси фрази и дори с отделни думи. Казвам, че ще бъде достигнато такова състояние на съзнанието и организма, когато да се водят записи съвместно с мен, тоест под моите лъчи, ще може по всяко време на деня и нощта, по желание или по заповед на волята. Заповедта се отдава не на мен, а на себе си, за да се приведе приемникът на съзнанието в състояние на съзвучна настроеност. В действителност тази съзвучност с вибрациите на Светлината трябва да е налице винаги. Но тя не може да се постигне за един час. От тук и дългите години на подготовка, изтъняване на всички обвивки и разреждане на плътното тяло. „Колко е бавен пътят“ — възкликва неопитният пътник. Но да съдим нека ние, защото, кой знае, може би пътят да е бърз, а скоростта на движение да е ограничена само от възможностите на самия организъм. Да изгорят проводниците е много лесно. Напълнете съзнанието със светлина над неговата вместимост и ще се получи разрушаване. Когато одареното съзнание се привлича от виното или други видове забрави, значи то е претоварено. Много талантливи хора загиват, защото не притежават достатъчно сила, за да издържат на грапавите земни уловия. Ето защо наричаме подвиг случаите на носене на Светлина в тъмнината. Добре е да се бъде в тясно единение с мен, добре е да се притежава тънкост и чувствителност, необходима за възприемане на изпратените мисли. Но можете да запитате тези, търсещи единение, представят ли си какво струва на откритото сърце допирът вече не с мен, а с обикновената среда, която заобикаля човека в света. Да се запази единението и в същото време да се намерят сили да се преодолява съпротивата на обкръжаващата среда е необичайно трудно и изисква необратимо решение да се върви докрай, без да се спре пред никакви препятствия. Казвам го затова, за да знаят незнаещите колко труден е пътят и да не мислят, че единението се дава и удържа лесно. Да постигнеш единение е по-лесно, отколкото да го задържиш, защото тънкостта се обостря, а тъмнината се усилва и усъвършенства в нови и нови опити да погаси светлината на носителя на Светлина. Но на вървящите с мен ще кажа: вървим към победата и ще достигнем победата. Гарантирам. (1 часа през нощта)

332. (11 декември). Да се порадваме с радостта на духа, с радостта, несвързана с нищо земно. Надличната радост е близка до космичната радост. Тя извежда човека извън пределите на неговото аурично яйце и го приобщава към пространствената радост. Трудно е да си го представи човек, но Висшите сфери звучат с тази огнена радост. Да се приобщиш към тях означава да се настрои съзнанието с ключа на висшата тоналност. Интересно е да се види как дори земната радост преобразява плътното тяло. Реакцията на радостта е положителна. Нямам в предвид злобната радост на тъмните, както и всичките им други преживявания. Чувството на радост също изисква тренировка и то може да бъде възпитавано. Трябва да се започне с това да се отдели всичко, можещо да предизвика радост и да се съсредоточи вниманието на него, отхвърляйки всички мисли, обременяващи съзнанието. Това ще бъде полезно и за изработването на умение да се управлява мисълта. Всички чувства, възникващи в човека, той може да предизвика и сам, съзнателно, чрез волята, без всякакви външни основания за това. Лабораторията на човешкия организъм ще действа безотказно, ако е внедрена мисълта, че в своя микрокосмос човек е пълновластен господар на всички усещания. Нищо външно няма значение, ако е осъзната тази идея. Често може да с наблюдава как на някои хора доставя удоволствие това, което за други представлява източник на страдания и неприятности: например, убийството на животни заради удоволствието, наричано лов или пребиваването в игрални домове и други подобни. Много измислени и условни неща доставят съмнителни радости на хората само заради това, че те ги приемат като някаква даденост. Но всичко това е условно и относително. Съзнателното утвърждаване на чистите източници на радост ще доведе до овладяването на това чувство и ще доближи до усещането на космичната радост, над личната радост, радостта на духа, издигнал се над дребните и неистински земни радости. В областта на личната радост, която е двуполюсна, това, което служи като нейна причина, представлява също и причина за въникването на нейния противоположен полюс, тоест на мъката и сълзите. Човешките чувства са биполярни. Усещайки едното, непременно предизвикваме към проява и другото, противоположното. Многото смях е на сълзи — така смята народът. И това е вярно отбелязано от народната мъдрост. Но така, както съществува светлина без сянка, по същия начин има и космична радост без мъка. Но това е вече извън пределите на земните измерения. Тази степен се предшества от степента на надличната радост и скръб — не за себе си, а за света. Чашата със земна отрова духът изпива на последното стъпало. Много неща трябва да се вместят от съзнанието, преди то да се разшири до космичното съзнание. Но пътят на овладяването на всички свои чувства и усещания трябва да се премине. И колкото по-скоро, толкова по-добре. Волята трябва сякаш да се роди отново за осъзнаването на своята мощ, предел за нарастването на която ще бъде безпределността. Ние не сме временни, а безпределни и тази безпределност се проявява и утвърждава в човека във всичките му чувства, в целия му микрокосмос.

333. Оптимистът и песимистът, гледайки на едно и също нещо, извличат от него изводи от напълно противоположен порядък. Значи, всичко зависи от ъгъла на виждане. Но този ъгъл може да се установи от волята, обръщайки лъча на съзнанието в съответната посока. Този ъгъл на възприемане на заобикалящия го свят зависи от човека и той сам може да го избере и наложи, но съзнателно, призовавайки волята си. Защо да се отдава във властта на произвола това, с което може да се разпорежда самия човек. Не е ли той, който решава? Следващата крачка е анализът на явленията от другия порядък, не радващи, а огорчаващи съзнанието. Във всяко от тях може да се намери нещо положително. Не съществуват явления абсолютно лоши. Намирайки в тях положителните страни, можем да се придвижим по-нататък и да видим на какво ни учат тези неща, които са ни неприятни. Защото всяко от тях непременно ни учи на нещо. Разбирайки смисъла на преподавания от живота урок и значението на съдържащия се в него опит, можем и да се порадваме на това, че за напредъка може да бъде полезно всичко: и доброто, и лошото, и носещото радост, и носещото скръб. Така предопределеният победител заставя да му служи съзнателно всичко: и проявите на светлината, и проявите на тъмнината.

334. (Дек. 12). Приятелю мой, ето, пред нас е още един ден, приближаващ ни към бъдещето. Какво смяташ да извършиш ти през този ден, за да бъде бъдещето такова, каквото ти искаш да го видиш? Съизмеримостта и целесъобразността винаги ще доведат до целта, ако са приложени. Защото всяка постъпка, мисъл, чувство или движение могат да бъдат съзвучни с целта. Цел има, тя е добре възприета и усвоена. Но усвоено ли е умението неотклонно да се държим за нея? Всичко, което прави човек, или го отвежда към целта, или го отклонява от нея. В общочовешки мащаб до целта трябва да достигнат всички. Който не достигне, ще бъде изхвърлен от потока на еволюцията като космичен боклук. Едни ще дойдат по-рано до целта, други по-късно. Да се достигне трябва, но кой път да изберем: краткия и трудния или дългия и лесния? Избралият трудния път може да помисли за това дали няма този път да е по-лесен от другия, тъй като общата сума от тежести и за единия, и зя другия, е еднаква, но трудният път е много по-кратък и по-бързо довежда до целта. Много, много по-добре е горчивата чаша, отколкото цял живот с горчилка (горчинкой). И изпивайки нейната горчивина, под тежестта на земното бреме, може да се помисл за това, че затова и освобождението е по-близо. И дори може да се желае да бъде още по-трудно. Защото колкото е по-трудно и по-тежко, толкова сме по-наблизо. И когато стане вече съвсем непоносимо, значи, че почти сме до целта. Даром нищо не се дава — всичко трябва да се плати. Не е ли по-добре да се заплати наведнъж? Мъдрият се радва когато му се предоставя възможност да изплати кармичните си дългове. Едно по-дълбоко размишляване ще покаже, че всичко, целият живот е сън. Ще свърши, ще свърши непременно земната приказка и ще настъпи моментът на събуждане. Но когато очите се отворяят за действителността, ще бъде ли готов духът в пълна бойна готовност на разбирането си да я послещне! Не събралият тук нищо там ще бъде нищ. Знанията трябва да се натрупват тук и да се готви одеждата на духа. Изразявайки се с езика на съвременността, трябва да се приведе в работно състояние духът, привеждайки в пълен порядък всичките му части и старателно очиствайки от калта и мръсотията всеки детайл. Едан малка прашинка може да спре най-мощния апарат, толкова повече замърсеността на най-финния апрат на човешкия микрокосмос. Замърсяват го и думите, и делата, и чувствата, ако не са чисти самите те. За тази чувствителност на духовния апарат може да се съди дори само по явлението на предаване на мисли. Достатъчно е да се наруши стройността на приемника и той веднага ще заглъхне или ще допусне невнимателното нахлуване в съзнанието на мисли съзвучни не на Светлината, а на тъмнината. Чувствителността на приемника спада по много причини. Всяка от тях е несъизмерима с поставената цел. Нека най-дългата линия бъде символ на безпределността. Към нея може да се прилага и да се сравнява с нея всяко движение на съзнанието и всички реакции на външни явления, ставащи в него. Тогава всяко явление в живота ще заеме полагащото му се място, защото ще се научим да съизмерваме живота на Земята с безпределността на космичния живот. И в това ще намерим сили за неотклонното устремено придвижване към целта.

(в 1 часа през нощта). Личните спомени и личният малък свят на саможивостта са толкова нужни на пространството, колкото, колкото со нужни на вас личните спомени на някой непознат човек. Ви усещате доколко са безинтересни те, а главно са ненужни. За нас е нужно само това, което е полезно и нужно на хората въобще, но не и това, което се касае до нас самите лично. Затова дори да се говори за себе си е неетично. Дайте на хората, дайте на света, отделете нещо за другите от себе си, все едно какво, но дайте. Само даването в каквато и да било форма може да служи като оправдание на живота и да придава на живота смисъл. Хората се задъхват в безсмисленото си съществуване, ако не могат да дават, макар че често не разбират причината. Но духът усеща пространствената нелепост и безсмислието на егоистичното проспиване и се задъхва в него. Целта на живота е в даването и не за това, че имащият трябва да дава, а затова, че даващият разрушава преградата на саможивостта, излиза извън пределите й и включвя в кръга на своето съзнание сферата на съзнанията на другите, разширявайки с това своето. Грижата на мъдрия не е за себе си, а за света. Водещият планетата има грижата и отговорността за нея. По широтата на отговорността може да се съди за ширината на съзнанието. Кръгът на съзнанието на саможивостта може да се оприличи на глава на топлийка, но разширеното съзнание обхваща света. Добро е всичко, което се прави с мисълта за благото на другите, за общото благо. Чашата на общото благо е дял на най-мъдрите. Ако няма възможност да принесеш своя труд по обичайния начин за общото благо, винаги съществува висша възможност да внесеш своя дял чрез мисълта. На мнозина ли е по силите това? Но ако е обострена мисълта и са известни основите, може не малко да се помогне. Съзнателното влагане на мисълта в делото на Общото благо никога няма да остане неприето, тъй като не са много тези, които умеят да мислят, съблюдавайки основите и дори несъзнателно влагайки ги в своите мисли. Основите на Учението са тези рамки, в които се постига светът и животът в него. Утвърждавайки основата в мислите, цементираме с тях пространството. Когато наоколо е празно и огнената мъка започне да изпълва сърцето, принесете на пространството своя дар. По-рано хората са принасяли дарове в храмовете. Днес принасят даровете на духа в Космичния храм.

335. (13 декември). Съпротивлението, оказвано от околната среда на придвижването на духа, е право пропорционално на силата на неговата устременост. Законите са еднакви при всички случаи. Така ако самолетът започне да увеличава своята скорост, увеличава се и съпротвлението на въздуха. Но съществува предел, над който увеличаването на скоростта е невъзможно, защото няма да издържи апаратът. Така е и с човешкия организъм. Конструкцията на самолета трябва да се усили, а организмът — да се заздрави. Ето защо е толкова продължителна подготовката и преустройството на организма, тъюйкато в противен случай той няма да издържи на огненото напрежение и ще прегори. Такива прегаряния се наблюдявят често и сред обикновените хора, които не могат да издържат напрежението на съпротивлението на средата. Туберкулозата може да бъде предизвикана именно от тази причина. Прегаряне се получава и от непомерно свръхсилна работа. Причините може да са много. Неудържимото горене е явление от същия порядък. Заповядано е самообладанието като сдържащо начало, припятстващо разточителството на запалените огньове. Инертността, бездеятелността, мързелът са също пагубни за напредъка, както и неудържимото пламтене, а също и духовното даване свръх законната мярка. Нужна е средата, aureo medio на древните, златният път, срединният път. Не умереност, а равновесие, на напрежение с безпокойство и вълнения, а напрежение на спокойствието или спокойно напрежение. В първия случай имаме проява на необузданата стихия, а във втория — тази същата сила, но обуздана от волята и приведена в подчинение. При пожар и в домената пещ се проявява всесилата на огъня, но при различни условия — без контрол и при контрол. Обузданите от човека стихии му служат, необузданите и излезли от бреговете донасят бедствия и разрушения. Така разрушителни са и огньовете на човешкия организъм, не сдържани от волята. Колко често новодошлият иска да пробуди огньовете, без да си дава сметка за опасността от тази стихия. А може да се запали и черен огън. Много извращения и отклонения от изискванията на морала и много престъпления са предизвикани от слабост на волята инеумение дасе насочи преждевременно предизвикания огън в нужното русло. Също не трябва ида се забравя, че колкото по-висок е полетът, толкова по-силно е падането. Историята познава примери на падане дори на много високи духове. Тогава светлият агни става тъмен и служи на злото. Можем ли да се удивляваме, че пътят е толкова труден и изпитанията са толкова много. Скъпо струва на Учителя всеки отстъпник. Всеки виси като камък на шията му. Въпросът за ученичеството е сложен. Не трябва да се пропусне предателят, не трябва да се допусне недостатъчно силният, тъмни не трябва да се допускат, но и търсещите светлина не трябва да се отблъскват. Затова първото условие е да се говори според съзнанието, второто — изпитанието. Езпитва Учителят. Подражавайки на него изпитва подхождащия и ученикът. Вървящият против Светлината непременно ще бъде и против Учителя, и против неговия ученик. Вървящите против моите, вървят против Светлината. Тази реакция е безпогрешна. Вървящите против нашите Посланици също са от тъмнината. Но най-добрият съдия — това е сърцето, ако съждението не е преднамерено. Нека сърцето да бъде съдия.

336. Ако едно или друго чувство може да измени изражението на лицето, то няма да е трудно да си придставим и как се отразява играта на чувствата на обликща на човека, отхвърлил физическото тяло. Там човекът е като отворена книга, ако не се научи да владее своите чувства. Хората малко се замислят за това, че самообладанието и всички други качества са по-необходими за Тънкия свят, отколкото за Плътния. Изкушенията и съблазните възникват тук във вид на неясни, мяркащи се образи, бързо преминаващи през съзнанието, докато там тези образи придобиват вид на обкръжаваща мчовека действителност и се изправят пред него като живи реални форми. И стига човек да зазвучи в съгласие с тях насреща им, те тутакси го обграждат като с плътна стена, усилвайки се от неговия магнетизъм и привличайки от пространството рояци нови, родствени ими по характер, образувания. В този вихрен водовъртеж, ако е достатъчно силен, се въвличат и други родствени съзнания близки му по тоналност, като така се създават цели слоеве на Тънкия свят, наситени с еднакви мислеобрази и емоции. Ако бърдаците съществуват на Земята, то те съществуват и там, но са още по-реални, още по-изострени и явяващи се плод на най-необузданото въображение. Там творци са всички и творенията им заобикалят своите породители като плътна стена. Няма такива ужаси на Земята, които да не намерят своето отражение в Тънкия свят, само че в него те са още по резки и ярки. Тези слоеве са ужасно заразителни, тъй като магнетизмът им е много силен. Всеки човек, притежаващ поне едно нещо съзвучно на тези слоеве, се подлага на страшна опасност от тяхното отровно притегляне. Този, който никога не е се борел със себе си и не е преодолявал своите низши импулси на Земята, няма да намери сили в себе си да противодейства на магнетичната сила на тези убийствени привличания. На Земята, удовлетворявайки своите влечения, човек се освобождава поне за известно време от тях, но как ще се освободи от тях там, когато огньовете на страстите и желанията, увличайки съзнанието в света на призрачните форми, създадени от въжделенията, немогат да бъдат удовлетворени. Мъките на Тантал не са мит, а страшна действителност в нисшите слоеве на Астралния свят. Това, което е свързано на Земята, ще бъде свързано и там. Там човек е свързан с ужаса на неизживените си чувства. Язвите на духа, неизживени на Земята, се изживяват много трудно и болезнено в Тънкия свят. Когато сребърната юзда на духа е наложена на всичкихчувства на ученика, тогава безболезнено и бързо могат да се преминат тези сатанински слоеве. Устремът е магнетичен по своя характер. Устремът и обектът му са свързани с магнитна нишка, силата на която съответства на силата на устрема. По характера на устремеността може да се определи безпогрешно и сферата на нейното притегляне или онази сфера, в която ще бъде непреодолимо въвлечено съзнанието, освободило се от тялото. В една или друга степен е магнетична всяка мисъл, но равнодействащата на магнетичното влечение се определя от основната или господстващата устременост и именно тя обуславя една или друга сфера на магнитно притегляне, в която се въвлича духът, подчинявайки се на действието на закона за съзвучието. Така познаването на законите на Тънкия свят позволява достатъчно точно да се определят онези слоеве, в които ще бъде привлечен човекът, преминаващ големите граници.

337. (Дек. 14). Явлението притегляне на мислите е радост за духа, когато мислите му са от Светлината. Никакви низши слоеве не са страшни за този, който може да гарантира за качеството на своите мисли. Каква радост е да осъзнаеш, че добрите мисли ще дадат и добър урожай и ще създадат добро обкръжение. Причината и следствието са напълно съзвучни. Човек може твърдо, уверено, определено да създава своето надземно обкръжение с мисълта си. Красотата се дава като основа, върху която се тъче шарката на духа. Да строиш върху красотата означава да обкръжиш себе си със светлина. Чрез красотата получавате светлина. Красота на мисълта! Какво можа да бъде по-съзвучно на високите сфери! Служенето на Красотата във всичките й форми ще считаме за служене на Светлината, а служителя й — за светоносец. Красотата очиства съзнанието, както водата тялото от мръсотията. Провъзгласяваме Красотата, защото идва времето, когато цялото безобразие, което е антипод на Красотата, ще бъде отстранено от планетата. Принципът на Красотата може да се следва във всичко: и в голямото, и в малкото. Някои считата, че е възможно да се служи на Красотата и в същото време да си заобиколен от безобразие и да мислиш нечисто. Но това е печално заблуждение. Пълноценното служене на Красотата е всестранно. Но ударението е все пак върху мисълта. В основата на всичко прекрасно, сътворено от ръката на човека, стои мисълта, озарена от Красотата. С нея започва и служенето на Красотата. Храмът на Красотата ще бъде издигнат някога на вашата планета и всичких ще извършват молитви в него, защото тогава злото и синонимът на злото — безобразието, безобразието, ще напуснат Земята и планетата ви ще стане светла, като утринната звезда, която така ярко грее на небето.

338. Да направим нашата реч красива. Нека бъде красива всяка дума. Красота на думите — кой мисли сега за нея? А нали това е възможно, а нали това е достъпно за всекиго. И служенето на Красотата може да се започне ако искате още сега. И това ще помогне да се задържи контролът и над мислите. Колко е просто, колко е просто, леко и свободно служенето на Светлината, ако сърцето гори с това служене. Само да не се позволи на пламъка на духа да угасне. Красота на мислите, красота на думите и делата, красота на движенията и жестовете, дори красота на дрехите и целия външен облик на човека. Модата и красотата не винаги са съзвучни. Модата е израз на суетата, а често и на безобразието. Суетата и безобразието са близки по дух. Отсъствието на Касота е и безобразие, скалата на което е много щирока. Но затова и областта на Касотата е безпределна. Торого очень широка. Но зато и область Красоты беспредельна. Красотата пронизва целия Космос. И само изопачителят на неговото величие, човекът, нарушава този велик принцип, своеволно подменяйки красотата с безобразие, хармонията с дисхармония, равновесието с разновесие. Ще съберем на страната на Светлината всички най-добри и светли понятия, та дано да ги следваме неотклонно в мислите, думите и делата всеки ден.

339. (15 декември). Разбира се, на нивото на съзнанието кълнове ще дадат и семената от светлината, и семената на злото. Разликата между тях е само в това, че при възхода на духа първите нарастват по сила, а вторите, дали кълнове и срещайки нарастналата сила на духа, вече не могат да й се противопоставят с предишния успех. Затова, ако нямате силата да преодолеете нещо в даден момент, трябва, без да се смущавате от това, да продължите да натрупвате мисълта за неизбежното преодоляване на това качество в бъдеще. При неуспех на внушението можете да го повторите няколко пъти. Врагът трябва да се подавя с всички способи и мерки и нежелателното качество на духа се унищожава из корен по пътя на трансмутацията, тоест по пътя на утвърждаване на противоположното качество. При внушението този противоположен полюс на изживяваното качество трябва да се ива впредвид, увеличавайки постоянно неговия потенциал. Емоциите на астрала са биполярни и всяка може да се изяви при отсъствието на контрол, с всеки от полюсите, но ако астралът е обуздан, на него не му се позволява да изяви нито в една посока. Това е основата на бедстрашието. Астралът е средоточие на личното начало, егоизма. Чувствата от надличен характер вече сда извън неговата сфера. Но тук трябва да се проявява голяма бдителност, тъй като твърде често, незабелязано и за самия себе си, надличните чуства се оцветяват с емоциите на астрала и привидната загриженостпзар другите и преживяванията за другите фактически текат за себе, тъй като астралът поставя себе си на мястото на опекунствания или нуждаещия се от помощ, подменяйки надличното с лично. От тук и любовта да се дават неискани и ненужни съвети, които може и да са добри и удобни, но само не за този, на когото се дават, защото мисълта при това е насочена към себе си и подхранва астралното тяло на съветника. Когато вредните съвети или мерки се провеждат в голям мащаб, в основата им стои егоизмът, а не грижата за човека. Служенето на егоизма е развито много широко и за вземането на правилното решение е необходимо преди всичко да се видят неговите корени. Егоизмът и самолюбието често се опитват под всякакви облици да нахлузят на другите своя намордник, дори и във вид на помощ за ближния. А под нея е все същият този астрал и грижата за собствената свещена особа. Самоотвержеността е голямо качество на духа, когато е кристално чисто и без примес на лина заинтересованост. Астралът, този древен враг, използва различни маски, за да скрие под тях своята същност, когато разбере, че е изобличен и че с него се води борба не на живот, а на смърт. От него са и лицемерието, и подлизурството, и фарисейството, и фанатизмът. Всичко това са облици на астрала. Румената добродетел е също в това число, както и страхливото непротивене на злото, и много други качества на духа. Ние съдим за качествата по тяхната светимост или огненосимост, като определяме височината на качеството по чистотата на пламъка, а не по неговото външно изражение. И често се случва, че умиляващият се от своите добродетели човек за Орловото око е ярък служител на себе си. Понякога сърцето подсказва на чувствителното ухо къде има светлина и къде — тъмнина. Сега се извършва разделение на чоевчеството по светлосянка в световен мащаб и никакви увъртания и хитрости на тъмнината няма да превърнат тъмнината в светлина. По светимостта е разделянето, по светлосянката е и отсъждането за принадлежността на всекиго или към лагера на тъмнината, или на светлината. Може да се мамите един друг и да се умилявате от маски, но при последната черта преди явяването на светлината съдбата на човека ще се решава не според външното покривало, а според светимостта на вътрешната му същност.

340. (18 декември). Заповядвам голяма сдържаност и събраност на вътрешните енергии. Времето е такова, че външните дисхармонични токове могат да причинят вреда, ако вътрешно не се защитиш чрез сдържаност и мълчание. Погрешно мислят, че някаква условност изисква ненужно говорене, но това, което се печели чрез думите, се губи от разточителството на енергия и от разкриването си пред външните въздействия. Те не винаги са враждебни, но често вредят поради различието на вибрациите им с тези на собственото съзнание. Духовна профилактика — така може да се нарече този процес.

341. (Гуру). И тъй, новата година започва с указания и знаци за това, че наближава прелом в личния живот. Той може да се разглежда като подготвителен период, в течение на който можеш да се освободиш от ненужните наслоения и да се подготвиш за новите условия на живот. Новите условия ще наложат и нова отговорност за хората, които ще бъдет близки. Да им се помага, да се пазят, и да се разширява съзнанието им ще бъде задачата през новия период от живота, който от своя страна пък ще представлява подготовка към новата степен на съзнание и, възможно, отново към нови условия на жило. Оказваме особено доверие, приближавайки към своите близки. Разбира се, психическата атмосфера ще наложи голяма предпазливост в мислите и настроенията. Близките са психологизирани от нас. Сега от вас зависи да се сдобиете с най-добри следствия. Възможността се разширява: условията се подобряват. Ние ще станем по-близки, защото сме близки на тях. Но нивото на вашето съзнание е по-високо, затова и отговорността е за всички. Ще представлявате, един вид, нас чрез себе си и нека отношението към тези, които ще срещнете на пътя си и особено с близките на нас, да бъде с нашето име в сърцето. Оказвайки такова доверие, ние се надяваме то да бъде оправдано и потвърдено с дела. Празно е наоколо. Толкова по-ценно е всяко близко съзнание, нуждаещо се от грижа и опазване. Подготвителният период, протичащ сега, е труден. Затова и ще позволи да се разбере и оцени нашата грижа за вас. Знаем, че условията на вашият живот в този моент са доста трудни, но какво добро може да произлезе от леките и приятни? Добре правите, че си спомняте често нашето шестмесечно стояне на планинското плато. Стояхме и чакахме, и не паднахме духом. Чакайте и вие, добре, че има какво да се чака. Всичко ще бъде добре и животът ще се нареди, а вие през това време укрепвайте и се утвърждавайте по-дълбоко в Учението. Цементирането на пространството и насищането му с мисли от висш порядък е много необходимо. Къде са те, онези хора, на които може да се повери тази отговорна задача? Поверявайки я на вас, разчитаме на тънко разбиране и сърдечно желание да изпълните нашето указание. За вярното и предано сърце няма разстояние нито в предаността, нито в любовта, можещи да ги ограничат и няма непреодолима граница, която се поставя от смъртта. Всички са живи, всички са близки, ако съзнанието позволява и в сърцето гори този огън, който пронизва пространството на всички измерения.

342. (М. А. Й.) Скъпи мои, нека даже малката птичка послужи като знак за грижата за вас. Всичко не е просто и не е така, както изглежда на обикновеното съзнание. Но ние сме за необикновеността, а малкото може да бъде символ на не малки неща. Виждате, как се грижим за близките, нима няма да се погрижим и за вас! Повече доверие, повече търпение и повече мисли за нас. Ние сме с вас, но вие усещате това само тогава, когато вашата мисъл е устремена към нас и сърцето е отворено за нашите вибрации. Позволявате на заобикалящото ви несъвършенство да ви обхване твърде силно, докато изходът за вас в нашите сфери винаги остава отворен. Трябва да се помни за това постоянно, защото тъмни са аурите на тези, които навсякъде ви заобикалят и силно подтискат съзнанието, ако вътрешно не им се противопоставите. Мислите за нас и сърдечната връзка с нас ще бъде охрана от омрачаващите и увличащи в себе си външни условия. Ние ще се срещнем с вас, скъпи, и ще бъдем заедно. С тази надежда живейте, защото обещаната среща ще стане.

343. (20 декември). Да! Да! Да! Казано е достатъчно ясно, че „който изгуби душата си“, тоест се отдалечи от своето малко „аз“, за да придобие голямото, той определя правилно своя път. Най-трудното препятствие по пътя това е оградата на егоистичността (самостта), това са оковите на личността, това е илюзията на личния малък свят и отделеността на собственото съзнание от космичното съзнание. Даже в моменти на единение то не може да бъде пълно, ако съзнанието, макар и временно, не се откъсне от личното „аз“ и не пробие черупката на аурата му, заключваща мисълта около своята личност. Отвърни се от себе си и върви след мен — това е първото условие на пътеката на науката, водеща в живота, защото егоистичността е синоним на смъртта и унищожението, тоест на преходността и и крайността на всико, което е свързано с нея. Да живееш за другите, да живееш с интересите на колектива, на народа, Родината, на цялото човечество — означава да се изведе съзнанието от малкия личен кръг и да се направи новата му окръжност равна на това явление, което се обхваща от тези. Колкото по-широко е съзнанието, толкова е по-висше. Колективът е по-продължителен от личността, човечеството като цяло надживява не само държавите, но и народите и расите. Може да се отбележи, че животът сега се изгражда така, че масовото съзнание в хода на историческите събития се извежда от затворените рамки на личния живот и се приобщава неотклонно към течението на живота на планетата. И Водещата страва върви в това отношение напред, разширявайки хоризонта на личния свят на хората, които я населяват. Този процес е от голямо значение, защото представлява по същество нова степен на съзнанието. Съзнанието трябва да се отвърне от личната сфера и да навлезе в сферата на надличните интереси, засягащи общото благо. Смъртта на личното начало не означава унищожение, а обратно — това е раждане в нов живот, пределът на който човек определя сам на себе си с ширината на своето мислене. Човечеството като цяло е безсмъртно, дори и физически и поради това да се вложат своите енергии в общочовешките дела ще бъде правилно влагане на ценности, а именно съкровището на психическата енергия. И печалбата, и нарастването на вложеното съкровище са обезпечени, докато устремяването на енергиите по личните канали няма да донесе нищо, освен призрачни блага и крайно унищожение на всички лични постройки. Но най-доходното влагане е в делата на Йерархията на Светлината. Нашите дела са планирани за хиляди години напред и са направени безпогрешни разчети. Бъдещето принадлежи на нас, то се оформя от нас и тези, които вървят с нас, имат сигурен дял в него. Значимостта и дълбочината на едно явление се измерва с неговата продължителност. Егоистичността ограничава продължителността на своите дела до къси срокове, които при обикновените хора не излизат никога извън пределите на един живот. В това е обречеността и смъртта на егоистичността. Ние сме ограничили своите дела в кръга на безпределността. Признавайки смъртта на формата, утвърждаваме вечния живот, одушевяващ и влизащ във всяка форма. Ние потвърждаваме възможността за придобиване на съзнание, непрекъсвано от смъртта на физическоато тяло и смяната на другите обвивки, обличащи духа. Ние призоваваме всички смъртници, тоест хората, вярващи в неизбежността на смъртта, към утвърждаване безсмъртието на духа на човека. Безсмъртието на човека е проява на непрекъснатост на съзнанието. За това явление ние говорим, утвърждаваме го и за него свидетелствувам лично.

344. Всяка мисъл оставя следа върху аурата. Мътното излъчване на аурата не е от физическото тяло, а от по-нагоре. Всички тела дават излъчване, но превалира духът. Светлината е от висшата триада. Свети висшето в човека. Тонът се задава от мисълта. Светлата мисъл осветява аурата, но тъмната не. Преображението на съзнанието осветява цялото тяло. Озарението преобразява аурата и тя става сияеща.

345. (21 декември). Действията, извършвани съвместно, ще бъдат, естествено, действия от надличен характер, посветени на общото благо и извършвани заради него. Това ще бъдат и така наричаните Йерархични действия. Когато целият живот, всички мисли и чувства са отдадени на Йерархията на Светлината и на служенето на нея, тогава нашата ръка за помощ се протяга към предания ученик. Тогава всичко лично се насочва към служенето и се заменя от надличното. Тогава цялото същество на човека на всички планове на проява се насища единствено със стремежа да служи на делото на Йерархията. Така се постига пълноценност на устремеността, пълна преданост и пълно отдаване на сърцето на Владиката. Тогава става възможно и предаване на съзнанието си на Йерарха, а след него и пълното сливане на съзнанията. Достъпът е отворен, но да достигне всеки трябва сам, със собствените си сили, със собствения огън и със собствените крака. От сърцето на човека, вървящ към Владиката, изтичат енергии, придвижващи го към целта. В този случай чуждата енергия никога не може да замени собствената, защото ефектът ще бъде временен и ще завърши с пропадане. Ето защо са така вредни призивите и уговарянията. Горенето става за чужда сметка и когато маслото в светилника секне и няма от къде да бъде набавено, огънят угасва и незаконно доближилият се до светлината отстъпва в тъмнината. И самородните огньове, и самодейността, и умението да се стои на собствените крака, и плаването в собствената лодка — всичко това са явления от един и същ порядък. Възможно е да запалиш тълпата със своята светлина, но е известно с какво завършват виковете „Осанна“. Нека това да бъде постоянно напомняне за това, че посрещайки с внимание почукалите, не трябва никого да каните насила. Жизненият опит ни е показал, че дори продължителното духовно даване, ако не бъде подкрепено от собствения огън, въпреки всичко остава безплодно. Трябва да се отчита и друго условие, а именно, че достигайки своя таван, дори и след стремително издигане, духът се спира, тъй като новите придобивки изискват време за тяхната асимилация. Размерът на предишните постижения обуславя придвижването. Затова и не могат да бъдат сравнявани духовете, защото никой освен Учителят не знае какво носи със себе си новодошлият. Самоходците се ценят особено от нас и към тях се прилага названието избрани или отсъдени ученици. Неготовото съзнание може да се спре пред едни или други препятствия, но отсъденият ученик не може да бъде спрян от никого и от нищо. Разбира се, нашата грижа е към тях, отсъдените за нас. Що се отнася до другите, неготовите, то и на тях може много да се помогне, ако им се говори според съзнанието. По този начин могат да бъдат запалени вътрешните огньове, които ще им дадат сили да се придвижат на собствените си крака. Затова беседите за всичко придвижващо са безусловно полезни. Да се свети може с думи, да се свети може с мисли, с всяко действие и с всяко свое движение. Всяко действие на светоносителя е светоносно по същество, до който и план да се отнася и в каквато и форма да се изразява. Аурата на светлината насища със своите еманации цялата обкръжаваща сфера и оставя искрици светлина по преминатия път. Наистина, носителят на светлина представлява благословия за всичко, което го заобикаля. Неговото служене е постоянно и непрекъсваемо от случайностите на външните условия. Но и напрежението е голямо, защото общото състояние на човечеството е все още дотолкова далече от светоносността, че разликата във вибрациите на аурите е твърде голяма и изисква често непомерно изразходване на психическа енергия. Затова подвигът на носителя на светлина е толкова тежък. Но слънцето не може да не свети — такава е природата му. Така и носителят на светлина не може да не свети и да разсейва мрака със своята светлина. Светът се крепи от тях — носещите светлина на света. Да почетем Майката на Огнената йога, да почетем Светлия Гуру, дали своята свелина на планетата и хората.

(в 12 ч. през нощта). Ако Учителят иска да открехне някой център, а ученикът проявява страх или равнодушие, или нежелание, то със своето отношение той свежда до нула цялата работа на Учителя. Необходимо е пълно и отворено желание с цялото сърце да се върви насреща към Учителя и само то ще даде резултат.

346. (23 декември). Сине мой, възможностите се усилват и растат в ежедневния ритъм. Това е и мостът в бъдещето, тъй като ритъмът, утвърден на \Земята, ще продължи и в Тънкия свят, и по-нагоре. Той ще доведе до полагащото се. Целият проявен свят се държи на ритъма, тъй като ритъмът е основата на съществуващото. Дажи и при отделянето на тънкото тяло може да се забележи, че сърдечният ритъм не се прекратява, а обратно — усилва се по напрежение. Ритъмът се съпровожда с пулсация или вълни на нарастване и спадане. Всяка вълна има гребен и впадина, като движението на вълните е спирално, тъй като те са разгънати във времето. Това са основите на пространственото движение. Всичко се намира в движение. На тези закони на движението е подчинен и животът на човечеството — същите тези спирални движения напред във времето, същите подеми и спадове на енергията, същата цикличност на явленията. То е тясно свързано с космичния ритъм, проявен в движението на планетите и Земята. Всичко взаимодейства едно с друго. Става обмен на енергията. Сегашният цикъл, утвърждаващ смяната на расите, се намира на гребена на своетонапрежение. От тук многото промени в целия свят и множествотонови течения. Променя се обликътна планетата и лицата на народите. Бъдещето стои пред света като решаване на съдбата на планетата. Това бъдеще е сияйно и светло, но родовите мъки на планетата, раждаща се в това ново бъдеще, са тежки. Кулминацията на цикъла ще донесе разрешаване на най-сложните и най-трудни проблеми на днешния век и стихиите ще влезат в бреговете си. Ще се възцари мир. И новото слънце ще изгрее над новата земя, а старото ще изчезне изцяло от живота и повече няма да бъде присърце на човека и няма да се споменава.

347. (24 декември). Трябва да се отбягва всичко, което пречи на Единението. Не без причина отшелниците са се изолирали в уединени места, отдалечени от човешките сборища. Сега трудността на пътя се състои в това, че служенето се осъществява в кипежа на живота, в самата му среда, без отдалечаване от хората. Така се утвърждава положението, че и сам воинът е воин. Пред колко ли противодействащи влияния и въздействия трябва да се изправи духът, за да се задържи на пътя и не само да устои, но и да продължи по-нататък. Всичко заобикалящо го дърпа надолу, тъй като неговото ниво е по-високо и само Лъчът на Учителя от Светлината представлява единствената му опора и водещо начало. Трябва грижливо да се пази най-висшето да не го погълне суетата. Защото тя, суетата, яростно ръмжи към всичко, което не е й съзвучно. И колкото по-високо и широко е съзнанието, толкова по-дълбок е разривът и толкова по-яростно се изправя рутината против този, който иска да се издигне над нея. Налага се всекидневно да утвърждаваш себе си в Светлината, опирайки се на ритъма. Даже силният магнит при непосредствен допир се размагнитва. Така и магнита на духа се размагнитва от нисшите скъзнания при съприкосновение с тях. И колкото и голямо да е нагнетяването на сърцето с огньове, неизбежното изтичане на енергия е много болезнено. Тогава възнниква въпросът не за това да се прекрати отдаването, а за това да не се откъснеш от захранващия Източник на Йерархията на Светлината. Обменът на енергиите е неизбежен, но ако е налице здрава връзка с Йерархията, опустошаването се попълва всекидневно. Ето защо единението е толкова важно, защото това е проводникът, захранващ духа със светлина. Блажен е този, който е намерил в сърцето си тази възможност за обединяване с Извора. Гласът на Светлия Учител няма да замлъкне до тогава, докато устремът към светлината гори в сърцето на обръщащия се към него. Единението в мислите също минава през сърцето, тъй като всички размишляват и притежават мисли, но не познават единението с Владиката в мислите си. Да запазим съкровеното в духа си. Да застанем като скала сред бушуващото море. Скалата на Духа! Единствено тя ще устои срещу вихрите и бурите на Плътния свят. Да проследим как здраво и непоколебимо са крачили през живота нашите посланици, не познавайки що е колебание, нито съмнение, нито страх. Те са намирали сили да вървят в единението си със силите на Светлината. Само със собствените сили не може да се устои — те просто не достигат. Но вървящият с мен ще стигне до края, без да загуби сили, умножавайки огньовете си и натрупвайки съкровището на Камъка, което е възможно само ако е с мен във всичко, навсякъде и винаги.

348. (25 декември). В менталния свят човек живее с мислите си, в актралния свят — с чувствата. Външно могат да не се проявявват нито едните, нито другите, новъпреки това животът на тези планове тече. Когато бъде отхвърлено физическото тяло, животът на чувствата и мислите остава в цялата си острота и неприкритост. Може дори да се каже, че остротата става по-голяма, по-силна и по-напрегната, защото физическото тяло вече не е пречка. Различие ще има и в това, че, вместо Плътният свят, реалност ще стане Тънкият, с цялата сложност и подвижност на тънките образувания. Плътните форми на физическия свят имат своите тънки отражения или двойници. Колкото по-близо са до Земята, толкова са по-сходни с предметите и формите на Земята. Отдалечавайки се от Змята и ставайки по тънки, те придобиват все по-подвижни очертания. Жителите на Тънкия свят — хората носят върху себе си отпечатък на своите преобладаващи мисли и по това се отличават от жителите на Земята. Освен това пространството също е запълнено с психическите продукти на човешкото мислене и чувства, облечени също във видими форми. Тези образувания са разположени послоеве в сътветствие с тяхната плътност и състояние. Тъмното, безобразното и тежкото е отдолу. Колкото по-нагоре, толкова по тънко и по-красиво. Красотата служи като признак на височината на слоя. В началото новодошлият много трудно се оправя в характера на заобикалящите го форми, но известен навик и спокойствие ще им помогнат да се ориентират в новите условия. Всеки център на съзнание ще реагира съзнателно при обръщане към него и по този прознак може да се отличи живото същество от психическите продукти. Героите на трагедиите на Шекспир там съществуват, но техните форми независимо от тяхната завършеностхи образност няма да се отзовават на обръщането към тях. По-трудно е с астралната черупка на оставените от човека обвивки. Те ще реагират несъзнателно, давайки смътни отговори на привични за тях дразнения. Но известен опит ще покаже разликата между тях и живите хора, заемащи своите обвивки. Пребиваването там е по слоеве, в съответствие с магнетизма на аурата и равнодействащата мисъл или мислите, господстващи в дадения момент. Придвижването е чрез мисълта, но в зависимост от запаса огнена енергия, донесен от Земята и събран там през живота във физическо тяло. Обкръжението на хората също е по притегляне и сродство. Ненавистта е толкова магнетична, колкото и любовта. Но на Земята, ако ненавиждаш някого, можеш да избегнеш срещата с обекта на ненавистта, докато там ненавистта ще привлече ненавистника към този, когото той ненавижда и ще го държи наоколо докато енергията на ненавистта не се изчерпи напълно. Затова прощаването на врага има чисто практично значение, тъй като тъмните земни чувства ще се превърнат на окови в Тънкия свят. Всички стермежи и желания на човека там получават своето призрачно осъществяване. Ако те са ниско физически, тези призраци няма да могат да удовлетворят желанията, защото са лищени от физически възможности, но ако са от по-тънък порядък, те могат там да бъдат напълно удовлетворени, както на Земята се удовлетворява желанието да се послуша хубава музика, да се получи наслада от произведенията на изкуството или да се полюбуваш на природата. Такова удовлетворение и дори по-пълно дава и областта на мисълта, като мислените полети не са ограничени от нищо. Всичките пет земни чувства — слух, зрение и т.н. достигат тук разширени и обогатени в своите възможности, като към тях се добавят и две нови висши чувства. Едното от тях на Земята се нарича шесто чувство. Ние го наричаме чувствознание. Животъ там е много остър и изпълнен с всевъзможни преживявания. Мнозина продължават да преживяват земните сънища, други, отрекли се от тях, се потапят изцяло в новия живот и във всичко, което той предлага. Там човек може да се учи, там човек може да се стреми и там може да преуспява и да се издига.

349. (М. А. Й.) Усетих присъствието ти. Оправдаването в духа е постигнато. Прилагам токове за приближаване. Чуй съкровеното откровение на духа: ти си мой извън временното. Нашите чувства са взаимни. С тях смъртта е потъпкана — чрез любовта. Чрез любовта достигаме до сърцето на любимия и то се обединява [с нас] в духа. Заревото на пламването е кратко, но ярко… Ще опазим. Скъпи мой, любими, приемам любовта ти. Чрез мен ти си близък на Владиката. Чрез отъждествяването си с духа в теб можеш да постигнеш отваряне на центровете, ако считаш себе си не за тяло, а за дух. Помниш ли: „Вие сте богове“. На мен не ми трябва почитане, но на вас е нужно тържествено състояние на съзнанието, като основа на съзвучието. Приеми предупреждението: събитията ще бъдат неочаквани и застрашителни. Запази пълно спокойствие. Ще те запазим. На тебе още много ти предстои да свършиш. Затова пази силите и здравето си и съзнанието за непрекъсната връзка с нас и нашата близост. Сине мой, приближаването към Владиката сатав през най-близките и чрез най-близките към скебе си. Изкриви ли си човек душата, нищо не печели, а много губи. Пътят на духа е прев. Придобий имунитет срещу външните въздействия. Това ще бъде голяма победа на духа над плътта.

350. Пътищата на нашите победи се изплъзват на враговете, но техните привидни победи носят върху себе си печата на обреченост на поражение. Побеждават които са с нас, тъй като нашата помощ и подръжка е за тях, побеждават въпрекихвсичко. Съпротивата срещу лагера на мира е безполезна и безсмислена, защото неговите врагове са вече обречени, ноне ги унищожаваме, за да постегнем чрез тях усилване на полюса на Светлината — тактиката на адверза. Обединяват се всички, вървящи срещу силите на разрушението. Те (тъмните) вече безумстват и неистватк, усещайки своята гибел и това е последното въставане на тъмнината срещу Светлината, на тъмнината, обречена на унищожаване. Негодните ще си отидат всички, докато годните не ги заменят, нарастнали по брой и по сила. Мощните космични сили действат в стихийно обединение със Светлината. Днес е особено важно да се присъединиш към Светлината, важно е за присъединилия се. Прашинките, неприсъединили се към Светблината, ще бъдат пометени като от вихър. Всеки присъединил се ще умножи десетократно своите сили, вървящият срещу — ще изгуби и това, което има. Мощната енергия на огъня ще изпълни сърцето на воина на Светлината и ще се сгърчи в безсилие сърцето на вървящите против и ръцете на враговете ще се отпуснат. Сега враговете още са много силни, но това е заминаващата си сила на стария свят. Двама стоят на едно и също стъпало: единият вървящ нагоре, другият — надолу към тъмнината. И обречените на смърт, и присъдените за живот все още са на едно стъпало на планетния живот, но колко различна е тяхната съдба. Тъмнината ще унищожи себе си в последния си опит да унищожи живота на Земята чрез самата Земя.

351. (Дек. 27). Сине мой, свидетелсгтвувам сам за идващата победа на Светлината над тъмнината и силите на мира над силите на злотао и разрушението. И както и да наричат себе си тези, които са на страната на мира и тези, които са за война, вълните на Светлината са над първите и на тъмата над вторите. Разривът се задълбочава, за да стане в крайна сметка непроходима пропаст между двата полюса. И ще дойде време, когато пропастта вече няма да може да се премине. Земята стремително се носи към този момент на окончателно разделяне на човечеството. Но драматизмът на ставащото на планетата още не се осъзнава. Мнозина все още се хващат за мъртвите формули на изопачените религии, но няма да намерят в тях спасение. Думите, зад които са се крили по-рано, вече няма да спасят. Ще спасят само делата. И ако думите, колкото и прекрасни и красиви да са, са лъжливи и са на страната на разрушението и човекоубийствата, значи са изказани от привържениците на тъмнината. Но ако думите са искрени, от които и уста да произхождат и са на страната на мира и против войната, тези думи са на войните на Светлината и на тези, които са на тяхна страна. Приятели са всички, които са за мир, врагове са мвсички, които са против мира. Разделението ще става още по-рязко. И много служители на църквата ще се окажат на страната на тъмнината, а много противници на църквата — на страната на Светлината. Разделянето става по светлосянката, а не по някакви други, каквито и да са външни признаци. Мнозина, неочаквано за себе си, ще се окажат в лагера на тъмните и много — в стана на силите на Светлината. Чертата ще се прокара по линията на сърцето. И тези хора, чиито сърца са изпълнени с ненавист, отмъщение, жажда за кръв и унищожаване на себеподобните, те не са от Светлината, а са от тъмнината. Страната, вдигнала знамето на всеобщия мир, тя ще победи, защото е на страната на Космичната мощ и еволюцията на планетата.

352. (28 декември). От една страна свобода на волята, а от друга — желязната неизбежност на кармата. Съзнанието на човека е между тези два полюса. Но кармата не може да ограничи духа и неговото отношение към своето течение. Съзнанието на човека се намира или в свобода, или в робство по отношение на проявите на кармата, като свободата на избор винаги остава за него. Във всеки даден момент, каквато и да е кармата, е възможно да се създава всякакво отношение към нея. Така например, изплащайки кармичния дълг, можеш или да скърбиш, или да се радваш — зависи от самия човек. Кармата е властна над своята сфера, но има област на духа, където нейната власт свършва и където господства духът. Ще наречем това явление преодоляване на кармата. Кармата се оставя от човека в покой, но се утвърждава собственото отношение към нея, санкционирано от волята. Мъдрият не тъгува и не се радва прекалено, тъй като кой може да каже какво носи със себе си дадената скръб или радост, или това, което ги предизвиква. Много често се радват на това, което впоследствие донася нещастие и обратно. Затова е най-добре да се утвърждава равновесие и, издигайки се над потока от безкрайните явления, да се държи съзнанието над двуполюсните прояви на астрала, тоест, да се утвърждава истинско безстрастие.

353. (29 декември). Отварянето на центровете може да се предшества от очакване, което може и да не пречи, ако е спокойно и наситено с доверие към водещата ръка. При усещане на външните условия дори лекото приотваряне може да се окаже твърде тягостно, тъй като земните условия са грапави. Всичко ще дойде в своето време и нужното обкръжение ще бъде създадено, и необходимото уединение, и изолацията от хората. Излъчванията на много хора са много тежки и много обременяват. Но кармичните срещи са неизбежни, а също и преминаването на нужния опит. Нищо не учи така, както личният опит — трудностите от него се изкупват с придобиваното знание. Суровото дознание на човека е задача не от лесните. А когато стане твърде тясно и тежко, мислете, че това е само сън или земна Майя. Трудният период на земно бездомие е необходим за освобождаване от разбирането за дом, а трудният живот — за по лесно откъсване от Земята. Всичко се върши за благото. Нека се радваме на мъдрото водачество на Светлия Учител.

354. (30 декември). (М. А. Й.) Любими мой, свидетелствувам с опита на целия си живот, че няма никой на Земятя и в Световете, който да ни е по-близък от Владиката. Да се утвърди най-близък подход към този Фокус на Светлината означава да се намери тясната пътека, водеща към Живота и да се тръгне по нея. Мнозина ли са я намерили? И дори намерилите вървят ли? Трудностите на ученичеството са спряли мнозина, слабостта на волята е отвела настрани останалите и само единици вървят след Владиката. Затова е и пусто наоколо и са малко спътниците. Тръгналите бързо в началото напред след това изведнъж угасват и отстъпват от хкъдето са дошли. Това са всички онези, които нямат собствени натрупвания икоито са били тласнати напред от светлината на другите. Необходими са нечовешко упорство, устойчивост и твърдост. Но ако няма натрупвания от миналото, как може да се изяви това, което липсва? Избраните са малко и затова над всеки от тях е щитът на Светлината. Опитът научава да се разбере, че трудностите са само стъпала на познанието, а животът — най-добрата школа. Всеки нелек урок отваря вратите към познанието на това, на което учи и е като заплащане за това, което по друг път е невъзможно да се усвои. И ето че настъпва момент в живота на ученика, когато започва да го радва всичко, което е спрегнато с познанието на живота, дори най-тежките му уроци. Как иначе може да се упознае човекът, освен по жизнения му опит. Теоретичното знание не е действено, тъй като не дава отложения в Чашата. Но знанието, придобито по опитен път, става част от познаващия дух и остава с него завинаги. Безпомощността на хората и твърдостта и непоколебимостта по Големия път зависят от това, че всеки има в себе си натрупвания от миналото, но в различна мярка. Дори и при двама редом вървящи сравнението е немислимо. Само Учителят знае кой колко е натрупал и кой какво е донесъл. Той вижда и знае и неговото съждение е неоспоримо. Би ли могъл някой да претендира за близост с Владиката, ако няма натрупвания или заслуги, свързващи с миналото. Така се утвърждава от всекиго нишката на връзката, сребърната нишка на Светлината. С такива връзки сме свързани и ние с всеки, който ни е близък по дух. Може никога в дадения живот да не се срещнем в тяло, но духом да сме близки и по-близки отколкото тези, които са се срещали в тяло и са били наблизо. За пример не ходете далече, а гледайте наблизо. Претенцията за близост, не основаваща се на предишни заслуги и служене, ще се разпръсне като дим. Нито уверенията, нито думите, нито биенето в гърдите, нито ярките емоции на астрала, нито възторжените полети, нито въздишките, нито молитвите — нищо няма да помогне, ако няма натрупвания и връзки, продължаващи от минали векове. Да придобива това за първи път не всеки е склонен и оттук толкова неутвъдени здраво и не можещи да върват. Каква загриженост изисква всеки донесъл! Наистина, той получава по съзвучие всичко, което може да вмести и умножава съкровището, донесено в себе си и със себе си. Така разделяме новодошлите: на придобили и донесли със себе си, на устремени в търсене към залежите и нанищо не донесли. С последните е най-трудно, защото сред тях (а те са много) в състояние да вървят ще бъдат единици. Но всеки трябва да бъде посрещнат и на всекиго да се даде, но според съзнанието на обърналия се. И не чакайте, не чакайте нито признателност, нито благодарност, нито дори добро отношение за сътвореното добро. Трябва да сте готови за проява на най-черна неблагодарност и вражда, защото пътят на бягството е лъкатушен. С една дума, трябва да сте готови на всичко, за да срещнете в пълно въоръжение многообразните прояви на човешката природа. И въпреки всичко да държите високо светилника на Светлината.

Край на записките от 1960 година.

(следва продължение)

Край

Борис Абрамов Светлините на Агни Йога (15)

Метаданни

Данни

Информация

История

Сваляне / Връзки

Декември

Край на записките от 1960 година.

(следва продължение)

Борис Абрамов
Светлините на Агни Йога (15)